Изгубеното родителство
Успяхме да се изгубим в морето от информация. Вече никой не знае кое е вярно и кое не. Истината е, че всичко е вярно, човек има способността да усеща истината за себе си. Имаме eдна способност, нарича се интуиция. В огромния шум, който произвеждаме, изгубихме връзката с интуицията.
Ражда се детето. Радост или тревога? Вече все повече виждам тревогата в мислите на родителите. Първо – как да родя? Този въпрос преди 10 години НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ. Раждането се случва по един, единствен начин. Но, не и днес. Днес измислихме раждане за страхливите майки и мързеливите лекари – ще се режем. Не защото има нужда, ами, ей така за по- лесно, на лекарите, а майките…… те вярват, че е по – лесно и за тях. Тези които не са се докоснали до истинското раждане никога няма да разберат силата на онзи процес, чрез който даваш сила на собственото си дете. Лекарите подкрепят и налагат новата норма на раждане, жената изгубва връзка с инстинкта си. Преднаталните кодове, които оставяме в психиката – отхвърляне. А ние психолозите ще наблюдаваме последствията.
Детето започва да се кърми. Да кърмя или да не кърмя? Този въпрос беше обиден за всяка майка преди години. Да отнемеш или да се откажеш от кърменето е отхвърляне на детето. Това е първата и най- важна връзка, изграждаща доверието. Още един вграден код. Лекарите, системата и всичко останало отново подкрепят процеса. Иначе ще се срути една чудесна индустрия за бебешките адаптирани млека. А те са толкова добри, че алергизират децата днес или в последствие, няма значение. Майката, казва това е нормално, защото нормата вече я няма никаква. В природата женска, която не иска да роди и да кърми детето си го обрича на смърт. Днес лекарите бързо препоръчват адаптираните млека, никой не учи майката как да стимулира кърмата, а млечните банки …… изчезнаха. Ние поддържаме човешко същество, което израства в бавно и поетапно неосъзнато отхвърляне. А ние психолозите ще наблюдаваме последствията.
Детето прохожда. Тук някъде се появяват и бащите. Това е нормално, все пак по – рано те не могат да кърмят, могат само да обгрижат майката, въпреки, че на повечето майки вече им се иска бащите и да кърмят. Е, затова има адаптирани млека, да помогнем на майката. Литературата бълва все повече идеи как да приобщим бащата, без оглед на това детето от кога има нужда от присъствието на бащата. Той, назад във времето винаги е бил зает да осигури дом и прехрана на майката и детето и това отнема много. Днес, Той -бащата, трябва да може да гледа бебета, да сменя памперси и да прави мляко. Бавно и поетапно оттегляне на майката и вкарване на бащата в женския образ. Без време и без аналог. Майките все повече се оплакват, че майчинството им тежи /чудя се какво са си представяли/ , а бащите все по – объркани не знаят нито какво трябва да правят, нито кое е правилно, нито кое е тяхната роля. Така объркани търсят начин да се отделят, да избягат. Обвинени са, а всъщност те самите вече изгубиха мястото си в отглеждането на детето. Какво да кажем за детето – то става също толкова объркано. Между кавгите, сръдните и прехвърлянето на отговорности, двамата родители все по – малко започват да обичат и все повече да приемат и разглеждат детето като тежест и ангажимент. И то попива – отхвърлянето. А ние психолозите работим с последствията.
Детето ходи. Едно такова говорещо, припкащо, любопитно, усмихнато. Майката вижда в него детските си кукли и започва да удовлетворява собствената си суета. Дрехи скъпи, неудобни, ужасни за детето, но майката тържествува. Все пак, да живее суетата, практичността не ни интересува. Детето плаче, опитва се да се съблича, роптае, губи си обувките, хвърля си прекрасните шапки, изобщо…… То – детето има нужда от трикотажен гащеризон и буйки, нищо повече, но никой не се свързва с него, за да го усети. Слагат му се неудобни дрехи, води се в неудобни места, където вместо да играе на воля, трябва да пази новите дрехи, изобщо бива научавано да се чувства неудобно и това да е норма. Появило се и растящо в една среда, която е изградена не за него, то не разбира какво трябва да прави. Родителите пък стават все по – объркани, защото не разбират защо иначе така прекрасното им дете не се държи като възрастен, голям и послушен човек. Да, то трябва да порасне бързо, за да може мама и татко да се чувстват удобно. Трябва да следва всичките им претенции и да ходи където те решат, че е важно. Детето се научава да угажда, да бъде перфектно, да изпълнява, за да бъде обичано. Някои деца програмират това поведение за цял живот, други се бунтуват срещу него цял живот – страхуват се да не бъдат отхвърлени или се научават да отхвърлят заради същия този страх. А ние продължаваме да наблюдаваме последствията.
И така минават първите седем. Базата на която се развива всяка личност. Непоправимите седем. Каквото е заложено, заложено е.
Това е само един микроскопичен акцент от изгубването на усещането – родител. Свръхамбициозни, лежерни или колебливи в родителството си, наблюдаваме все повече залитане в крайностите на тези поведения. А следването на всяка крайност създава трайни изкривявания във възприемането на себе и света, в който се намираме.
Винаги има изключения и това е най- добрият коректив. Надявам се да оцелее.
Диляна Колева
Последни коментари