Месец: <span>януари 2020</span>

Детските сънища, кошмари и среднощни ужаси

Потиснатите емоции и чувства, както и стрсът от деня оживяват в сънищата. Съновната дейност, жизнена функция на подсъзнанието, управлява невероятно сложния свят на душата. Сънищата разсейват твърде заплашителните  за съзнането ни емоции, чувства и преживявания. Чрез тях ние преработваме ежедневните си тревоги, страхове и предизвикателства. Сънуването намалява отрицателната сила на потиснатите ни спомени и чувства в миналото. Успокояваме се, че еднa разумна част от нас, подсъзнателно, работи нощно време в наша полза, за да ни излекува от травмите, получени в будно състояние.

Когато сънят на детето е нарушен от множество съновидения, подсъзнанието сигнализира, че е събрано много напрягащо преживяване, за да може да се освободи само чрез съня. То може да не си спомня съня от който се е събудило, но да не може да заспи отново. Започват повтарящи се кошмари. Среднощният ужас е, когато страхът продължава и след събуждането. За да зспи отново детето се нуждае от родителят, за да го успокои. Честа причина за нарушаването на съня, ходенето насън, кошмарите и нощните ужаси са потиснатите емоции.

Как могат да помогнат родителите

Проблемите при съня подсказват, че подсъзнанието се опитва да се излекува, но се нуждае от помощ.

  1. Поинтересувайте се с кого е прекарало денят детето ви, дали е имало някакви проблеми в училище или в детската градина. Малки промени в дневния режим например са достатъчни да смутят дълбоко детето /особено малкото/, без ние да го осъзнаваме. Учителите и възпитателите ще ни подскажат причините за лошите сънища.
  2. Изслушайте го. Остсвете детето да разкаже последователно съня, както се е развил, без да го прекъсвате. Когато знае, че ще бъде изслушано, детето може по-лесно да се довери и да разкаже, реалните си преживявания, които може да са болезнени и застрашителни. Твърде вероятно е детето да изпитва вина за сцените, които си спомня, или да е объркано. Споделянето на глас пред проявяващ разбиране родите може да свърши чудеса за намаляне на травмата.
  3. Не прекъсвайте разказа на съня му. Понякога ние , възрастните, твърде прибързано, буквално тълкуваме образите от съня. Ако сподели, че небето е червено, не бива да му противоречим. В езика на сънищата момичето вижда вижда послание за това, което става вътре в него, и символите на този свят не винаги са реалистични.
  4. Не тълкувайте съня. Само този, който е сънувал, знае смисъла на съня си и ако не го разбира на съзнателно ниво това е добре за него. Понякога разказването на съня е достатъчно да се освободи подсъзнанието от дълбоко потиснатия материал. Трябва да знаем, че подсъзнането върши своята работа, дори това понякога да ни се струва бавно и мудно.
  5. Наблюдавайте игрите на детето си. Това е детският начин да пресъздаде изживяванията си от деня. Както сънищата през нощта, така мечтите и фантазиите през деня помагат на детето да преодолее изпитанията в ежедневието. Повтарящите се игри са ключ към скритите проблеми, обременяващи подсъзнанието. Като ги разиграва със своите играчки, то може да ги контролира по-добре;това, което е ужасяващо през нощта, става по-поносимо през деня в играта.
  6. Предложете му да води дневник на сънищата си. Тази идея е привлекателна за много деца над 8 годишна възраст /особено момичетата/и може да се окаже чудесна възможност за преодоляване на смущаващите сънища. Дневникът може да се води с думи, с думи и рисунки или само с рисунки. Времето което отделяме за това показва какво значение придаваме на съня.
  7. Помогнете сънят да продължи. Известният психолог Карл Юнг е бил убеден, че е изключително полезно да се измисли край на незавършен или страшен сън, като се разкаже като приказка. Да помогнем на детето да го формулира по модела на приказката – “Имало едно време…..”, описва се проблемът от съня и когато е най-страшно и безнадежно преминаваме към – ” Тогава един ден….”. Съществува елемент в приказките, в който винаги някой се приртичва на помощ. Помагаме да го създаде – вълшебници, джуджета…..Приказките са изклщчително подходящи за превъзмогване на страшни сънища.

Когато въпреки усилията не успеете да се справите с кошмарите на детето потърсете терапевт. Добре е да се избере терапевт, който работи с езика на детските сънища.

Проявете желание да участвате в терапията. Когато възникнат трудности, проблемът не е само в еди член на семейството. При ситуации причиняващи дълбока травма, като развод, загуба на доходи, сериозно заболяване на родител или дете, промяна на работа и т.н. детето ни съпреживява нашия стрес. Децата често са барометър за емозионалното равновесие в нашето семейство. Поведението им показва,че имаме нужда от външна помощ, за да преодолеем изпитанията. Като обединим усилията си като семейство, вместо да насочваме вниманието си само върху проблемите със съня, по-бързо ще открием решението и ще постигнем трайни резултати.

Диляна Колева

 

Научете децата да уважават гнева

Гневът е емоция, която често остава в зоната на забраната. Искаме децата да бъдат мили, но забравяме, че гневната емоция е част от нашето преживяване и е важно да бъде изразявана. Най- добрият начин за това е да се научи детето как да я разпознава в себе си и как да я изразява конструктивно. Биологията и психологията на децата инстиктивно ги подтиква да създават контакти, много деца предпочитат да не застрашават взаимоотношенията си, като не изразяват емоции, които биха предизвикали конфликти. Вместо да изразят гнева си повечето деца /особено момичетата/ стават отстъпчиви, като отричат важните вътрешни сигнали на гнева. Гневът казва: Това е важно за мен! Тук нещо не е наред!  Обратното деструктивно преживяване на гнева е преминаването му в усещане за безсилие и избухване в неконтролируемо агресивно поведение. Също толкова деструктивно, както и примиреното отстъпчиво мълчание или угаждане.

Разбирайки корените на своя гняв децата се чувстват по – силни да се преборят със себе си и да потърсят помощ. Разпознаването  и уважаването на гневната емоция помага на децата да изградят пълноценна връзка със себе си.

Подтискането и игнорирането на силни чувства и емоции могат да доведат – при леките случаи – до физически симптоми като болки в стомаха и главоболие. При по – сериозните ситуации малките деца придобиват навика да мигат често, да гризат ноктите си или да се подмокрят нощно време. По- големите деца /доста изразено при момичетата/ могатда изразят гнева си , като отказват да се хранят, нарушават вечерния час, боледуват хронично или изпадат в депресия. Тези симптоми не винаги означават подтиснат гняв, но са показателни за прикрити чувства. Детето е убедено, че не може да ги изрази гласно – от страх да не бъде наказано, заклеймено като лошо или да не навлече неприятности на някой друг.

Най- добрият начин да разберете какво представлява гневът е да наблюдавате директното му изразяване в къщи. Гневът е емоция, преодоляна чрез мисълта. Когато детето вижда гняв, освободен чрез жестокост, подигравка или крясъци, то самото става или жестоко и нападателно или отстъпчево, за не става прицелна точка на чуждия гняв. Ако гневът се приеме като естествена емоция, в която трябва да се вслушате и да използвате внимателно, децата се научават да ценят това, което се показва и да постъпват конструктивно, за да променят или подобрят дадено взаимоотношение или ситуация. Ето и няколко полезни насоки, как да превъзмогнем гнева:

Научете повече за гнева.

Бихме могли да използваме известни напътствия как да изразяваме нашия собствен гняв и да превъзмогваме гнева на другите. Като деца много от нас са реагирали гневно, когато са ги наранявали. Гневът прикрива обидата и избухването ни помага да не се чувстваме така уязвими. Много възрастни продължават да използват гнева, за да прикриват чувствата си на болка и уязвимост. Ако не успяваме сами да стигнем до тези чувства и да намерим начин да се справим с тях е добре да потърсим специализирана литература, терапевтични групи или лична терапия. Когато се научим да се вслушваме в това, което ни подсказва гневът, и сме наясно дали, кога и как да го изразим, даваме по – добър пример на децата си.

Потърсете какво не е наред във взаимоотношението, а не какво не е наред с децата ви.

Изречението : Ядосвам се, когато кажеш, че ще прибереш обувките си, а не го правиш.

Има много различно значение от: Колко пъти трябва да ти повтарям да занесеш тези обувки в стаята си.

Първото твърдение ясно показва, че съществува проблем между нас и детето. Второто намеква, че е глупаво и не може да изпълни това за което е помолено. Изречения то типа “Ядосвам се….” дават точна информация на децата ни за нашите чувства, те виждат, че да си гневен и ядосан не е страшно, че това може да се каже, да си коментира и да се промени. Разбира, че тази емоция е позвалена и не ни прави лоши или слаби. Да сме ядосани и гневни е нормално, да говорим за това е нормално. Извън нормата е да премълчаваме тези чувства, да ги изменяме в  тъга, мълчание, агресия. Това наше поведение помага на децата ни, когато изпитват тези емоции да ги споделят ясно и директно, без необходимост да го прикриват, да нараняват другите или да се защитават.

Гневът не означава насилие.

Много от нас се страхуват от гнева, защото при предишни преживявания той ни е довел до насилие. Като набием детето, когато сме ядосани, не го приучаваме към дисциплина. То се научава само да е слабо и безпомощно пред възрастните и да посяга на по- слабите, когато е гневно. Добър модел за децата е да наблюдават как родителите им заедно преодоляват това чувство, без то да се превръща в насилие. Момичетата имат нужда да виждат майките си как превъзмогват тези чувства ясно и открита. Момчетата се учат от бащите си. Желанието да се преодолее проблемът, като се вслушаме във всички чувства – положителни и отрицателни- и оценката на засегнатите взаимоотношения и хора премахват огорчението от каквато и да е гневна ситуация.

Осигурете безопастна зона на гнева.

Популярната фраза: “Черно ми е пред очите!” описва много добре емоцията гняв. Понякога емоцията ни обгръща толкова плътно, че пред себе си виждаме само черно, черно, черно.В такива случаи се нуждаем от бяло знаме, време за почевка или безопастна зона, където да се поохладим, да преброим до десет, да съберем мислите си. Когато емоциите пламват бързо, може би е разумно да се създадат семейни правила за гнева, за да се предотвратят психическите травми или физическото насилие. В случай, че сме ядосане, можем да спрем разиграващата се сцена, като кажем, че е необходимо прекъсване или просто излезем от стаята. Когато детето ни избухне в гняв, можем да му помогнем да го преодолее, като и осигурим тихо място, близо до нас, за да се успокои. То разбира: всички се нуждаем от прекъсване, но си запазваме взаимоотношенията.

Така детето се научава, че гневът се появява и отминава, че е емоция, която трябва да се уважава, и че взаимоотношенията остават непокътнати.

Ако родителите имат неотработен механизъм на изразяване на гневна емоция, както са го проявявали в детството си, оставят в детето си същите травми като своите и без механизъм за справяне. Някои от деструктивните прояви на гняв са : сърдене, игнориране, обвиняване, обиди, физическо насилие, мълчание.

Когато научим децата си да изразяват с думи чувствата си, ние можем да им помогнем по- успешно да превъзмогнат травмиращите събития.

 

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …

Краткосрочни отключващи причини за панически пристъпи и фобии

В тази статия ще прочетете синтезирана информация за отключването …