Категория: <span>автоагресия</span>

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за “засаждане” не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Какво е това самодостатъчност и самодостатъчен човек? На кого и за какво е нужна тя – самодостатъчността?

Самодостатъчност – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.

Самодостатъчност е негативния вариант на самостоятелност.

Лозунгът на самостоятелността е: „ Благодаря ви, справям се сам!“

„Ще се справя и без вас.“ – лозунгът на самодостатъчността.

Необходимо е да се направи разграничение между икономическата, психологичната и социалната самодостатъчност.

Когато младият човек не може да се изхранва сам и е зависим от майка си, това е икономическа не самодостатъчност.

Ако момичето не може без да споделя с майка си и приятелките си, това е психологична не самодостатъчност.

Социалната самодостатъчност е когато ти си не само умен и силен, но си успешен и обеспечен в своите работи.

Несамодостатъчност е проблемно състояние, обаче самодостатъчността също не винаги е добра. Има здравословна и проблемна самодостатъчност.

Ако един мъж обича да прекарва времето си с приятели, но се чувства прекрасно и без тях, това е здравословна самодостатъчност. Ако същият мъж, устройва живота си така, че да не зависи от никой и с никой да не се среща, това вече е проблемна самодостатъчност.

Самодостатъчност е и състояние на духа и определени жизнени умения.

Самодостатъчността има няколко аспекта, тя се определя от няколко линии. Това е способността да живеем живота си със собствени сили, да се справяме без странична помощ, да организираме живота около себе си, за собствена сметка. Най – малкото да можем да се храним и обличаме за собствена сметка и да живеем на собствена територия. Например, в личен или нает апартамент. Това е също и възможността да вземаме рашания самостоятелно, да живеем на своя глава, да се ръководим само от собствените си съждения.  Което съвсем не означава: „ Не слушам никого“. Да попитаме – хубаво е, да потърсим съвет – полезно е, но решението го взимаме сами. Това е житейски навик да нямаме нужда от подкрепа или одобрение от трета страна, когато имате достатъчно сила и решимост да вземате решения без одобрението на приятели и познати.

Ако поемете пълна отговорност за действията си, одобрението или неодобрението на другите за вас са нищо повече от обратна връзка, и толкова. Същото важи и за потребността от внимание на другите. Това е приятно, но за самодостатъчния човек не е нужда.

Друг важен момент – отсъствието на привързаности. Ако  нечие съществуване за вас е необходимо като въздуха, писмата и позвъняването от някой за вас е въпрос на живот и смърт,  трудно може да говорим за самодостатъчност. Това е болезнена привързаност и не е самодостатъчност.

Условието за здравословна самодостатъчност е отсъствието на страх или умението да го преодоляваме.  Тревожният човек не е самодостатъчен, неговата самодостатъчност се е превърнала в изолация или бягство от живота. Самодостатъчността привлича много, но какви хора? Най – често са хора със страх от самота, които се мъчат да се избавят от него, за тях това е равносилно на самодостатъчност.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ – ТОВА ХУБАВО ЛИ Е?

Не всяка самодостатъчност и не за всеки е добра. Тъмната страна на самодостатъчността е отделянето и изолацията от всички.  Ако млад човек се учи на самодостатъчност, защото има проблем да живее сред хора, то едва ли такъв изход в самодостатъчност ще е с добър край. Самодостатъчното дете не се харесва на родителите си, тъй като то спокойно може да не ги слуша. Ако родителите са невежи, то самодостатъчното  дете може да има забележително развитие. Ако родителите са мъдри, а самодостатъчното дете рано започне да не ги слуша, то ситуацията става много спорна.  Колкото по – уверен е в себе си самодостатъчния човек, толкова по отворен е за умни съвети от страни, и толкова по – качествена е неговата самодостатъчност.

КАК СЕ ПРЕВРЪЩА ЧОВЕК В САМОДОСТАТЪЧЕН?

Единственият начин човек да стане самодостатъчен е да спре да чака или да изисква каквото и да е от другите, да започне да живее и да държи на себе си, като възрастен и самодостатъчен човек.  Първа стъпка: да се научи да се грижи за себе си, да се научи да печели пари и да решава самостоятелно своите житейски проблеми.

ПЕРСПЕКТИВА НА РАЗВИТИЕ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА.

Всичко с времето си. В определен етап самодостатъчността е признак за израстване, признак за качествено развитие на личността.

„Стъпил съм здраво на краката си.“ – това звучи достойно.

Но самодостатъчността не е края на развитието на личността,  умението да се погрижим за себе си е само началото. Не застивайте на самодостатъчност. Започнете да се учите да мислите за другите, да се грижите за другите.

Заинтересованите за промяна могат да се запознаят с упражнението : „Ако обичах“ http://www.psychologos.ru/articles/view/uprazhnenie_dvoe_zn__esli_by_ya_lyubil

Автоагресия – разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални – когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен – някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си.