Категория: <span>автоагресия</span>

Консуматори на чувства, уловени в капана на самотността /част 1/

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за “засаждане” не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Емоционалното манипулиране в партньорството, приятелството, служебните отношения

Съботен тренинг в две части – теоретична/разбиране и разпознаване/ и практична/как да превърнем разбирането в действие/.

Местата за 21.01.2017 са запълнени. Протича записване за 28.01.2017. Актуално записани се смятат само хората потвърдили присъствие с телефонно обаждане.

 

Кога другите хора използват страха, дълга и вината, за да ни манипулират?

През ролеви игри, смях, разбиране и споделяне участниците в тренинга ще се запознаят с основни стратегии за справяне с манипулаторите край себе си.
Преди всичко, обаче, ще се научат да ги различават.

Преди да определим нечие поведение като емоционална манипулация над нас, трябва да сме запознати с някои основни компонента на този вид отношение.

ШЕСТ СИМПТОМА НА МАНИПУЛИРАНЕТО

1. Изискване
2. Съпротива
3. Натиск
4. Заплаха
5. Подчинение
6. Повторение

Емоционалната манипулация е могъща форма на изнудване, при която близките ни заплашват да ни накажат за това, че не постъпваме, както те искат. Те познават слабите ни места и най – дълбоките ни тайни.
Това може да са родителите или партньорите ни, шефовете или колегите ни, приятелите или любовниците. Без значение колко им пука за нас, те използват тази вътрешна информация, за да получат това което искат: нашето подчинение.

Това може да се случва толкова завоалирано, че дори да не осъзнаваме колко силно сме манипулирани.


По време на първата част, се запознаваме с видовете манипулативно поведение – разпознаване и отреагиране. Работа с лични казуси и работни случаи.
По време на втората част – усвояване на методи за противодействие на манипулацията и промяна на взъимоотношението.
! Всеки участник ще получи материали, с които ще формира един добър наръчник за справяне в подобни ситуации.
Първа част ще се проведе на 21.01.2017г.  /Втора част ще се проведе в избрана от групата събота от месец февруари./
Програма:
10.00 – 12.00
Запознаване на групата и въвеждане в емоционалното монипулиране. Какво е емоционално изнудване?
12.00 – 13.00
Обедна пауза
13.00- 14.30
Видове емоционални манипулации – как да ги различаваме, разпознаване на манипулативни поведения и най – често срещаните реакции издаващи поддаване на манипулацията.
14.30- 14.45
Кафе пауза
14.45 – 16.30
Работа с лични казуси, обратна връзка от групата, разпознаване на манипулирани  иманипулиращи.

 

Записване:
e-mail: dilynakoleva@gmail.com
тел: 0878 510 963

Такса: 30 лв за среща.

Водещ: Диляна Колева – психолог консултант

Да се сприятелим със страха, да го използваме

Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.

Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.

Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.

Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.

Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: “Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.” Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: “Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.” И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : “Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.”

Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.

 

Самодостатъчност

Какво е това самодостатъчност и самодостатъчен човек? На кого и за какво е нужна тя – самодостатъчността?

Самодостатъчност – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.

Самодостатъчност е негативния вариант на самостоятелност.

Лозунгът на самостоятелността е: „ Благодаря ви, справям се сам!“

„Ще се справя и без вас.“ – лозунгът на самодостатъчността.

Необходимо е да се направи разграничение между икономическата, психологичната и социалната самодостатъчност.

Когато младият човек не може да се изхранва сам и е зависим от майка си, това е икономическа не самодостатъчност.

Ако момичето не може без да споделя с майка си и приятелките си, това е психологична не самодостатъчност.

Социалната самодостатъчност е когато ти си не само умен и силен, но си успешен и обеспечен в своите работи.

Несамодостатъчност е проблемно състояние, обаче самодостатъчността също не винаги е добра. Има здравословна и проблемна самодостатъчност.

Ако един мъж обича да прекарва времето си с приятели, но се чувства прекрасно и без тях, това е здравословна самодостатъчност. Ако същият мъж, устройва живота си така, че да не зависи от никой и с никой да не се среща, това вече е проблемна самодостатъчност.

Самодостатъчност е и състояние на духа и определени жизнени умения.

Самодостатъчността има няколко аспекта, тя се определя от няколко линии. Това е способността да живеем живота си със собствени сили, да се справяме без странична помощ, да организираме живота около себе си, за собствена сметка. Най – малкото да можем да се храним и обличаме за собствена сметка и да живеем на собствена територия. Например, в личен или нает апартамент. Това е също и възможността да вземаме рашания самостоятелно, да живеем на своя глава, да се ръководим само от собствените си съждения.  Което съвсем не означава: „ Не слушам никого“. Да попитаме – хубаво е, да потърсим съвет – полезно е, но решението го взимаме сами. Това е житейски навик да нямаме нужда от подкрепа или одобрение от трета страна, когато имате достатъчно сила и решимост да вземате решения без одобрението на приятели и познати.

Ако поемете пълна отговорност за действията си, одобрението или неодобрението на другите за вас са нищо повече от обратна връзка, и толкова. Същото важи и за потребността от внимание на другите. Това е приятно, но за самодостатъчния човек не е нужда.

Друг важен момент – отсъствието на привързаности. Ако  нечие съществуване за вас е необходимо като въздуха, писмата и позвъняването от някой за вас е въпрос на живот и смърт,  трудно може да говорим за самодостатъчност. Това е болезнена привързаност и не е самодостатъчност.

Условието за здравословна самодостатъчност е отсъствието на страх или умението да го преодоляваме.  Тревожният човек не е самодостатъчен, неговата самодостатъчност се е превърнала в изолация или бягство от живота. Самодостатъчността привлича много, но какви хора? Най – често са хора със страх от самота, които се мъчат да се избавят от него, за тях това е равносилно на самодостатъчност.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ – ТОВА ХУБАВО ЛИ Е?

Не всяка самодостатъчност и не за всеки е добра. Тъмната страна на самодостатъчността е отделянето и изолацията от всички.  Ако млад човек се учи на самодостатъчност, защото има проблем да живее сред хора, то едва ли такъв изход в самодостатъчност ще е с добър край. Самодостатъчното дете не се харесва на родителите си, тъй като то спокойно може да не ги слуша. Ако родителите са невежи, то самодостатъчното  дете може да има забележително развитие. Ако родителите са мъдри, а самодостатъчното дете рано започне да не ги слуша, то ситуацията става много спорна.  Колкото по – уверен е в себе си самодостатъчния човек, толкова по отворен е за умни съвети от страни, и толкова по – качествена е неговата самодостатъчност.

КАК СЕ ПРЕВРЪЩА ЧОВЕК В САМОДОСТАТЪЧЕН?

Единственият начин човек да стане самодостатъчен е да спре да чака или да изисква каквото и да е от другите, да започне да живее и да държи на себе си, като възрастен и самодостатъчен човек.  Първа стъпка: да се научи да се грижи за себе си, да се научи да печели пари и да решава самостоятелно своите житейски проблеми.

ПЕРСПЕКТИВА НА РАЗВИТИЕ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА.

Всичко с времето си. В определен етап самодостатъчността е признак за израстване, признак за качествено развитие на личността.

„Стъпил съм здраво на краката си.“ – това звучи достойно.

Но самодостатъчността не е края на развитието на личността,  умението да се погрижим за себе си е само началото. Не застивайте на самодостатъчност. Започнете да се учите да мислите за другите, да се грижите за другите.

Заинтересованите за промяна могат да се запознаят с упражнението : „Ако обичах“ http://www.psychologos.ru/articles/view/uprazhnenie_dvoe_zn__esli_by_ya_lyubil

СКРИНИНГОВ ВЪПРОСНИК НА ХАМБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА ОБСЕСИИ И КОМПУЛСИИ

Въпроси:                                                                                                                           

  1. Миете ли ръцете си, след като сметнете , че сте се доближили твърде много до животно или мръсен обект? – ВЯРНО /НЕВЯРНО
  2. Оправяте ли покривки за маси или килими, защото мислите, че не са точно както трябва да бъдат? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  3. Има ли дни, когато трябва да мислите за определени думи или образи толкова много, че не сте в състояние да мислите за нищо друго? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  4. Често невъзможно ли ви е да спрете да повтаряте /дори и само наум/изречение, което вече е било казано? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  5. През деня мислите ли по няколко пъти за работа, която вече сте свършили? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  6. Откривате ли, че не може да спрете да броите по време на някои дейности? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  7. Понякога опитвате ли да се разсейвате от мисълта, че партньорът ви прави нещо, за което не желае вие да знаете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  8. Има ли дейности, които не можете да свършите, преди да сте изброили до определено число? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  9. Понякога разсейвате ли се съзнателно от мисълта, че ще се нараните или убиете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  10. През деня често ли си спомняте определена дума, картина или изречение? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  11. Проверявате ли чистотата на обществени места за сядане, например в автобуси или таксита, преди да седнете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  12. Понякога повтаряте ли на глас това, което вече е било изговорено, макар че опитвате да спрете и да не го правите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  13. След като сте излезли от къщи налага ли ви се непрекъснато да мислите дали всичко е наред там? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  14. Преди да започнете да ес обличате, мислите ли точно как да го направите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  15. Откривате ли, че броите нещата без никаква причина? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  16. Имало ли е ден, когато не сте могли да мислите за нищо друго освен за нараняване на себе си или самоубийство? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  17. Миете ли си ръцете след четене на вестник? – ВЯРНО/ НЕВЯРНО
  18. Някога забелязвали ли сте, че докосвате неща няколко пъти преди или след като сте ги използвали? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  19. Някога докосвали ли сте ключове на електрически уреди няколко пъти и броили ли сте, въпреки че сте се опитвали да не го правите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  20. Проверявате ли книгите и списанията за сгънати листа и изправяли ли сте ги незабавно? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  21. След като ги прочетете, сгъвате ли вестниците пак по първоначалния начин? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  22. Хрумва ли ви често мисълта, че може да се разболеете, да ослепеете или да полудеете? – ВЯРНО /НЕВЯРНО
  23. Има ли дни, когато можете да мислите, само за нараняването или убийството на някого? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  24. След като си легнете, ставате ли отново, за да проверите всички електрически уреди? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  25. Броенето на броя пъти, когато докосвате електрическите ключове, пречи ли на всекидневните ви дейности? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  26. Преподреждате ли многократно нещата на бюрото си, в шкфа или на други места, макар че нищо не е било докосвано, от както сте ги подреждали за последен път? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  27. Проверявате ли адреса на изпращача, непосредствено преди да пуснете писмо в пощенската кутия? – ВЯРНО/НЕВЯРНО

 

 

ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

 

Резултати за наличието на обсесии

Изчислете общия сбор от отговорите „ВЯРНО“ на въпросите:

3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 13; 14; 15; 16; 22; 23

Ако общия сбор от отговорите  „ВЯРНО“ , заградени за тези въпроси е:

1 или 2 вероятно нямате клинично значими обсесии.

3; 4; 5; 6 вероятно имате обсесии, които са клинично значими, необходимо е да направите психологична консултация с психолог или психотерапевт, изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

7 до 14 имате клинично значими обсесии, за да не се задълбочи и прогресира вашето състояние потърсете психологична помощ от психолог или психотерапевт изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

 

Резултати за компулсии

Изчислете общия сбор от отговорите „ВЯРНО“ на въпросите:

1; 2; 11; 12; 17; 18; 19; 20; 21; 24; 25; 26; 27

Ако общия сбор от отговорите  „ВЯРНО“ , заградени за тези въпроси е:

1; 2 или 3 вероятно нямате клинично значими компулсии.

4; 5; 6 или 7 вероятно имате клинично значими компулсии, необходимо е да направите психологична консултация с психолог или психотерапевт, изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

8 до 13 имате клинично значими обсесии, за да не се задълбочи и прогресира вашето състояние потърсете психологична помощ от психолог или психотерапевт изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

Ако и двата резултата са в третия вариант, налице е развиващо се обсесивно компулсивно разстройство и е необходима незабавно психотерапветична намеса.

 

Психологичният тест е инструмент на психологичното консултиране. С негова помощ по – лесно се достига до информацията, която е необходима на специалиста, за да направи оценка на състоянието.

Използван самостоятелно и изолирано от беседата и работата с психолог, теста е слабо критичен и не може да служи за самодиагностициране.

Използването самостоятелно на психологичен тест, може да потвърди или отхвърли ваши съмнения към определено състояние и да ви помогне да решите дали имате нужда от консултация или не.

Автоагресия, самонараняване

492f11dc2burn-jpg-246-163-cc-dri-m7pmy15oaea10zrya3wАвтоагресия – разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални – когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен – някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си.

Автоагресията се проявява, като склонност към самоунижение, самобичуване, понякога – в нанасяне на физически наранявания ( например т. нар. трихотиломания – неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото.) , в особено тежките случаи – в опити за самоубийство, характерни за лица страдащи от тежки невротични или депресивни разстройства.
Автоагресията като навик се преживява като неправилно, лошо поведение, което не е заложено в човешката природа.
В първата година от живота си децата не се оправдават и не преживяват своите грешки, те се учат на това в последствие.
В определен период от живота на детето се формира рефлексията ( термин в психологията, означаващ самоанализ на собствените мисли и преживявания. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава “отражение”, “обръщане назад”.) То започва да оценява своето поведение, кое в него е добро и кое лошо. Своето неправилно поведение, детето се опитва да премахне, като използва най – познантите му и понятни начини, копирани от родителите – възпитание чрез наказание.  то започва само да се наказва и да се ругае за своите неправилни постъпки и грешки. С течение на времето, това самообразование се превръща в навик. Самонаказанието в никакъв случай не може да се определи като ефективен метод за самовъзпитание. То задвижва ненужни негативни емоции, които отвличат чрез действие опита за преживяване. И вместо да се работи по преработване на грешката, се изпада в емоционални разстройства и самоизяждане.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването е умишлено самонанасяне на телесни рани, които са видими повече от няколко минути, обикновено с цел автоагресия. Варианта на “Грешното поведение” ( в терапевтични техники)
ВИДОВЕ САМОНАРАНЯВАНЕ
Значително самонараняване (major self-mutilation) – е рядко действие, като енуклеация (отстраняване) на окото, кастрация, ампутация на крайници. Най-често това е признак на съпътстваща психоза  (остър психотичен епизод, шизофрения, мания, депресия), остра интоксикация с алкохол или наркотици, транссексуализма. Обяснението за подобно поведение при пациентите, обикновено носи религиозен и/или сексуален характер  – например, желанието да бъде от другия пол или привързаността към библейски текстове, които се отнасят до наказание – издиране на очите на грешника, отрязване на ръката на крадеца или кастрация в името на Господ.
Стереотипно самонараняване ( stereotipic self ) – монотонно повтаряне на ритмични действия, например, когато човек се бие по главата, по ръцете, по краката , хапе се. Обикновено не е възможно да се идентифицира символично значение или смислеността в такова поведение. Най-често се среща при хора с умерено до тежко забавяне на развитието, както при аутизъм и синдром на Турет.
Повърхностно/ умерено  самонараняване ( moderate ) – най-често срещаният тип на самонараняване и се среща в целия свят и във всички слоеве на обществото. Обикновено започва в юношеска възраст и включва дейности като издърпване на  косата, драскане на кожата, гризане на нокти, които се отнасят към компулсивния подтип. Отстраняване на кожата, рязане, изгаряне, вкарване на игли, счупване на костите и предотвратяване на зарастване на рани, които са епизодични (епизодично) и повтарящи се (повтарящи се) подтипове. Периодично рязане и изгаряне на кожата е най – честото проявление на самонараняващо поведение, такова като гранично, имитиращо и антисоциално разстройство на личността, посттравматичен синдром, дисоциативни и хранителни разстройства.
ЗА МИТОВЕТЕ
– Това е провалил се опит за самоубийство
Съвсем неоснователно. Разбира се, сред хората които се самонараняват, опитите за самоубийство са повече. Но дори тези които правят такива опити, правят разлика, кога целта е да се самонарани и кога да направи опит за самоубийство. А други напротив, никога не са се замисляли сериозно за самоубийство. Самонараняването е опит за справяне с емоционалното и психическото напрежение, а не опит на се прекрати живота.
– Хората които си нанасят рани, са психично болни и трябва да бъдат настанени в психиатрия, тъй като са опасни за околните.
Първото самонараняване е много лично. За това обикновено не знае никой освен самия човек. В някои случаи знаят най – близките приятели. Самата цел е опит да се справи сам със своята емоция, болка, чувства. Другите хора нямат никакво участие в това. Що се отнася до “лудите” – да, понякога хората с психични проблеми (като посттравматичен стресов синдром, или гранично личностно разстройство) причиняват вреда на себе си. Психологичните проблеми, не означават автоматично психично заболяване и от там в болница.
– Хората така се опитват да привлекат внимание
Естествено болшинството от хората, които се самонараняват имат дефицит в получаването на внимание, любов, добри приятелства. Както и други. Но това не означава, че те се опитват точно с тези действия да привлекат внимание. Обикновено, когато човек иска да привлече внимание се облича ярко, ръкомаха, опитва се да бъде услужлив и учтив, говори силно. Но е странно да се опитва да привлече внимание по начин за който никой да не знае. Самонараняването не се прави за другите, а за себе си. Но когато човек прибегне до тези действия, в крайна сметка се опитва да каже нещо.  Но другите не слушат, а го разглеждат като опит за манипулация.
– Опити за манипулиране на околните
Да, някои използват подобно поведение, за да получат нужната им реакция от конкретни хора – родители , познати. Но болшинството не се занимават с това. Отново стигаме до варианта, че ако никой не знае за дадено действие, няма как да бъде манипулиран. Самонараняването обикновено, не е за другите, а за себе си. Но това също е опит да се каже нещо на другите, често обаче те не чуват, а обвиняват в манипулация.
– Ако раната не е дълбока, значи това е несериозно поведение
Няма никаква връзка между сериозното нараняване и нивото на психическо напрежение. Различните хора имат различни подходи и предпочитания към самонараняването, те имат различен праг на болката. Не може да се прави подобно сравнение.
– Това е проблем на подрастващите момичета.
Не само. Проблемът може да възникне в различна възраст. По рано се смяташе, че подобен проблем имат предимно жените, новите статистики доказват , че съотношението е по равно мъже – жени.
ПРИЧИНИ
За страничния човек това поведение е абсолютно непонятно, защо някой може да причинява това на себе си, болката, белезите. Освен това самонараняващия прави това съвсем съзнателно и доброволно. Веднага изникват предположения за ненормалност, комплекси, мазохизъм и т.н. Често веднага се вадят псевдопсихологични обяснения, които в повечето случаи са останали в миналото. Някои хора просто се плашат.
Самонараняването е начин. Начин човек да се бори и частично да се справи с емоционална болка, с болезнени спомени и мисли, с натрапливи състояния.
Причините са най – различни, някои от тях:
– да се отърве от чувството на празнота, опустошение. депресия. чувство на нереалност
– да се снеме напрежението
– да снеме емоционалната болка, когато емоциите са твърде силни и не може да се пребори, чрез физическата болка става по – лесно.
– изход от  агресията, гнева, чувство на неудовлетвореност. Често поради страх или невъзможност да се справят с тези емоции хората ги насочват навътре, а не извън себе си
– да се отърват от чувството за скованост. Много хора споделят, че се нараняват, за да усетят нещо, каквото и да е. Да се уверят, че са живи.
– да почувстват заобикалящата ги действителност. Начин да се справят с деперсонализацията, раздвоението, дисоциацията
– заради чувството на защитеност
– за да изпитат еуфория
– за да ен извършат опит за самоубийство
– за да изразят болка, силна емоция, с която не могат да се справят
– за да повлияе на поведението на други хора
– опитват се да кажат на другите, колко им е трудно и какво става вътре в тях
– вик за помощ
– израз или подтискане на сексуалността
– опит да се справят с чувството на отчуждение, изоставяне, самота
– да потвърди реалността на болката – раните са като доказателство, че емоциите са истински
– често са хора, които са били подложени на насилие в семейството или са наблюдавали такова, продължават да се самонаказват.
– самонаказване за “лошо поведение”
– биохимично снемане на напрежението
– опит за контрол над тялото
– предотвратяване на нещо още по-лошо;
В основата на причините стои:
– опит за справяне с емоциите, да се облекчи болката, да се почувства реалността, (  бърз и сравнително ефективен начин да се справят с дисоциативни състояния, твърде силните емоции. Не е вариант, не решава проблема, но  работи)
– опит за изразяване на нещо, да изхвърли нещо от себе си, да достигне до някого ( може би дори до себе си) , да изрази чувства, които не може да облече в думи, нестандартен начин за говорене и разказване
– опит за контрол над себе си, над емоциите, над тялото, наказание, повторно преживяване на травматична ситуация, “магическа логика” – ако аз направя нещо лошо на себе си, няма да се случи това от което се страхувам.
В действителност болшинството от изброените причини са свързани в една или друга степен с опит за контрол над чувствата, емоциите и емоционалните реакции.

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …

Краткосрочни отключващи причини за панически пристъпи и фобии

В тази статия ще прочетете синтезирана информация за отключването …