Категория: <span>адреналин</span>

Представете си, че както вървите по улицата, някой рязко се приближи към вас и замахне с ръка, все едно ви удря. Реакцията ви ще е бързо отдръпване, рефлекс на самозащита или ще побегнете.  В този момент вие сте преживели уплаха. Тя настъпва при рязка и бързо променяща се житейска ситуация, която се появява мигновено, без предупреждение и трае кратко. Ако ситуацията се окаже не животозастрашаваща или емоционално травмираща, негативните ефекти на уплахата отминават в рамките на ден до най-много седмица. Човек възстановява емоционалното си състояние от преживяното и то остава за него като спомен.

Всеки е преживявал като ученик изпит пред дъската. Моментът, в който посочат името ви и трябва да станете и да се обърнете към класа. Често преходът от учебната маса до черната дъска е като “в мъгла” за него нямате спомен, свива ви се стомаха, заливат ви топли или студени вълни, може да ви се разтупти сърцето или да ви стегне главата, възможно е да ви се подкосят краката, да ви изтръпнат ръцете. Понякога дори може да ви се завие свят и да ви причернее. Всичко това са признаци за състояние на тревога и повишено напрежение. То възниква, когато настъпи нова житейска ситуация, за която не сте подготвени и не знаете какво ви очаква. Понякога може да е резултат от непреодоляна по-рано уплаха. Интересното при тревогата и напрежението е, че те възникват и в двата полюса на емоциите, както при положителни преживявания, така и при  отрицателни. Когато човек преминава нормално през тревожността и напрежението и има ресурс за справяне, те отминават с отминаването на житейската ситуация. Ако, обаче преживяното остави в него емоционална натовареност или невъзможност да се справи, то напрежението и тревогата ще започнат да се проявяват несъразмерно усилени при попадане в сходни житейски ситуации. Ако останете продължително в такава ситуация, напрежението и тревожността ще започнат да се проявяват периодично и могат да се превърнат и в хронично състояние.

Дитресът, често във всекидневния език наричан за краткост Стрес, е състояние на натрупана психична умора. Това състояние настъпва, когато неприятна житейската ситуация за която нямате решение не се променя дълго време, а вие не разполагате с ресурс да я понасяте или промените. Или ако ситуацията, заедно със съпътстващите я отношения и дейности се повтарят отново и отново, и психичните сили и ресурс за справяне се изчерпват –  настъпва дистрес.

Най-голям стресов фактор за личността се оказват комуникацията и взаимоотношенията с околните. Начинът по който общуваме и другите общуват с нас, ви поставя в ситуации, които понякога ви въвеждат в дълбок и траен дискомфорт. Неумението да се заявявате, да отстоявате позиция или да излагате успешно желанията си, води до потискане на емоции, което трайно вреди на вашето психично и физическо състояние. Особен вид стресово състояние е състоянието бърнаут – крайно емоционално прегаряне.

Една от основните причини за стигане до стресови състояния е вашето отношение към повторението на житейската ситуация. Което от друга страна е много точен индикатор, че ви е необходима промяна. Ефективните подходи включват надграждане, промяна или излизане от ситуацията. Неумението да приложите някой от тези подходи, ви води до излишен разход на време, емоции и енергия. Липсата на ефективност натоварва прекомерно вашето съзнание. В един момент то капитулира и ви довежда и до физическа безпомощност, след която искате или не, сте принудени да се погрижите за себе си.

Реално, хората с по- добри комуникативни умения и общуване много по – рядко са в състояние на дистрес. Хората с точни и ясни приоритети и визия за себе си, добра самооценка и реална перспектива също така рядко преживяват нервни сривове.

Бърнаутът или емоционалното прегаряне, в своята същност е най- обикновен стремеж към постижение, който е излязъл от рамката на нормата, независимо дали е самоналожен от личността или е външно наложен от “важните други” в преживяването. Често се преживява от хора с неосъзнат стремеж към превъзходство и победа. Това състояние, често води и до срив в имунната система, което прави организма подвластен на вирусни инфекции, които в една психосоматична диагностика е сигнал за желание “да се оттегля, но не знам как.”

Имайки предвид, че другият полюс на това състояние или по – скоро неговото начало е чувството за недооцененост, липса на внимание към личността, високи изисквания преминаващи в самоизисквания, логично следва, че качественото излизане от бърнаут и стресови състояния е дълбоката личностна промяна и поглед към самия себе си.

Бърнаут може да бъде достигнат в различни сфери от вашия живот – често се наблюдава в майчинството, партньорството, отношения родители – деца /от децата/ и разбира се в работната среда, като тя по – скоро се проявява като компенсаторно поле на първите три.

Справянето с този тип състояния – стрес, тревога/до бърнаут/ и депресия се случва най-добре чрез холистични психотерапевтични методи. Т.е. трипластова промяна на отношението ни към света и себе си. На първо място промяна в отношението към тялото, на второ място промяната в отношението към общуването и на трето, и всъщност най-важно – промяна на отношението към себе си.

Всеки може да работи по своята индивидуална холистична програма със своя психолог или психотерапевт, работещ с проблема  тревожни състояния.

Най-общо програмата се фокусира върху  следните акценти:

• Балансиран двигателен режим за тялото.
• Работа по освобождаване от негативни емоции от преживявания.
• Баланс “работа – личен живот”
• Периодично “изключване” от модерния свят.
• Тотална, повтаряща се почивка сред природата
• Консултация със специалист, който да изработи индивидуална антистрес програма.
• Преразглеждане на ситуациите, причиняващи състоянието и развиване на ресурс за надграждане, промяна или излизане от тях, с помощта на специалист.

Това са основните акценти, като при всеки се следва индивидуалната проблематика и ресурс за справяне.

Автор: Диляна Колева

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

• като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
• като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

• анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
• силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
• Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

Всеки човек преминава по различен начин през важните ситуации в своя живот. Независимо дали са положително или отрицателно заредени, те пораждат усещането за ново и непознато, което на свой ред активира редица промени в тялото и писихиката целящи да ни защитят. Тази мобилизация на организма ни създава състояние на стрес. Под стрес се разбира състояние на екстремно повишени изисквания към организма от различно естество. Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат:
болестно състояние
физическо свръхнатоварване
психическо и емоционално свръхнатоварване
екстремни условия на средата

Често усещанията на тялото и предизвиканите болежки, нямат физиологичен характер и не са свързани с каквото и да е изменение в телесното здраве. Въпреки фиксирането на повечето хора в прегледи и медикаменти, когато даден симптом не отминава това е ясен признак за психосоматика / усещане породено от мисловен процес и отминаващо при промяна на отношението към него/.

Един от тези психосоматични проблеми е главоболието. Вероятно всеки се е сблъсквал с неприятната болка в главата, независимо дали е породена от реално заболяване и /или от свръхнапрежение. На много от нас се е случвало въпреки приетите медикаменти, главоболието да не отминава с дни, дори с месеци. Това е ясен признак, че сме направили психосоматика т.е. реагираме през главоболие на вътрешно напрежение породено от заобикалящата ни действителност. Често напрежението се покачва от подсъзнателни процеси, които са непонятни за страдащия, ето защо, ако главоболието ви продължава повече от месец и не помагат медикаменти обърнете се към психолог-психотерапевт, за трайно справяне с проблема.

Какви видове главоболие причинява стресът?

психогенно главоболие – почти ежедневно главоболие, обхващащо периоди от месеци и дори години без да има свободни от главоболие периоди. Отслабва при психична отмора (отпуск или ваканция). Провокира се от стрес и психическо напрежение. Профилактика – избягване на стреса. Лечението е посредством психотерапия, релаксиращи техники, по-рядко психоанализа.
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
хронично ежедневно главоболие – среща се при 4-5% от населението и бива първично – продължава 15 или повече дни месечно; вторично – като проява на други заболявания на мозъка – съдови, неопластични, инфекциозни, травматични. Често се придружава от депресия или тревожност. Провокира се от стрес, напрежение, злоупотреба с някои медикаменти (барбитурати, опиоидни анелгетици). Профилактика – избягване на стреса. Често се включват антидепресанти, но те не са трайно повлияващи главоболието, трябва да се открие първопричината.

Тензионно главоболие

От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние

Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.

Как да направим превенция на тензионното главоболие?

Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства

Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.

Увереността в себе си има три основни страни.

1. Чувството за увереност – внушеното усещане за сила, права и правота.
2. Уверено поведение – демонстрира се сила и е характерно за хора със силни позиции.
3. Решителност – уверено приемане и сигурност в решенията, решимост.

Когато жените говорят за своята увереност, те обикновено имат предвид чувството на увереност, усещането. Когато мъжете говорят за своята увереност те най – често имат предвид поведението си.

Противоположното на увереност е неувереност : внушения страх, усещането за липса на сили, неспособността да се вземе решения. Неувереността е типичното поведение на невротика и човека – дете.  При възрастните и психологично здрави хора няма проблем с неувереността, но стои задачата за разработка на по- голяма увереност, до колкото това се явява като важен житейски ресурс.

Признаци на увереност –  в основата на увереността е спокойствието, то е корсета ѝ, смелостта да заявиш себе си и да имаш уверено поведение.

Спокойствието това е отпуснато тяло, без блокажи, без суета в действията и движението, спокойното изражение на лицето; спокоен, прям, не „бягащ“ поглед; ясна последователна реч;

Стойката на увереността – човек е изправен, има навик да държи изправена главата си, изпънати плещи, уверена походка, ясни движения.

Смелостта да се заявиш: не бъди „писклив“, не позволявай на гласовете в главата ти да замъгляват ясния звук, говори силно, бъди точен във формулировките си, решителен в изводите, способен да заявиш ясно желанията си и да настояваш за законовите си права, готов да даваш задачи и да изискваш изпълнението им.

Що се отнася до увереността на болшинството – житейска норма, да се видят тези признаци на увереност не винаги е просто.Увереното поведение на един човек, на фона на увереното поведение на друг човек изглежда просто, като нормално поведение.  Увереното поведение, е лесно различимо като контраст на неувереното.

Развиването на самоувереност е възможно и нужно, но бъдете готови за това, че тази работа не винаги е бърза, и предполага развитие  по няколко доста различни направления. Това е и създаване на здрава житейска стратегия, и преработка на слабостите, и на укрепване на чувството на увереност. Да се работи самостоятелно по тези направления е доста сложно, но въпреки това не е невъзможно. И тук е място за вашия избор. Най – простия начин е да се обърнете към център или специалист, който провежда тренинги за развитие на увереност в себе си. В този случай трябва да се знае, че тренингите и водещите са различни и може и да не се получи желания резултат. Ако има хора, които са готови да търсят развиване на увереността в себе си, то има /проблемни/ и други, които търсят някой който да разреши проблемът и с неувереността, често това е невъзможно.

ФОРМИРАНЕ НА УВЕРЕНОСТ В ДЕТЕТО

Задача на родителите е да помогнат на детето да развие силните страни в себе си и да се научи да ги ползва, по начин по който това да му носи удовлетворение. Осъзнаването на собствените недостатъците може да разруши или парализира личността, може и да е обратно, да му даде огромен емоционален заряд, който да му помогне да постигне успехи в най – различни области. / повече по темата в статията „Формиране на увереност при децата“/