Категория: <span>взаимоотношения</span>

Да прекратите ли партньорските отношения или не? Няма прост отговор на този въпрос, всичко се случва в живота.

Понякога разводът е неизбежен. Ако съпругът пие, пие и ще пие, тогава очевидно, това не е същият човек за когото сте се омъжили.  Понякога разводът е напълно разумно решение.

Ако се окаже, че момичето се е омъжило за вас само, за да избяга от семейството си, то тя не ви харесва и не планира да изгражда здрава връзка, бракът става една огромна грешка. А грешките трябва да се поправят.

Също така, ако единият от партньорите не вижда смисълът в семейните отношения и не изпитва нужда да се грижи за тях, а другият партньор срещне човек, с когото искат да изграждат семейство и сериозни отношения, няма смисъл да се измъчват един с друг. Освободете партньора, който иска да живее като ерген и създайте семейно щастие с онзи, който го заслужава.

Независимо от всичко това, двойките, които идват при психолога с мисълта за развод, са способни да установят добри отношения. Не си струва да се бърза с развода, защото ако не сте наясно защо не успявате да ги изградите в тази връзка, вероятно ще се получи същото и със следваща. Спорно е и дали изборът на самотен живот без връзка е щастливата развръзка.

Защо се е стигнало до идеята за развод е необходимо да се разгледа от гледната точка и на двамата, да се изяснят двете гледни точки и възприемането на ситуацията, за да се разбере, къде се случва разминаването.

Основно противоречия се получават в разминаването на интересите, в различните перспективи, във възприемането на ситуациите от светогледа на две различни личности. Ако е възможно да се разгледат тези разминавания с любов и разбиране, да се намерят пресечните точки на перспективите, свързването да върви паралелно с индивидуалното развитие, то тогава нищо не е приключило.

Ако от вашата позиция перспективи няма или поне не ги виждате, очевидно за вас е по- добре да прекратите брака. Ако вашето дълбоко усещане и желание да живеете сами, то няма смисъл от преразглеждане. Но ако във вас има фантазията, че с друг партньор бихте живели по- добре, то задължително трябва да се разбере какво пречи да видите перспективите в настоящата връзка. / По- подробно в статията “Как да видим перспективите в брака?/

Препоръчително е също да се прекрати връзката, ако има грубо разминаване по основни житейски въпроси. Ако в живота ви се е появил човек, който споделя вашите възгледи и е готов да поеме отговорност за бъдещи отношения, по- добре дайте шанс на новата връзка. Ако има разминаване във възгледите ви, връзката е сложна. Ако има достатъчно други причини, заради което съвместното ви съжителство е по- удобно, останете в него и работете по сходство във възгледите или поставете лични граници, създайте правила.

За да може да прецените правилно ситуацията, погледнете перспективите от бъдещето.

Представете си себе си след 5-10 години, постойте в това нарисувано от вас бъдеще. Опитайте се да си отговорите на следните въпроси:

• какъв човек бихте искали да сте тогава?
• какво ще е заниманието ви?
• къде ще живеете?
• къде ще работите?
• как ще изглеждате?
• сега помислете, виждате ли партньора си в това бъдеще?
• има ли място за него?
• може ли на негово място да има някой друг?
• как да премисля всичко това, за да не се объркам?

Проблемът е в това, че когато връзката започва да е конфликтна и да противоречи на нашия комфорт, желания, принципи и перспективи, душата започва да страда. Появяват се емоции, които са силни и често разрушителни. Това саботира разумната преценка. Ето един съвет, как да подредите мислите в главата си:

Вземете лист и химикал /задължително писмено/ и в две колонки запишете плюсовете и минусите във вашите взаимоотношения. Помислете къде стоят страховете ви. Говорете с мъдри хора и специалисти за това което сте написали. / подробно в статията ” Как да премахнем емоциите при решаване на важни проблеми”/

Разбира се, нещата се усложняват още повече, ако в семейството има дете, ако родителите ви са в преки отношения с вас, ако ви свързва бизнес или имущество. Ако ви свързва болезнена зависимост, страхове от самота или ревност – болни привързаности, тогава раздялата става изключително трудна, дори невъзможна, дори и когато разумът говори за пълна безперспективност във взаимоотношенията. Какво да правите в този случай? Просто тръгнете и прекратете взаимоотношението. Никакви разговори, никакви отговори, никакви срещи, все едно сте умрели. Вас ви няма. / повече в статията “Как да се разделим със зависим партньор?”/

Кризата е период в отношенията, в който двамата партньори са осъзнали, че досегашното общуване е спряло да им носи удовлетворение и радост. Те вече не отговарят на променилите се нужди и потребности на единия или двамата в двойката. Връзката вече не може да се развива по стария модел и желанието на двойката е да промени нещо или повече неща в съжителството си. Ако емоционално партньорите са свързани и милеят един за друг и връзката им е скъпа, кризата е много болезнено преживяване.

Започва да се преекспонира онова, което до сега се е приемало или се е правило компромис с него. Навиците на партньора на които до сега не се е обръщало внимание, започват да стават нетърпими. Не разбирате, как сте ги издържали до сега!? Започвате да се чувствате, все едно сте били в мъгла, като омагьосани, но сега изведнъж сте се събудили и сте разочаровани. Сякаш сте излъгани!

Семейството е като жив организъм  и в своето развитие и растеж преминава през традиционни етапи, които могат да се нарекат нива на семейното развитие. Най- общо могат да се разделят по следния начин:

• период на ухажване
• съвместен живот без деца
• семейство с малко дете
• зряло семейство
• семейство с пълнолетни деца
• заминаването на децата, пенсиониране и възстановяване на живота по съвсем нов начин

Ако партньорите не намират начин да се справят с трудностите при прехода от един етап в друг те влизат в криза на връзката. Ако тя не се отработи навреме и не се възстанови баланса, започва да провокира криза в следващия етап. Заедно с тях се натрупват и възрастовите и мини кризите, които подхранват основната криза:

• детската криза на 3 годишното дете
• тийнейджърската криза
• кризата на средната възраст

Заедно с тях вървят и ситуативните кризи:

• преместване в нов дом
• пристигане в семейството на родител или страничен роднина
• преживяване на смърт на близки
• неуспех в проект
• загуба на работа
• дълги болести

Всичко това отнема от силата на семейството и засилва вероятността основната криза да доминира и да разруши отношенията.

ИМА ЛИ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ КРИЗИ?

Мнението, че семейство без кризи няма и че те са предварително предопределени не е вярно. Това е мит. Но има някаква доза истина зад този мит. Връзки без кризи съществуват, но много рядко и само между зрели, мъдри хора, които имат сходен емоционален и интелектуален ресурс да планират и мислят за бъдещето. Имат добре отработени механизми за справяне с трудности.

Може би ще си кажете, че има много такива семейства сред вашите познати и приятели. Едва ли. Многоса малко такива семейства по- скоро рядкост. Нормата е, че много семейства изграждат продължителни и трайни отношения, които се развиват въпреки кризите. Трудни периоди има във всички семейства. Хората, които съумяват да запазят отношенията си, го правят работейки върху себе си и израствайки заедно в кризите. Или просто намират начин да продължат след тях, дори и да не е много в тяхна полза.

Въпросът не е дали има кризи. Въпросът е дали можете да преодолеете трудните моменти в една връзка. Колко дълго ще продължи кризата и как ще приключи зависи само и единствено от вас.

В силните семейства съпрузите приемат кризата философски: ” Да, това се случва /осъзнаване/. В криза сме. Какво правим? Нужно е време, за да преминем през това. Избираме да го направим заедно.”

В други семейства кризата е по- трудна: Започва бавна фаза, която продължава дълго време, съществува колебание не искате да сте заедно, но раздялата също не е нещото което избирате. Тук е много вероятно да се появят странични усложнения – изневяра, пристрастяване към алкохол, дроги, цигари, сериозни заболявания, абдикиране от задължения и други неприятности. Случва се кризата да завърши с прекратяване на отношенията. По- често, обаче кризата наподобява хрема, силно неприятна, нищо не може да се направи докато не мине време. Обикновено в рамките на месеци.

Кризата разрушава старата връзка и ако се интересувате и потърсите професионална помощ /фамилен терапевт/ с помощта на кризата може да създадете съвсем нови отношения, които са по – подходящи за вас в следващия етап на живота.

ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС В КРИЗА: ДА СЕ РАЗВЕДЕТЕ ИЛИ НЕ?

Когато партньорът е афектиран, той иска да се разведе. Правилно ли е това? Единственият правилен отговор тук е, че това решение не бива да се взема под влиянието на емоции. Напротив, най- отговорните решения трябва да се проверяват от ситуации, в които емоциите противоречат на вашия възможен избор.

Например: решението да създадете семейство трябва да е силно дори когато сте в кавга. Т.е. дори ако сте се скарали, но все пак искате да живеете заедно – това означава, че решението е по- скоро правилното. Но решението за прекратяване на връзката трябва да е взето в благоприятни отношения, които са се установили между вас, подобрили са се. Ако изглежда, че сте се примирили, всичко изглежда наред, но не искате да живеете заедно, това не означава, че да се разведете е правилно. Това означава нещо друго: че може да мислите за развод..

Това повдига няколко въпроса, от които основни са:

• Да се разведа или не?
• Как да се случи с най- малко загуби и от двете страни?
• Как да преодолея пропастта и да се настроя за нова връзка?

Ще отговоря на тези въпроси по – подробно

Да се разведа или не?

Няма прости рецепти: всичко се случва в живота. Понякога разводът не е просто разумно решение, а единственото възможно. Въпреки това в повечето случаи двойките, които идват при психолога с мисълта за развод са доста способни да подобрят отношенията си. Отношенията се изграждат от двама души, така че трябва да се погледне на ситуацията от двете страни. Първият въпрос е: Какво искам? Вторият е: Какво иска втората страна? Ако други хора са обвързани с тези отношения /деца, родители/ трябва да се вземе и това предвид.

Продължение в статията “Как да взема решение за прекратяване на близки отношения”

Ако припознавате страданието и ревността като любов, ако извинявате мрачните му настроения, ако често говорим с близки за проблемите му, ако оправдавате сприхавия му характер или ироничните му забележки с тежкото му детство, когато не харесвате повечето черти от характера му, но се примирявате с тях и вярвате, че ако сте достатъчно любвеобилни той ще се промени заради вас, това е знак, че сте жена, която “обича” твърде много. Ако стоите във връзка, която ви застрашава емоционално и физически, то вие обичате човек, който не може да ви обича.

Никоя жена не е станала такава случайно. Формирането и като жена в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. По- долу са изброени 15 характеристики, които са присъщи на жени, обичащи мъже, които не могат да им отвърнат с любов.

1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви потребности не са били удовлетворявани.
2. След като не сте получили достатъчно родителска грижа, вие се опитвате да запълните тази незадоволеа потребност, като се превръщате в дарителка на обич, особено на мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.
3. Тъй като навремето не сте съумели да промените родителите си / или единия от тях/ и те не са били онези любящи и подкрепящи хора, за които сте копнели, сега вие изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените през любовта си.
4. Основния мотив да с опитвате да запазите връзката е страхът ви от изоставяне или страхът да останете сама.
5. Почти нищо не преценявате като прекалено неприятно, не отнемащо много време или много пари, стига да “помогне” на мъжа, с когото сте обвързани.
6. Тъй като сте свикнали да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да сте харесвана на човека до вас все повече и повече.
7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка – много повече от 50%
8. Оценявате се ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
9. Отсъствието на сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате да сте “полезна”.
10. Живеете много повече с представата за това как би могла да се развие връзката ви, отколкото с реалното ви място в нея сега.
11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
12. Има вероятност да сте предразположена към пристрастяване към опиати, алкохол и/или към определени храни, особено сладките.
13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемете отговорност за самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.
14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.
15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни “приятни” мъже са ви скучни.

Когато в детството ни има болезнени преживявания в отношенията, в по- зряла възраст ние несъзнателно сме принудени да пресъздаваме подобни отношения и ситуации с цел да придобием власт над тях.  Често се обвързваме с подобен човек или поредица от такива хора, като се стараем да “спечелим” старата битка – да бъдем обичани.

А сега нека разгледаме всяка една характеристика по отделно. /към 2 част/

Из “Жените, които обичат твърде много”

Времето, прекарано с онези, които обичаме – семейството, приятелите, домашните любимци, – може да пренастрои баланса на организма към по- високо ниво на щастие, така че е важно да подбираме мъдро компанията си.

Не всички хора в живота ни ни обогатяват. Сигурна съм, че ви се е случвало да сте в чудесно настроение, докато присъствието на някой приятел, роднина или колега не ви накара да се почувствате потиснати. Това е емоционално заразяване: огледалните неврони копират състоянието на този човек и създават у нас подобни чувства и усещания. Най- лесният начин да се предпазим от това въздействие е, като се държим далеч от т.нар. емоционален вампиризъм, който изсмуква жизнеността и щастието от хората, когато се сблъскат с него.

Обикновено е очевидно кои от познатите ни ни действат “отровно”: те са онези, които се оплакват постоянно, обичат да обезкуражават околните, да критикуват злостно. Други са по- трудно различими: те са погълнати от себе си, страхливи, критични и манипулативни. Може дори да са доброжелателни и все пак общуването с тях да ни кара да се чувстваме изстискани и безсилни.

Може да населим своя социален свят с хора, които повдигат духа ни, и да ограничим максимално отношенията си с хората, които предизвикват отчаяние и напрежение в нас с помощта на вътрешния GPS. Затворете очи, поемете си дълбоко дъх и извикайте образа на всеки човек, който е част от живота ви. Кой от тях разширява енергията ви и кой я свива?

Дори и след като идентифицираме “отровителите на щастие” , проблем представлява това, че не винаги е възможно да ги избягваме. Те може да са наши колеги и дори роднини. Какво да правим тогава?

Задължително е да издигнем граница в общуването си с тях. Ние учим хората как да се отнасят с нас, с това какво приемаме и отказваме да толерираме от тяхна страна.

Ето няколко начина да подсилим имунитета си, когато се налага да прекарваме време с този тип хора:

1. Прекъснете верижната реакция. Сега след като знаете за огледалните неврони използвайте действието им в своя полза. Ако се налага да разговаряте с ядосан или отрицателно настроен човек, съзнателно смекчете погледа си, поддържайте изражението си неутрално, използвайте езика на тялото, противоположен на този на събеседника ви. Не отразявайте напрежението на другия, в противен случай тялото ви ще се самосаботира, като имитира неговата негативност.
2. Издигнете невидима бариера. Когато не можете да предотвратите атаката с отровни емоции използвайте следната визуализация: изградете мислено стена или щит около себе си. Това ще ви даде чувство за емоционална защита и може да неутрализира желанието ви да отговорите по същия начин.
3. Стойте на собствения си тротоар. Не се опитвайте да променяте другия. Идеята да му помогнете, като го избавите от недостатъците му или му посочите “собствените му грешки”, може да ви се стори изкушаваща, но рядко дава резултат. Най- ефикасния начин да повлияете на някого е да му дадете пример с поведението, което бихте искали да видите у него

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

• като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
• като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

• анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
• силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
• Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

“Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ах” и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

ИЛИ НЕ ТАКА.

“Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ох” и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

“Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ах” и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.