Категория: взаимоотношения

Диагноза: Емоционално изнудване

manipolotion1Светът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по – голямата част от времето и само спорадично прибягвайки към изнудването. Всичко това затруднява осъзнаването кога в някакво взаимоотношение започва да се развива модел на емоционална манипулация.

Със сигурност има напористи, неприкрити изнудвачи, които непрекъснато отправят директни заплахи какво ще се случи, ако не стане на тяхното, и съвсем ясно и категорично изразяват последствията от неподчинението: „Ако ме напуснеш, никога повече няма да видиш децата си.“ , „Ако не подкрепиш моя проект, ще задържа препоръката ти, докато не го направиш.“. Ясна заплаха, никакви съмнения относно намеренията.
По – често, обаче емоционалното манипулиране е много по – фино и се появява в контекста на връзката, в която много неща са добри и положителни. Знаем какъв е другия човек, когато е в най – добрата си форма, и се оставяме спомените ни за положителни преживявания да замъглят непрекъснато измъчващото ни чувство, че нещо не е наред. Емоционалното изнудване се промъква към нас и тихо се подава през границата с нормалното, приемливо поведение и взаимодействия, които първоначално само са оцветени, но после са напълно просмукани с елементи, подкопаващи добруването ни.
Преди да определим нечие поведение като „емоционално изнудване“, то трябва да притежава няколко компонента. Можем да поставим диагноза по същия начин, по който лекаря ще определи, че пациентът му страда от соматично заболяване: като видим симптомите.
ШЕСТТЕ СИМПТОМА
1. Изискване
2. Съпротива
3. Натиск
4. Заплахи
5. Подчинение
6. Повторение
Тези шест симптома са в ядрото на синдрома на емоционалното изнудване.
Ако е толкова ясно, защо не го виждаме?
Тези симптоми изглеждат толкова ясни и толкова притесняващи, та човек би помислил, че алармата ще се включи в момента, в който започнат да се появяват. Често обаче сме толкова потопени в емоционалното изнудване, че то ни е хванало за гушата, преди да го осъзнаем. Това става отчасти защото емоционалното изнудване довежда до крайност поведение, което използваме и срещаме през цялото време: манипулацията.

Как да реагираме на неприятен събеседник

c8a3c85245urn-jpg-246-196-cc-dri-va7957lwoea1r9b0ym0Достатъчно е да се озовете с някого в асансьор за да се убедите колко малко могат да си кажат хората

Славомир Врубльовский

 

Разговаряйки с отделни хора, се убеждаваш, колко е бил несправедлив класикът, който е смятал че най-големия разкош в живота – това е общуването. С някой хора е много трудно да се води разговор, но се налага! Затова нашия кръг на общуване, за съжаление не се ограничава само до роднини и приятели.

Всеки ден се сблъскваме с десетки чужди хора – с касиера или управителя в магазина, с клиенти, с подчинените или началника на работа, с данъчния инспектор, пенсионния фонд, поликлиниката, детската градина или училище… И какво да правим когато събеседникът не предизвиква положителни емоции?

 

ПРАВИЛА НА ОБЩУВАНЕТО С НЕПРИЯТЕН ЧОВЕК

Този проблем не е нов. Психолозите изглежда обстойно са изследвали особеностите на общуването в случай, че събеседникът не предизвиква симпатия, и предлагат прости правила на поведение. Нека да се запознаем с тях.

 

НЕ КОПИРАЙТЕ МАНИЕРА НА ПОВЕДЕНИЕ
Когато човекът се държи зле: нагрубява, крещи, използва оскърбителни квалификации – това винаги предизвиква силни ответни емоции. Иска Ви се да отвърнете рязко, може би дори просташки. Но психолозите предупреждават: Не падайте на нивото на простака, не спорете с глупака. Ако са ви въвлекли в неприятен инцидент в обществения транспорт, не реагирайте – обърнете се на другата страна. Ако ви е нагрубил клиент, още по-важно е да не му отвръщате със същото.

 

ЗАПАЗЕТЕ СПОКОЙСТВИЕ

Това е най-важното при контакт с агресивно настроен човек. В спокойствието, хладнокръвието е вашата сила. Мъчете се да отговаряте без да повишавате тон, и непременно внимавайте за мимиките и жестовете си. Безгрижно изражение на лицето се отдава трудно, а и не е необходимо. Ако разговаряте с буйстващ клиент, гледайте на него доброжелателно, със съчувствие. Подобна реакция е възможно да да охлади и успокои страстите.

НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙТЕ ПО УСЕЩАНИЯТА СИ

Понякога един или друг човек, с когото сте принудени да общувате, веднага предизвиква неприязън, без какъвто и да е видим повод. Може би на Вас не ви харесва гласа му, или усмивката, или маниера на обличане, или може вашите биополета да не съвпадат. Всичко това са субективни неща, нямащи никакво отношение към работата. В такъв случай, трябва да се насилите, и да се възпрете: този човек не е длъжен да ви се хареса – не се готвите да се сприятелявате с него, само трябва, например, да обсъдите условията по договора.

 

НЕ СЕ СТАРАЙТЕ ДА СЕ ХАРЕСАТЕ НА ВСИЧКИ

От време навреме човек изпитва неудобство при общуването, защото му се струва, че не е симпатичен на събеседника. Първо, не приемайте думите му лично. Второ… Да всички ние в една или друга степен зависим от отношението на околните към нас, но е важно да помним: никой не може да се хареса на абсолютно всички. Затова, даже ако на физическо ниво чувствате излъчване на антипатия спрямо Вас, кажете си: все ми е едно харесва ли ме или не, за мен е важно да се насладя на положителния резултат от тази среща. Дръжте се уверено, бъдете пределно коректни, спокойни и мислете само за работата. Възможно е такова поведение след няколко минути да промени и настроението на събеседника.

 

НЕ РЕАГИРАЙТЕ НА УПРЕЦИ

Ако събеседникът иска да разведри обстановката – прекрасно. Значи иска да установи с вас контакт, за успешна работа. Но понякога се държи сякаш се опитва да Ви провокира, да ви изкара извън кожата. Учете се да запазвате спокойствие и да пропускате покрай ушите си всичко, което е недостойно за вашата реакция.

 

ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

Можете също така да използвате чувството си за хумор в полза на общуването си. Уместната шега е способна да промени отношението на събеседника към вас, а неговата реакция – да докаже, че в общи линии дори не Ви е антипатичен.

 

ДА ОБИКНЕТЕ СЪБЕСЕДНИКА

Да, такъв обрат предлагат психолозите! Те твърдят, че е възможно вие, действително сами да сте предизвикали отрицателната реакция на партньора. Засегнали сте го с невнимателна реплика или сте го притиснали. А може да изглеждате толкова добре, че без да искате да сте предизвикали у него неизменното чувство – завист. Е, какво пък сега се оправяйте. Демонстрирайте умението си да слушате, да правите уместни комплименти, да съчувствате и да разбирате. Та нали, както е известно, най-добрият начин да победим врага е да го заобичаме.

 

НЕПРИЯТНИТЕ ТИПОВЕ

Психолозите не само са измислили правила на поведение с неприятен събеседник, но са и анализирали и класифицирали типовете такива събеседници. Получил се е доста внушителен списък. Тези типове са своеобразни маски. Много често хората ги слагат, за да прикрият своите страхове, комплекси, да поставят прегради или за да манипулират другите.

НИХИЛИСТЪТ

Него не го устройва вашата позиция, не е съгласен с нито един ваш подход. Всичко, което му предлагате е лошо. Своето мнение изразява напористо. Праволинеен и несдържан.

Трябва да действате хитро. Не да доказвате с пяна на уста правотата си, а да се опитате да намерите компромис. Спокойно и доброжелателно попитайте събеседника какво, според него може да отстрани разногласията, как той би преработил и доразвил вашата теза. Решенията е желателно да формулирате с думите на Нихилиста. Ако не се получава да се договорите просто прекратете срещата и уговорете нова.

ВСЕЗНАЙКОТО

Самоуверен тип. Той има свое мнение за всичко. Той знае всичко по-добре от другите. Постоянно се опитва да вземе инициативата, с което е способен да потиска събеседника.

На всезнайкото трябва да се напомня, че останалите също искат да изразят своята гледна точка. Позволете му да формулира междинни заключения. От време навреме му задавайте сложни въпроси, на които могат да отговорят участниците в дискусията.

ЗАЩОТКОТО

Този събеседник задава въпроси, често необмислени и отвлечени. Впечатлението е, че иска да ви обърка. Разбира се, може да се тръгне по неговия път и да се отговаря на въпроса с въпрос.

ПРИКАЗЛИВИЯТ

Прекалено много говори, опитва се да вземе инициативата. Грубо прекъсва събеседника, не го изслушва докрай. Не се съобразява с времето – неговите речи могат да продължават, докато не го спрете. Прекъсвайте монолозите му без да се притеснявате. Не позволявайте отклоняване от темата. Задавайте въпроси към другите участници в разговора.

НЕПРИСТЪПНИЯТ

Този не проявява интерес към темата на обсъждането. На него видимо му е скучно. Впечатлението е , че сякаш е объркал вратата и въобще не е трябвало да се среща с вас.

Вашата задача е да раздвижите непристъпния. Атакувайте го с въпроси, интересувайте се от мнението му. Попитайте: „Не сте ли съгласен? А какво мислите Вие?“

ВАЖНИЯТ

Във всичко вижда заговор и покушение върху авторитета си. Счита себе си по-голям и  по-важен от останалите, присъстващи на обсъждането. Тактично дайте да се разбере, че всички сте равни и по компетентност, и по положение.

ПРЕДПАЗЛИВИЯТ

Мълчи и слуша. Възможно е да се бои да каже нещо не на място и да изглежда нелепо. Вашата задача е да го убедите в това, колко важно е за Вас неговото мнение.

АГРЕСИВНИЯТ

Той произвежда отрицателни емоции и по този начин се мъчи да надвие, да сломи, да потисне. Представете си, че между вас има непробиваема стена, през която не проникват огнените му стрели. И запазете спокойствие и дружелюбност.

НЕУВЕРЕНИЯТ

Той е от всичко недоволен, във всичко неуверен. Не е необходимо да го убеждавате, да призовавате към логика и здрав смисъл. Спокойно го изслушайте и направете както сте решили. А ако той Ви критикува, не обръщайте внимание.

Ето такива типове неприятни събеседници срещаме. Да им се противопоставим най-добре със сдържаност, заинтересованост и чувство за хумор. Само така можем да получим от тях каквото ни трябва.

Основи на ревността

6cbfb19e72urn-jpg-232-154-cc-dri-3re877udcea1z288ch0Забележителният австрийски етолог ( етология – наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга „Агресия“, в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за  различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността….Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например,  е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така….. Птички, рибки, дори бълхичките…И при тях – Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни.

Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по – дълбоко.
Естественият подбор не винаги работи така, както се приема – оцелява най – силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и  при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи.
Първият – да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай.
Вторият – да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци.
Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото.
Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив.
Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза “ владея своите чувства“ се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея.
 Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение – донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По – скоро е малко разпространен вариант на нормата.
Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай –  не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно…
Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен.
Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към „Хиляда и една нощ“. Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен.
Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по – меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни.
Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по – силния или на стоящия на по – високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя „кокетничи“, „държи се нескромно“ или „дава повод“. Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните.
(Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита – изместване)
От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон…Това означава, че колкото по – малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по – бурно.
От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са „безопасни“ – певци, актьори, спортисти.
Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като „опасни“.
Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на „чуждо потомство“ (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по – леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най – надеждно.
Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня.
Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по – различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по – дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде.
Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най – добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно – от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най – важното – това е щастието, нали?

Егоизъм

19f11afe0aurn-jpg-246-165-cc-dri-05beglawcea1ultfb00Егоизъм,  отношение, в което човек мисли (само или предимно) за своите лични интереси и изгоди, а за интереса на другите не мисли ( или мисли  в краен случай). Всичко, което е свързано с него, представлява  голям интерес.  Често  названието „егоист” се използва като отрицателен  етикет, показващ негативно отношение към лицето, без основателна причина.

В съвременната култура, егоизмът се смята за естествена, но не особено красива човешка проява, ето защо, много егоистични постъпки  хората обичат да представят не като егоизъм, а като възвишени действия и решения.  На първо място става дума за любов. Любовта не винаги е егоистична, но зад разпространените схващания за „любов” стоят предимно егоистични мотиви.

 

Винаги ли хората са егоисти? – Не.  Хора различни, постъпки разни.

Действията на много хора, не са точно егоистични, тъй като в своята същност те са импулсивни и автоматични и дори да ги прави, човек не мисли за своите интереси и ползи, просто защото в този момент, той не мисли за нищо.

Вятърът не е егоист, както и постъпките на много момичета, тъй като те могат да бъдат определени като вятърничави.  Но да се твърди, че всеки мислещ човек се грижи само за себе си, също няма основание. Всичко е много интересно и относително……

Поставянето на личния интерес над този на другите, ако това е автоматична реакция, това все още не е егоизъм. Ако към този приоритет е подходено необмислено, случайно то не е свързано с нас, а с това, че понякога се случва. Това е моментно поведение, а не личностна черта.  За човека е важно, не толкова какво се случва с него,  а как му се отразява това което прави. Ако човек си позволи да подреди приоритетите си така, че неговите интереси да са за сметка на някой друг и поддържа този ред, това вече е личностна черта, това е егоизъм.

Егоизъм бори егоизмът. Два от типажите са Паразита и Потребителя – и двете са егоистични поведения, но отношението към тях е различно.

Потребителят – това е егоист, който се интересува само от себе си и се грижи само за себе си, но той живее сам и всичко си е за негова сметка, което снема от него много от моралните претенции.  Много от тези  Потребители са много симпатични и уважавани хора,  носещи на хората и обществото големи ползи. Най-често това се случва, когато егоизъм е под формата на рационален егоизъм.

Основните претенции свързани с егоизма са свързани с егоиста тип Паразит – човек, за когото е нормално да се грижи за себе си за чужда сметка.  В този случай егоизмът се превръща в непривлекателен спектакъл:  при възникнало натрупване в един момент е виновен всеки, който  е удобен,  в центъра на вниманието е той, а другите изобщо не съществуват.

Противоположността на егоизма не е алтруизма , позицията на Твореца, когато човек се грижи освен за себе си и за другите.

Егоизмът може да бъде рационален и ирационален без мисъл.  В първия случай егоиста оценява възможните последствия от своите постъпки и действа целесъобразно.  Във втория случай егоиста действа импулсивно и недалновидно.

Ирационалния егоист , без мисъл е зрелище смешно и печално.  Ако му се наложи да се качи в метрото, той се стреми да заеме цялата врата, без да се интересува за останалите. Достигайки до крайната спирка, ще се възмути искрено, ако някой друг препречи изхода ( впрочем, точно така както той го е направил по – рано ) Зад този тип егоизъм стои егоцентризма – неумението да разбира и да се поставя в ситуациите от страната на другия човек.

Рационалният егоист не винаги предизвиква симпатия, но обикновено предизвиква уважение. Този човек осъзнава кога, за какво и защо пренебрегва благото на другия заради своето.  Той осъзнава, че неговата сила, доброта, морал и етика не достигат в дадената ситуация  „за всички”. За това , осъзнавайки лошото, което причинява, се фокусира върху себе си и своите близки. Съвестта не го мъчи , сънят му е спокоен и не го мъчат кошмари.

Морално – етичните принципи са необходими за възпитаването на рационалния егоист.  На импулсивния егоист да се говори за етика е безполезно, той първо трябва да бъде научен да вижда себе си от трето лица. Това, между другото, може да бъде достатъчно.  Другият вариант е просто да бъде научен да се държи прилично.  Да предположим, че той ще продължава да действа без мисъл, но ще се държи много по – добре.

Егоизмът не е най – доброто човешко качество, но ако не се вземат под внимание на – екстремните варианти ( егоиста Паразит)  – не е и лошо. В сравнение с безсмисленото съществуване, когато хората не мислят и не могат да се погрижат дори за себе си , разумният егоизъм е по – привлекателна и даже доста прилична позиция.  Помислете – полезно е да се погрижите за себе си правилно. В същото време разумният егоизъм не е последното  ниво на развитието на личността, то има своите ограничения. Ако сте се научили да живеете като разумен егоист, заинтересувайте се от позицията на Твореца – в това има много плюсове.

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ЕГОИЗМА И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИТЕ

Любовта към себе си, това не е егоизъм. Ако човек мисли и се грижи за другите то любовта му към себе си не е свързана с егоизма, за него е лесно и естествено да обича както себе си, така и другите.  Реалността , обаче е такава, че в основата на всяко развитие на любов към себе, поне на първо време става по – егоистично , когато основния фокус е върху  отдаването на своя/та любим/а.  Тук любовта към себе си и към другите е свързана. Този който не обича себе си е неспособен да обича и другите. Любовта към другите  е богата и пълноценна, когато човек умее да обича себе си и обратно: любовта към себе си е съвършена, когато се допълва от опита на любовта към другите. Само когато се научи да обича другите, човек започва да обича себе си не сляпо и криворазбрано , а внимателно и разумно.

Прошката

06d8d7994eurn-jpg-246-184-cc-dri-8vv4mslglea15vggd8qЧесто ли си спомняте онези, които са ви засегнали?

Изживявате обидата отново , и отново, страдате, възмущавате се – преживявате обидата. И макар че човекът, който ви е засегнал, отдавана е умрял, пак, и пак кипвате дори само от спомена и продължавате да кроите своя план „Барбароса“
Мислено вадите въпросния човек от гроба, обличате го, грижовно му изтръсквате пръстта, а после го налагате по мутрата, по мутрата с тухла. Мислено крещите: „Лежиш говедо, и хич не се извиняваш!“
А? така ли правите? Нали?
Вие сте съдия, вие отсъждате: този е говедо, онзи е мръсница. Вие сте прав, те не са прави – мизерници!
Това ли е истината?
А какво е „истина“?
Истина е това, което аз одобрявам. А какво е „неистина“? Неистина е това, което не одобрявам.
Може ли да промените нещо в живота на обидилия ви покойник?
А в своя живот искате ли нещо да промените?
Дайте да уточним. Какво е обида?
„Аз съм добър. А ме нарекоха лош, бяха жестоки с мен, обидиха ме. Не ме оцениха, унижиха ме, присмяха ми се, причиниха ми болка, А аз им желаех доброто…..Гадове!“
Горе – долу е така с дребни вариации. Нали трябва логично да обясните? От недоволство спрямо едного, много бързо се получава недоволство от всички.
„Наоколо само простаци, това не е живот! Къде е справедливостта? Не вижда ли Бог?“
Продължаваме да нижем логическа верига.От недоволството спрямо всички покълва и разцъвтява недоволството спрямо себе си.
„Ама и аз съм един – такъв и онакъв! Ако бях умен, ако бях силен – нима щях да го допусна? Така ми се пада. Да върви всичко по дяволите!“
Познато ли ви е?
Просто започвате да вините, да съдите и мислено да наказвате онзи, който ви е обидил и същевременно се самоизяждате. А желанията ни, когато извират от дълбините на душата, имат способността да се осъществяват.
Вашето чувство за вина, вашата омраза към себе си е отрова.
И тази отрова първо изяжда душата ви, после отива в тялото – вие се поболявате, ставате инертен, нежизнеспособен. И накрая много лесно може да ви споходи съдбата на засегналия ви. По принцип „каквото повикало,  се обадило“
Но нали точно от това искате да се избавите? Да или не?
Каква е връзката между обидите ви и вашата инвалидност, вашата слепота, вашата спяща интуиция?
Ще ви обясня.
Само че първо ми отговорете на въпросите:
Кой от вас никога не е лъгал? Не, не питам за днес сутринта, а изобщо.
Кой вас не е лъгал?Вдигнете мислено ръка.
Кой от вас не е чревоугодничил, не си е тъпкал търбуха?
Кой от вас не е злословил? Е, не вдигнахте ръка за първия въпрос, така че ви вярвам.
Кой от вас не е завиждал? Е, има някои, които никога не завиждат грозно, а само благородно и само понякога.
Има ли такива?
А на тях искам да задам въпрос: има ли разлика между грозната и благородната, между черната и бялата завист? Ако бяло куче ви ухапе по дясната кълка, а черно – по лявата, от коя страна по не боли? Само дето на черното не му личи толкова мръсотията. Иначе никаква разлика.
Значи, уважаеми лъжци, лакомници, клеветници и завистници………
А кой никога не е правил забежки? Нямам предвид спортния смисъл.
Ясно ли е? Ясно. Я каква дружинка!
Тоест, скъпи мои, никой на никого няма право да се обижда. Всички сме една стока.
Но щом искате да сте по – добър, щом сте се взели в ръце, щом сте направили усилие спрямо себе си – значи днес не сте същия както вчера. Днес не сте тоя и тая, които вчера са сгрешили. Вие сте нов човек.
Защо за грешка на Маша, трябва да отговаря Даша? Защо за забежка на Коля, да отговаря Толя?
Простете на себе си от вчера и се сбогувайте.
Тоест какво трябва да се направи?
Какво трябва да стори човек, за да стане Победител? Трябва да победи и тези обиди, да победи вътрешния си враг – омразата към врага и омразата към себе си.
Когато се самоизяждате, когато наказвате другите, първата жертва е интуицията ви. Тя е нещо деликатно, обича свободата, не се размножава в плен. Трябва и специален душевен микроклимат. А когато у вас се стрелкат злобни мисли, тя се крие.  Пък и вие изобщо не се сещате за нея.
Значи ще трябва да се прощава. Да се прощава на враговете, на себе си, да се освобождава миналото. Да се прощава и да се освобождава, за да се разчисти място за бъдещето, за обичта,  да се пробуди задрямалата ви сила.
Да си спомним Октавата! Вие сте сила, вие сте любов, вие умеете да прощавате!
Простете на всички в Божието име!
Простете на всички в свое име!
Ето за това ще поговорим. Става ли? Както винаги, по източен обичай ще подхвана от далеч……………..
М.С. Норбеков

Аз съм Ти, а Ти си Аз

5baf33c95furn-jpg-246-180-cc-dri-614ockrptea1pjprn8yАз съм ти

 
Каквото виждаме у всеки един човек, точно това носим в себе си. Ако всеки разполага със 100% черти, на нас ни правят впечатление само десетте процента, които имат някакво отношение към нас в момента. Ако се ядосваме на някого, защото го виждаме като твърдоглав, е възможно именно нашата собствена твърдоглавост да влиза в отношения с отсрещната. Ако се чувстваме самотни и имаме усещането, че никой не прави нищо за нас, е възможно да следваме стария си навик да се концентрираме по-скоро върху нещата, които искаме, отколкото върху тези, с които разполагаме. Ако не обичаме достатъчно себе си, с кои очи ще забележим любовта на другите към нас? Ако търсим през призмата на материалното, с кои сетива ще забележим финото и същественото?
Ти си аз 
Другите също виждат в нас онова, което носят в себе си. Оттам и известната мъдрост да не приемаме нищо лично. Защото когато някой се отнесе обидно с нас или ни обвини в нещо, всъщност той се бори със себе си или реагира на собствени импулси. Този, който постоянно критикува, е безкрайно критичен и към себе си. Безспирните клюки по нечий адрес говорят много повече за интересите и тайните на самия клюкар, отколкото за обекта на неговите клюки. Преследвачът мрази преследвания, заради наклонности, които той таи в себе си. Всяка омраза е толкова силна, колкото мразещият не може да се справи със себе си. Който може да изпитва любов и нежност към другите, е способен да ги изпитва и към себе си, и обратно.
Целият свят е в мен
 По същия начин в света забелязваме само онази част, която сме разкрили в себе си. Как да забележим чудото на всяка стичаща се по прозореца капка дъжд, ако не сме се свързали с хармонията в себе си, а се поддаваме на безпокойства, свързани със заплатата си примерно – как да забележим дали светът ни съдейства? Страхът е най-голямата пречка, за да се разтвори в екстаз пред очите ни цялата Вселена. Когато се страхуваме от света, го виждаме като враждебен. Привличаме точно това, което отразява и допълва подсъзнанието ни. Страхът привлича агресия. Усмивките – радост. Болестта не е проклятие, а пътен знак, посочващ как да се върнем към душата си.
Аз съм целият свят 
Всичко, което виждаме около нас и което ни се случва, е и онова, което сме разкрили вътре в себе си, онова, до което сме достигнали. Понякога имаме шанса да сме осъзнали част от матрицата в главата си и да зърнем как тя се възпроизвежда в обстоятелствата край нас. Често обаче нямаме очи за това и се налага обстоятелствата и отношението ни към тях да ни посочват кое в нас имаме да отработваме. Знаете ли какво правят страдащите от “обсесивно-компулсивно” разстройство? Тормозят се ежедневно от едни и същи натрапчиви мисли, които са си внушили, че са абсолютната истина за света – правила, които сами са си съставили и им се подчиняват от страх да не се случи нещо лошо в живота им. И е изключително трудно да ги убедиш в несъстоятелността им, въпреки че те блокират живота им до степен, че си забраняват да правят някои неща, които биха им доставили удоволствие, защото натрапчивите им мисли им казават, че ако го направят, ще се случи нещо ужасно. Тогава, вместо да са смели и да ги развият докрай, за да видят, че нищо лошо няма да им се случи, те се свиват в черупката си и решават, че им е по-поносимо да ги контролират. А веднъж отстъпил пред страха, се налага да го правиш постоянно и във все повече области. И те започват да контролират всичко в живота си. И трупат върху познатото зло, вместо да се отворят за непознатото. Представете си как изглежда светът през техните очи – същият този свят, който вие виждате. Те се защитават и предпазват от несъществуващи фантоми. Не мислете, че вашите мисли не са натрапчиви, дори и да не са в такава остра форма. Маниакалностите, вследствие на това са навсякъде – да подреждаш всичко около себе си педантично или да правиш планове до болка и всяко излизане извън очакванията ти да те изкарва от равновесие. Постоянното фоново напрежение в атмосферата край човек е само логично следствие, а не мистична енергия. Взимайки решения за живота си от това състояние, само го усилва, вместо да го избягва, каквато е целта му. И така отпечатваме това, което носим в себе си в обстоятелствата край нас. А после обвиняваме живота, че ни поднася неприятности. Време е да прекъснем този цикъл.
Из „Раят зад страха“