Категория: воля

11 навика на хората със скрита депресия

Депресията често идва незабелязано и е трудна за разпознаване. Човек със скрита депресия е този човек, който се бори със своите вътрешни демони и се старае да не ги показва на никого. Тези хора може да провеждат лечение, а може и да не провеждат, може да споделят своите състояния с близките си, а може и да не ги споделят. Проблемът е, че светът става много мрачен, когато спрем да се опитваме да се разбираме един с друг. Ние сме склонни да мислим, че житейските неволи не могат да се скрият и се откриват толкова лесно, колко белега на китката след битка.

Имайте предвид, че душевните рани не са никак лесни за откриване, особено за тези, които дори не се опитват да го напарвят.

  1. Те могат да изглеждат така все едно при тях всичко е наред, даже може постоянно да демонстрират щастие и поведение, което да показва постоянен възход.

Ако си мислите, че депресираните хора са унили и оклюмали винаги, имате голяма грешка. Депресията не е просто лошо настроение. Тези които изживяват и постоянно чувстват депресията, могат да се научат да управляват много добре своите повърхностни емоции и дори може да се окажат най –„щасливите“ хора във вашето обкръжение. Ние всички сме различни. Достатъчно често хората с дълбока депресия контролират себе си пред хората и изглеждат много позитивни, въпреки това, което се случва в душите им. Никой не иска да разстройва другите със своите проблеми, дори това да е с цената да прикрие собствените си чувства.

 

  1. Те може да приемат постоянно всякакви лекарства. Има сериозни методи на лечение, както медикаментозни, така и в комбинация с терапия. Освен самите лекарства трябва да се променят и ежедневните им навици, които да променят начина на живот. Например приятна музика, упражнения, разходка, общуване, всичко, което ще им помогне да се измъкнат от тъмната депресивна дупка. Скритата депресия – това е наистина нещо ужасно, особено когато човек трябва да се бори с нея сам.

 

  1. При тези хора може да има големи проблеми с разделите и сбогуванията.

Ако някога сте били в депресия, то знаете, че това е много тежко бреме не само за този, който изпитва депресията, но и за този който е до него.  Когато пуснеш някой много близо до теб и му позволиш да види твоята борба и нещастие, то този човек просто си отива. Разбира се трудно можем да обвиним заминаващия, но за един човек с депресия, това действие може да доведе до постоянно чувство за изоставеност и самота. Ето защо те често крият чувствата си дори от близките си хора. Няма нищо по – болезнено от осъзнаването, че тъмната страна на душата е толкова ужасна, че дори любимия човек не иска да я погледне.

 

  1. Те могат да съчиняват скриващи действията им истории.

Това може да бъде от разрез на вените, до отказ от обяд. Хората живеещи с различни видове депресии изпитват много трудности, които могат от време на време да повлияват нормалното протичане на ежедневието им. В тези случаи те измислят всякакви оправдания, с които да прикрият резултатите от техните душевни болки. Най – често те не искат да признаят, че са на самия ръб и много добре знаят как да прикрият своето състояние.

 

  1. При тях може да има странно отклонение в храненето или в дневния режим.

Тези признаци може да са незначителни, но имат сериозни последствия.

Всеки, който живее, опитвайки се да скрие своята депресия, понякога показва само намек за това. Дългият или недостатъчен сън – един от най – очевидните признаци за депресия. Същото е и с храната , ако вашият любим човек започне да се храни твърде много или твърде малко, това е сигнал за тревога. Сънят и храната са основни елементи на здравето.  Тях човек и сам може да ги контролира.  Депресията създава условия, в които човек може да се вземе под контрол.  Сънят може да е единствения начин да се избяга от мисълта или обратното – да е невъзможно да се постигне заради натрапливи мисли.  Същото е и с храната.

 

  1. Те могат да имат по – сериозен поглед над употребяваните вещества. Човек борещ се с депресия знае много добре, кое и как влияе на настроението му. Те знаят, че алкохола е депресант и ако изпият твърде много от него ще им е невъзможно да се справят с депресивното състояние и ще го покажат. Те знаят добре, че кофеина и захарта повдигат настроението им, както и изписаните им антидепресанти. Добре знаят с какво и кога не трябва да ги смесват. Всичко това те знаят добре, защото настроението им се повлиява много по – бързо от всичко изброено, от колкото на другите хора.

 

  1. Те могат да имат много ясни, но сложни за разбиране представи за живота и смъртта. Не всеки човек с депресия има суицидни мисли.  Често депресията провокира размисли за смисъла на живота. Човек започва да иска отговори за житейските въпроси усещайки, че всичко неизбежно отива към смъртта. Такива чести потапяние в тягостни размисли, могат да доведет до състояние от което да не може да се излезе.

 

 

  1. Те често са талантливи и изразителни. Много от най – добрите и вдъхновяващи ни актьори, музиканти и лидери в нашия свят са хора поразени от тази чума наречена „ душевно заболяване“. Тези дълбоки емоционални преживявания, често се преливат в тяхното творчество. Те са способни да прелеят доброто и лошото от своята душа и така да ни покажат красотата на живота през емоциите, които изпитват.

 

  1. Те често търсят смисъл в нещо. Всеки иска да има цел в живота. Искаме да сме сигурни, че всичко което правим го правим за наше добро. Да бъдем уверени, че се движим в правилната посока. И хората със скрита депресия искат същото, но с още по- голяма жажда и отчаяние. Чувствата на страх и неадекватност към това, което се случва, не е нещо ново за тези, чиито сърца и умове са под обсадата на депресия. И много често, тези хора искат да компенсират по някакъв начин  тяхната вътрешна нестабилност и уязвимост. Поради това, те често сменят посоката, в която да се увличат в търсене на истинското щастие.

 

 

  1. Понякога те могат да покажат своята болка и да дадат слаб намек за това, че се нуждаят от помощ.  Даже човек, който се е приспособил към своята депресия и знае как да живее с това бреме, понякога има нужда от помощ. Но тези викове на отчаяние от хора, които винаги изглеждат силни, лесно се пренебрегват. Тогава за тях е опасно да остават сами, дори когато ни убеждават в обратното. И ако изведнъж те успеят да се отворят към вас и да ви разкажат какво се случва с тях – това е един от най – важните моменти за създаване на мост във взаимоотношенията. Невъзможно е постоянно да се крият истинските чувства пред добър приятел или любим човек.

 

  1. Те имат нужда от любов и подкрепа както всички хора. Не показвайки света на своите душевни демони, не означава, че постъпват нечестно.  Хората живеят скривайки своята депресия, за да придобият защита. Защита за сърцето си и за сърцето на хората, които ги окуражават. Ние живеем в свят, който ни подтиква да скрием онова, което изглежда грозно и мрачно. Но ние сме длъжни да постъпим така.

И най – доброто което можете да направите за хората с депресия, това е да запомните, че те се нуждаят от любов и подкрепа, както всеки човек на тази земя. Никога не обръщайте гръб на човек, който се намира в борба със самия себе си. Плачете, когато ви се прииска. Протегнете ръка за помощ, дори когато са ви затворили вратата. Разкрийте душата си без страх, че може да останете неразбрани. Ако ние продължаваме да игнорираме лошото и доброто ще мине незабелязано.

Кое наричаме мързел и как да го различим? Престанете да се самообучавате.

30-1От самото си детство чуваме, че трябва да се борим с мързела. И ние започваме да се борим толкова усилено, че рядко си позволяваме да разгледаме „врага“ от близо. А междувременно от мързел до мързел има голяма разлика.

Ако знаем, с кой вид мързел си имаме работа, то и намирането на противоотрова ще стане много по – просто.

Ще разгледаме няколко вида мързел, в зависимост от причините, които ги предизвикват.  Няколко – тъй като всички възможни варианти, не могат да се поместят в една статия. Но някои неща можем да обсъдим и да подберем „лек“.

И така, кое можем да наречем мързел?

 

  1. Желанието да възстановим силите си.

Организмът ни има своите потребности и рано или късно той взима своето. Да не спите е невъзможно. Да не почивате – също. Ние можем да отложим отдиха за някакъв период от време, но потребността от него никога не се изгубва.  Умората просто ще се натрупа и нуждата от възстановяване ще започне да се изразява в други потребности, които ще заемат мястото на почивката.

 „Извинете, колко време можем да почиваме? Винаги ще бъде недостатъчно.“ – вика в отговор, вътрешният ни критичен глас със своят най – добър приятел перфекционизма.

Нека разгледаме, с какво,  в крайна сметка се занимаваме в свободното си време.  Домът, уборка, децата, ремонта, ходене по лекари – това почивка ли е? Зимнина през уикенда, трафика по пътя, общуването с роднини – които вземат от силите ни, работа взета за в къщи – това също ли е почивка?  Някой може да е удовлетворен от това, но как всъщност се възстановява?

 

  1. Заучена безпомощност?

 

Животът може да се стече по такъв начин, че всички опити да бъдем активни да не ни носи успех и радост, а само неприятни чувства. В резултат на това се появява усещането за безсилие и безсмислие в която и да е дейност.

Това може да се получи, ако ние, например, планираме да свършим милион работи, а в крайна сметка успяваме едва с две. А следващият ден ни носи нови задачи. Излиза, че каквото и да правиш – все едно нищо не успяваш да свършиш. Работите се трупат, а отчаянието става все по- голямо.

Ако това е вашия случай, много добра работа ще свърши систематизирането и подреждането на работите по важност. От огромния списък със задачи да извадите важните и срочни и да се съсредоточите върху тяхното изпълнение. Всичко останало ще почака. След това не забравяйте да се похвалите и да пристъпите към онези дела, които отдавна „висят“ в главата и през цялото време „изяждат“ нашата самооценка. Това са задачи, които не е трудно да се изпълнят, но те ни отчайват с това, че никога не успяваме да стигнем до тях.

 

  1. Липса на интерес

Мързелът може да дойде от това, че определена задача просто не ни е интресна.  Ако едно занимание предизвиква в нас жив интерес, ако нямаме търпение да се захванем с него – тук за мързел не може да се говори. Ако, обаче, задачата меко казано, не ни е интересна и любима, то мързелът всъщност е нежелание да се свърши нещо. Трябва да се напрягате, защо? Ако няма защо – логично, че искате да си спестите енергията.

В този случай може да използвате инструментите на самомотивацията : ще извлачете изгода с получените резултати. Нямате никаква полза от това? Добре. Значи ще си измислите награда.

Например: Няма да си купя този страхотен плат, дреха, телефон до тогава, до като не свърша задачата. А когато  свършим работата – порадвайте се!  В течение на времето у нас ще се изгради навик / „дресирай себе си“ се нарича/ правим това, което смятаме за нужно. Нали след това ни очаква награда.

И още нещо: правило е, че задачите, които предизвикват у нас негативни чувства, презвикват в нас мързел.  Тези чувства не винаги са осъзнати. Може да е нещо от което се страхувате? Например успеха? Тук може да помогне едно любимо упражнение.

Напишете 10 варианта на отговори към въпроса:  Как ще се промени животът ми в положителна посока, ако направя това, за което ме мързи?“ След това към всеки отговор добевете „но“.

Например: Ако свърша всичката работа навреме, ще гледат на мен като на отговорен човек, изпълнителен, НО тогава ще ми се качат на главата, ще ме затрупат с работа и ще ме използват за лични цели.

Ахаа. Сега е ясно защо с крайните срокове положението е толкова лошо – страхуваме се, че ще ни използват.  Излиза, че тук не трябва да се борим с мързела, а със страха си да не изгубим своботата.

  1. Мързел по навик

Бездействието поражда бездействие. Когато привикнем към пасивно поведение, то силите ни стават все по – малко и по – малко. Да и от къде да ги вземе? Новите впечатления дават енергия, но това все още е трудно да се осъзнае.

Изучавайки стреса, учените биолози изяснили: организмът се изтощава не толкова в състояние на силен стрес, но и в ситуация на пълно отсъствие.  В един от експериментите с мишки, се създали идеалните условия  за живот: храна, топлина, достатъчно територия – всичко си имали животните. В резултат на това мишките започнали да не проявяват никаква активност, после спрели да се размножават, и в крайна сметка всичко замряло. Оказва се, че за да е жив организма е необходима дозата стрес.

Рутината ни прави слаби. На всичко отгоре тя подло шепне в ухото, че така и така нямаш сили, за какво още да се напрягаш. Но ти стани, занимавай се с нещо любимо, излез от къщи, направи нещо навън, ще видиш как това ще ти даде енергия.

И последно. Всяка епоха има своите характерни психически заболявания и своите психологически проблеми.  В наше време много разпространена е неврозата, свързана с постоянен стремеж за достигане на идеали.  Наши спътници са – манията за достигане на своите или чуждите „така трябва“, невротичната потребност да сме съвършенни.  В този случай не се борим с мързел, а с нагласите и вярванията, които са ги причинили.

Може би това, което наричате мързел, да е навика да „дресирате себе си“ или непрекъснато да изисквате от себе си невъзможното? А при мен се срещат случаи, в които хората наричат мързел неспособността си да работят по 23 часа в денонощието.

Автор: Екатерина Оксанен

Едно ново, сериозно и масово заболявене, от което всички страдаме

46db9b3193urn-jpg-369-191-cc-dri-vx8nhkv6qea1urgbl3rМързелът бил страшна болест.

Да ама не! Какво всъщност е мързелът? Просто хората предпочитат да не се ангажират с някакъв тежък физически          труд, да не полагат усилие, да не си дават зор, да не спортуват, ако щете. Просто да си лежат и никой за нищо да не ги търси. В крайна сметка, какво пък толкова. Хора бол! Ако този не ще, друг ще иска.

Сериозни данни

Има обаче една друга болест, доста по-сериозна, която върлува от векове, но започва да засяга повече хора едва от няколко десетилетия назад. Ако до 1978 година само 5% от населението са били засегнати от тази болест, към момента той надвишава 20%. И тук говорим само за хронично болните. В действителност броя на засегнатите в един или друг момент е 95%. Един на всеки пет човека страда от прокрастинация. Според проучване студенти и ученици страдат изключително от тази болест. Между 85-95% имат този проблем.

Това е състояние, при което засегнатият умело бяга от успеха и спокойствието, като оставя задълженията и задачите си за последния момент.

Прокрастонаторите спят малко, пият много и се хранят нездравословно. Това са просто част от страничните ефекти, и в това число сериозни финансови загуби, пропуснати възможности и непълноценно прекарани уикенди и вечери. Макар да ви се струва по-лесно да не направите нещо, оказва се, че това отнема много повече енергия.

Свързано е със стрес, чувство за вина и търсене на други задачки, които да ни отделят от важното. Което пък не е задължително лошо, защото така са били изчистени много къщи, подредени много гардероби, окосени много ливади и преименувани и подредени много фолдери.

Тоест ставаме много дейни и продуктивни, но не в желаната посока. При повечето хора с този проблем, обикновено или е за сметка на качеството или за сметка на повече пари или за сметка на спокойствие и завабление.

Съществуват няколко причини, които ни карат да отлагаме и съответния брой типове прокрастинатори.

Първия тип, може би най-безобидната форма е тази, която засяга търсачите на силни усещания. Те чакат до последната минута заради адреналина. При тях качеството не винаги е засегнато. Случва се да мислим, че когато сме притиснати от времето сме най-продуктивни, защото нямаме накъде да бягаме вече. Тогава резултатът или е гениален или жалък.

Вторият вид прокрастинатори са тези, които го правят от страх от провал или дори страх от успеха, но и в двата случая са много загрижени за това, което другите мислят за тях. Бихме предпочели да получим критика за несвършена работа, отколкото критика за способностите ни.

Третият вид,  са тези, които не обичат или не могат да вземат решения. Липсата на решения означава липса на отговорност. Много комфортно.

Имаме още:

перфекционисти,

суетливи,

и криза-мейкъри,

бунтари,

мечтатели

и такива, които се престарават,

както и такива, които просто нямат уменията и волята. Всеки със своите странности, но резултатът е един – стрес, пренатовареност, изнервеност, притеснение.

Как да се накараме да направим , нещо което не искаме

01628faee2urn-jpg-246-138-cc-dri-z9cgecjpnea18d7iusrТова се случва с всеки от нас:  има много важна и необходима работа, а да я подхванем не ни се получава…И мислиш за нея по цели дни и ти се присънва нощем, но да я свършиш – ох, как не ти се иска! И това не ти харесва! Как да се накараме да свършим нещо, от което душата ни бяга?

Когато работата е вълк.

Провървяло е на онзи, на когото работата е любимо занимание. Тези щастливци може да не четат този материал. За всички други е възможно тук да намерят полезна информация за това как да свършат омръзналата работна рутина по-приятно и леко.

Преди всичко се постарайте да намерите в своята работа поне нещо хубаво. Вие сте продавач консултант и днес доволен клиент искренно ви е благодарил за помощта? Отбележете този факт в своя вътрешен дневник, похвалете се за професионализма и умението да общувате с хората.

Вие сте учител? Разбира се, намусените ученици и бумащината периодически ви омръзват. Но погледнете: на днешния урок отявленият двойкаджия Петров с последни усилия успя да изпълни домашното си за твърда тройка и даже с плюс, та това е прогрес! Порадвайте се заедно с малчугана на неговия успех!

В течение на работния ден, обезателно правете паузи, посвещавайки ги на приятни за вас дейности: излезте на чист въздух; ако има такава възможност няколко минути прелиствайте модно списание; похапнете. Всичко това ще ви отвлече, ще се заредите с положителна енергия. И работите ще тръгнат по-весело!

Ако на работа вие прекарвате много време на писалищната маса, зад компютъра, зад касата, …непременно си правете паузи за раздвижване. Кръвта ще тръгне по – бързо, оттеклите крака и ръце ще се освежат, а и настроението непременно ще се повдигне!

Старайте се винаги да изглеждате на работа изрядно и привлекателно, дори, ако работите в склад или на щанд. Та нали сутрешния процес на обличане на красива дреха, сресване, нанасянето на грима, избора на подходящи аксесоари, сам по себе си създава положителна настройка. В резултат вие ще заемате своето работно място в добро настроение и ще успеете да го запазите през деня.

Домашни неволи:

И подът трябва да се измие, и чаршафите да се изгладят, и до магазина да се отиде, и 40 розови храста да се засадят… А такова нежелание!

Е, ако имате възможност да прехвърлите тези домашни задължения на раменете на съпруга, детето или домашната помощница, то на вас ви е провървяло. В противен случай всичко трябва да свършите сама, колкото и да отлагате самичко нищо няма да се подготви и оправи.

Не се опитвайте да успеете с всичко веднага. Дори само мисълта за това, че ще ви се наложи цялата неделя да отиде в основно почистване и приготовление на храна за цяла седмица наперд, ще убие у вас радостта от живота още от сутринта. Съществува риск да си се търкаляте в леглото до вечерта жалвайки се за злата си участ.

Кажете си: сега ще измия съдовете, после ще отида на разходка. Ако вечерта ми остане време ще подредя шкафовете и ще изпека котлета. Ако ли пък не, ще поръчаме за утре вечер пица, а шкафът ще си почака и до вторник…

Непременно се наградете, ако сте свършили нещо, което не обичате да правите. Сега не можете да гладите? За всеки изгладен комплект спално бельо се почерпете с бонбонче. Или си разрешете да се потъркаляте на дивана, гледайки глупав сериал, след като героично сте изчистили всичкия варовик в банята.

Освен това направете така, че семейството да забележи всички ваши грижи и да оценят вашия труд. Някак небрежно отбележете след вечеря: „Толкова съм се старала, когато готвих тази запеканка, добре ми се е получила…“ Нека съпругът и децата също ви похвалят за чудесната вечеря и постепенно това ще им стане навик. Както е известно добрата дума е приятна даже на котката, какво остава за вас?

Ще видите, че омразните домашни грижи, могат да станат удоволствие, когато сте уверени, че вашия труд ще бъде оценен от онези, които обичате.

 

Инстанции, инстанции, инстанции…

Понякога, за да получите някаква си справка ви се налага , като на приказна героиня да изтъркате десет чифта железни ботуши. Да седите в безкрайна опашка пред затворена врата на чиновнически кабинет  –  кое може да е по–скучно и неприятно? А нали от този кабинет ще ви изпратят в следващия! И ние до безкрайност отлагаме похода в административните служби.

Постарайте се да направите така, че седенето на опашката да не става за вас изгубено време. Вземете със себе си любимото списание, книжка или игра. Може да си вземете таблет или тефтерче и докато чакате да напишете чудесна статия…И ето ви повод да се похвалите, че умеете да използвате всяка минута и винаги да правите нещо полезно, съчетавайки го с приятното.

Не е нужно да отлагате за утре или вдруги ден, това, което може да свършите днес. Направете го и се поздравете.