Категория: <span>депресия</span>

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за “засаждане” не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Веднъж дяволът решил да направи експозиция с инструментите си. Той ги подредил така, че да се виждат добре и от всички. Колекцията впечатлявала със своето многообразие: до чука на гнева блестяла камата на завистта, следвана от лъка на чревоугодничеството и кинжала на похотта, а до него живописно били разположени стрелите на илюзиите и ревността. Можело също да се видят оръжията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с наименованието и цената, за да е видна стойността им.

В отделна витрина, върху красива подложка и някак встрани от останалите експонати, лежал малък, невзрачен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табела с надпис: „скука“. За всеобща изненада цената на този инструмент била значително по-висока, отколкото на всички останали, взети заедно.

Един посетител попитал дявола защо този странен клин е толкова скъп:

– Защото това е най-важният инструмент в моя арсенал. На него винаги мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни – отвърнал дяволът.

– Ако ми се удаде възможност да забия скуката в главата на човек – допълнил той, – то тя отваря вратите за всички останали инструменти.

Из „Гатанки от небето” от Ивинела Самуилова,

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация.Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас.

КОЛКО   ВАЖНО   Е  ДА ЖИВЕЕТЕ В   НАСТОЯЩИЯ   МОМЕНТ

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега” е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га”, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега” и ни съветва: „Пести за бъдещето)” „Мисли за последствията”. „Не бъди хедонист.” „Мисли за утре.” „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.”

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега”, а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега”, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома.”

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  отмисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?”

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците”:

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага… Живей)”

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.

РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО   МОТИВИ

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълно­ценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотива­ция се нарича „мотивация на несъвършенството”, а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието”.

Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще ви­дите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът ежив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единствено­то доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефек­тите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато ре­шите да се демобилизирате или да изживявате отрица­телни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в извест­но   отношение  сте  несъвършен.

Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагаж­да към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде све­тът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън”:

„Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на об­стоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги наме­ри,  си ги  създава сам.”

Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувству­вате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна за­дача,   например да пробягате разстояние   от   1   миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да пре­къснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в на­стоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъ­ществите   всяко друго  трудно   начинание.

За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролира­те чувствата си.

Уейн Дайър

Депресията често идва незабелязано и е трудна за разпознаване. Човек със скрита депресия е този човек, който се бори със своите вътрешни демони и се старае да не ги показва на никого. Тези хора може да провеждат лечение, а може и да не провеждат, може да споделят своите състояния с близките си, а може и да не ги споделят. Проблемът е, че светът става много мрачен, когато спрем да се опитваме да се разбираме един с друг. Ние сме склонни да мислим, че житейските неволи не могат да се скрият и се откриват толкова лесно, колко белега на китката след битка.

Имайте предвид, че душевните рани не са никак лесни за откриване, особено за тези, които дори не се опитват да го напарвят.

1. Те могат да изглеждат така все едно при тях всичко е наред, даже може постоянно да демонстрират щастие и поведение, което да показва постоянен възход.

Ако си мислите, че депресираните хора са унили и оклюмали винаги, имате голяма грешка. Депресията не е просто лошо настроение. Тези които изживяват и постоянно чувстват депресията, могат да се научат да управляват много добре своите повърхностни емоции и дори може да се окажат най –„щасливите“ хора във вашето обкръжение. Ние всички сме различни. Достатъчно често хората с дълбока депресия контролират себе си пред хората и изглеждат много позитивни, въпреки това, което се случва в душите им. Никой не иска да разстройва другите със своите проблеми, дори това да е с цената да прикрие собствените си чувства.

2. Те може да приемат постоянно всякакви лекарства. Има сериозни методи на лечение, както медикаментозни, така и в комбинация с терапия. Освен самите лекарства трябва да се променят и ежедневните им навици, които да променят начина на живот. Например приятна музика, упражнения, разходка, общуване, всичко, което ще им помогне да се измъкнат от тъмната депресивна дупка. Скритата депресия – това е наистина нещо ужасно, особено когато човек трябва да се бори с нея сам.

3. При тези хора може да има големи проблеми с разделите и сбогуванията.

Ако някога сте били в депресия, то знаете, че това е много тежко бреме не само за този, който изпитва депресията, но и за този който е до него.  Когато пуснеш някой много близо до теб и му позволиш да види твоята борба и нещастие, то този човек просто си отива. Разбира се трудно можем да обвиним заминаващия, но за един човек с депресия, това действие може да доведе до постоянно чувство за изоставеност и самота. Ето защо те често крият чувствата си дори от близките си хора. Няма нищо по – болезнено от осъзнаването, че тъмната страна на душата е толкова ужасна, че дори любимия човек не иска да я погледне.

4. Те могат да съчиняват скриващи действията им истории.

Това може да бъде от разрез на вените, до отказ от обяд. Хората живеещи с различни видове депресии изпитват много трудности, които могат от време на време да повлияват нормалното протичане на ежедневието им. В тези случаи те измислят всякакви оправдания, с които да прикрият резултатите от техните душевни болки. Най – често те не искат да признаят, че са на самия ръб и много добре знаят как да прикрият своето състояние.

5. При тях може да има странно отклонение в храненето или в дневния режим.

Тези признаци може да са незначителни, но имат сериозни последствия.

Всеки, който живее, опитвайки се да скрие своята депресия, понякога показва само намек за това. Дългият или недостатъчен сън – един от най – очевидните признаци за депресия. Същото е и с храната , ако вашият любим човек започне да се храни твърде много или твърде малко, това е сигнал за тревога. Сънят и храната са основни елементи на здравето.  Тях човек и сам може да ги контролира.  Депресията създава условия, в които човек може да се вземе под контрол.  Сънят може да е единствения начин да се избяга от мисълта или обратното – да е невъзможно да се постигне заради натрапливи мисли.  Същото е и с храната.

6. Те могат да имат по – сериозен поглед над употребяваните вещества. Човек борещ се с депресия знае много добре, кое и как влияе на настроението му. Те знаят, че алкохола е депресант и ако изпият твърде много от него ще им е невъзможно да се справят с депресивното състояние и ще го покажат. Те знаят добре, че кофеина и захарта повдигат настроението им, както и изписаните им антидепресанти. Добре знаят с какво и кога не трябва да ги смесват. Всичко това те знаят добре, защото настроението им се повлиява много по – бързо от всичко изброено, от колкото на другите хора.

7. Те могат да имат много ясни, но сложни за разбиране представи за живота и смъртта. Не всеки човек с депресия има суицидни мисли.  Често депресията провокира размисли за смисъла на живота. Човек започва да иска отговори за житейските въпроси усещайки, че всичко неизбежно отива към смъртта. Такива чести потапяние в тягостни размисли, могат да доведет до състояние от което да не може да се излезе.

8. Те често са талантливи и изразителни. Много от най – добрите и вдъхновяващи ни актьори, музиканти и лидери в нашия свят са хора поразени от тази чума наречена „ душевно заболяване“. Тези дълбоки емоционални преживявания, често се преливат в тяхното творчество. Те са способни да прелеят доброто и лошото от своята душа и така да ни покажат красотата на живота през емоциите, които изпитват.

9. Те често търсят смисъл в нещо. Всеки иска да има цел в живота. Искаме да сме сигурни, че всичко което правим го правим за наше добро. Да бъдем уверени, че се движим в правилната посока. И хората със скрита депресия искат същото, но с още по- голяма жажда и отчаяние. Чувствата на страх и неадекватност към това, което се случва, не е нещо ново за тези, чиито сърца и умове са под обсадата на депресия. И много често, тези хора искат да компенсират по някакъв начин  тяхната вътрешна нестабилност и уязвимост. Поради това, те често сменят посоката, в която да се увличат в търсене на истинското щастие.

10. Понякога те могат да покажат своята болка и да дадат слаб намек за това, че се нуждаят от помощ.  Даже човек, който се е приспособил към своята депресия и знае как да живее с това бреме, понякога има нужда от помощ. Но тези викове на отчаяние от хора, които винаги изглеждат силни, лесно се пренебрегват. Тогава за тях е опасно да остават сами, дори когато ни убеждават в обратното. И ако изведнъж те успеят да се отворят към вас и да ви разкажат какво се случва с тях – това е един от най – важните моменти за създаване на мост във взаимоотношенията. Невъзможно е постоянно да се крият истинските чувства пред добър приятел или любим човек.

11. Те имат нужда от любов и подкрепа както всички хора. Не показвайки света на своите душевни демони, не означава, че постъпват нечестно.  Хората живеят скривайки своята депресия, за да придобият защита. Защита за сърцето си и за сърцето на хората, които ги окуражават. Ние живеем в свят, който ни подтиква да скрием онова, което изглежда грозно и мрачно. Но ние сме длъжни да постъпим така.

И най – доброто което можете да направите за хората с депресия, това е да запомните, че те се нуждаят от любов и подкрепа, както всеки човек на тази земя. Никога не обръщайте гръб на човек, който се намира в борба със самия себе си. Плачете, когато ви се прииска. Протегнете ръка за помощ, дори когато са ви затворили вратата. Разкрийте душата си без страх, че може да останете неразбрани. Ако ние продължаваме да игнорираме лошото и доброто ще мине незабелязано.

Първоначално са наричали депресията – психично разстройство изразяващо се в „депресивен епизод“ : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри.  Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение.

Автоагресия – разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални – когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен – някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си.