Категория: депресия

23 арт терапевтични техники за справяне с неприятни състояния

1.     Уморен си – рисувай цветя.

2.     Сърдит и ядосан си – рисувай линии.

3.     Боли те – лепи, апликирай.

4.     Скучно ти е – вземи лист хартия и го напълни с цветя.

5.     Печално, тъжно ти е – рисувай дъга.

6.     Страх те е – плети макраме или апликирай с плат.

7.     Усещаш тревога – направи си парцалена кукла.

8.     Ако се възмущаваш – накъсай хартия на малки парченца.

9.     При чувство на безпокойство – сгъвай оригами.

10.   Искаш ли да се отпуснеш – рисувай модели, натюрморти.

11.   Важно е да си спомниш – рисувай лабиринти.

12.   Усещаш неудоволствие – нарисувай копие на картина.

13.   Чувстваш отчаяние – рисувай път.

14.   Необходимо е да се разбере нещо – нарисувай мандали.

15.   Трябва бързо да се възстановят сили – рисувай пейзажи.

16.   Искаш да разбереш чувствата си – рисувай автопортрет.

17.   Важно е да се запомни състояние – рисувай цветни петна.

18.   Ако е необходимо да се систематизират и подредят мислите – рисувай пчелна пита или квадрати.

19.   Искаш да разбереш себе си и своите желания – направи колаж.

20.  Важно е да се концентрираш над мислите си – рисувай точки.

21.   За да намериш най-добрия начин за излизане от ситуацията – рисувай вълни и кръгове.

22.   Чувстваш се „забил“, а трябва да продължиш – рисувай спирали.

23.   Искаш да се концентрираш над цели – рисувай мрежи и мишени.

Техника „Спокойно присъствие“

Спокойно присъствие – умението да сте в реалността без неволеви движения на тялото.

Това е състояние на спокойно възприемане на случващото се – практикуване на осъзнат покой, психотехническа и псхотерапевтична процедура, освобождаваща човека от неволеви движения, негативни или шумови записи в подсъзнанието.

Практиката на Спокойно присъствие – това е покой и неподвижност, това е прекъсване на всички и всякакви емоции.

Спокойното присъствие дава поглед над ситуацията, освобождаване от страхове, емоции, лични очаквания и представата, че нещата „не са такива, каквито би трябвало да бъдат“…

В състояние на спокойно присъствие човек безпристрастно (буквално като видео камера) внимателно наблюдава (отчетливо вижда, чува и усеща) всичко, което се случва тук и сега. Случващото се не раздвоява наблюдателя душевно, а се възприема като последователност от факти, които може просто да се констатират.

Спокойното присъствие – това е възприятието на душевно здрав и силен човек.

Умението и навика да бъдете в състояние на спокойно присъствие представлява сигурно средство за предпазване от манипулацията, помага да се действа ефективно в необичайни и свързани със стрес на работното място ситуации, спомага за взимането на решения, основани на здравия разум.

 

Спокойното присъствие в живота на човека

Спокойното присъствие се практикува и се сраства с живота в най-различни форми при най-различни хора. Асаните от Йога и медитациите върху пламък на свещ, дзен – медитациите в точка на стената, детските игри „кой ще мигне пръв“ и даже стоенето на детето в ъгъла – всичко това са различни форми на спокойно присъствие. Действието винаги е благотворно.

Преди повече от сто години Уйлям Джеймс разказва в лекции за учители как при него в Кеймбридж са пристигали образовани индуси: „Не разбирам, казвал един от тях, как е възможно да се живее така: без да отделяте нито минута в деня за размишление в спокойно положение. При нас, индусите, онези часове в деня, които прекарваме в мълчание, в пълен покой, в контролиране на дишането и размишление за вечността, са необходимост. Към това бива приучвано от най-ранно детство всяко индуско дете“… Плодовете на тези обичаи се проявяват във физическо спокойствие, в отсъствие на напрежение, в удивителна приятност и спокойствие на изражението на лицето, в невъзмутимостта на индусите. И почувствах, че моите сънародници сами се лишават от важна приятна черта на характера“ (У.Джеймс. „Психология в беседите с учители“)

Как да се тренира

1.       Изработете навик просто спокойно да съзерцавате приятен пейзаж: гора, вода, картина на стената – каквото ви е удобно. Добро спомагателно упражнение е „Зелената точка“.

2.       Спокоен поглед към човек.
Най-добре е да гледате човека, стоейки прав, с отпуснати до тялото ръце, на разстояние 50 до 100 сантиметра. Имайте също предвид, че това е по-просто, ако сте седнал и при по-голяма дистанция. По-трудно е при по-малка дистанция. С времето дистанцията може да се скъсява. Главното е да се гледа спокойно на човека, да не се почесвате, да не отклонявате или отбягвате поглед. Изработете широк, не много фокусиран поглед, като не гледате в определена точка от лицето (да речем, очите или носа), а в лицето като цяло. Ориентир – все едно гледате лист А4 цял.

3.       Спокойно присъствие пред група хора.
В началото това трябва да се отработва, като вие и помагащите ви хора стоят мълчаливо и просто се гледат един друг; после да се премине в реален режим, когато заедно решавате нещо и някак си взаимодействате. На помощ тук идва упражнението „Камера“.
Съдържанието на това упражнение е следното: Умея да виждам тази ситуация спокойно, обективно, без да се въвличам в нея личностно и емоционално.
Първи начин: „Аз съм камера. Аз гледам на случващото се през моите очи, в събитията не участвам, моето тяло е спокойно и неподвижно, като замразено“.
Втори начин: „Аз наблюдавам всичко ставащо, а именно отдясно, от разстояние два метра – оттам виждам всички и себе си“.

4.       Отработване на спокойно присъствие в обкръжение от хора, които се опитват да ви изкарат от равновесие. Игра „Нападение на ордата над Рицаря“.

5.       Потренирайте спокойно присъствие под душа. А именно – по време на душ, когато остри струи бият лицето ви, направете така, че лицето да остава напълно спокойно, без гримаси, изкривявания и физиономии. Онези, които имат този навик (за някои това е естествено от детството), обикновено по-леко изживяват болката. Добър навик!

Техника за създаване на изкуствено внимание, за постигане на ново усещане.

Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди – кое си не стана и не се получи.

Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг „искам“ се закача за „не искам“, „не искам“ се закача за „искам“ – и така до безкрайност. По – точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие.

А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките?

Ето как.

Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова.

 

Изкуствено – ВНИМАНИЕ! – изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,…… но за съжаление, чак вдругиден.

 

Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко.

А как да го създадете изкуствено?

Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре.

А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота.

 

Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е?

 

А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия.

Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво.

Вдигате го – къс развалено, червясало месо….

Как е? Получи ли се?

Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате.

Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния.

Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне.

Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не!

Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет.

Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание.

Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали-  не е станало. Нещо сте опитали – не се е получило. За нещо сте мечтали – пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия.

Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност.

Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване.

Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо.“

Стрес, тревожност и депресия

b7df38dd3aurn-jpg-246-211-cc-dri-lakoqtopaea18oj09f9Ако дадеш на някого риба,

ще го нахраниш веднъж.

Научиш ли го да я лови,

ще може да се изхранва

цял живот!

 

Психологичното консултиране и психотерапията е работа със съзнанието и подсъзнанието, с цел подобряване на преживяванията, светоусещането и качеството на живот. Целта на терапията и консултирането не е еднократно „зареждане с оптимизъм“ или бързо, но временно решение, то е процес, в който психологът и клиентът заедно достигат до силните позитивни страни на личността. С тяхна помощ се прави трансформация на негативните линии, развиват се нови умения, спомагащи за по – качествен и положително зареден живот. С помощта на терапевтичните и консултативни сесии, клиентът усилва своята самоувереност, преработва страховете и става по – устойчив на ежедневния стрес и изненадите, с които го посреща всеки нов ден. Психотерапията е съвместен процес на работа с чувствата, емоциите, мислите в следствие на което клиентът продължава като по – силен, по – можеш, по – вярващ си и по – устойчив на житейските проблеми човек.

Работата с психолог – психотерапевт увеличава шансовете за бързо и ефективно справяне с проблема.

Области в които психологичната намеса е наложителна:

1. Психологични кризи и проблеми в детско-юношеска възраст

2. Фамилна психотерапия ( тревожни разстройства при развод и раздяла, изневяра, семеен дискомфорт, ревност)

3. Психосоматични заболявания ( хипохондрия, невродермити, функционална диспепсия( нервен стомах),

4. Траурна реакция.

5. Тревожни разстройства – панически атаки, социална фобия, агорафобия, повишени нива на стрес

Симптоми на паническа атака:

– Внезапно завладяваща тревожност , преминаваща в ужас

– страх, напрежение, лошо самочувствие

– сърцебиене

– задушаване, липса на въздух

– изпотяване

– изтръпване на крайниците

……

6. Следродилна депресия – следродилна тревожност, следродилна психоза

7. Зависимости – наркотична, алкохолна, хазартна

8. Хранителни разстройства – булимия, анорексия, хиперфагия, дрънкорексия, орторексия, биогорексия

9. Депресивни състояния

Какви са симптомите на депресията?

Симптомите на депресия могат да включват следното:
•затруднена концентрация, трудно запомняне на подробности, както и вземането на решения
•умора и намалена енергия
•чувство на вина, безполезност, и / или безпомощност
•чувство на безнадеждност и / или песимизъм
•безсъние, ранно събуждане или прекалено спане
•раздразнителност, безпокойство
•загуба на интерес към дейности или хобита , включително и секс
•преяждане или загуба на апетит
•постоянни болки, главоболие , спазми, или проблеми с храносмилането, който не се облекчават дори с лечение
•продължителна тъга, тревожност, или празнота
•мисли за самоубийство, опити за самоубийство