Категория: <span>емоции</span>

Създадохме действителност, в която отношенията по между ни станаха като калейдоскоп – пъстри, цветни, реални до някъде, нереални от някъде, пречупени през много гледни точки и призми. Изолацията на големите градове, загубата на общността, направи преценката ни за хората много трудна. Можем да разчитаме само на собствения си усет и информираност.

Романтичните връзки винаги са имали елементи на измама. Целта е да се засили романтичния момент и да се избегне прекъсването на процеса. Онлайн пространството създава идеалните условия, елементите на измама да са много и да се задържат достатъчно дълго в отношението. Както отбелязва една жена: “Много по-трудно е да лъжеш, когато живееш на три пресечки, отколкото на 500км.”

Най – често в онлайн запознанствата хората лъжат за възраст, раса, височина, телесно тегло, пол или професия. Доста по – рядко е за интересите и произхода. Независимо дали контакта е реален или виртуален, вторите могат лесно да бъдат разбрани при един по-дълъг разговор. При първите човек общуващ виртуално дълго би могъл да подържа история, която му харесва, без тя да бъде разбрана като лъжа.

Проучване показва, че 48% от потребителите понякога са лъгали за възрастта си, 23% са го правили по – често, 38% са лъгали за расовата си принадлежност, 5% понякога са лъгали за пола си. Когато нивото на обвързаност стане голямо, лъжливата информация намалява.

Интересно е да се отбележи, че във виртуалното пространство мъжете лъжат по – често от жените. Мъжете най- често лъжат за общественото си положение, а жените заради безопасността си. И двата пола, често вярват, че ако излъжат за самоличността си, ще могат да са по- искрени и открити. В този случай лъжата показва желание, човекът да разкрие по – дълбока истина са себе си, без това да му навреди.

Но онлайн връзките насърчава хората да представят себе си, такива каквито се възприемат и вярват че са, но по различни причини в реалния живот, средата, в която се движат няма възможност да се проявят. Хората с които общуват не виждат или не възприемат това тяхно Аз. Доверявайки това в една онлайн връзка, те се свързват с нов тип контакт на приемане и представяне на онова, в което те вярват, че са. Този тип връзки често преминават в реални и завършват с годеж или брак. Стабилността на този тип онлайн връзки е значително по – висока от тази на реалните връзки.

Въпреки че, онлайн пространството дава възможности да се представят за някой друг, много хора се разкриват искрено онлайн. Това е особено вярно, ако връзката продължи и се задълбочи. Колкото повече време хората прекарат в разговори, толкова по – искрени са, когато говорят за себе си и толкова по – малка е вероятността да лъжат.

Започвайки едно познанство онлайн, човек може да излъже за външните си черти, семейно положение и статус, години, но не може да излъже дълго за чертите, нрава и личните интереси. Тук се случва интересното разминаване между онлайн и реалните връзки. Външните черти, могат да попречат за създаването на един контакт, но личностните качества могат да попречат за развитието на този контакт. Ето как онлайн общуването може да мине през измамата за външния вид и социалния статус, но да даде възможност за дълбокото опознаване на другия, което да създаде една дълга и любяща връзка.

Една омъжена жена, която имала онлайн връзка с женен мъж, споделя, че го излъгала за истинското си име, възраст /вместо на 38г казала, че е на 28г/ и броя на децата си. И двамата признали, че са женени. След 6 месеца онлайн любов и “лудо влюбена в него” тя му казала истината. За нейна изненада “той отвърна, че разбирал защо го е излъгала и че обича нейната вътрешна същност”. Тя отбелязва също: “Когато хората лъжат онлайн, това не винаги е, защото са подли или искат да наранят някого.” Както и при реалните връзки създаването на доверие е постепенен процес.

Искреността е много важно качество за успеха на личните взаимоотношения. Едно изследване на личните обяви разкри, че жените най- често посочват искреността като важно за тях качество в търсения партньор. При мъжете това качество е по -маловажно, но също го търсят. Ето защо, ако искате да бъдете близък с някой, ще се постараете да покажете искреност или поне ще се наложи да я симулирате. Споделянето на интимна информация ласкае другия с доверието което му показвате. Затова, ако се стремите да приласкаете някого споделете му своя тайна. При онлайн общуването е по – лесно да симулираш искреност, но въпреки това дълбоката и честна искреност е широко разпространена.

Онлайн пространството със своята анонимност, предразполага към искреност и позволява на хората да излязат от показната роля, която играят в реалния живот. Пада робуването на стереотипи и вярвания, които обслужват заради мнението на другите. Така жените могат да изразят сексуалността си по – ярко, а мъжете да са по- емоционални.

Една 40годишна жена споделя:

“Винаги съм имала много силен сексуален интерес /високо либидо/. През последните години няколко пъти разговаряхме със съпруга ми за липсата му на сексуално желание. Винаги съм била открита и честна и неотдавна му казах, че ако отказва да участва в сексуалния ни живот, аз ще потърся алтернативно решение за “моят проблем”, както той го нарича. Моето алтернативно решение е киберсексът. Мога да остана анонимна, да се отдам на фантазиите си и да говоря така както си искам.”

Онлайн отношенията дават възможност за падане на задръжки в поведението ни в двете крайности. Както пламенност и огромно разкриване, така и силна раздразнителност и гняв.

Други два противоположни аспекта са искреност и анонимност. Относителна анонимност и увеличена склонност към искреност и саморазкриване.

Другите конфликтни зони са искреност и въображение. От една страна човек е искрен и представя своето истинско възприемане на себе си, от друга страна въображението и фантазиите, които игнорират действителността. Онлайн общуването описва точните нагласи на хората, но с неточни описания на действителността извън тях. Когато жена описва на онлайн любим как иска да е интимна с него, тя изразява точно своите емоции в настоящия момент, това в реалния контакт се пропуска. Когато, обаче започва да описва как точно ще го направи, започва една илюзорна реалност, която съществува само във фантазиите и.

За онлайн връзките са обичайни както висока степен на прикриване, така и висока степен на саморазкриване и искреност. При тях ние често или не знаем нищо реално за своя партньор или знаем повече от най- близките му приятели. Подобна изключителна близост не се среща много при живите контакти.

Искреността може да бъде болезнена, също както и саморазкриването. Понякога не желаем да знаем всички тайни на другия. Но когато сме по – искрени, по – малко уязвимата природа на онлайн пространството намалява риска да нараним другия.

Като заключение може да се каже, че мечтите, а не измамата, създава нуждата от онлайн връзки, често са съпроводени с дълбоко познаване на действителността.

“Жените може да са способни да симулират оргазъм. Но мъжете симулират цели връзки” Шарън Стоун

Връзките онлайн имат две привидно противоречиви причини: по – голяма анонимност и по- голямо саморазкриване. Анонимността е свързана с Прикриването, а то е в противоречие със саморазкриването, но точно анонимността е тази която провокира саморазкриването. А то на свой ред засилва чувството за близост и интимност.

Няколко изследвания показват, че при онлайн общуването саморазкриването е много по – бързо и по – дълбоко, отколкото срещите очи в очи. За това има няколко важни причини:

• по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост
• липсата на “пречещи черти”
• липсата на други средства за взаимно опознаване
• по – лесно откриване на себеподобни.

В тази статия ще обърна внимание на по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост, като в поредица от статии ще разгледам и другите особености на онлайн любовта и връзките.

При онлайн връзките хората могат да скрият истинската си самоличност или по – важни аспекти от нея. Точно това улеснява саморазкриването, тъй като може да споделяме чувства и преживявания без да излагаме лична информация, скрити зад монитора нищо от невербалното ни поведение не може да разкрие как преживяваме това, за което говорим. Точно това ни дава свободата да разкажем това, което сме решили по възможно най- безопасен за нас начин. Хората могат да се себеизразяват по – свободно поради по – голямата анонимност, по – малката отговорност, а оттук и по – слабата уязвимост. Тъй като сме чувствителни по отношение на партньорите си, любимите ни хора може никога да не разберат най- съкровените ни тайни и желания. Единият от партньорите може да се страхува да сподели за сексуални желания от страх това да не съсипе връзката. В същото време може да създаде онлайн любовна връзка, в която без притеснения да разкрие фантазиите си на своя кибер любовник.

В интимните офлайн отношения като брака има по – малко място за грешки: една или няколко значими грешки могат да наранят партньора по начин, който ще прекрати връзката или ще влоши качеството сериозно. Макар брачните клетви да гласят “в добро и в зло” и бракът да се смята за дълготрайна обвързаност, няколко грешки или една значителна могат да изложат на опастност цялата връзка. Да споделиш фантазиите си за извънбрачна връзка или да разкриеш, че не харесваш елементи от външността му е споделяне, което може дълбоко да оскърби любимия. Евентуалната заплаха за интимна връзка е сред най- често цитираните причини хората да не обсъждат с партньора си своите сексуални потребности  и предпочитания.

Да бъдеш уязвен след искрено саморазкриване онлайн е по – нетипично в сравнение с среща на живо поради няколко причини. Първо, практически няма много начини по които онлайн партньорът да ви навреди: страхът от действително отхвърляне или мислено неодобрение не е значим. Второ, по – малко вероятно е онлайн партньорът да се обиди от фантазии, тъй като цялата връзка се развива във фантазиите. Трето, дори онлайн партньорът да се обиди и да прекрати връзката, това е лесно поправимо тъй като има много други участници в онлайн пространството. Често участниците в такива връзки казват че са казали “абсолютно всичко” тъй като основно казват неща, които не споделят на брачните си партньори.

Да пишеш до непознат прилича на писане в дневник. И в двата случай може да напишеш саморазкрития без да се чувстваш уязвим. Предимството на писането в онлайн връзките пред това в дневник е, че има обратна връзка. Някой е чул и прочел споделянето ни, съответно може да ни утеши или да ни подкрепи по своеобразен начин.

Саморазкриването в интернет прилича на феномена “непознати във влак”, при който хората понякога споделят интимна информация  с анонимния си спътник. Тъй като в киберпространството анонимността може да е по – голяма от колкото във влак, разкриването на интимни лични подробности е по – голяма в него. Онлайн връзките позволяват на хората да се скрият зад една форма на общуване, която е някак си “дистанцирана от живота” Много по – лесно е разкритието пред непознат без лице, от колкото очи в очи.

Всички тези случаи подкрепят идеята, че страхът да не изпаднеш в неудобно положение или да се превърнеш в обект на презрение значително отслабва, когато не виждаш събеседника, не го познаваш и може никога повече да не го срещнеш.

Има и обстоятелство при които събеседника може да присъства, но да е в позиция, която не може да ни навреди. Такива са случаите с психотерапевт, адвокат или свещеник. В присъствието на тези професионалисти можем свободно да изразим емоциите си без риск да пострадаме. Тази свобода ни позволява да се разкрием и да се сближим с тези професионалисти. Нищо чудно, че хората често се влюбват в своите психотерапевти, адвокати или свещеници. Онлайн връзките са подобни в това отношение: хората могат свободно да изразяват емоциите си да се сближават емоционално, без да бъдат уязвими. Затова влюбването е много по – лесно в мрежата.

Анонимността и липсата на практически последствие улесняват и изказването на негативни емоции и искрени нагласи.

Въпреки по – слабата уязвимост в киберпространството, човек може да бъде наранен и онлайн.

Кои са факторите, които водят до това неприятно преживяване?

• интернет пространството поражда много големи надежди, повечето от които остават неудовлетворени-и това води до чести и дълбоки разочарования.
• дълбокото споделяне разголва ума и оставя човека без всякакви маски, които да го предпазват – а това е много уязвима позиция за всеки.

В този вид общуване събеседника може да изчезне във всеки един момент. Това дава възможност за разкриване на личната информация. От друга страна, онлайн връзките дават възможност човек да сподели толкова лична информация колкото сметне за необходимо и колкото е готов да да го направи п оизбран от него начин. При живите контакти начинът и темпото на саморазкриването са до голяма степен по- малко доброволни и следователно са свързани с голяма емоционално и социално напрежение.

Онлайн връзките са свързани с по – малко практически неудобства и усложнения, затова и участниците в тях са по – малко уязвими. В живите връзки, хората са склонни да се разкрият, когато се почувстват в безопасност. В интернет пространството са склонни да се разкрият по – бързо тъй като са подвластни на илюзията за сигурност заради анонимност и пространствена разделеност. Вярват, че това намалява риска от вредни последствия.

Виртуалният секс е безопасен не само във физически смисъл, понеже вирусите не могата да пътуват през това пространство, но също и психологически, което се осигурява от анонимността. Тъй като чувството за сигурност е важна предпоставка за сексуалната възбуда, осигуряваната от киберпространството безопастност може да обясни големия интерес към киберсекса.

Киберпространството осигурява и противоположните условия, които често са необходими за сексуална възбуда: новост, риск и непредсказуемост. В този смисъл силното вълнение от киберсекса може да се дължи на не толкова необичайното желание да правиш секс на непознати или публични места, като парк, публична тоалетна, спа център, паркиран автомобил, офис или самолет. Киберсекса също като секса на публични места, притежава тези черти – новост, риск, непредсказуемост.

Възможно е впечатлението за по – слаба уязвимост да е илюзорно, тъй като онлайн общуването често оставя повече следи от офлайн общуването: текстовите съобщения могат да бъдат възстановени и да станат публично достояние, докато устните разговори не могат /освен, ако не се записват/. Тъй като човек стои сам пред компютъра, това засилва чувството за пълно уединение и създава склонност да се подценява риска от разкриването на поверителна, лична информация.

Анонимността в киберпространството може да се сравни с носенето на маска: и в двата случая усещането за анонимност е силно и те кара да се чувстваш различен. Но голямата анонимност, често пречи на близостта и чувството за автентичност. Затова с развитието на онлайн връзката участниците започват саморазкритие и части от маската започват да падат. В този момент започва доверяването, което засилва саморазкритието, но заедно с него и уязвимостта.

Диляна Колева

Използван източник: “Любовта онлайн”

“Любовните афери и връзки извън основното партньорство служат като застраховка за бъдещи отношения, поддържайки бекъп вариант при евентуални проблеми с наличието на партньор в бъдещето. Тъй като постоянният партньор може да стане „негоден“ в някакъв момент, да умре или да изчезне.“ – казва д-р Бъс.

Полигамия означава многобрачие – по-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време. Ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това е комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства.

В наши дни единствено законно и разпространено е общуване в полигамни отношения – един мъж има законно, морално и религиозно право да има повече от една съпруга при точно установени правила и норми. Това отношение е най – разпространено в страните с мюсюлманска вяра, а при християнството това са мормонските общества. По редица причини, полиандрията и комуналните бракове са слабо представени и по – скоро критикувани, дори забранени и не подлежащи на прошка от религията. Въпреки това, полиандрията съществува на различни места в света. Интересното съжителство е съществувало и все още съществува на места в Тибет, в арктическата зона на Канада, в северните части на Непал, в Бутан, части от Индия, Шри Ланка. Среща се на места в Китай и в тропическа Африка – при масаите в Кения и Северна Танзания. Има случаи и сред индианските племена в Северна и Южна Америка и сред ескимосите. Комуналните бракове са изключения и са характерни за племенни общности.

Ако разгледаме историята на човечеството, ще видим, че полигамията и полиандрията са естествено съществуващи форми на отношения, които са били нормирани и законни дори и в периоди на християнството. В човешката история полигамията е разпространена практика. В древността и по-ново време я практикуват пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад.

Моногамията е нова форма на общуване, която се установява трайно и е представена като избор, особено в християнската религия след Христа. Моногамните отношения са плод на вяра, постоянно личностно развитие и норма. Тъй като партньорите не се развиват синхронично и балансирано спрямо другия по вреве на брачните отношения, моногамията в голямата си част е лицемерен и сценичен образ на норма поставена ни от религията. Влизането и поддържането на моногамни отношения е голямо духовно стъпало за човека, тъй като фокусира мислите и действията му повече навътре към собственото му развитие, а не към плътта и удовлетворяване на физически усещания. До колко един човек може да влезе и да остане дълго в такива отношения е въпрос на личностно и духовно развитие. По тази причина, силно разпространена и практикувана е серийната моногамия. Когато избираме да сме с един партньор в определен период от време, след като това стане трудно и непосилно за единия той напуска партньорството и създава ново, което удовлетворява неговите настоящи нужди и потребности от духовен, емоционален и физически характер.

В днешно време се наблюдава много сериозно разминаване между нуждите на човека в този аспект и опитите му да спазва норми и правила за моногамност. Поради непосилността да следва тези норми, започва силно разпространена полигамия и полиандрия като тайни и емоционално болезнени за всички отношения.

Статистиката показва, че същинска моногамност /да бъде само с един партньор емоционално, физически и духовно до края на живота си независимо какво се случва с другия/ има само в 1% от обществото.

Фокусът се пренася твърде много на физическото изразяване на моногамност, без да се взима предвид емоционалната, духовната, а вече и виртуалната полигамия и полиандрия.

Физическото нарушаване на моногамността е краен акт на отказ от нея. Преди това се е случило емоционалното раздвояване и са се разминали духовните търсения.

Много хора вярват, че липсата на физическа полигамия или полиандрия в брака е вярност към моногамния избор. Това съвсем не е така и е огромна илюзия, чрез която много хора се опитват да поддържат норма поставена от закона и религията.

Емоционалното влечение /наричано често платоническа любов/, дълбокия емоционален и физически копнеж по човек, който е извън брачния съюз е вече отказ от моногамия.

В днешно време някак, странно се установи, че виртуалните увлечения, сексуални преживявания и срещи, не са отказ от монагамия. Всъщност във виртуалното пространство се наблюдава огромното разминаване на хората в избора им да представят себе си като моногамни, а всъщност емоционалното им преживяване да е полигамия и полиандрия.

Има много семейства избрали да подтиснат както физическите, така и емоционалните си стремежи към полигамия или полиандрия. След 50тата година на партньорите, при такова партньорство, се наблюдава дълбока апатия един към друг, липса на преживяване на щастие и радост в партньорството и спазване на правила, заради които взаимоотношенията имат конфликтен характер или силно изразена непоносимост. Такъв избор на остаряване в партньорството е меко казано нефункционален за развитието или израстването на личността.

Няма да забравяме и онзи 1% в партньорствата, в които се случва паралелно и балансирано развитие на двамата партньори и те остаряват в радост и взаимна любов, която в годините се е превърнала в нещо изключително и красиво дълбоко душевно преживяване.

Не са редки и случаите, в които партньорите избират да прекъснат договорните си отношения и да създадат ново партньорство, но това ги води до преосмисляне и оценяване на старото партньорство, в което се завръщат.

Липтън и Бараш са женени от 32 години и са съавтори на книгите „Странни партньори в леглото“ и „Митът за моногамията“; според тях по-постижима в съвременни условия е идеята за серийна моногамия, в която хората преминават от една сериозна връзка към следваща и избират партньорите си по различни причини в различни етапи от живота си.

Диляна Колева

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за “засаждане” не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Веднъж дяволът решил да направи експозиция с инструментите си. Той ги подредил така, че да се виждат добре и от всички. Колекцията впечатлявала със своето многообразие: до чука на гнева блестяла камата на завистта, следвана от лъка на чревоугодничеството и кинжала на похотта, а до него живописно били разположени стрелите на илюзиите и ревността. Можело също да се видят оръжията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с наименованието и цената, за да е видна стойността им.

В отделна витрина, върху красива подложка и някак встрани от останалите експонати, лежал малък, невзрачен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табела с надпис: „скука“. За всеобща изненада цената на този инструмент била значително по-висока, отколкото на всички останали, взети заедно.

Един посетител попитал дявола защо този странен клин е толкова скъп:

– Защото това е най-важният инструмент в моя арсенал. На него винаги мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни – отвърнал дяволът.

– Ако ми се удаде възможност да забия скуката в главата на човек – допълнил той, – то тя отваря вратите за всички останали инструменти.

Из „Гатанки от небето” от Ивинела Самуилова,