Категория: емоции

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

Общуването в семейството. Ролята – родител.

Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
„Общуването в семейството. Ролята – родител“.

За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.

Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.

Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен „Семейство“.

Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа „Семейство“ и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?

Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант

Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg

Вход свободен!
Очакваме ви!

Колко тежко ще понесат децата ви развода? Тест.

За да прецените как ще се приспособят децата ви към развода, прочетете всяко от долните изречения и поставете съответната цифра. Колкото по – голяма е цифрата, толкова по – лесно ще се случи приспособяването.

1- определено НЕ            2- по скоро НЕ                  3- понякога                 4- по – скоро ДА         5- определено ДА

 

Твърдения

  1. Преди раздялата/развода децата ми имаха много добри отношения с майка си/баща си.
  2. Преди раздялата /развода децата ми имаха много добри отношения с мен.
  3. Въпреки, че сме разделени с бившата ми съпруга/съпруг сме в приятелски отношения.
  4. Бившата ми съпруга/съпруг подкрепя връзката с децата ми.
  5. Аз подкрепям връзката на децата с майка им/баща им.
  6. С бившата ми съпруга/съпруг изяснихме на децата, че не те, а ние сме причината за развода.
  7. С бившата ми съпруга/съпруг си сътрудничим относно вижданията с детето, за да няма конфликти по този въпрос помежду ни.
  8. С бившата ми съпруга/съпруг нямаме разногласия относно издръжката на децата.
  9. С бившата ми съпруга/съпруг няма да се развеждаме по исков ред.
  10. Децата и аз ще живеем в близост, така че ще мога редовно да ги виждам.

 

Съберете цифрите на отговорите си. Най – ниският възможен резултат е 10, което означава, че на децата ви ще им бъде много трудно да се приспособят към развода.

Най-високият възможен резултат е 50, което означава, че на децата ви ще им бъде относително лесно да се приспособят към развода.

Средният резултат е 30.  Много зависи от личността на детето.

Как да съобщим на детето за предстоящия развод или раздяла.

Разводът или раздялата на родителите винаги е емоционално травматично преживяване за детето. Независимо дали родителите продължат добри отношения или преминат в явна или пасивна „война“. Разбира се вторият тип развитие на отношенията води до сериозни нарушения в светоусещането на детето, в отношението му към себе си и другите. Тогава се формират така наречените „програмирани травми“ и PAS синдромът /синдромът на родителското отчуждение.

Пред  родителите, често се появява въпросът : „Как да кажем на детето без да го нараним?“.

В различните възрасти тази новина се съобщава по различен начин, но най – трудно е при децата до 10 години, които реагират с неразбиране и много соматични реакции.

Реактивни нарушения в детска възраст:

  • деца между 2-5 години: говорни смущения, тревожност, страх, регрес, идеи за помиряване на родителите, чувства на вина, агресия
  • деца между 5-7 години: тъга- мъка, огорчение, унижение, планове за отмъщение, желание да си с отсъстващия родител, отхвърляне, страх от изоставяне, вина относно развода/раздялата, яд, ярост, „конфликт на лоялността“, промяна в училищното поведение и академичните умения.
  • деца между 9-12 години: загуба, отхвърляне, самота, срам, фобии, отказ, ярост, страх и съжаление за отсъстващия родител, психосоматични симптоми: главоболие, безсъние, стомашни проблеми, конфликт на лоялността, идеализация на отсъстващия родител, ниска самооценка и неувереност.
  • деца от 13 години…….: конфликт на лоялността, притеснение относно отношението на родителите по между им, надценяване на приятелския кръг, несигурност за бъдещето, страх от емоционални взаимоотношения.

Типични чувства на децата спрямо развода на родителите им: 

страх да не бъдат изоставени, страх от бъдещето, чувство на отхвърленост, гняв, тъга, тревожност, депресия, усещане за безпомощност

Съвети към родителите:

  • сведете до минимум конфликтите с бевшия си партньор
  • позволете на децата да говорят открито за развода
  • покажете на децата, че чувствата им: тъга, гняв и страх са нормални
  • поддържайте силна и постоянна връзка с децата си
  • не обещавайте повече, от колкото можете да изпълните
  • ако децата реагират на развода с тежки прояви, консултирайте се със специалист
  • бъдете последователни в посещенията си
  • планирайте срещите

Ползи от това да си дете на разведени родители:

  • освобождаване от обичайните конфликти
  • чувство на облекчение
  • развиване у децата по – голяма всеотдайност към брака
  • родителите са по – щастливи след раздялата
  • спад на напрежението в къщи
  • родителите имат повече време за децата си

Как да кажем на детето за решението за развод:

  • Идеалният вариант е двамата родители да уведомят заедно детето. Това го спасява от вероятността да чуе различни версии.
  • Не унищожавайте авторитета на партньора си. Той ще продължи да поддържа отношения с децата най-вероятно. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото все още обичат.
  • От първостепенно значение за детето е как ще се промени живота им след развода. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора.
  • Разводът винаги се отразява емоционално на децата. Възможно е да се чувстват депресирани или да изпитват вина. Предпоставки за позитивно приспособяване към промените се децата да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители /особено важно е да ен се минимизира връзката с бащата/и родителите да запазят оптимално добри взаимоотношения след развода/да си сътрудничат при изпълнението на родителските задължения.
  • Когато отговаряте на детските въпроси, бъдете подготвени да повтаряте едно и също седмица след седмица, месец след месец. Децата понякога са склонни да фантазират, че родителите им отново ще се съберат.
  • Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да изтъкнете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават.  „Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията. Забелязали сте как татко ви прекарва все по-малко време в къщи и все повече на работа.“
  • Ако се разделяте пробно, без практически развод, уведомете децата за продължителността на раздялата.
  • Децата имат нужда, често да им се напомня, че те не са причина за раздялата на родителите си. „Майка ти и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно.“

Как не бива да го казвате?

  • „Баща ти е виновен за всичко“
  • „Всъщност още не знаем кога точно ще се разделим“
  • „Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб“
  • „Разводът е за добро“

Когато единият родител изостави децата?

  • Замислете се за собственото си поведение. Може би гневът, който храните към бившия си съпруг да пречи на посещенията му? Ако е така, то единственият потърпевш е детето. Променете отношението си.
  • Не осмивайте напусналият  семейството. Признайте истината на детето, без обидни квалификации.
  • За изоставено от баща си дете е жизнено важно да има край себе си други възрастни мъже. Не изоставяте връзката с бабата и дядото.
  • По-малките деца, често, поставят на пиедестал отсъстващият родител. Във фантазиите им той е добрият, просто не може да бъде с тях. Не се чувствайте застрашени. Рано или късно детето ще се освободи от илюзиите си.
  • „Баща ти/майка ти, не постъпва никак добре, като не идва да те види. Ти си ми най- скъпото нещо на този свят, а той не знае какво изпуска.“
  • „Ти си прекрасно дете и заслужаваш всичката обич на този свят. За съжаление баща ти/майка ти, не знае какво изпуска.“
  • „За нищо на света не бих те изоставила. Винаги ще те обичам.“

Как не бива да се казва?

  • „А ти какво очакваше? Баща ти /майка ти е неудачник/а.“
  • „Честно казано, радвам се, че не се виждаш с него/нея – само ти пълни главата с глупости.“
  • „Може да е зает.“ – не лъжете.

Как да се сбогувате след посещение?

  • На детето му е нужно време, за да свикне с посещенията през уикенда. Не прибързвайте.
  • Не преигравайте, че се чувствате страхотно след като всъщност ви се плаче. Децата интуитивно улавят вашето настроение и може да си внушат, че тъгата е нещо лошо. Най – добре е да разкриете мислите си:“След няколко часа трябва да тръгваме. В такива моменти винаги изпитвам тъга, защото знам колко ще ми липсваш след това.“
  • „Най – тъжно ми е точно след като се сбогуваме. Но после се чувствам малко по – добре, защото започвам да очаквам следващото ти посещение.“
  • Обяснете им, че смесените чувства са също възможни. „Въпреки, че ми е мъчно, че няма да те виждам известно време, аз се вълнувам като си мисля, какво ще правим заедно при следващото ти посещение. Така че, съм едновременно и тъжен и весел.“
  • Когато отидете да вземете детето обърнете внимание на емоционалното му състояние: „Мисля, че понякога, когато те взимам, се чувстваш доста странно. Сигурен съм, че дори наистина да искаш да ме видиш, има случаи, когато ти се ще да си останеш в къщи, уморен си или си зает с други неща. В други дни пък ти се ще, мама и татко изобщо да не се бяха развеждали.“

Как не бива да казваме?

  • „Днес майка ти/баща ти, пак беше в обичайното си лошо настроение.
  • „Няма нужда да плачеш, нали пак ще се видим в сряда.“

Как да представим на детето новия си партньор?

  • Представете новия си партньор само, ако сте сигурни, че отношенията ви са стабилни и обвързващи.
  • Ако целта на представянето е да подразните новия/стария си партньор не го правете.
  • Не изненадвайте децата. Предупредете ги за плановете си няколко седмици, преди да направите решителната крачка.Това ви дава време да вникнете в страховете и тревогите им и да ги обсъдите. Ако ви се сторят положително настроени за срещата, не бързайте да решавате, че отношението им винаги ще бъде такова.
  • Бъдете ясни и откровени:“Знаеш, че откакто се разделихме с майка ти/баща ти, се срещам с една/един мъж/жена. За мен тя/той е много специална личност. Затова реших, че е време да се запознаете. Какво мислиш по въпроса?“
  • Ако детето откаже срещата, опитайте се да разберете защо. Може би е наранено и тъжно и още храни надежди за събиране на семейството. Освен това, сигурно чувстава, че извършва предателство спрямо другия родител.
  • Отразете чувствата:“Казваш, че всичко е наред, но май нещо те натъжава.“

Как не бива да се казва?

  • Не е ли страхотен/на? Не си ли доволен/а, че намерих толкова добър човек?
  • „Не казвай на татко/мама, че си ме видял/а.“
  • „Виж кой е седнал ей там? Един човек, който исках да ти представя.“

Изброих най – често срещаните ситуации, в които родителите изпитват затруднения или правят основни грешки в поведението, които полагат началото на детските травми. В раздел „ТЕСТОВЕ“ ще намерите тест „Колко тежко ще понесе детето ви развода?“ и ПРИКАЗКА, която е подходяща за деца до 7 години, за обявяване на решението за развод.

В раздел „ТРЕНИНГИ“ ще намерите важният за развеждащи се или разведени родители „Игрова терапия при развод и раздяла на родители“, изключително помагащ при ситуации на развод и раздяла, който се провежда при събиране на достатъчна бройка хора./бихте могли да се запишете по всяко време.

Вредните родителски модели – промяната в качеството на живота ни.

Дали сме това, което искаме да бъдем или сме неволни модели на родителите си?

Съзнаваме ли го или просто живеем така както сме научени?
На 19.11.2016 събота ще се проведе първа част от дневен тренинг на тема:

"Вредните родителски модели - промяната в качеството на живота ни"
Заповядайте!Може би „отровният” родителски модел е оставил трайни следи в самооценката и не можете да се справите с личния си дискомфорт?В първата част / на 19.11.2016/ всеки участник ще разпознае модела на родителско възпитание, който е повлиял на поведението му и как го или би могъл да го предаде на децата си.

Във втората част / следваща събота, която ще определи групата/ ще бъдат представени и проиграни техники и методи за справяне с най-неприятните страхове и поведенчиски модели.

По време на тренинга се разглеждат основните родителски поведения, които водят до трайни промени в мисленето и поведението както на възрастния така и на на децата му, като с това предразполагат към тревожни състояния.
Изхождайки от личните ни преживявания като дете, всеки ще може да прецени до колко е преодолял нежеланото родителско поведение и дали несъзнателно го копира и предава на децата си.

 

Програма

9.30 – 10.30 ч – Запознаване и въвеждане в темата. Определяне на основните родителски модели. Най - честите съчетания на вредно възпитание.

10.30 – 11.30 – Обратна връзка с личния опит.

11.30 – 12.30 – Обедна пауза

12.30 – 14.00 – Деформации в мисленето и поведението следствия на определен родителски модел.

14.00 – 14.30 – кафе пауза

14.30 – 15.30 – Най - често срещаните страхове и провали, които изживяват хората. Какво е родителското влияне към настоящия момент.

15.30 – 16.30 – Как да разпознаем дали родителския модел все още има влияние над нас? Работа с лични казуси.

Цена 30 лв.

При желание на участниците може да се издаде удостоверение за преминат практически тренинг!

Водещ тренинга: Диляна Колева - психолог - консултант

Участието се гарантира с предварително записване на посочените координати.
Телефон за записване: 0878 510 963
е-mail: dilynakoleva@gmail.com

 

Психологичен тест за измерване на депресия

Тест на д-р Бърнс за диагнозтициране на депресия или депресивно състояние.

Инструкции:

Поставете съответната цифра, спрямо нивото, което определяте за себе си на съответния въпрос, както следва:

0 – изобщо не

1- В известна степен

2- Умерено

3- Много често

4- Изключително често

 

Мисли и чувства – твърдения, които трябва да оцените според скалата.

  1. Тъжен или мрачен съм, без настроение.
  2. Нещастен или потиснат съм.
  3. Пристъпи на плач или плачливост имам.
  4. Обезсърчен съм.
  5. Чувствам се безнадежден
  6. Имам ниска самооценка
  7. Безполезен и неадекватен съм.
  8. Виновен или засрамен се чувствам.
  9. Критикуващ себе си или самообвиняващ се.
  10. Имам трудности с вземането на решение.

Дейности и лични взаимоотношения

11. Загуба на интерес към семейството, колегите и приятелите.

12. Самотен съм.

13. Прекървам по – малко време със семейството и приятелите

14. Загуба на мотивация

15. Загуба на интерес към работата и други дейности.

16. Избягване на работа или други дейности.

17. Загуба на удоволствие или удовлетворение от живота.

Соматични симптоми

18. Отпадналост.

19. Трудности със съня или прекалено много сън.

20. Намален или засилен апетит

21. Загуба на интерес към секса.

22. Притеснения за здравето.

Подтици към самоубийство /всеки с подтик към самоубийство трябва да потърси помощ от професионалист в сферата на психичното здраве/

23. Имате ли мисли за самоубийство?

24. Бихте ли искали да сложите край на живота си?

25. Имате ли план да си навредите?

Интерпретиране на теста.

След като попълнихте теста, съберете резултата си за всеки от 25-те твърдения, за да получите общия резултат.

Тъй като най – високия резултат, който можете да дадете за всяко твърдение е 4, най – високия резултат за целия тест е 100 / това съчи най – тежката възможна депресия/

Тъй като най – ниския възможен резултата за всяко твърдение е 0, най – ниския и за теста също е 0 / това би означавало липса на каквито и да е депресивни симптоми/

Сега можете да оцените депресията си според таблицата по – долу. както можете да видите, колкото по – висок е резултата, толково по – високо е нивото на депресивно състояние. Обратно колкото по – нисък е толкова по – добре се чувствате.

общ резултат                                                                                    ниво на депресия

0-5                                                                                                            няма депресия

6-10                                                                                                           нормално състояние, но човекът е нещастен

11-25                                                                                                         лека депресия

26-50                                                                                                        умерена депресия

51-75                                                                                                         тежка депресия

76-100                                                                                                       изключително тежка депресия

 

Всеки с упорит резултат над 10 може да се възползва от професионална терапия. Всеки с мисли за самоубийство трябва незабавно да потърси консултация с професионалист от сферата на психичното здраве.

 

 

Има ли основания за страха и безпокойството

Разумният човек не бърза да се страхува, за него е естествено в началото да разбере – какво всъщност се случва, вярно ли е и има ли основания за безпокойство. Това сваля измамата и страха от страха намаля, като предпазва от напрегнати преживявания.

За да си изясним ситуацията, първо трябва да бъдем внимателни към информацията, която идва към нас, как я приемаме, и какво остава като мисъл в главата ни.

  • Страшно ли е наистина, това което виждаме или чуваме?
  • Ужасно ли е това, което ни предстои в действителност?
  • Какво катастрофално предстои, ако не издържим този изпит? Кое е най – лошото което ще се случи в действителност?

Ако не се самоизмамите и се разберете със себе си, много от страховете бързо ще си отидат. Често страховете са напълно неоснователно, просто трябва да се фиксираме и да ги разобличим.

Много хора се страхуват да кажат какво мислят, тъй като се страхуват, че това ще доведе до покачване на напрежението и конфликт. Това съвсем не е така. За тези които могат да разговарят, това е просто още една тема за разговор с любимия, близкия приятел или колегата. /за хората с проблем в общуването препоръчвам тренига „Усвояване на основни умения за общуване. Защо попадам в една и съща ситуация“ . Повече информация в раздел Тренинги/

Друг важен момент в преодоляването на страха е „отчитането на риска“. Много хора се страхуват да летят със самолет, често това е несъзнателното неразбиране на това, как самолетът лети и защо не пада. Или защото вярват, че полета със самолет по – несигурен от пътуването с автомобил или  автобус. Това е статистически неправилно. Работата по тези направления е важен за хората страхуващи се да летят. /Препоръчвам участие в тренинга „Тревожни разстройства“ – в раздел Тренинги/

Друг аспект, в който се развиват нереални страхове това са преживените загуби и техните размери в емоционалния и психичния свят на човека.  Харата натрупват опитност при преживяване на загубите в живота си и могат да различат сериозната загуба от ежедневната или маловажната такава. Детето преживява като огромна загуба липсата на бонбона в кутийката си и може да плаче с часове. Възрастният може да се опре на житейския си опит и да различи дребната загуба от голямата.

Големината на загубата може да стане по – реална когато се сравни с нещо друго. С какво? Ето някълко примера:

  • Паричния еквивалент на появилата се неприятност – в това сравнение има голям смисъл, времето за отстраняването на проблема изчислен в пари, например: „Забравих си в къщи мобилния.“ – колко страшно е това за теб? Колко часа или минути ще са ти нужни да се върнеш, за да го вземеш? А колко струва един работен час за теб? Тази цена проблем ли е за теб?
  • Сравнение с настоящи загуби. Един мъдър човек, за разлика от човека – дете, може да вземе за база преживените си загуби и да определи размера на инцидента реално.

ТЕХНИКА „ЕМОЦИОНАЛЕН СВЕТОФАР“

Вземете тетрадка или лист хартия и го разделете на четири колонки. Първата я именувайте „Боклук“ , а другите три са „Зелено“, „Жълто“ и „Червено“.

  • Зелената колонка – малки неприятности. Тук може да вписвате разнообразните малки неприятности – счупих си телефона, загубих дребна сума пари, Разпорих, скъсах дреха. Да, неприятно, но с това живота не свършва. Също както шофьорът виждайки на кръстовището зелена светлина, забавя молко колата, за всеки случй, но тя не спира.
  • Жълтата колонка – средни неприятности. Това е светлината на светофара при която шофьорите намалят скоростта, за да преценят да спрат или да преминат. Това са неприятностите, които се появяват в живота ви и започват да ви пречат, но вие можете да ги преодолеете, дори да се наложи да забавите темпото в някоя област.
  • Червената колонка – големи неприятности. На червената светлина, шофьорът задължително спира. Това е неприятност, заради която живота ви спира, преживява се като края на личния свят.

Какво ще даде разбивката на неприятностите в този ред? Интересното е, че самото подреждане на неприятностите по този критерии, ще промени тяхната сила и статуса им. Без да усетите ще се промени вашето възприятие за събитията и те постепенно, събития, които смятате за неприятности ще преминат в колонка „Боклук“, т.е. те вече няма да се възприемат като такива.  Ако редовно селектирате преживяванията си по тази схема, ще видите, как все по – малко от тях ще попадат в грефите „Жълто“ и „Червено“ . Така вашите страх и безпокойство ще преминат в адекватна загриженост.

Самоувереност

Увереността в себе си има три основни страни.

  1. Чувството за увереност – внушеното усещане за сила, права и правота.
  2. Уверено поведение – демонстрира се сила и е характерно за хора със силни позиции.
  3. Решителност – уверено приемане и сигурност в решенията, решимост.

Когато жените говорят за своята увереност, те обикновено имат предвид чувството на увереност, усещането. Когато мъжете говорят за своята увереност те най – често имат предвид поведението си.

Противоположното на увереност е неувереност : внушения страх, усещането за липса на сили, неспособността да се вземе решения. Неувереността е типичното поведение на невротика и човека – дете.  При възрастните и психологично здрави хора няма проблем с неувереността, но стои задачата за разработка на по- голяма увереност, до колкото това се явява като важен житейски ресурс.

Признаци на увереност –  в основата на увереността е спокойствието, то е корсета ѝ, смелостта да заявиш себе си и да имаш уверено поведение.

Спокойствието това е отпуснато тяло, без блокажи, без суета в действията и движението, спокойното изражение на лицето; спокоен, прям, не „бягащ“ поглед; ясна последователна реч;

Стойката на увереността – човек е изправен, има навик да държи изправена главата си, изпънати плещи, уверена походка, ясни движения.

Смелостта да се заявиш: не бъди „писклив“, не позволявай на гласовете в главата ти да замъгляват ясния звук, говори силно, бъди точен във формулировките си, решителен в изводите, способен да заявиш ясно желанията си и да настояваш за законовите си права, готов да даваш задачи и да изискваш изпълнението им.

Що се отнася до увереността на болшинството – житейска норма, да се видят тези признаци на увереност не винаги е просто.Увереното поведение на един човек, на фона на увереното поведение на друг човек изглежда просто, като нормално поведение.  Увереното поведение, е лесно различимо като контраст на неувереното.

Развиването на самоувереност е възможно и нужно, но бъдете готови за това, че тази работа не винаги е бърза, и предполага развитие  по няколко доста различни направления. Това е и създаване на здрава житейска стратегия, и преработка на слабостите, и на укрепване на чувството на увереност. Да се работи самостоятелно по тези направления е доста сложно, но въпреки това не е невъзможно. И тук е място за вашия избор. Най – простия начин е да се обърнете към център или специалист, който провежда тренинги за развитие на увереност в себе си. В този случай трябва да се знае, че тренингите и водещите са различни и може и да не се получи желания резултат. Ако има хора, които са готови да търсят развиване на увереността в себе си, то има /проблемни/ и други, които търсят някой който да разреши проблемът и с неувереността, често това е невъзможно.

ФОРМИРАНЕ НА УВЕРЕНОСТ В ДЕТЕТО

Задача на родителите е да помогнат на детето да развие силните страни в себе си и да се научи да ги ползва, по начин по който това да му носи удовлетворение. Осъзнаването на собствените недостатъците може да разруши или парализира личността, може и да е обратно, да му даде огромен емоционален заряд, който да му помогне да постигне успехи в най – различни области. / повече по темата в статията „Формиране на увереност при децата“/

 

Самодостатъчност

Какво е това самодостатъчност и самодостатъчен човек? На кого и за какво е нужна тя – самодостатъчността?

Самодостатъчност – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.

Самодостатъчност е негативния вариант на самостоятелност.

Лозунгът на самостоятелността е: „ Благодаря ви, справям се сам!“

„Ще се справя и без вас.“ – лозунгът на самодостатъчността.

Необходимо е да се направи разграничение между икономическата, психологичната и социалната самодостатъчност.

Когато младият човек не може да се изхранва сам и е зависим от майка си, това е икономическа не самодостатъчност.

Ако момичето не може без да споделя с майка си и приятелките си, това е психологична не самодостатъчност.

Социалната самодостатъчност е когато ти си не само умен и силен, но си успешен и обеспечен в своите работи.

Несамодостатъчност е проблемно състояние, обаче самодостатъчността също не винаги е добра. Има здравословна и проблемна самодостатъчност.

Ако един мъж обича да прекарва времето си с приятели, но се чувства прекрасно и без тях, това е здравословна самодостатъчност. Ако същият мъж, устройва живота си така, че да не зависи от никой и с никой да не се среща, това вече е проблемна самодостатъчност.

Самодостатъчност е и състояние на духа и определени жизнени умения.

Самодостатъчността има няколко аспекта, тя се определя от няколко линии. Това е способността да живеем живота си със собствени сили, да се справяме без странична помощ, да организираме живота около себе си, за собствена сметка. Най – малкото да можем да се храним и обличаме за собствена сметка и да живеем на собствена територия. Например, в личен или нает апартамент. Това е също и възможността да вземаме рашания самостоятелно, да живеем на своя глава, да се ръководим само от собствените си съждения.  Което съвсем не означава: „ Не слушам никого“. Да попитаме – хубаво е, да потърсим съвет – полезно е, но решението го взимаме сами. Това е житейски навик да нямаме нужда от подкрепа или одобрение от трета страна, когато имате достатъчно сила и решимост да вземате решения без одобрението на приятели и познати.

Ако поемете пълна отговорност за действията си, одобрението или неодобрението на другите за вас са нищо повече от обратна връзка, и толкова. Същото важи и за потребността от внимание на другите. Това е приятно, но за самодостатъчния човек не е нужда.

Друг важен момент – отсъствието на привързаности. Ако  нечие съществуване за вас е необходимо като въздуха, писмата и позвъняването от някой за вас е въпрос на живот и смърт,  трудно може да говорим за самодостатъчност. Това е болезнена привързаност и не е самодостатъчност.

Условието за здравословна самодостатъчност е отсъствието на страх или умението да го преодоляваме.  Тревожният човек не е самодостатъчен, неговата самодостатъчност се е превърнала в изолация или бягство от живота. Самодостатъчността привлича много, но какви хора? Най – често са хора със страх от самота, които се мъчат да се избавят от него, за тях това е равносилно на самодостатъчност.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ – ТОВА ХУБАВО ЛИ Е?

Не всяка самодостатъчност и не за всеки е добра. Тъмната страна на самодостатъчността е отделянето и изолацията от всички.  Ако млад човек се учи на самодостатъчност, защото има проблем да живее сред хора, то едва ли такъв изход в самодостатъчност ще е с добър край. Самодостатъчното дете не се харесва на родителите си, тъй като то спокойно може да не ги слуша. Ако родителите са невежи, то самодостатъчното  дете може да има забележително развитие. Ако родителите са мъдри, а самодостатъчното дете рано започне да не ги слуша, то ситуацията става много спорна.  Колкото по – уверен е в себе си самодостатъчния човек, толкова по отворен е за умни съвети от страни, и толкова по – качествена е неговата самодостатъчност.

КАК СЕ ПРЕВРЪЩА ЧОВЕК В САМОДОСТАТЪЧЕН?

Единственият начин човек да стане самодостатъчен е да спре да чака или да изисква каквото и да е от другите, да започне да живее и да държи на себе си, като възрастен и самодостатъчен човек.  Първа стъпка: да се научи да се грижи за себе си, да се научи да печели пари и да решава самостоятелно своите житейски проблеми.

ПЕРСПЕКТИВА НА РАЗВИТИЕ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА.

Всичко с времето си. В определен етап самодостатъчността е признак за израстване, признак за качествено развитие на личността.

„Стъпил съм здраво на краката си.“ – това звучи достойно.

Но самодостатъчността не е края на развитието на личността,  умението да се погрижим за себе си е само началото. Не застивайте на самодостатъчност. Започнете да се учите да мислите за другите, да се грижите за другите.

Заинтересованите за промяна могат да се запознаят с упражнението : „Ако обичах“ http://www.psychologos.ru/articles/view/uprazhnenie_dvoe_zn__esli_by_ya_lyubil