Категория: <span>себепознание</span>

Времето, прекарано с онези, които обичаме – семейството, приятелите, домашните любимци, – може да пренастрои баланса на организма към по- високо ниво на щастие, така че е важно да подбираме мъдро компанията си.

Не всички хора в живота ни ни обогатяват. Сигурна съм, че ви се е случвало да сте в чудесно настроение, докато присъствието на някой приятел, роднина или колега не ви накара да се почувствате потиснати. Това е емоционално заразяване: огледалните неврони копират състоянието на този човек и създават у нас подобни чувства и усещания. Най- лесният начин да се предпазим от това въздействие е, като се държим далеч от т.нар. емоционален вампиризъм, който изсмуква жизнеността и щастието от хората, когато се сблъскат с него.

Обикновено е очевидно кои от познатите ни ни действат “отровно”: те са онези, които се оплакват постоянно, обичат да обезкуражават околните, да критикуват злостно. Други са по- трудно различими: те са погълнати от себе си, страхливи, критични и манипулативни. Може дори да са доброжелателни и все пак общуването с тях да ни кара да се чувстваме изстискани и безсилни.

Може да населим своя социален свят с хора, които повдигат духа ни, и да ограничим максимално отношенията си с хората, които предизвикват отчаяние и напрежение в нас с помощта на вътрешния GPS. Затворете очи, поемете си дълбоко дъх и извикайте образа на всеки човек, който е част от живота ви. Кой от тях разширява енергията ви и кой я свива?

Дори и след като идентифицираме “отровителите на щастие” , проблем представлява това, че не винаги е възможно да ги избягваме. Те може да са наши колеги и дори роднини. Какво да правим тогава?

Задължително е да издигнем граница в общуването си с тях. Ние учим хората как да се отнасят с нас, с това какво приемаме и отказваме да толерираме от тяхна страна.

Ето няколко начина да подсилим имунитета си, когато се налага да прекарваме време с този тип хора:

1. Прекъснете верижната реакция. Сега след като знаете за огледалните неврони използвайте действието им в своя полза. Ако се налага да разговаряте с ядосан или отрицателно настроен човек, съзнателно смекчете погледа си, поддържайте изражението си неутрално, използвайте езика на тялото, противоположен на този на събеседника ви. Не отразявайте напрежението на другия, в противен случай тялото ви ще се самосаботира, като имитира неговата негативност.
2. Издигнете невидима бариера. Когато не можете да предотвратите атаката с отровни емоции използвайте следната визуализация: изградете мислено стена или щит около себе си. Това ще ви даде чувство за емоционална защита и може да неутрализира желанието ви да отговорите по същия начин.
3. Стойте на собствения си тротоар. Не се опитвайте да променяте другия. Идеята да му помогнете, като го избавите от недостатъците му или му посочите “собствените му грешки”, може да ви се стори изкушаваща, но рядко дава резултат. Най- ефикасния начин да повлияете на някого е да му дадете пример с поведението, което бихте искали да видите у него

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

• като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
• като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

• анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
• силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
• Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

“Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ах” и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

ИЛИ НЕ ТАКА.

“Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ох” и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

“Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ах” и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

• Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/