Категория: себепознание

Диагноза: Емоционално изнудване

manipolotion1Светът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по – голямата част от времето и само спорадично прибягвайки към изнудването. Всичко това затруднява осъзнаването кога в някакво взаимоотношение започва да се развива модел на емоционална манипулация.

Със сигурност има напористи, неприкрити изнудвачи, които непрекъснато отправят директни заплахи какво ще се случи, ако не стане на тяхното, и съвсем ясно и категорично изразяват последствията от неподчинението: „Ако ме напуснеш, никога повече няма да видиш децата си.“ , „Ако не подкрепиш моя проект, ще задържа препоръката ти, докато не го направиш.“. Ясна заплаха, никакви съмнения относно намеренията.
По – често, обаче емоционалното манипулиране е много по – фино и се появява в контекста на връзката, в която много неща са добри и положителни. Знаем какъв е другия човек, когато е в най – добрата си форма, и се оставяме спомените ни за положителни преживявания да замъглят непрекъснато измъчващото ни чувство, че нещо не е наред. Емоционалното изнудване се промъква към нас и тихо се подава през границата с нормалното, приемливо поведение и взаимодействия, които първоначално само са оцветени, но после са напълно просмукани с елементи, подкопаващи добруването ни.
Преди да определим нечие поведение като „емоционално изнудване“, то трябва да притежава няколко компонента. Можем да поставим диагноза по същия начин, по който лекаря ще определи, че пациентът му страда от соматично заболяване: като видим симптомите.
ШЕСТТЕ СИМПТОМА
1. Изискване
2. Съпротива
3. Натиск
4. Заплахи
5. Подчинение
6. Повторение
Тези шест симптома са в ядрото на синдрома на емоционалното изнудване.
Ако е толкова ясно, защо не го виждаме?
Тези симптоми изглеждат толкова ясни и толкова притесняващи, та човек би помислил, че алармата ще се включи в момента, в който започнат да се появяват. Често обаче сме толкова потопени в емоционалното изнудване, че то ни е хванало за гушата, преди да го осъзнаем. Това става отчасти защото емоционалното изнудване довежда до крайност поведение, което използваме и срещаме през цялото време: манипулацията.

Едно ново, сериозно и масово заболявене, от което всички страдаме

46db9b3193urn-jpg-369-191-cc-dri-vx8nhkv6qea1urgbl3rМързелът бил страшна болест.

Да ама не! Какво всъщност е мързелът? Просто хората предпочитат да не се ангажират с някакъв тежък физически          труд, да не полагат усилие, да не си дават зор, да не спортуват, ако щете. Просто да си лежат и никой за нищо да не ги търси. В крайна сметка, какво пък толкова. Хора бол! Ако този не ще, друг ще иска.

Сериозни данни

Има обаче една друга болест, доста по-сериозна, която върлува от векове, но започва да засяга повече хора едва от няколко десетилетия назад. Ако до 1978 година само 5% от населението са били засегнати от тази болест, към момента той надвишава 20%. И тук говорим само за хронично болните. В действителност броя на засегнатите в един или друг момент е 95%. Един на всеки пет човека страда от прокрастинация. Според проучване студенти и ученици страдат изключително от тази болест. Между 85-95% имат този проблем.

Това е състояние, при което засегнатият умело бяга от успеха и спокойствието, като оставя задълженията и задачите си за последния момент.

Прокрастонаторите спят малко, пият много и се хранят нездравословно. Това са просто част от страничните ефекти, и в това число сериозни финансови загуби, пропуснати възможности и непълноценно прекарани уикенди и вечери. Макар да ви се струва по-лесно да не направите нещо, оказва се, че това отнема много повече енергия.

Свързано е със стрес, чувство за вина и търсене на други задачки, които да ни отделят от важното. Което пък не е задължително лошо, защото така са били изчистени много къщи, подредени много гардероби, окосени много ливади и преименувани и подредени много фолдери.

Тоест ставаме много дейни и продуктивни, но не в желаната посока. При повечето хора с този проблем, обикновено или е за сметка на качеството или за сметка на повече пари или за сметка на спокойствие и завабление.

Съществуват няколко причини, които ни карат да отлагаме и съответния брой типове прокрастинатори.

Първия тип, може би най-безобидната форма е тази, която засяга търсачите на силни усещания. Те чакат до последната минута заради адреналина. При тях качеството не винаги е засегнато. Случва се да мислим, че когато сме притиснати от времето сме най-продуктивни, защото нямаме накъде да бягаме вече. Тогава резултатът или е гениален или жалък.

Вторият вид прокрастинатори са тези, които го правят от страх от провал или дори страх от успеха, но и в двата случая са много загрижени за това, което другите мислят за тях. Бихме предпочели да получим критика за несвършена работа, отколкото критика за способностите ни.

Третият вид,  са тези, които не обичат или не могат да вземат решения. Липсата на решения означава липса на отговорност. Много комфортно.

Имаме още:

перфекционисти,

суетливи,

и криза-мейкъри,

бунтари,

мечтатели

и такива, които се престарават,

както и такива, които просто нямат уменията и волята. Всеки със своите странности, но резултатът е един – стрес, пренатовареност, изнервеност, притеснение.

Как да се накараме да направим , нещо което не искаме

01628faee2urn-jpg-246-138-cc-dri-z9cgecjpnea18d7iusrТова се случва с всеки от нас:  има много важна и необходима работа, а да я подхванем не ни се получава…И мислиш за нея по цели дни и ти се присънва нощем, но да я свършиш – ох, как не ти се иска! И това не ти харесва! Как да се накараме да свършим нещо, от което душата ни бяга?

Когато работата е вълк.

Провървяло е на онзи, на когото работата е любимо занимание. Тези щастливци може да не четат този материал. За всички други е възможно тук да намерят полезна информация за това как да свършат омръзналата работна рутина по-приятно и леко.

Преди всичко се постарайте да намерите в своята работа поне нещо хубаво. Вие сте продавач консултант и днес доволен клиент искренно ви е благодарил за помощта? Отбележете този факт в своя вътрешен дневник, похвалете се за професионализма и умението да общувате с хората.

Вие сте учител? Разбира се, намусените ученици и бумащината периодически ви омръзват. Но погледнете: на днешния урок отявленият двойкаджия Петров с последни усилия успя да изпълни домашното си за твърда тройка и даже с плюс, та това е прогрес! Порадвайте се заедно с малчугана на неговия успех!

В течение на работния ден, обезателно правете паузи, посвещавайки ги на приятни за вас дейности: излезте на чист въздух; ако има такава възможност няколко минути прелиствайте модно списание; похапнете. Всичко това ще ви отвлече, ще се заредите с положителна енергия. И работите ще тръгнат по-весело!

Ако на работа вие прекарвате много време на писалищната маса, зад компютъра, зад касата, …непременно си правете паузи за раздвижване. Кръвта ще тръгне по – бързо, оттеклите крака и ръце ще се освежат, а и настроението непременно ще се повдигне!

Старайте се винаги да изглеждате на работа изрядно и привлекателно, дори, ако работите в склад или на щанд. Та нали сутрешния процес на обличане на красива дреха, сресване, нанасянето на грима, избора на подходящи аксесоари, сам по себе си създава положителна настройка. В резултат вие ще заемате своето работно място в добро настроение и ще успеете да го запазите през деня.

Домашни неволи:

И подът трябва да се измие, и чаршафите да се изгладят, и до магазина да се отиде, и 40 розови храста да се засадят… А такова нежелание!

Е, ако имате възможност да прехвърлите тези домашни задължения на раменете на съпруга, детето или домашната помощница, то на вас ви е провървяло. В противен случай всичко трябва да свършите сама, колкото и да отлагате самичко нищо няма да се подготви и оправи.

Не се опитвайте да успеете с всичко веднага. Дори само мисълта за това, че ще ви се наложи цялата неделя да отиде в основно почистване и приготовление на храна за цяла седмица наперд, ще убие у вас радостта от живота още от сутринта. Съществува риск да си се търкаляте в леглото до вечерта жалвайки се за злата си участ.

Кажете си: сега ще измия съдовете, после ще отида на разходка. Ако вечерта ми остане време ще подредя шкафовете и ще изпека котлета. Ако ли пък не, ще поръчаме за утре вечер пица, а шкафът ще си почака и до вторник…

Непременно се наградете, ако сте свършили нещо, което не обичате да правите. Сега не можете да гладите? За всеки изгладен комплект спално бельо се почерпете с бонбонче. Или си разрешете да се потъркаляте на дивана, гледайки глупав сериал, след като героично сте изчистили всичкия варовик в банята.

Освен това направете така, че семейството да забележи всички ваши грижи и да оценят вашия труд. Някак небрежно отбележете след вечеря: „Толкова съм се старала, когато готвих тази запеканка, добре ми се е получила…“ Нека съпругът и децата също ви похвалят за чудесната вечеря и постепенно това ще им стане навик. Както е известно добрата дума е приятна даже на котката, какво остава за вас?

Ще видите, че омразните домашни грижи, могат да станат удоволствие, когато сте уверени, че вашия труд ще бъде оценен от онези, които обичате.

 

Инстанции, инстанции, инстанции…

Понякога, за да получите някаква си справка ви се налага , като на приказна героиня да изтъркате десет чифта железни ботуши. Да седите в безкрайна опашка пред затворена врата на чиновнически кабинет  –  кое може да е по–скучно и неприятно? А нали от този кабинет ще ви изпратят в следващия! И ние до безкрайност отлагаме похода в административните служби.

Постарайте се да направите така, че седенето на опашката да не става за вас изгубено време. Вземете със себе си любимото списание, книжка или игра. Може да си вземете таблет или тефтерче и докато чакате да напишете чудесна статия…И ето ви повод да се похвалите, че умеете да използвате всяка минута и винаги да правите нещо полезно, съчетавайки го с приятното.

Не е нужно да отлагате за утре или вдруги ден, това, което може да свършите днес. Направете го и се поздравете.

Тамянът като аромотерапия и очистващ душевните ни неразположения

7c4e7d406durn-jpg-183-275-cc-dri-70n6sfq8nea15hjx4pqТамянът е една от най-древните и най-ценни субстанции за кадене, той е „мозъкът на небето”, символизиращ святост. Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения. Египтяните използвали тамян за приготвянето на подмладяващи маски за лице. Древните китайци се къпели сред дим от тамян, за да пречистят съзнанието и душите си. Смятали тамяна за източник на вдъхновение, защото когато гори, димът му се издига спираловидно нагоре и вярвали, че осигурява директен контакт с божественото.

Има едно плато в Оман – Дофар. Местните жители наричат това място храм под открито небе. Тук дърветата плачат с божествени сълзи. Прекрасни гори, в които дърветата излъчват плътен и гъст мирис на тамян, са покрили платото с гъсти корони, запазвайки в своите сенки свещения аромат.

Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян (ливан – така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища. Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров, граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди.

А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове – злато, ливан и смирна.”-(Матея 2:1, 11)

Още в древни времена югозападният район на държавата Оман – Дофар, бил известен като важен център на търговията с тамян. Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно от Дофар. Днес, когато тамянът не се използва толкова много, в света съществуват само няколко места, където може да се намери.

Заради многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът – това е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат „сълзите на боговете”. Три-четири седмици съхне върху ствола на дърветата, а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола. Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави с тях.

Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет, а другият отивал на изток – във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава, че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна светлина, а всички останали нямат никаква ценност. В древните времена тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега – най-важната експортна стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото Дофар плачат с божествени сълзи.

Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони злите духове от мюсюлманския свят.

Ароматът на тлеещ тамян изпълва храмовете на християни и индуси. От древността той е бил знак на божествена близост. Благодатната му миризма ни напомня, че трябва да издигаме своите дела и мисли като благоуханен жертвен тамян пред всеблагия Бог.

Тамянът е ароматна смола от дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra. За получаването на тамяна през пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре. При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества (6-8%), етерични масла (3-7%).

Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia Carteri. Останалите видове тамян наричатиндийски, йерусалимски, африкански. Другото най-близко по мирис дърво еBoswellia pupurifera, което расте в Сомалия и Етиопия. Неговата смола понякога наричат абисинска. Дървото, което расте в Индия и Персия, е Boswellia Serrata Roxb. и от него добиват индийския тамян.

Тамянът (църк.слав. ливан – под това име се среща в Библията) е едно от най-древните благовония. И днес тамянът се използва за кадене от много религиозни конфесии. Издигащият се ароматен дим символизира жертвоприношението пред Небесата.

Тамянът се използва в парфюмерията при производството на сапуни, дезодоранти и парфюми, особено мъжки, с източни аромати, и в ароматерапията – най-вече във вид на етерично масло, в хомеопатията, медицината.

Учени от американския университет Джон Хопкинс и Йерусалимския Еврейски университет твърдят, че дори малки количества дим от тамян има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите. Тамян се използва в психотерапията и при медитация. Представлява най-силното средство за защита на аурата, изпълва с енергия и повдига общия тонус, създава чувство на благоденствие и покой. Отстранява безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня.

Усещането да си жена или мъж е заложено в душата ни…

d206e8d49aurn-jpg-246-169-cc-dri-8uxr1zm0mea1r5n9aboАко сега ви кажа „Здрассссссссти, аз съм кралят на еди коя си държава.“

Помните ли, бях обещал да се върна към тази тема?
„Ай сиктир – ще кажете вие любезно, – не ни пречи да си гледаме хемороидите между ушите.“
Така ли е?
Но ще го кажете, само ако се опитам да ви изпързалям за нещо, което не е вярно, да ви се представя такъв, какъвто вътрешно не съм.
Ако обаче видите проснат петкилометров килим и глашатая вика:“Негово величество кралят на еди кое си кралство!“, а зад мен пристъпва свитата, следва кортеж от коли, а горе кръжат вертолети със знамена – просто ще сте принудени да станете и да ми се поклоните.
Точно като този глашатай пред вас винаги се движи отношението ви към себе си, самоуважението ви, чувството ви за собствено достойнство.
Отпред върви външността ви, мимиката ви, осанката ви, вашите чувства, мисли, душевно състояние. Всички те провъзгласят с пълно гърло:“ Негово високо превъзходителство работникът от домоуправата на номер 6!“
А какво ще стане, ако някой ден най – ненадейно се самооцените като личност? Какво ще стане, ако се държите като лидер? Какво ще стане, ако се почувствате кралски?
Не чувам. Казвате, че е „глупаво“?
Скъпи мои! Може ли да има нещо по – глупаво от досегашното? Най – глупавото вече ви се е случило.
А такова нещо виждали ли сте? Жена, по – точно топчесто съзнание с лунички, но незнайно защо всички мъже я ухажват. Случвало ли ви се е?
Защо е така? Защото някой някога я излъгал, че тя е на й- красивата. И тя от глупост повярвала.
А сега всички го чувстват!
Представете си: ставате сутринта и си казвате, че сте чудесна, чудесен, много чудесна….
Гледате се в огледалото, усмихвате се на себе си с кралска усмивка и с волево усилие се докарвате до състояние на абсолютна сигурност, че сте най – най и направо…
Въпрос: при това положение ще си облечете ли каквото падне? Не! Дори ще си спомните къде завряхте преди петдесет години гребена си, когато се ресахте за последен път.
Осанката и мимиката ще започнат да се променят. Цялата ви външност ще се промени. Маниерът ви на поведение ще се промени, ще се промени езикът ви. Някакви странни, непривични думи от само себе си ще започнат да изскачат от устата ви, да се нагаждат към новото ви състояние.
И ако случайно краката ви са криви, Ваше величество, никой вече няма да го забележи.
А дори и да обърне внимание, няма да посмее да се подсмихне. Ако пък не е съвсем тъп, даже ще си окачи обеца на ухото, че вътрешното достойнство е над всякакви физически недостатъци. Защото вие и с криви крака гордо и твърдо ще стоите над своето си: АЗ СЪМ КРАЛ!
Така че равнис по кого? По себе си. По най – доброто в себе си, което някога сте зарили дълбоко – дълбоко при мечтите. Ето това ще упражним.
Нали?
Което се тренира, то се развива.

Кой съм аз? Много умен въпрос: Искате ли да изживеете целия си живот като всички?

4aa447c3edurn-jpg-246-200-cc-dri-qxr5peaykea1na56d01Кажете, моля, знаете ли японски? Ако не, сред японците вие сте чужд, ненормален. А знаете ли вълчи език?

Значи сред вълците също сте чужд. Вълкът от гледна точка на човека е никакво създание, но сред животните е много развито същество, защото има голям мозък. Всичко е относително.
Кой е нормален човек? Какво означава „норма“?
Това са общоприетите рамки на поведение, създадени за лесно ориентиране в околния свят. Това е сбор от общоизвестни факти и знания, внедрени във всяка средностатистическа глава.
Значи „нормата“ е реализация на човешкия мързел: да не мислиш, да действаш като робот, да постъпваш като всички.
Когато един човек лъже, това се нарича „лъжа“, когато друг повтаря лъжата му, това се нарича „цитат“. Когато всички повторят лъжата, това се нарича „общоизвестен факт“.
Когато лъжата се преподава в училище, а след това във ВУЗ-а, това се нарича „висше образование“. Когато лъжата става всеобща, тя се нарича „знание“.
А какво е геният?
От гледна точка на нормалния човек, той е ненормален. Той мисли по различен начин, приема света по различен начин, постъпва по различен начин. Геният е същински шизофреник, но в реализиран вид.
А какво е шизофреникът? Той е болен човек.
Знаете ли, че Наполеон е бил епилептик? Достоевски е бил епилептик. Петър Първи е бил епилептик. Болни хора!
А какво е нормалният ,здрав човек от гледна точка на психиатрията? Това е човек, който с нищо не се отличава от мнозинството.
А какво е мнозинството, масата, тълпата? Мнозинството гледа към звездите през нечий задник? Извинете ме за мекия израз.
Но една Личност изцяло променя съзнанието на тълпата на милионите хора.
А милионите хора се борят за място под слънцето и се опитват да изядат личността.
Съществуват градски маси, селски маси, трудещи се маси…… Ако кажа Достоевски маси – усещате ли абсурда? Или тълпа от шекспировци? Шекспир не е маса, не е количество. Шекспир е качество!
Масата е грамадна тълпа, безлични същества, която отхвърля всичко, което самата тя не знае и не умее.
Кой ги помни тези нормални хора, кой ги помни тези късове месо с паспорти?
Скъпи мои светът е баница. Пияницата мисли, че пие като всички други. И е прав – защото е заобиколен от същите такива пияници.
Подобието се стреми към подобното си и във всичко вижда подобното.
Интересите на еснафа изцяло се вместват в рамките между „орбит“ и „памперс“.
Защо средностатистическия човек използва само 2-3 процента от мозъка си? Защото за едното плюскане и спане повече не са му нужни.
Еснафът си казва за гениите: „Не може да бъде! Не си го представям, значи няма такова нещо.“
Човекът е като водата: тече към ниското.
Съществува понятието за „аза“ или „егото„ . Около това „его„ – ненаситният ни „аз„ – се въртят всички интереси на петосетивниците. Около своето „его„  петосетивникът гради свой морал, свои закони и дори своя религия.
Ако по рождение си сред вълци, не е възможно да станеш човек. Вие ще станете същият вълк, каквито са заобикалящите ви.
Ами геният? Той не е ли от същата глутница?
Да , разбира се. Но при геният си казва думата неговата природна аномалия, неговата дарба, която като вродена болест му диктува индивидуални правила на играта, правила на живота. В това е вътрешния им зов.
У вас също го има този вътрешен зов, този вътрешен стремеж. Има го у всекиго. Само че при вас, той е по – слаб от колкото при гения. Засега.
Този стремеж може да се развие!
Искате ли да го развиете, да го засилите, това е въпросът.
Ако сте готованци лапачи – пътищата ни се разделят.
Ако ви е по – приятно да живеете с тълпата – прав ви път.
Но, ако чувствате желание, влечение, повик…….
Кака да направим така, че вие, скъпи мои, да се измъкнете от този плен на тълпата, от тази ограниченост на възприятието?
Как да направим така, че вие да станете човек от световен мащаб. да мислите, да чувствате, да живеете с целия свят, а не с гламавата Маша от домсъвета?
Как да стане? Как?
Просветените казват:“Опознавайки себе си, опознаваш Бог.“
Курсистите често ме питат за проблемите на целокупното човечество. В такива случаи им отговарям: Попитайте за СЕБЕ СИ! Първо се запознайте със СЕБЕ СИ, опознайте СЕБЕ СИ, после се занимавайте с човечеството.
А вие имате отговори на всички въпроси, гении мои!
Да опознаеш себе си….. Не че е трудно, това е кошмарно тежко!(нарочно ви обърквам)
Вие активно се интересувате от проблеми на роднини, познати, съседи: кой от какво боледува, каква заплата взима, с кого живее. Вие искате да спасите цялото човечество. А това е първият признак, че бягате от самите себе си, от собствените си проблеми.
Готов сте с години да учите някаква физика – математика, чужд език, философия или нещо друго. Но когато опира до опознаване на самия себе си – това ви плаши. И намирате всякакви предлози, за да го избегнете.
Прикривате се с любознателност, вглъбявате се в какво ли не, само и само да сте зает с нещо, да избягате от самия себе си. Само и само да отложите за после най – важното – опознаването на самия себе си. Още след първите 15-20 минути на самоопознаването чувствате у себе си вътрешна бариера, нараства вътрешната ви съпротива. И оттам насетне с нарастваща сила усещате скука, апатия, подтиснатост, нежелание да останете в състояние на самоопознаване.
Това също е закономерност!
Вие се БОИТЕ да се срещнете с изживените години.
Вие се БОИТЕ да откриете в себе си престъпник, престъпничка. Вие се БОИТЕ да се срещнете лице в лице с този дявол, този сатана – със самия себе си. (нарочно преувеличавам)
Истината винаги е тежка.
Или не винаги?
Когато човек се бои, той е пасивен спрямо самия себе си, той бездейства.
Когато човек се бои, той е агресивен към онези, които действат.
За да подминете ларвизацията, какавидизирането, за да станете пеперуда, трябва да го пожелаете. Много силно да го пожелаете!
Да го пожелаете с всяка фибра на душата си. И да се влюбите в това, което искате. Да действате, да се трудите, т.е. да се самоопознавате!!!
Вие можете да се програмирате, да се препрограмирате. Да се препрограмирате така, че да добиете свобода
Трябва да погледнете към себе си. Трябва да се заемете със себе си. Трябва да разберете КОЙ сте и ЗАЩО сте.
Попитайте себе си: КОЙ съм? ЗАЩО съм?
Обърнете внимание, това са въпроси, които мъчат човека от векове.
Защо сте жена или мъж?
Защо сте се родили точно тази година на тази дата, точно в тази стая?
Защо сте дете точно на тези родители?
Защо мислите по един начин? Защо мислите по друг начин?
Защо в един случай се радвате? Защо в друг случай тъгувате?
Как става така, че в една ситуация сте уплашен? Как става така, че в друга ситуация сте горд?
От къде знаете, че нещо е правилно, а друго е неправилно?
Когато започнем да вникваме в такива въпроси, много от старите ни страдания се изпаряват. И се появяват нови. Но сега вече знаете какво да правите.
Когато знаем какво е тъгата – тъгата изчезва.
Когато знаем какво е страхът – страхът изчезва.
Когато знаем какво е гордостта – гордостта изчезва.
Изниква естественият въпрос: Какво остава тогава?
Остава зърното на човека, остава Личността.
Човек се освобождава от условностите, от оковите, от тези връзки и нишки, които опасват мислите му, диктуват поведението му. И той внезапно се чувства ЖИВ. Той ненадейно осъзнава, че ЖИВЕЕ.
И вижда изведнъж: наоколо се движат само сенки.
Сенки, които могат да ти направят синина.
Сенки, които могат да ти причинят болка.
Сенки, които могат да те прегазят.
Безлика разлюляна тълпа от роботи. А вие виждате предопределението на всеки човек. Вие знаете предварително какво ще направи този човек, какво ще каже……
Човек, който притежава пълния асортимент от чувства, съзира цялата абсурдност на света.
Това е театър на абсурда, където всяка кукла мисли, че живее.
Шестото чувство, не е излишна способност, не е случаен талант. То е необходимост. А особено седмото чувство.
Щом започнете да отговаряте на своите „защо“, изведнъж се замисляте, за някаква Велика Относителност, за някаква Велика Пустота.
Времето няма начало, времето няма край. времето няма поток. Всичко в живота става по спирала.
Понякога, докато сме в извивка на спиралата, почти непосредствено се доближаваме до следващата. В този момент извивките внезапно се докосват. И ние чувстваме изведнъж: това вече се е случвало. Сега този човек ще каже еди какво си, сега ще се случи еди – що си. Ние го ВИЖДАМЕ, ЧУВСТВАМЕ, ЗНАЕМ го.
Защо? Защото в този миг все още няма пълно изтриване от паметта.
………………………………………………………………………………………
М. Норбеков