Категория: <span>Семейство</span>

“Жените може да са способни да симулират оргазъм. Но мъжете симулират цели връзки” Шарън Стоун

Връзките онлайн имат две привидно противоречиви причини: по – голяма анонимност и по- голямо саморазкриване. Анонимността е свързана с Прикриването, а то е в противоречие със саморазкриването, но точно анонимността е тази която провокира саморазкриването. А то на свой ред засилва чувството за близост и интимност.

Няколко изследвания показват, че при онлайн общуването саморазкриването е много по – бързо и по – дълбоко, отколкото срещите очи в очи. За това има няколко важни причини:

• по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост
• липсата на “пречещи черти”
• липсата на други средства за взаимно опознаване
• по – лесно откриване на себеподобни.

В тази статия ще обърна внимание на по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост, като в поредица от статии ще разгледам и другите особености на онлайн любовта и връзките.

При онлайн връзките хората могат да скрият истинската си самоличност или по – важни аспекти от нея. Точно това улеснява саморазкриването, тъй като може да споделяме чувства и преживявания без да излагаме лична информация, скрити зад монитора нищо от невербалното ни поведение не може да разкрие как преживяваме това, за което говорим. Точно това ни дава свободата да разкажем това, което сме решили по възможно най- безопасен за нас начин. Хората могат да се себеизразяват по – свободно поради по – голямата анонимност, по – малката отговорност, а оттук и по – слабата уязвимост. Тъй като сме чувствителни по отношение на партньорите си, любимите ни хора може никога да не разберат най- съкровените ни тайни и желания. Единият от партньорите може да се страхува да сподели за сексуални желания от страх това да не съсипе връзката. В същото време може да създаде онлайн любовна връзка, в която без притеснения да разкрие фантазиите си на своя кибер любовник.

В интимните офлайн отношения като брака има по – малко място за грешки: една или няколко значими грешки могат да наранят партньора по начин, който ще прекрати връзката или ще влоши качеството сериозно. Макар брачните клетви да гласят “в добро и в зло” и бракът да се смята за дълготрайна обвързаност, няколко грешки или една значителна могат да изложат на опастност цялата връзка. Да споделиш фантазиите си за извънбрачна връзка или да разкриеш, че не харесваш елементи от външността му е споделяне, което може дълбоко да оскърби любимия. Евентуалната заплаха за интимна връзка е сред най- често цитираните причини хората да не обсъждат с партньора си своите сексуални потребности  и предпочитания.

Да бъдеш уязвен след искрено саморазкриване онлайн е по – нетипично в сравнение с среща на живо поради няколко причини. Първо, практически няма много начини по които онлайн партньорът да ви навреди: страхът от действително отхвърляне или мислено неодобрение не е значим. Второ, по – малко вероятно е онлайн партньорът да се обиди от фантазии, тъй като цялата връзка се развива във фантазиите. Трето, дори онлайн партньорът да се обиди и да прекрати връзката, това е лесно поправимо тъй като има много други участници в онлайн пространството. Често участниците в такива връзки казват че са казали “абсолютно всичко” тъй като основно казват неща, които не споделят на брачните си партньори.

Да пишеш до непознат прилича на писане в дневник. И в двата случай може да напишеш саморазкрития без да се чувстваш уязвим. Предимството на писането в онлайн връзките пред това в дневник е, че има обратна връзка. Някой е чул и прочел споделянето ни, съответно може да ни утеши или да ни подкрепи по своеобразен начин.

Саморазкриването в интернет прилича на феномена “непознати във влак”, при който хората понякога споделят интимна информация  с анонимния си спътник. Тъй като в киберпространството анонимността може да е по – голяма от колкото във влак, разкриването на интимни лични подробности е по – голяма в него. Онлайн връзките позволяват на хората да се скрият зад една форма на общуване, която е някак си “дистанцирана от живота” Много по – лесно е разкритието пред непознат без лице, от колкото очи в очи.

Всички тези случаи подкрепят идеята, че страхът да не изпаднеш в неудобно положение или да се превърнеш в обект на презрение значително отслабва, когато не виждаш събеседника, не го познаваш и може никога повече да не го срещнеш.

Има и обстоятелство при които събеседника може да присъства, но да е в позиция, която не може да ни навреди. Такива са случаите с психотерапевт, адвокат или свещеник. В присъствието на тези професионалисти можем свободно да изразим емоциите си без риск да пострадаме. Тази свобода ни позволява да се разкрием и да се сближим с тези професионалисти. Нищо чудно, че хората често се влюбват в своите психотерапевти, адвокати или свещеници. Онлайн връзките са подобни в това отношение: хората могат свободно да изразяват емоциите си да се сближават емоционално, без да бъдат уязвими. Затова влюбването е много по – лесно в мрежата.

Анонимността и липсата на практически последствие улесняват и изказването на негативни емоции и искрени нагласи.

Въпреки по – слабата уязвимост в киберпространството, човек може да бъде наранен и онлайн.

Кои са факторите, които водят до това неприятно преживяване?

• интернет пространството поражда много големи надежди, повечето от които остават неудовлетворени-и това води до чести и дълбоки разочарования.
• дълбокото споделяне разголва ума и оставя човека без всякакви маски, които да го предпазват – а това е много уязвима позиция за всеки.

В този вид общуване събеседника може да изчезне във всеки един момент. Това дава възможност за разкриване на личната информация. От друга страна, онлайн връзките дават възможност човек да сподели толкова лична информация колкото сметне за необходимо и колкото е готов да да го направи п оизбран от него начин. При живите контакти начинът и темпото на саморазкриването са до голяма степен по- малко доброволни и следователно са свързани с голяма емоционално и социално напрежение.

Онлайн връзките са свързани с по – малко практически неудобства и усложнения, затова и участниците в тях са по – малко уязвими. В живите връзки, хората са склонни да се разкрият, когато се почувстват в безопасност. В интернет пространството са склонни да се разкрият по – бързо тъй като са подвластни на илюзията за сигурност заради анонимност и пространствена разделеност. Вярват, че това намалява риска от вредни последствия.

Виртуалният секс е безопасен не само във физически смисъл, понеже вирусите не могата да пътуват през това пространство, но също и психологически, което се осигурява от анонимността. Тъй като чувството за сигурност е важна предпоставка за сексуалната възбуда, осигуряваната от киберпространството безопастност може да обясни големия интерес към киберсекса.

Киберпространството осигурява и противоположните условия, които често са необходими за сексуална възбуда: новост, риск и непредсказуемост. В този смисъл силното вълнение от киберсекса може да се дължи на не толкова необичайното желание да правиш секс на непознати или публични места, като парк, публична тоалетна, спа център, паркиран автомобил, офис или самолет. Киберсекса също като секса на публични места, притежава тези черти – новост, риск, непредсказуемост.

Възможно е впечатлението за по – слаба уязвимост да е илюзорно, тъй като онлайн общуването често оставя повече следи от офлайн общуването: текстовите съобщения могат да бъдат възстановени и да станат публично достояние, докато устните разговори не могат /освен, ако не се записват/. Тъй като човек стои сам пред компютъра, това засилва чувството за пълно уединение и създава склонност да се подценява риска от разкриването на поверителна, лична информация.

Анонимността в киберпространството може да се сравни с носенето на маска: и в двата случая усещането за анонимност е силно и те кара да се чувстваш различен. Но голямата анонимност, често пречи на близостта и чувството за автентичност. Затова с развитието на онлайн връзката участниците започват саморазкритие и части от маската започват да падат. В този момент започва доверяването, което засилва саморазкритието, но заедно с него и уязвимостта.

Диляна Колева

Използван източник: “Любовта онлайн”

“Любовните афери и връзки извън основното партньорство служат като застраховка за бъдещи отношения, поддържайки бекъп вариант при евентуални проблеми с наличието на партньор в бъдещето. Тъй като постоянният партньор може да стане „негоден“ в някакъв момент, да умре или да изчезне.“ – казва д-р Бъс.

Полигамия означава многобрачие – по-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време. Ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това е комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства.

В наши дни единствено законно и разпространено е общуване в полигамни отношения – един мъж има законно, морално и религиозно право да има повече от една съпруга при точно установени правила и норми. Това отношение е най – разпространено в страните с мюсюлманска вяра, а при християнството това са мормонските общества. По редица причини, полиандрията и комуналните бракове са слабо представени и по – скоро критикувани, дори забранени и не подлежащи на прошка от религията. Въпреки това, полиандрията съществува на различни места в света. Интересното съжителство е съществувало и все още съществува на места в Тибет, в арктическата зона на Канада, в северните части на Непал, в Бутан, части от Индия, Шри Ланка. Среща се на места в Китай и в тропическа Африка – при масаите в Кения и Северна Танзания. Има случаи и сред индианските племена в Северна и Южна Америка и сред ескимосите. Комуналните бракове са изключения и са характерни за племенни общности.

Ако разгледаме историята на човечеството, ще видим, че полигамията и полиандрията са естествено съществуващи форми на отношения, които са били нормирани и законни дори и в периоди на християнството. В човешката история полигамията е разпространена практика. В древността и по-ново време я практикуват пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад.

Моногамията е нова форма на общуване, която се установява трайно и е представена като избор, особено в християнската религия след Христа. Моногамните отношения са плод на вяра, постоянно личностно развитие и норма. Тъй като партньорите не се развиват синхронично и балансирано спрямо другия по вреве на брачните отношения, моногамията в голямата си част е лицемерен и сценичен образ на норма поставена ни от религията. Влизането и поддържането на моногамни отношения е голямо духовно стъпало за човека, тъй като фокусира мислите и действията му повече навътре към собственото му развитие, а не към плътта и удовлетворяване на физически усещания. До колко един човек може да влезе и да остане дълго в такива отношения е въпрос на личностно и духовно развитие. По тази причина, силно разпространена и практикувана е серийната моногамия. Когато избираме да сме с един партньор в определен период от време, след като това стане трудно и непосилно за единия той напуска партньорството и създава ново, което удовлетворява неговите настоящи нужди и потребности от духовен, емоционален и физически характер.

В днешно време се наблюдава много сериозно разминаване между нуждите на човека в този аспект и опитите му да спазва норми и правила за моногамност. Поради непосилността да следва тези норми, започва силно разпространена полигамия и полиандрия като тайни и емоционално болезнени за всички отношения.

Статистиката показва, че същинска моногамност /да бъде само с един партньор емоционално, физически и духовно до края на живота си независимо какво се случва с другия/ има само в 1% от обществото.

Фокусът се пренася твърде много на физическото изразяване на моногамност, без да се взима предвид емоционалната, духовната, а вече и виртуалната полигамия и полиандрия.

Физическото нарушаване на моногамността е краен акт на отказ от нея. Преди това се е случило емоционалното раздвояване и са се разминали духовните търсения.

Много хора вярват, че липсата на физическа полигамия или полиандрия в брака е вярност към моногамния избор. Това съвсем не е така и е огромна илюзия, чрез която много хора се опитват да поддържат норма поставена от закона и религията.

Емоционалното влечение /наричано често платоническа любов/, дълбокия емоционален и физически копнеж по човек, който е извън брачния съюз е вече отказ от моногамия.

В днешно време някак, странно се установи, че виртуалните увлечения, сексуални преживявания и срещи, не са отказ от монагамия. Всъщност във виртуалното пространство се наблюдава огромното разминаване на хората в избора им да представят себе си като моногамни, а всъщност емоционалното им преживяване да е полигамия и полиандрия.

Има много семейства избрали да подтиснат както физическите, така и емоционалните си стремежи към полигамия или полиандрия. След 50тата година на партньорите, при такова партньорство, се наблюдава дълбока апатия един към друг, липса на преживяване на щастие и радост в партньорството и спазване на правила, заради които взаимоотношенията имат конфликтен характер или силно изразена непоносимост. Такъв избор на остаряване в партньорството е меко казано нефункционален за развитието или израстването на личността.

Няма да забравяме и онзи 1% в партньорствата, в които се случва паралелно и балансирано развитие на двамата партньори и те остаряват в радост и взаимна любов, която в годините се е превърнала в нещо изключително и красиво дълбоко душевно преживяване.

Не са редки и случаите, в които партньорите избират да прекъснат договорните си отношения и да създадат ново партньорство, но това ги води до преосмисляне и оценяване на старото партньорство, в което се завръщат.

Липтън и Бараш са женени от 32 години и са съавтори на книгите „Странни партньори в леглото“ и „Митът за моногамията“; според тях по-постижима в съвременни условия е идеята за серийна моногамия, в която хората преминават от една сериозна връзка към следваща и избират партньорите си по различни причини в различни етапи от живота си.

Диляна Колева

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за “засаждане” не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Приятелят ми дойде да пием по кафе един ден, у дома. Седнахме в кухнята и подхванахме разговор за живота. По време на разговора, станах, за да раздигна чашите и да ги измия. Приятелят ми ме погледна така, сякаш отивам да строя космически кораб. Смаян и с възхищение в гласа той ми каза:

– Радвам се, че помагаш на жена си! Аз не помагам, защото когато съм го правил тя нито веднъж не ме похвали, не каза една добра дума. Миналата неделя разчистих килера и нито една дума на благодарност не чух.

Върнах се на масата седнах до него и изложих моята гледна точка:

– Аз не “помагам” на жена си. На моята жена помощник не и е нужен, нужен и е партньор. Аз съм неин партньор в къщи и ние имаме различни функции в това партньорство, а изпълнението на домашните задължения не е “помощ”.

• не помагам на жена си да мие чиниите след хранене, тъй като и аз съм ползвал тази посуда.
• не помагам на жена си да чисти къщата, защото аз също живея тук и на мен също ми е хубаво да е чисто.
• не помагам на жена си да готви, защото също искам да ям и също ми е нужно да готвя.
• не помагам на жена си с децата, защото те са и мои деца, мое задължение е да съм им баща.
• не помагам на жена си да пере, сгъва, глади, защото това са и моите дрехи и на децата.

Аз не съм помощник в тази къща, аз съм част от този дом.

А що се касае до похвалите, попитах приятеля си, кога за последно, след като жена му е почистила къщата, простряла прането, сменила бельото, изкъпала децата, приготвила яденето и т.н. той и е благодарил. Но не просто да го смънка или да го отбележи, а така с чувство: ” Ех тиии, скъпа моя! Невероятна си!” Струва ли ти се абсурдно? Нима не е странно, когато ти един път в живота си почистиш килера, да очакваш някакъв особен трофей? Защо? Не си ли се замислял за това приятелю? Може ми ти си се увлякъл по тази “мачовска култура” , която смята, че домашната работа не е за Него.

Възможно е когато са те учили да правиш това за себе си, то да те е напрягало. Но тогава хвали жена си, така както би искал теб да хвалят, с такива думи и с такива чувства.

Застани редом до нея, бъди неин партньор, а не гост, който идва да яде, спи, вземе душ и удовлетвори своите потребности. Бъди в дома си. В Своя дом.

Настоящите промени в обществото започват от културата у дома. Учете децата си на партньорство и съпричастност към членовете на семейството. Бъдете техен най- добър пример.

Автор: Един Мъж

Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
“Общуването в семейството. Ролята – родител”.

За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.

Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.

Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен “Семейство”.

Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа “Семейство” и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?

Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант

Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg

Вход свободен!
Очакваме ви!

Паралелно с промяната на личната динамика, се променя и динамиката в партньорските и брачните взаимоотношения.

Все по – често, семейните и партньорски двойки са изправени пред непреодолими конфликти и неразбирателства. Неумението да стигнат един до друг води, от една страна, до бързи раздели и честа смяна на партньори. От друга страна често срещано е изпадането в дълбока депресия и нещастност на единия от партньорите, който в неумението си да промени действителстта избира примирението с нея.

Никой от тези варианти не е печеливш. Както за участниците в този брак и личното им развитие, така и за децата приемащи вредните модели на поведение и копирането им, в един по- късен етап от живота.

До преди 20 години, голяма роля в укрепването на семейната структура е играела семейната общност. Съветниците за подобряването на семейната среда са идвали от по – възрастните двойки в рода. Продължаването на модела е бил неминуем, раздялата е била рядкост, тъй като тя не се е приемала като печеливш вариант за никой от семейната структура.

Днес, свободата в отношенията, разбиването на семейните общности и динамичната промяна в сферата на взаимоотношенията, лишиха младите семейства от стабилната структура и подкрепа на семейната общност. За добро или лошо всяка млада двойка е изправена пред предизвикателството сама да взема решения за важните събития в живота си и да търси варианти за излизане от тежките конфликни ситуации.

За съжаление, това е непосилна задача. Няма как неопитността да изгради опитност, стабилност и печеливша стратегия без помощта на водач.

Фамилното /партньорското/ консултиране е една от добрите форми за водене в трудната динамика на изграждане на добро партньорство.

Този тип консултиране, позволява на партньорите в защитена и конфеденциална среда, да стигнат до изслушване, до създаването на обратна връзка, до изясняване на истинските проблеми за техните конфликти. След което се разглежда: кои сфери имат нужда от подкрепа и промяна и съвместно се взема решение как да се продължи напред.

Една метафора на този процес:

Като всички съжителства в градежа на партньорството има силни и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хора, когато се учат да го правят. Всички ние тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години, работим на принципа : проба – грешка.

Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят, вече качествено, слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.

Първо и най – важно е да се помисли: “Как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?” А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли; ще поправите слабите места ли;  ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, за да градите с вече получената опитност. 

Открийте своя водач, в изграждането на здраво и удовлетворяващо партньорство.

Въпроси и отговори по фамилни проблеми във форумния формат:

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17825-%D1%82%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/#comment-217531

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17826-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD/#comment-217532