Категория: Семейство

Колко тежко ще понесат децата ви развода? Тест.

За да прецените как ще се приспособят децата ви към развода, прочетете всяко от долните изречения и поставете съответната цифра. Колкото по – голяма е цифрата, толкова по – лесно ще се случи приспособяването.

1- определено НЕ            2- по скоро НЕ                  3- понякога                 4- по – скоро ДА         5- определено ДА

 

Твърдения

  1. Преди раздялата/развода децата ми имаха много добри отношения с майка си/баща си.
  2. Преди раздялата /развода децата ми имаха много добри отношения с мен.
  3. Въпреки, че сме разделени с бившата ми съпруга/съпруг сме в приятелски отношения.
  4. Бившата ми съпруга/съпруг подкрепя връзката с децата ми.
  5. Аз подкрепям връзката на децата с майка им/баща им.
  6. С бившата ми съпруга/съпруг изяснихме на децата, че не те, а ние сме причината за развода.
  7. С бившата ми съпруга/съпруг си сътрудничим относно вижданията с детето, за да няма конфликти по този въпрос помежду ни.
  8. С бившата ми съпруга/съпруг нямаме разногласия относно издръжката на децата.
  9. С бившата ми съпруга/съпруг няма да се развеждаме по исков ред.
  10. Децата и аз ще живеем в близост, така че ще мога редовно да ги виждам.

 

Съберете цифрите на отговорите си. Най – ниският възможен резултат е 10, което означава, че на децата ви ще им бъде много трудно да се приспособят към развода.

Най-високият възможен резултат е 50, което означава, че на децата ви ще им бъде относително лесно да се приспособят към развода.

Средният резултат е 30.  Много зависи от личността на детето.

Как да съобщим на детето за предстоящия развод или раздяла.

Разводът или раздялата на родителите винаги е емоционално травматично преживяване за детето. Независимо дали родителите продължат добри отношения или преминат в явна или пасивна „война“. Разбира се вторият тип развитие на отношенията води до сериозни нарушения в светоусещането на детето, в отношението му към себе си и другите. Тогава се формират така наречените „програмирани травми“ и PAS синдромът /синдромът на родителското отчуждение.

Пред  родителите, често се появява въпросът : „Как да кажем на детето без да го нараним?“.

В различните възрасти тази новина се съобщава по различен начин, но най – трудно е при децата до 10 години, които реагират с неразбиране и много соматични реакции.

Реактивни нарушения в детска възраст:

  • деца между 2-5 години: говорни смущения, тревожност, страх, регрес, идеи за помиряване на родителите, чувства на вина, агресия
  • деца между 5-7 години: тъга- мъка, огорчение, унижение, планове за отмъщение, желание да си с отсъстващия родител, отхвърляне, страх от изоставяне, вина относно развода/раздялата, яд, ярост, „конфликт на лоялността“, промяна в училищното поведение и академичните умения.
  • деца между 9-12 години: загуба, отхвърляне, самота, срам, фобии, отказ, ярост, страх и съжаление за отсъстващия родител, психосоматични симптоми: главоболие, безсъние, стомашни проблеми, конфликт на лоялността, идеализация на отсъстващия родител, ниска самооценка и неувереност.
  • деца от 13 години…….: конфликт на лоялността, притеснение относно отношението на родителите по между им, надценяване на приятелския кръг, несигурност за бъдещето, страх от емоционални взаимоотношения.

Типични чувства на децата спрямо развода на родителите им: 

страх да не бъдат изоставени, страх от бъдещето, чувство на отхвърленост, гняв, тъга, тревожност, депресия, усещане за безпомощност

Съвети към родителите:

  • сведете до минимум конфликтите с бевшия си партньор
  • позволете на децата да говорят открито за развода
  • покажете на децата, че чувствата им: тъга, гняв и страх са нормални
  • поддържайте силна и постоянна връзка с децата си
  • не обещавайте повече, от колкото можете да изпълните
  • ако децата реагират на развода с тежки прояви, консултирайте се със специалист
  • бъдете последователни в посещенията си
  • планирайте срещите

Ползи от това да си дете на разведени родители:

  • освобождаване от обичайните конфликти
  • чувство на облекчение
  • развиване у децата по – голяма всеотдайност към брака
  • родителите са по – щастливи след раздялата
  • спад на напрежението в къщи
  • родителите имат повече време за децата си

Как да кажем на детето за решението за развод:

  • Идеалният вариант е двамата родители да уведомят заедно детето. Това го спасява от вероятността да чуе различни версии.
  • Не унищожавайте авторитета на партньора си. Той ще продължи да поддържа отношения с децата най-вероятно. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото все още обичат.
  • От първостепенно значение за детето е как ще се промени живота им след развода. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора.
  • Разводът винаги се отразява емоционално на децата. Възможно е да се чувстват депресирани или да изпитват вина. Предпоставки за позитивно приспособяване към промените се децата да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители /особено важно е да ен се минимизира връзката с бащата/и родителите да запазят оптимално добри взаимоотношения след развода/да си сътрудничат при изпълнението на родителските задължения.
  • Когато отговаряте на детските въпроси, бъдете подготвени да повтаряте едно и също седмица след седмица, месец след месец. Децата понякога са склонни да фантазират, че родителите им отново ще се съберат.
  • Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да изтъкнете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават.  „Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията. Забелязали сте как татко ви прекарва все по-малко време в къщи и все повече на работа.“
  • Ако се разделяте пробно, без практически развод, уведомете децата за продължителността на раздялата.
  • Децата имат нужда, често да им се напомня, че те не са причина за раздялата на родителите си. „Майка ти и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно.“

Как не бива да го казвате?

  • „Баща ти е виновен за всичко“
  • „Всъщност още не знаем кога точно ще се разделим“
  • „Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб“
  • „Разводът е за добро“

Когато единият родител изостави децата?

  • Замислете се за собственото си поведение. Може би гневът, който храните към бившия си съпруг да пречи на посещенията му? Ако е така, то единственият потърпевш е детето. Променете отношението си.
  • Не осмивайте напусналият  семейството. Признайте истината на детето, без обидни квалификации.
  • За изоставено от баща си дете е жизнено важно да има край себе си други възрастни мъже. Не изоставяте връзката с бабата и дядото.
  • По-малките деца, често, поставят на пиедестал отсъстващият родител. Във фантазиите им той е добрият, просто не може да бъде с тях. Не се чувствайте застрашени. Рано или късно детето ще се освободи от илюзиите си.
  • „Баща ти/майка ти, не постъпва никак добре, като не идва да те види. Ти си ми най- скъпото нещо на този свят, а той не знае какво изпуска.“
  • „Ти си прекрасно дете и заслужаваш всичката обич на този свят. За съжаление баща ти/майка ти, не знае какво изпуска.“
  • „За нищо на света не бих те изоставила. Винаги ще те обичам.“

Как не бива да се казва?

  • „А ти какво очакваше? Баща ти /майка ти е неудачник/а.“
  • „Честно казано, радвам се, че не се виждаш с него/нея – само ти пълни главата с глупости.“
  • „Може да е зает.“ – не лъжете.

Как да се сбогувате след посещение?

  • На детето му е нужно време, за да свикне с посещенията през уикенда. Не прибързвайте.
  • Не преигравайте, че се чувствате страхотно след като всъщност ви се плаче. Децата интуитивно улавят вашето настроение и може да си внушат, че тъгата е нещо лошо. Най – добре е да разкриете мислите си:“След няколко часа трябва да тръгваме. В такива моменти винаги изпитвам тъга, защото знам колко ще ми липсваш след това.“
  • „Най – тъжно ми е точно след като се сбогуваме. Но после се чувствам малко по – добре, защото започвам да очаквам следващото ти посещение.“
  • Обяснете им, че смесените чувства са също възможни. „Въпреки, че ми е мъчно, че няма да те виждам известно време, аз се вълнувам като си мисля, какво ще правим заедно при следващото ти посещение. Така че, съм едновременно и тъжен и весел.“
  • Когато отидете да вземете детето обърнете внимание на емоционалното му състояние: „Мисля, че понякога, когато те взимам, се чувстваш доста странно. Сигурен съм, че дори наистина да искаш да ме видиш, има случаи, когато ти се ще да си останеш в къщи, уморен си или си зает с други неща. В други дни пък ти се ще, мама и татко изобщо да не се бяха развеждали.“

Как не бива да казваме?

  • „Днес майка ти/баща ти, пак беше в обичайното си лошо настроение.
  • „Няма нужда да плачеш, нали пак ще се видим в сряда.“

Как да представим на детето новия си партньор?

  • Представете новия си партньор само, ако сте сигурни, че отношенията ви са стабилни и обвързващи.
  • Ако целта на представянето е да подразните новия/стария си партньор не го правете.
  • Не изненадвайте децата. Предупредете ги за плановете си няколко седмици, преди да направите решителната крачка.Това ви дава време да вникнете в страховете и тревогите им и да ги обсъдите. Ако ви се сторят положително настроени за срещата, не бързайте да решавате, че отношението им винаги ще бъде такова.
  • Бъдете ясни и откровени:“Знаеш, че откакто се разделихме с майка ти/баща ти, се срещам с една/един мъж/жена. За мен тя/той е много специална личност. Затова реших, че е време да се запознаете. Какво мислиш по въпроса?“
  • Ако детето откаже срещата, опитайте се да разберете защо. Може би е наранено и тъжно и още храни надежди за събиране на семейството. Освен това, сигурно чувстава, че извършва предателство спрямо другия родител.
  • Отразете чувствата:“Казваш, че всичко е наред, но май нещо те натъжава.“

Как не бива да се казва?

  • Не е ли страхотен/на? Не си ли доволен/а, че намерих толкова добър човек?
  • „Не казвай на татко/мама, че си ме видял/а.“
  • „Виж кой е седнал ей там? Един човек, който исках да ти представя.“

Изброих най – често срещаните ситуации, в които родителите изпитват затруднения или правят основни грешки в поведението, които полагат началото на детските травми. В раздел „ТЕСТОВЕ“ ще намерите тест „Колко тежко ще понесе детето ви развода?“ и ПРИКАЗКА, която е подходяща за деца до 7 години, за обявяване на решението за развод.

В раздел „ТРЕНИНГИ“ ще намерите важният за развеждащи се или разведени родители „Игрова терапия при развод и раздяла на родители“, изключително помагащ при ситуации на развод и раздяла, който се провежда при събиране на достатъчна бройка хора./бихте могли да се запишете по всяко време.

Вредните родителски модели – промяната в качеството на живота ни.

Дали сме това, което искаме да бъдем или сме неволни модели на родителите си?

Съзнаваме ли го или просто живеем така както сме научени?
На 19.11.2016 събота ще се проведе първа част от дневен тренинг на тема:

"Вредните родителски модели - промяната в качеството на живота ни"
Заповядайте!Може би „отровният” родителски модел е оставил трайни следи в самооценката и не можете да се справите с личния си дискомфорт?В първата част / на 19.11.2016/ всеки участник ще разпознае модела на родителско възпитание, който е повлиял на поведението му и как го или би могъл да го предаде на децата си.

Във втората част / следваща събота, която ще определи групата/ ще бъдат представени и проиграни техники и методи за справяне с най-неприятните страхове и поведенчиски модели.

По време на тренинга се разглеждат основните родителски поведения, които водят до трайни промени в мисленето и поведението както на възрастния така и на на децата му, като с това предразполагат към тревожни състояния.
Изхождайки от личните ни преживявания като дете, всеки ще може да прецени до колко е преодолял нежеланото родителско поведение и дали несъзнателно го копира и предава на децата си.

 

Програма

9.30 – 10.30 ч – Запознаване и въвеждане в темата. Определяне на основните родителски модели. Най - честите съчетания на вредно възпитание.

10.30 – 11.30 – Обратна връзка с личния опит.

11.30 – 12.30 – Обедна пауза

12.30 – 14.00 – Деформации в мисленето и поведението следствия на определен родителски модел.

14.00 – 14.30 – кафе пауза

14.30 – 15.30 – Най - често срещаните страхове и провали, които изживяват хората. Какво е родителското влияне към настоящия момент.

15.30 – 16.30 – Как да разпознаем дали родителския модел все още има влияние над нас? Работа с лични казуси.

Цена 30 лв.

При желание на участниците може да се издаде удостоверение за преминат практически тренинг!

Водещ тренинга: Диляна Колева - психолог - консултант

Участието се гарантира с предварително записване на посочените координати.
Телефон за записване: 0878 510 963
е-mail: dilynakoleva@gmail.com

 

Семейните войни

Човешките взаимоотношения са дейност изискваща съвкупност от умения. Можем да ограничим тези, които не ни носят удоволствие и да прекратим онези, които ни гневят и не можем да променим.

Има един особен тип взаимоотношения – семейните.
Те са част от нашето израстване, въпреки, че често не ги понасяме, несъзнателно ги носим като част от собственото си поведение.

Свързвайки се с партньор, който носи своята специфика и модел на личните си семейни взаимоотношения, семейните войни и противоречия в новосформираните семейства стават неизбежни и всекидневни.

– Да разберем родословието на семейните си взаимоотношения.
– Да проследим как пренасяме точно това, което дълбоко не харесваме в личните си отношения.
– Как да спрем този цикъл и да изработим свое собствено отношение към хората, които наричаме наш род.

В този тренинг ще променим гледната точка за ключови семейни конфликти или кавги, през ролеви игри и смяна на ролите.
Всеки ще влезе в ролята на различни образи, за да стигне до усещането и важността на другия. Само така може да се стигне до осъзнаване на личните емоционални блокажи и това което несъзнателно ни пречи да подобрим общуването си.

Тренингът ще се провежда през петък в 18.30 часа.
Записването за участие е задължително, тъй като групата е само от 8 човека.

Водещи:
Диляна Колева – психолог консултант – позитивна и краткосрочна терапия
Наталия Кърджалийска – психолог консултант – когнитивно – поведенческа терапия

Записване на:

тел: 0878510963

e-mail: dilynakoleva@gmail.com

Цена: 10лв

Очакваме Ви!

Обезвреждане и успокоение на гневната реакция при мъжете .

Методът за освобождаване от гневната емоция, чрез крясъци и прилив на агресия, често помага на жените и влияе лошо на мъжете. Освен това, често води до неприятности. Факт е, че женската агресивна реакция, най – често се проявява вербално /напр: „Тъй като съм ядосана съм готова да те убия, ще те смачкам“/ Съдържа много вътрешно напрежение, но само енергия без съдържание. Физическия акт  „Ще те смачкам“ го няма.

Думите на мъжа са нещо друго. Това не са просто звуци, а означават точно това, което се съдържа в тях. Викът на мъжа е съдържателен и конкретен. В него е вградено желанието да изпълни тази или онази заплаха. Изливайки своя гняв отново и отново, мъжът не само вербализира, но е и готов да изпълни действията за това, което казва. Той не се освобождава от гнева,  а се зарежда още повече и финалът може да не е облекчение, а с неприятни последствия.

Група психолози интервюирали  част от персонала на голяма компания, които били разгневени, че точно те са получили предизвестие за уволнение. Те започнали да проявяват още по -голяма агресия и враждебност към компанията, когато им била предоставена възможността да изразят недоволството си към ръководството.

„Последицата от емоционалните изказвания бе, че те започнаха да се разпалват все повече и повече.“ (Ebbesen, Duncan & Konecni, 1975)

Що се отнася до изпускането на гнева, не чрез вербални методи, а с помощта на реални или въображаеми физически действия, например, да се удря въображаем обект, то и тук експериментите уверено показват, че мъжката агресия не се повлиява, но при жените настъпва облекчение.

Какво да прави мъжът със собствената си агресивност?

Най – напред това което не се препоръчва е – алкохола, бягство в спорта, изливане на въображаема агресия. Също така – отмъщение, псуване, злословене и възползване от обекта, който ги е разгневил.

Препоръчително / да направи последователно по точки/

  1. Успокойте дишането и се дръжте спокойно. Ако сте физически спокойни, организмът започва да се успокоява сам.
  2. Замислете се и разберете, какво всъщност се е случило. Възможно е да сте се ядосали прибързано. И още: Най – доброто средство за успокоение при мъжете е да замислят план за бъдещи действия. Пробвайте!
  3. Заемете се с работа – това успокоява, тъй като вниманието превключва.
  4. Ако агресивната възбуда все още е налице и ви пречи на работата, направете си мускулно и дихателно изпомпване с резки удари и издишвания, докато се уморите.

Ако сте направили всичко това, то вече трябва да сте по – добре. Ако усетите, че агресията се събужда отново, правите всичко последователно отново.

Когато в партньорството изчезне любовта…

  • „Любовта се случва само, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.

Когато ти си, около теб има една аура на любов. Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двама просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има… И естествено и двамата накрая се чувстват победени, и двамата се чувстват измамени.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла!!! След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Зрелият човек не пада в любовта…. – той се издига в любовта.

Един зрял човек има интегритета необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея – той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му.

И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране…“

  • „Животът продължава, винаги, винаги. Няма крайна цел, към която той да отива. Просто пътуването, самото пътешествие е животът, а не стигането на дадено място.Танцувай и пътувай, движи се с радост, без да се тревожиш за крайна цел. Какво ще правиш, като стигнеш някъде? Никой не е задавал този въпрос, защото всички се опитват да намерят цел, място, където да стигнат в живота. Но скритият смисъл…
    Ако наистина постигнеш целта на живота, тогава какво? Тогава ще имаш доста смутен вид. Няма къде да отидеш, стигнал си крайната цел – а в пътуването си изгубил всичко. Трябвало е да изгубиш всичко. И така, ще стоиш гол при крайната си цел и ще изглеждаш като идиот – какъв е бил смисълът? Толкова бързане, толкова тревоги – и ето го резултата.“
  • „Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само ако му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, само тогава можеш да оставиш ума настрана. И с това упование се разкрива нещо необятно. Тогава този живот вече не е обикновен, той се изпълва.

Когато сърцето е невинно и стените са изчезнали, си свързан с вечността. И не можеш да бъдеш измамен. Няма нищо, което да ти бъде отнето. Това, което може да ти бъде отнето, не заслужава да го пазиш; а това, което не може да ти бъде отнето… защо трябва да се боиш, че може да ти бъде отнето? Не може, няма такава възможност. Не можеш да изгубиш своето истинско съкровище.“

  • “ Милосърдието е висша форма на любов. 

Да, само милосърдието е лечебно. – защото всичко, което е болно у един човек е поради липса или недостатъчна любов. Всичко, което не е наред у един човек е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича, или не е бил способен да приема любов. Не е бил способен да споделя. В това е мистерията. Това формира всички комплекси в нас.

Тези рани могат да излязат на повърхността по много начини: като болест на тялото ни, като психическо заболяване, но дълбоко в себе си човек страда от липса на любов. Както храната е нужна за нашето тяло, любовта е нужна за душата ни. В същност без любов душата не може да се роди и не може да оцелее.

Ти мислиш, че имаш душа; ти вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти не си знаел преди да бъдеш обичан. Само обичайки човек може да почувства, че е повече от тяло и повече от съзнание.

Милосърдието е просто даване, подаряване. В любовта ти си благодарен, защото другия ти е дал нещо. В милосърдието ти си благодарен, защото другия е взел нещо от теб; ти си благодарен, защото другия не те е отхвърлил. Ти си дошъл с енергията да даваш, с много „цветя“, които да споделиш – и другия ти позволява, другия те е приел. Ти си благодарен, защото другия те е приел.

Милосърдието е висша форма на любов. Повече идва и при теб – милиони пъти повече. Казвам това, но не в това е въпроса, а в това, че ти не копнееш да вземаш обратно. Ако не получиш – ти не се оплакваш. Ако получиш – ти си просто изненадан! Ако получиш – то е било неочаквано. Ако не получиш, няма проблем – ти никога не си давал сърцето си като сделка.

Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи.

Когато цветето разцъфти – то трябва да сподели мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е сделка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с мирис – какво да го прави? Ако цветето запази мириса за себе си то ще се почувства много напрегнато, в дълбоко страдание. Най- ужасното страдание в живота е това, което не можем да изразим, което не можем да изкажем и споделим. Най-бедния човек е този, който няма какво да сподели или този, който има какво да сподели, но е изгубил способността, изкуството как да го прави. Този човек е беден.

Милосърдието е безусловно. Ти не си милосърден само за приятелски настроените или само за тези, с които си свързан. Милосърдието е за всички. И ако не си милосърден към съседа си то забрави за медитацията въобще, защото тя ще е безполезна. И ти ще трябва да поработиш върху своето аз, там дълбоко в себе си. Бъди милосърдие! Безусловно, ненасочено, неадресирано. Така ще се превърнеш в лечебна сила в този свят, изпълнен със страдание.“

  • „Това, на което ви уча, е моментът, свободата на момента и отговорността на момента. В този момент едно нещо може да е правилно, а в следващия момент да е погрешно. Не се опитвай да бъдеш последователен, инак ще си умрял. Само мъртвите хора са последователни. 

Опитвай се да бъдеш жив, с всичките непоследователности на това, и живей всеки момент без никакво благоговение към миналото, без никакво благоговение и към бъдещето. Живей момента в контекста на момента и животът ти ще бъде цялостен. И тази цялостност притежава красота, тя е творчество. Тогава каквото и да правиш, животът ти ще има собствена красота…

…Хераклит е прав, когато казва, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Всъщност самият аз бих искал да кажа, че не можеш да стъпиш дори веднъж в една и съща река – толкова бързо тече реката! Човек трябва да е нащрек, да наблюдава всяка ситуация и нейните нюанси, и трябва да отговаря на ситуацията според момента, а не според някакви готови отговори, дадени от другите.“

  • „Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“
  • ~ Прави това, което ти е вътрешно присъщоВъпросът не е в парите, властта и престижа, а в това, което ти е вътрешно присъщо да правиш. Прави го, независимо от резултатите, и отегчението ти ще изчезне. Ти сигурно следваш нечии други идеи, сигурно вършиш нещата по „правилен“ начин, сигурно вършиш нещата така, както трябва да се правят. Това са основните градивни елементи на отегчението.Цялото човечество е отегчено, защото този, който би трябвало да е мистик, е станал математик, този, който би трябвало да е математик, е станал политик, този, който би трябвало да е поет, е станал бизнесмен. Всеки е нещо друго; никой не е там, където би трябвало да бъде. Човек трябва да рискува. Отегчението може да изчезне в един-единствен миг, ако си готов да рискуваш.

    Ти ме питаш: „Открих, че просто съм отегчен от себе си…“ Отегчен си от себе си, защото не си искрен със себе си, не си честен със себе си, не уважаваш своето същество.
    И казваш: „Не чувствам никакъв хъс.“ Как да чувстваш хъс?
    Хъсът идва само когато правиш това, което си искал да правиш, каквото и да е то.“

  • „Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов.По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации…Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.

    Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка…

    Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!
    Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.”

    ОШО

Ошо за сродните души 

Диагноза: Емоционално изнудване

manipolotion1Светът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по – голямата част от времето и само спорадично прибягвайки към изнудването. Всичко това затруднява осъзнаването кога в някакво взаимоотношение започва да се развива модел на емоционална манипулация.

Със сигурност има напористи, неприкрити изнудвачи, които непрекъснато отправят директни заплахи какво ще се случи, ако не стане на тяхното, и съвсем ясно и категорично изразяват последствията от неподчинението: „Ако ме напуснеш, никога повече няма да видиш децата си.“ , „Ако не подкрепиш моя проект, ще задържа препоръката ти, докато не го направиш.“. Ясна заплаха, никакви съмнения относно намеренията.
По – често, обаче емоционалното манипулиране е много по – фино и се появява в контекста на връзката, в която много неща са добри и положителни. Знаем какъв е другия човек, когато е в най – добрата си форма, и се оставяме спомените ни за положителни преживявания да замъглят непрекъснато измъчващото ни чувство, че нещо не е наред. Емоционалното изнудване се промъква към нас и тихо се подава през границата с нормалното, приемливо поведение и взаимодействия, които първоначално само са оцветени, но после са напълно просмукани с елементи, подкопаващи добруването ни.
Преди да определим нечие поведение като „емоционално изнудване“, то трябва да притежава няколко компонента. Можем да поставим диагноза по същия начин, по който лекаря ще определи, че пациентът му страда от соматично заболяване: като видим симптомите.
ШЕСТТЕ СИМПТОМА
1. Изискване
2. Съпротива
3. Натиск
4. Заплахи
5. Подчинение
6. Повторение
Тези шест симптома са в ядрото на синдрома на емоционалното изнудване.
Ако е толкова ясно, защо не го виждаме?
Тези симптоми изглеждат толкова ясни и толкова притесняващи, та човек би помислил, че алармата ще се включи в момента, в който започнат да се появяват. Често обаче сме толкова потопени в емоционалното изнудване, че то ни е хванало за гушата, преди да го осъзнаем. Това става отчасти защото емоционалното изнудване довежда до крайност поведение, което използваме и срещаме през цялото време: манипулацията.

Основи на ревността

6cbfb19e72urn-jpg-232-154-cc-dri-3re877udcea1z288ch0Забележителният австрийски етолог ( етология – наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга „Агресия“, в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за  различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността….Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например,  е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така….. Птички, рибки, дори бълхичките…И при тях – Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни.

Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по – дълбоко.
Естественият подбор не винаги работи така, както се приема – оцелява най – силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и  при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи.
Първият – да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай.
Вторият – да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци.
Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото.
Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив.
Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза “ владея своите чувства“ се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея.
 Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение – донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По – скоро е малко разпространен вариант на нормата.
Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай –  не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно…
Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен.
Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към „Хиляда и една нощ“. Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен.
Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по – меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни.
Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по – силния или на стоящия на по – високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя „кокетничи“, „държи се нескромно“ или „дава повод“. Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните.
(Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита – изместване)
От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон…Това означава, че колкото по – малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по – бурно.
От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са „безопасни“ – певци, актьори, спортисти.
Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като „опасни“.
Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на „чуждо потомство“ (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по – леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най – надеждно.
Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня.
Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по – различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по – дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде.
Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най – добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно – от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най – важното – това е щастието, нали?

Егоизъм

19f11afe0aurn-jpg-246-165-cc-dri-05beglawcea1ultfb00Егоизъм,  отношение, в което човек мисли (само или предимно) за своите лични интереси и изгоди, а за интереса на другите не мисли ( или мисли  в краен случай). Всичко, което е свързано с него, представлява  голям интерес.  Често  названието „егоист” се използва като отрицателен  етикет, показващ негативно отношение към лицето, без основателна причина.

В съвременната култура, егоизмът се смята за естествена, но не особено красива човешка проява, ето защо, много егоистични постъпки  хората обичат да представят не като егоизъм, а като възвишени действия и решения.  На първо място става дума за любов. Любовта не винаги е егоистична, но зад разпространените схващания за „любов” стоят предимно егоистични мотиви.

 

Винаги ли хората са егоисти? – Не.  Хора различни, постъпки разни.

Действията на много хора, не са точно егоистични, тъй като в своята същност те са импулсивни и автоматични и дори да ги прави, човек не мисли за своите интереси и ползи, просто защото в този момент, той не мисли за нищо.

Вятърът не е егоист, както и постъпките на много момичета, тъй като те могат да бъдат определени като вятърничави.  Но да се твърди, че всеки мислещ човек се грижи само за себе си, също няма основание. Всичко е много интересно и относително……

Поставянето на личния интерес над този на другите, ако това е автоматична реакция, това все още не е егоизъм. Ако към този приоритет е подходено необмислено, случайно то не е свързано с нас, а с това, че понякога се случва. Това е моментно поведение, а не личностна черта.  За човека е важно, не толкова какво се случва с него,  а как му се отразява това което прави. Ако човек си позволи да подреди приоритетите си така, че неговите интереси да са за сметка на някой друг и поддържа този ред, това вече е личностна черта, това е егоизъм.

Егоизъм бори егоизмът. Два от типажите са Паразита и Потребителя – и двете са егоистични поведения, но отношението към тях е различно.

Потребителят – това е егоист, който се интересува само от себе си и се грижи само за себе си, но той живее сам и всичко си е за негова сметка, което снема от него много от моралните претенции.  Много от тези  Потребители са много симпатични и уважавани хора,  носещи на хората и обществото големи ползи. Най-често това се случва, когато егоизъм е под формата на рационален егоизъм.

Основните претенции свързани с егоизма са свързани с егоиста тип Паразит – човек, за когото е нормално да се грижи за себе си за чужда сметка.  В този случай егоизмът се превръща в непривлекателен спектакъл:  при възникнало натрупване в един момент е виновен всеки, който  е удобен,  в центъра на вниманието е той, а другите изобщо не съществуват.

Противоположността на егоизма не е алтруизма , позицията на Твореца, когато човек се грижи освен за себе си и за другите.

Егоизмът може да бъде рационален и ирационален без мисъл.  В първия случай егоиста оценява възможните последствия от своите постъпки и действа целесъобразно.  Във втория случай егоиста действа импулсивно и недалновидно.

Ирационалния егоист , без мисъл е зрелище смешно и печално.  Ако му се наложи да се качи в метрото, той се стреми да заеме цялата врата, без да се интересува за останалите. Достигайки до крайната спирка, ще се възмути искрено, ако някой друг препречи изхода ( впрочем, точно така както той го е направил по – рано ) Зад този тип егоизъм стои егоцентризма – неумението да разбира и да се поставя в ситуациите от страната на другия човек.

Рационалният егоист не винаги предизвиква симпатия, но обикновено предизвиква уважение. Този човек осъзнава кога, за какво и защо пренебрегва благото на другия заради своето.  Той осъзнава, че неговата сила, доброта, морал и етика не достигат в дадената ситуация  „за всички”. За това , осъзнавайки лошото, което причинява, се фокусира върху себе си и своите близки. Съвестта не го мъчи , сънят му е спокоен и не го мъчат кошмари.

Морално – етичните принципи са необходими за възпитаването на рационалния егоист.  На импулсивния егоист да се говори за етика е безполезно, той първо трябва да бъде научен да вижда себе си от трето лица. Това, между другото, може да бъде достатъчно.  Другият вариант е просто да бъде научен да се държи прилично.  Да предположим, че той ще продължава да действа без мисъл, но ще се държи много по – добре.

Егоизмът не е най – доброто човешко качество, но ако не се вземат под внимание на – екстремните варианти ( егоиста Паразит)  – не е и лошо. В сравнение с безсмисленото съществуване, когато хората не мислят и не могат да се погрижат дори за себе си , разумният егоизъм е по – привлекателна и даже доста прилична позиция.  Помислете – полезно е да се погрижите за себе си правилно. В същото време разумният егоизъм не е последното  ниво на развитието на личността, то има своите ограничения. Ако сте се научили да живеете като разумен егоист, заинтересувайте се от позицията на Твореца – в това има много плюсове.

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ЕГОИЗМА И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИТЕ

Любовта към себе си, това не е егоизъм. Ако човек мисли и се грижи за другите то любовта му към себе си не е свързана с егоизма, за него е лесно и естествено да обича както себе си, така и другите.  Реалността , обаче е такава, че в основата на всяко развитие на любов към себе, поне на първо време става по – егоистично , когато основния фокус е върху  отдаването на своя/та любим/а.  Тук любовта към себе си и към другите е свързана. Този който не обича себе си е неспособен да обича и другите. Любовта към другите  е богата и пълноценна, когато човек умее да обича себе си и обратно: любовта към себе си е съвършена, когато се допълва от опита на любовта към другите. Само когато се научи да обича другите, човек започва да обича себе си не сляпо и криворазбрано , а внимателно и разумно.

Прошката

06d8d7994eurn-jpg-246-184-cc-dri-8vv4mslglea15vggd8qЧесто ли си спомняте онези, които са ви засегнали?

Изживявате обидата отново , и отново, страдате, възмущавате се – преживявате обидата. И макар че човекът, който ви е засегнал, отдавана е умрял, пак, и пак кипвате дори само от спомена и продължавате да кроите своя план „Барбароса“
Мислено вадите въпросния човек от гроба, обличате го, грижовно му изтръсквате пръстта, а после го налагате по мутрата, по мутрата с тухла. Мислено крещите: „Лежиш говедо, и хич не се извиняваш!“
А? така ли правите? Нали?
Вие сте съдия, вие отсъждате: този е говедо, онзи е мръсница. Вие сте прав, те не са прави – мизерници!
Това ли е истината?
А какво е „истина“?
Истина е това, което аз одобрявам. А какво е „неистина“? Неистина е това, което не одобрявам.
Може ли да промените нещо в живота на обидилия ви покойник?
А в своя живот искате ли нещо да промените?
Дайте да уточним. Какво е обида?
„Аз съм добър. А ме нарекоха лош, бяха жестоки с мен, обидиха ме. Не ме оцениха, унижиха ме, присмяха ми се, причиниха ми болка, А аз им желаех доброто…..Гадове!“
Горе – долу е така с дребни вариации. Нали трябва логично да обясните? От недоволство спрямо едного, много бързо се получава недоволство от всички.
„Наоколо само простаци, това не е живот! Къде е справедливостта? Не вижда ли Бог?“
Продължаваме да нижем логическа верига.От недоволството спрямо всички покълва и разцъвтява недоволството спрямо себе си.
„Ама и аз съм един – такъв и онакъв! Ако бях умен, ако бях силен – нима щях да го допусна? Така ми се пада. Да върви всичко по дяволите!“
Познато ли ви е?
Просто започвате да вините, да съдите и мислено да наказвате онзи, който ви е обидил и същевременно се самоизяждате. А желанията ни, когато извират от дълбините на душата, имат способността да се осъществяват.
Вашето чувство за вина, вашата омраза към себе си е отрова.
И тази отрова първо изяжда душата ви, после отива в тялото – вие се поболявате, ставате инертен, нежизнеспособен. И накрая много лесно може да ви споходи съдбата на засегналия ви. По принцип „каквото повикало,  се обадило“
Но нали точно от това искате да се избавите? Да или не?
Каква е връзката между обидите ви и вашата инвалидност, вашата слепота, вашата спяща интуиция?
Ще ви обясня.
Само че първо ми отговорете на въпросите:
Кой от вас никога не е лъгал? Не, не питам за днес сутринта, а изобщо.
Кой вас не е лъгал?Вдигнете мислено ръка.
Кой от вас не е чревоугодничил, не си е тъпкал търбуха?
Кой от вас не е злословил? Е, не вдигнахте ръка за първия въпрос, така че ви вярвам.
Кой от вас не е завиждал? Е, има някои, които никога не завиждат грозно, а само благородно и само понякога.
Има ли такива?
А на тях искам да задам въпрос: има ли разлика между грозната и благородната, между черната и бялата завист? Ако бяло куче ви ухапе по дясната кълка, а черно – по лявата, от коя страна по не боли? Само дето на черното не му личи толкова мръсотията. Иначе никаква разлика.
Значи, уважаеми лъжци, лакомници, клеветници и завистници………
А кой никога не е правил забежки? Нямам предвид спортния смисъл.
Ясно ли е? Ясно. Я каква дружинка!
Тоест, скъпи мои, никой на никого няма право да се обижда. Всички сме една стока.
Но щом искате да сте по – добър, щом сте се взели в ръце, щом сте направили усилие спрямо себе си – значи днес не сте същия както вчера. Днес не сте тоя и тая, които вчера са сгрешили. Вие сте нов човек.
Защо за грешка на Маша, трябва да отговаря Даша? Защо за забежка на Коля, да отговаря Толя?
Простете на себе си от вчера и се сбогувайте.
Тоест какво трябва да се направи?
Какво трябва да стори човек, за да стане Победител? Трябва да победи и тези обиди, да победи вътрешния си враг – омразата към врага и омразата към себе си.
Когато се самоизяждате, когато наказвате другите, първата жертва е интуицията ви. Тя е нещо деликатно, обича свободата, не се размножава в плен. Трябва и специален душевен микроклимат. А когато у вас се стрелкат злобни мисли, тя се крие.  Пък и вие изобщо не се сещате за нея.
Значи ще трябва да се прощава. Да се прощава на враговете, на себе си, да се освобождава миналото. Да се прощава и да се освобождава, за да се разчисти място за бъдещето, за обичта,  да се пробуди задрямалата ви сила.
Да си спомним Октавата! Вие сте сила, вие сте любов, вие умеете да прощавате!
Простете на всички в Божието име!
Простете на всички в свое име!
Ето за това ще поговорим. Става ли? Както винаги, по източен обичай ще подхвана от далеч……………..
М.С. Норбеков