
Прошката
Често ли си спомняте онези, които са ви засегнали?
Често ли си спомняте онези, които са ви засегнали?
Няма нищо вярно в старата максима, че ще разглезим децата си, ако реагираме на всеки негов плач, държим го на ръце и го оставяме да спи при нас. Ние наричаме първите 12 – 14 месеца „време за носене на бебето“. В идеалния случай през тези първи месеци бебето живее в блаженството на топлата прегръдка, успокоявано от постоянния контакт с тялото на майкта или бащата. Растейки, то ще се научи да прекъсва физическия контакт, за да изследва заобикалящия го свят, сигурно, че може да се върне в успокояващата прегръдка винаги, когато има нужда.
Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това.
Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.”
Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка.
Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена.
Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора.
РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Какво може:
– обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение
– играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”)
– изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения
Какво не може:
– да нарушавате споразуменията
– да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда
– агресивна, зла ревност, ревност с истерии
– да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си
Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат.
КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ
– погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор
– формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте
– Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек.
– Разсейвайте се с работа
– Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение.
– Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.
След като си овладял вниманието на една жена и си в нейно “ЛЯВО”, трябва под някаква форма да я поздравиш и да се представиш. (Като начало просто можеш да се усмихнеш и да кажеш ”Казвам се …..”).
След това трябва да създадеш “рапорт”.
“РАПОРТ” е специфично състояние на подсъзнателно доверие и готовност да се изпълняват заповеди, инструкции или внушения. В най-общ вид “рапорт” това са отношения на пълно съгласие, доверие и разбиране в рамките на малка група или просто – хармонични отношения.
Като начало (за начинаещ) ще ти дам три различни много хитри и мощни
способа за създаване на рапорт. Те са:
1. Отразяване
2. Присъединяване към ценностите
3. Създаване на усещания и чувства
ОТРАЗЯВАНЕ:
Работил някога в Съединените Американски Щати един известен и много действен хипнотизатор на име Милтън Ериксон.
Ериксон можел да хипнотизира всеки, дори и най-съпротивляващите се пациенти или клиенти.
Какво правел?
Той изкусно се преструвал, че “мисли, бори се и диша” по същия начин както и неговия клиент. И рано или късно пациентите започвали да вярват, че това е така. И тогава Ериксон внушавал на клиента си определени мисли, а клиента охотно ги приемал – толкова охотно, като че това били неговите собствени мисли.
Ако разглеждаме този процес подробно, то в началото на общуването Ериксон буквално ставал огледално отражение на своя клиент и по този начин предизвиквал доверие към себе си (никой няма да спори със собственото си отражение).
Но какво трябва да направи клиента, ако неговото огледално отражение тихо и постепенно започне да прави нещо самостоятелно? Клиентът има само един изход: сега той е длъжен да отразява своето отражение и да се движи и мисли така, както отражението.
Как се прави това? Заемаш позата, която е заел човекът срещу теб и меко и не очевидно копираш неговите движения. Това се прави за по – малко от една секунда. След това започваш да синхронизираш своето дишане с дишането на човека срещу теб. Тоест дишаш с тази честота и дълбочина, каквито са при жертвата ти.
Начинаещите много често допускат следните две основни грешки.
1. Прекалено старателно отразяват “другия”.
2. “Другият” не диша.
Ако отразяваш всички жестове на “другия”, то човекът срещу теб ще
забележи това и може да реши, че или си ненормален, или, че му се подиграваш.
Затова се отразяват предимно микро мимиките и микро жестовете на тялото.
Например “клиентът” отпива от чаша. Ако вече си направил това в синхрон с него, на неговото второ отпиване можеш да използваш друг жест –
просто си разтриваш леко брадичката за секунда или две. Основният жест
– придвижването на ръката до главата е изкопирано. Няма значение, че не си държал чаша. На неговото трето отпиване ти също можеш да отпиеш от чашата като него, а четвъртото му отпиване можеш да го пропуснеш за да се успокои “клиента”, че не се правиш на клоун.
Втората основна грешка е оплакването, че “другият не диша”. Щом човекът срещу теб е жив, значи той диша. При мъжете дишането е коремно – погледнете към корема му. Или яката на ризата му. Тя трябва да потрепва
в такт с дишането му.
При жените дишането е “гръдно” – погледнете към горната част на гърдите на жената. Трябва да забележите равномерно повдигане и спускане. Това трябва и да копираш.
Ако направиш всичко пресметнато и внимателно, то твоята партньорка ще осъзнава само едно нещо: поради някаква непонятна причина да бъде с теб й е толкова приятно и комфортно, като че те познава от сто години и е влюбена в теб още толкова.
Нещо повече: достатъчно често жената с удивление ще забелязва, че иска да направи нещо за теб, макар че ти не си изразил вербално това си желание.
Втори способ: ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЦЕННОСТИТЕ
Всеки от нас има собствени представи за света и хората, които го населяват. В частност всеки от нас знае кое в този свят и в хората е добро и кое е лошо. Ние рядко се замисляме за това откъде в нас се взимат тези норми – ние просто им вярваме и това е всичко.
И като правило всеки човек е готов да отстоява своите ценности, а някои особено упорити господа са готови да се сбият за това тяхната собствена “истина” да стане “истина за всички”.
И ако внезапно в нашия живот срещнем такъв събеседник, който изначално е съгласен с това, че нашите собствени норми, правила и стандарти са справедливи (за света и хората) и той самият споделя тези възгледи (дори и само на думи), то ние веднага сме готови да приемем , че този човек е наш приятел.
Разбираш ли, точно така всяка една жена има свои индивидуални и доста объркани представи за мъжете, за самата себе си и за заобикалящия я свят. И нито един психолог (дори и най-добрият на този свят), не е в състояние до край да разбере кое какво е в нейното съзнание.
Но даже да не си добър психолог, винаги можеш да създадеш във всяка една жена илюзията, че именно ти дълбоко разбираш нейната неразбираема от никого неповторима женска душа. Как се прави това?
Няма нищо по – лесно: ти трябва да одобряваш всичко това, което тя счита за свое (да приемеш това и да се съгласиш на думи с него). И в никакъв случай не е нужно да те интересува това добро ли е или лошо. И най-вече не е нужно да казваш на глас своето мнение. Задачата е значително по- проста: трябва просто да се съгласиш с тази жена!
Тук е много важно да не забравяш, че жените обичат да се оплакват. Също така имат навика да скарват елитни мъжки екземпляри, за да видят кой от двамата е по-достоен за тях.
Така че, когато чуеш поредното оплакване от жена, че някой мъж й е създал неприятности, не е нужно с викове “ще го убия…” да скочиш на крака и да хукнеш да се биеш с когото и да е!
Усмихвай се. Кимай разбиращо. Съчувствай й – на нея това и е предостатъчно.
Кога да отидем да се бием с някого?
Веднага се забелязва кога една жена е афектирана от поведението на някого към нея и има нужда от твоята незабавна защита. Тогава можеш да се намесиш. Ако тя е спокойна – значи всичко е наред, независимо какво говори.
Разбира се, ти можеш да ми възразиш: “Но какво да правя, ако не съм съгласен с нея или не ми харесва това, което тя казва и начина, по който тя се държи”?
Отговорът ми е: Ако в нейните изказвания или поведението й има неуважение към теб, то ти си длъжен да не се съгласиш и да я пратиш по дяволите.
А ако искаш да превъзпиташ някого, потърси си други книги. Тази е за съблазняване на жени.
Във всички останали случаи ти трябва да й демонстрираш своето одобрение, разбиране и съгласие.
Трети способ: СЪЗДАВАНЕ НА УСЕЩАНИЯ И ЧУВСТВА
Третият метод, който може да ти помогне да преодолееш всяко едно осъзнато съпротивление, е основан на принципа, че човек не е в състояние да се съпротивлява на това, което усеща в собственото си тяло.
Например ако стомахът ти изпраща сигнали за глад, то ти няма как да игнорираш тези сигнали и не можеш да му се съпротивляваш по никакъв начин: това, което става в стомаха ти е нещо реално.
Това, което се случва в нашето тяло, практически винаги се възприема като реалност (а как иначе може да се възприеме?) и следователно е невъзможно да се съпротивляваме на това, което се случва на практика.
Разбираш ли какво мощно оръжие ти давам?
На неразбралите обяснявам: ако успееш да предизвикаш в една жена някакви телесни усещания, то тя макар и да може да ти възразява, не е в състояние да се съпротивлява на своето тяло.
Ако почувства нещо в своето тяло, за нея това е реалност. А ако почувства желание за секс ? …
“Но как да го направя?” – ще попиташ. Ще ти дам отговор-при това лесен: С думи!!! Да, да. Твоите думи, твоите изказвания ще я накарат да те иска
така, че тя ще бъде готова да издере очите на всеки, който се опита да й
попречи. Не вярваш ли? И правилно правиш – засега ….
Ако кажа “кисел лимон”, то как ще разбереш за какво говоря? В теб ще възникнат ли съмнения какво е това “кисел лимон”?
И не ти ли се струва, че за да отговориш на въпросите ми, ти трябва да си спомниш и усетиш вкуса на кисело? Дори и нищо да не си казал на глас, това усещане е възникнало в твоето тяло.
Общата закономерност е в това, че ако казваме на човека думи, които описват (или означават) елементарни усещания, то тези усещания ще възникват независимо от съзнанието.
В заключение: ако се научиш да описваш еротични усещания, усещане за влюбеност или състояние на особена връзка между мъж и жена то:
сексуалните преживявания ще възникват в жените, които те слушат независимо от тяхното съзнание!
Проблемът е в това, че мъжете имат обща трудност: те трудно описват с думи своите преживявания и чувства, ако трябва да произнесат повече от една дума (жените нямат такива проблеми). Затова ти предлагам следното упражнение:
ü Изпиши на един лист всички известни ти думи, които описват различни преживявания, усещания, състояния и състави няколко изречения , използвайки тези думи.
ü След това произнеси получените фрази на глас (това, че можеш да мислиш с тези думи, не означава, че можеш свободно да боравиш с тях в разговорната реч).
ü А сега импровизирай: вземи за описание една дума, обозначаваща някакво чувство и поне една минута разказвай на глас какво означава за теб тази дума, това понятие. Ако направиш пауза повече от 5 секунди – започни упражнението отначало.
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: „Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен.“
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица – дори по – хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: “ Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна.“
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: „Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа.“ Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: „Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа.“
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: “ Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг – МОЯТА пица?“
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:“Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам.“
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:“ Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по – силна и по – хубава, и я дарявам безусловно.“
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:“ Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб.“
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.
Дон Мигел Руис
Поведенчески симптоми: са лични мисли и емоции, реакции и действия към околната среда. Към тях се включват: агресията, криминалното поведение, объркването, страхът, враждебността, неуместното сексуално поведение, дезадаптация и други.
Поведенческите симптоми могат да се дължат на някое от следните състояния и заболявания: аутизъм, хипоксия, биполярно разтройство, мания, депресия, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, социална фобия, тревожно разстройство и други.
Преди години Уолт Дисни създаде един разкошен филм, озаглавен „Страната на мечките“. В него се разказва за една мечка и двете й мечета през първите няколко месеца от живота им. Майката учи малките си да ходят на лов, да ловят риба и да се катерят по дърветата. Учи ги как да се защитават, когато изпаднат в беда. Един ден майката мечка, водена от собствените си инстинкти, решава, че е време да остави мечетата сами. Накарва ги да се изкатерят на едно дърво и без да поглежда назад, си отива. Завинаги! В мечешкото си съзнание тя е изпълнила родителския си дълг. Не се опитва да манипулира мечетата си да я посещават всяка неделя. Не ги обвинява в неблагодарност и не ги заплашва, че ще получи нервно разстройство, ако я разочароват. Просто ги пуска на свобода. В царството на животните да бъдеш родител, означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно, и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх. Целта да се отгледа дете, което да стане независимо, се изражда в мисълта да се отгледа дете, за което да се държим в бъдеще.
Какво искате за своите деца? Бихте ли желали те да се само уважават и да бъдат самоуверени, психично здрави, пълноценни и щастливи? Разбира се, че бихте желали. Но с какво можете да помогнете за това? Само като сте такъв вие самият. Децата се учат от поведението на своите модели. Ако сте изпълнен с чувство на вина и не сте се осъществили в живота си, но съветвате децата да бъдат различни, вие им продавате развалена стока. Ако вие сте модел на ниска самооценка, ще научите децата си да възприемат същите атитюди спрямо самите себе си. И нещо, което е още по-важно — ако направите децата си по-значими от вас самия, вие няма да им помогнете, а ще ги научите да поставят другите по-високо от себе си и винаги да остават назад, без да се самоосъществяват. Това е голяма ирония. Не можете да дадете на децата си изкуствена самоувереност; те трябва да я придобият, като наблюдават, че и вие живеете по същия начин. Само като се отнасяте към себе си като към най-значимия човек и не се жертвувате непрекъснато за тях, ще ги научите да бъдат самоуверени и да имат доверие в себе си. Ако сте човек, склонен да се жертвува, вие моделирате жертвоготовно поведение. Какво означава жертвоготовното поведение? Да слагате другите над себе си, да не се харесвате, да търсите одобрение и други видове погрешно поведение. Да правите нещо за другите, понякога е достойно за възхищение, но ако то е за ваша сметка, вие просто учите другите на същия вид поведение, пораждащо неприязън.
Още докато са съвсем малки, децата обичат сами да правят различни неща. „Мога сам/а)“ „Гледай, мамо, правя го сам/а.“ „Сам/а ще се нахраня.“ Сигналите непрекъснато прииждат. И макар че през тези първи години степента на зависимост е висока, почти от първия ден се забелязва ясно и стремежът към самостоятелност.
На четиригодишна възраст малката Роксана винаги тича при мама и тате, ако се нарани или се нуждае от някаква емоционална подкрепа. На осем- и на десетгодишна възраст продължава да споделя всичко с тях. Макар че иска да мине за голяма („Сама ще си закопчея палтото)“), тя още се нуждае от подкрепата на любящ родител („Виж, мамо, одрасках си коляното и ми потече кръв.“). Нейният Аз-образ се оформя чрез мнението на родителите й и на други значимиличности в живота й. Изведнъж Роксана става на четиринайсет години. Един ден се връща вкъщи разплакана, защото е спорила с приятеля си, и се затваря в стаята си. Майка й иска да говори с нея по обичайния си любящ маниер, но Роксана й отговаря твърдо: „Не желая да говоря за това. Остави ме на мира.“ Вместо да приеме тази малка сцена като доказателство, че е била добър родител, и вместо да разбере, че малката Роксана — която винаги е споделяла проблемите си с мама — сега ги решава сама, майката се разстройва. Тя не е готова да пусне Роксана на свобода, да я остави да се оправя самостоятелно. За нея Роксана все още е малкото момиче, което е било доскоро. Ако майката упорствува и наложи свое решение, Роксана със сигурност ще възнегодува срещу нея.
Желанието на детето да напусне гнездото е силно, но когато семейният механизъм е бил смазван с чувство на собственост и с жертви, естественият акт на „излитането“ се превръща в криза. За да се напусне гнездото в психично здрава атмосфера, не трябва да има нито криза, нито мъка. Това е естествената последица от ефективния начин на живот. Когато обаче излитането от гнездото е съпроводено с чувството на вина и страха от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота — понякога до такава степен, че превръщат брачните взаимоотношения по-скоро във връзка между родители и деца, отколкото между двама души, които общуват на равна нога.Какви са целите ви при отглеждането на децата и при създаването на ефективни настоящи взаимоотношения със собствените ви родители? Безспорно семейството е важна единица в процеса на развитието, но не би трябвало да е неизменна единица. Не би трябвало да е инструмент за насаждане на чувство на вина и невроза, щом като неговите членове започнат да се стремят към емоционална независимост. Сигурно сте чували родители да казват: „Имам право да направя каквото пожелая от собственото си дете.“ Каква е печалбата от подобно властно поведение? Омраза, неприязън, гняв и фрустри-ращо чувство на вина към родителя, когато детето порасне. Ако се вгледате в ефективните взаимоотношения между родители и деца, които не са свързани с изисквания или задължения, ще откриете, че тези родители се отнасят към децата си като към приятели. Ако детето разлее соса на масата, такъв родител няма да каже: „Защо не внимаваш какво правиш, колко си несръчен/а“ или нещо подобно. Вместо това реакцията ще бъде като към приятел, който е разлял нещо: „Мога ли да ти помогна?“ Вместо да обидите детето, което ви принадлежи, вие уважавате достойнството му. Ще установите също, че „добрите“, т. е. ефективните родители подхранват у децата си самостоятелност, а не зависимост и не изпадат в истерия, когато децата им проявяват нормален стремеж към самостоятелност. личности в живота й. Изведнъж Роксана става на четиринайсет години. Един ден се връща вкъщи разплакана, защото е спорила с приятеля си, и се затваря в стаята си. Майка й иска да говори с нея по обичайния си любящ маниер, но Роксана й отговаря твърдо: „Не желая да говоря за това. Остави ме на мира.“ Вместо да приеме тази малка сцена като доказателство, че е била добър родител, и вместо да разбере, че малката Роксана — която винаги е споделяла проблемите си с мама — сега ги решава сама, майката се разстройва. Тя не е готова да пусне Роксана на свобода, да я остави да се оправя самостоятелно. За нея Роксана все още е малкото момиче, което е било доскоро. Ако майката упорствува и наложи свое решение, Роксана със сигурност ще възнегодува срещу нея.
Желанието на детето да напусне гнездото е силно, но когато семейният механизъм е бил смазван с чувство на собственост и с жертви, естественият акт на „излитането“ се превръща в криза. За да се напусне гнездото в психично здрава атмосфера, не трябва да има нито криза, нито мъка. Това е естествената последица от ефективния начин на живот. Когато обаче излитането от гнездото е съпроводено с чувството на вина и страха от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота — понякога до такава степен, че превръщат брачните взаимоотношения по-скоро във връзка между родители и деца, отколкото между двама души, които общуват на равна нога.Какви са целите ви при отглеждането на децата и при създаването на ефективни настоящи взаимоотношения със собствените ви родители? Безспорно семейството е важна единица в процеса на развитието, но не би трябвало да е неизменна единица. Не би трябвало да е инструмент за насаждане на чувство на вина и невроза, щом като неговите членове започнат да се стремят към емоционална независимост. Сигурно сте чували родители да казват: „Имам право да направя каквото пожелая от собственото си дете.“ Каква е печалбата от подобно властно поведение? Омраза, неприязън, гняв и фрустри-ращо чувство на вина към родителя, когато детето порасне. Ако се вгледате в ефективните взаимоотношения между родители и деца, които не са свързани с изисквания или задължения, ще откриете, че тези родители се отнасят към децата си като към приятели. Ако детето разлее соса на масата, такъв родител няма да каже: „Защо не внимаваш какво правиш, колко си несръчен/а“ или нещо подобно. Вместо това реакцията ще бъде като към приятел, който е разлял нещо: „Мога ли да ти помогна?“ Вместо да обидите детето, което ви принадлежи, вие уважавате достойнството му. Ще установите също, че „добрите“, т. е. ефективните родители подхранват у децата си самостоятелност, а не зависимост и не изпадат в истерия, когато децата им проявяват нормален стремеж към самостоятелност. Уейн Дайър
Последни коментари