Категория: Семейство

Аз съм Ти, а Ти си Аз

5baf33c95furn-jpg-246-180-cc-dri-614ockrptea1pjprn8yАз съм ти

 
Каквото виждаме у всеки един човек, точно това носим в себе си. Ако всеки разполага със 100% черти, на нас ни правят впечатление само десетте процента, които имат някакво отношение към нас в момента. Ако се ядосваме на някого, защото го виждаме като твърдоглав, е възможно именно нашата собствена твърдоглавост да влиза в отношения с отсрещната. Ако се чувстваме самотни и имаме усещането, че никой не прави нищо за нас, е възможно да следваме стария си навик да се концентрираме по-скоро върху нещата, които искаме, отколкото върху тези, с които разполагаме. Ако не обичаме достатъчно себе си, с кои очи ще забележим любовта на другите към нас? Ако търсим през призмата на материалното, с кои сетива ще забележим финото и същественото?
Ти си аз 
Другите също виждат в нас онова, което носят в себе си. Оттам и известната мъдрост да не приемаме нищо лично. Защото когато някой се отнесе обидно с нас или ни обвини в нещо, всъщност той се бори със себе си или реагира на собствени импулси. Този, който постоянно критикува, е безкрайно критичен и към себе си. Безспирните клюки по нечий адрес говорят много повече за интересите и тайните на самия клюкар, отколкото за обекта на неговите клюки. Преследвачът мрази преследвания, заради наклонности, които той таи в себе си. Всяка омраза е толкова силна, колкото мразещият не може да се справи със себе си. Който може да изпитва любов и нежност към другите, е способен да ги изпитва и към себе си, и обратно.
Целият свят е в мен
 По същия начин в света забелязваме само онази част, която сме разкрили в себе си. Как да забележим чудото на всяка стичаща се по прозореца капка дъжд, ако не сме се свързали с хармонията в себе си, а се поддаваме на безпокойства, свързани със заплатата си примерно – как да забележим дали светът ни съдейства? Страхът е най-голямата пречка, за да се разтвори в екстаз пред очите ни цялата Вселена. Когато се страхуваме от света, го виждаме като враждебен. Привличаме точно това, което отразява и допълва подсъзнанието ни. Страхът привлича агресия. Усмивките – радост. Болестта не е проклятие, а пътен знак, посочващ как да се върнем към душата си.
Аз съм целият свят 
Всичко, което виждаме около нас и което ни се случва, е и онова, което сме разкрили вътре в себе си, онова, до което сме достигнали. Понякога имаме шанса да сме осъзнали част от матрицата в главата си и да зърнем как тя се възпроизвежда в обстоятелствата край нас. Често обаче нямаме очи за това и се налага обстоятелствата и отношението ни към тях да ни посочват кое в нас имаме да отработваме. Знаете ли какво правят страдащите от “обсесивно-компулсивно” разстройство? Тормозят се ежедневно от едни и същи натрапчиви мисли, които са си внушили, че са абсолютната истина за света – правила, които сами са си съставили и им се подчиняват от страх да не се случи нещо лошо в живота им. И е изключително трудно да ги убедиш в несъстоятелността им, въпреки че те блокират живота им до степен, че си забраняват да правят някои неща, които биха им доставили удоволствие, защото натрапчивите им мисли им казават, че ако го направят, ще се случи нещо ужасно. Тогава, вместо да са смели и да ги развият докрай, за да видят, че нищо лошо няма да им се случи, те се свиват в черупката си и решават, че им е по-поносимо да ги контролират. А веднъж отстъпил пред страха, се налага да го правиш постоянно и във все повече области. И те започват да контролират всичко в живота си. И трупат върху познатото зло, вместо да се отворят за непознатото. Представете си как изглежда светът през техните очи – същият този свят, който вие виждате. Те се защитават и предпазват от несъществуващи фантоми. Не мислете, че вашите мисли не са натрапчиви, дори и да не са в такава остра форма. Маниакалностите, вследствие на това са навсякъде – да подреждаш всичко около себе си педантично или да правиш планове до болка и всяко излизане извън очакванията ти да те изкарва от равновесие. Постоянното фоново напрежение в атмосферата край човек е само логично следствие, а не мистична енергия. Взимайки решения за живота си от това състояние, само го усилва, вместо да го избягва, каквато е целта му. И така отпечатваме това, което носим в себе си в обстоятелствата край нас. А после обвиняваме живота, че ни поднася неприятности. Време е да прекъснем този цикъл.
Из „Раят зад страха“

Как лишавайки децата си от близост ги превръщаме в тревожни млади хора.

0de2e205baurn-jpg-246-318-cc-dri-s8dn5m7dmea1mf5ib1xНяма нищо вярно в старата максима, че ще разглезим децата си, ако реагираме на всеки негов плач, държим го на ръце и го оставяме да спи при нас. Ние наричаме първите 12 – 14 месеца „време за носене на бебето“. В идеалния случай през тези първи месеци бебето живее в блаженството на топлата прегръдка, успокоявано от постоянния контакт с тялото на майкта или бащата. Растейки, то ще се научи да прекъсва физическия контакт, за да изследва заобикалящия го свят, сигурно, че може да се върне в успокояващата прегръдка винаги, когато има нужда.

Представете си две високи, стройни тъмнокожи жени, които вървят по прашен път. Всяка носи на главата си голямо глинено гърне, пълно с вода. На единия си хълбок крепи огромен вързоп, а на другия – голо бебе. двете оживено обсъждат живота в селото. С грациозно движение едната майка прави нещо, което за нас е цяло изкуство. Извива тялото си наляво и навежда бебето извън пътя, където то бързо се оригва. После ловко го намества обратно на хълбока си. Тя прави всичко това, без да разлее и капка от водата, без да изтърве вързопа и без да изпусне нито една дума от разговора с приятелката си. Бебето се свива в извивката на майчината ръка и заспива доволно.
Разказ за живота в съвременното африканско село.
Гореописаната връзка между детето и майката е толкова силна, че бебето трябва само да мръдне или издаде по – особен звук, и майката знае какво му е необходимо. Разказът разкрива привързаността, каквато „съвременните“ родители трудно могат да си представят, че съществува. Но детето има нужда именно от такава близост с майката или бащата. Тази връзка между родител и дете е основата на положителното отношение на детето към себе си и към своето място в света.
Констатациите на психотерапевтката Жан Лидлоф в книгата и „Концепция на приемствеността: да дадем възможност на човешката природа да се прояви“ подчертават значението на физическата близост за развитието на детето. Описвайки преживяванията си сред племената Йекана и Санема в южноамериканските джунгли, авторката набляга на инстинкта на майките непрекъснато да носят децата си, докато започнат да пълзят, и на естествената нужда на бебетата да бъдат носени постоянно.
Тя пише:
„Бих се срамувала да призная на индианците, че там от където идвам, жените не се чувстват способни да отглеждат деца, преди да прочетат инстукциите, събрани в книга от някакаъв непознат мъж……Един поглед към милионите жени от третия свят, които са нямали „привилегията“ да бъдат научени да НЕ разбират и НЕ се доверяват на децата си, разкрива семейства, живеещи в мир, в които всяко детенад 4 години помага в къщи с желание и умение.“
Повечето от нас биха дали всичко за мир в семейството и деца, които с готовност изпълняват домашните си задължения.
Представата, че детето може да се разглези, ако удовлетворяваме естествената му нужда от близост – това, което Лидлоф нарича „да бъдеш в обятия“ – би се сторила напълно абсурдна на тези мили обитатели ан джунглата. Всъщност вярно е точно обратното. Бебето се разглезва т.е. бива наранено, ако не е  в обятията на майката, бащата или някое от по – големите деца.
Симптомите на модерното „лишаване от обятия“ са много и разнообразни, те изцяло липсват в общностите от джунглата, изследвани от Лидлоф. Тя пише:
„Може би най – често лишаването от обятия се изразява в дълбоко чувство на безпокойство, тук и сега. Човек се чувства неуравновесен, сякаш нещо липсва; изпитва смътно усещане за загуба, желание за нещо неопределено. Желанието често се свързва с предмет или събитие в обозримото бъдеще; изразено с думи, то би звучало като „Всичко би било наред само ако……“ последвано от предложениеза промяна – като притежание на нов костюм, нова кола, повишаване в службата или по – голяма заплата, смяна на работата, възможност за заминаване на почивка или завинаги, или присъствието на жена, съпруг, дете, които да обичаме,а ко още нямаме.“
Освен пристрастеността към материалните неща други симптоми на лишаването от обятия, характерни за нашето общество, са честите случаи на наркомания, самоубийства, насилие над деца, тежки престъпления и разводи.
Детето има нужда да бъде в обятията на майка си ли на баща си, докато порастне достатъчно, за да започне да изследва света с пълзене или ходене. Именно в прегръдките на родителите си то се научава да изпитва доверие към себе си ли към заобикалящият го свят. Създава си усещането, че съществуването му има смисъл, че има свое място в схемата на нещата, които ще го заобикалят през целия му живот. Тези ранни уроци определят способността му да обича и да бъде обичано, за да създава взаимоотношенияда изпълнява задълженията си в работата и да служи на обществото.
Д-р Д. Елиъм

Ревност

l

Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това.

Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.”

Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка.

Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена.

Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора.

РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Какво може:

–         обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение

–         играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”)

–         изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения

 

Какво не може:

–         да нарушавате споразуменията

–         да проявявате ревност в нейната негативна форма,  и с това да карате партньора си да страда

–         агресивна, зла ревност, ревност с истерии

–         да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си

 

Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат.

КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ

–         погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор

–         формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте

–         Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек.

–         Разсейвайте се с работа

–         Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение.

–         Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.

Ериксонова хипноза /скрита хипноза/ съблазняването на партньор

d2ae8337eaurn-jpg-246-173-cc-dri-sub5h8p3tea1n83v4c5

След като си овладял вниманието на една жена и си в нейно “ЛЯВО”, трябва под някаква форма да я поздравиш и да се представиш. (Като начало просто можеш да се усмихнеш и да кажеш ”Казвам се …..”).

След това трябва да създадеш “рапорт”.

“РАПОРТ” е специфично състояние на подсъзнателно доверие и готовност да се изпълняват заповеди, инструкции или внушения. В най-общ вид “рапорт” това са отношения на пълно съгласие, доверие и разбиране в рамките на малка група или просто – хармонични отношения.

Като начало (за начинаещ) ще ти дам три различни много хитри и мощни

способа за създаване на рапорт. Те са:

1. Отразяване

2. Присъединяване към ценностите

3. Създаване на усещания и чувства

ОТРАЗЯВАНЕ:

Работил някога в Съединените Американски Щати един известен и много действен хипнотизатор на име Милтън Ериксон.

Ериксон можел да хипнотизира всеки, дори и най-съпротивляващите се пациенти или клиенти.

Какво правел?

Той изкусно се преструвал, че “мисли, бори се и диша” по същия начин както и неговия клиент. И рано или късно пациентите започвали да вярват, че това е така. И тогава Ериксон внушавал на клиента си определени мисли, а клиента охотно ги приемал – толкова охотно, като че това били неговите собствени мисли.

Ако разглеждаме този процес подробно, то в началото на общуването Ериксон буквално ставал огледално отражение на своя клиент и по този начин предизвиквал доверие към себе си (никой няма да спори със собственото си отражение).

Но какво трябва да направи клиента, ако неговото огледално отражение тихо и постепенно започне да прави нещо самостоятелно? Клиентът има само един изход: сега той е длъжен да отразява своето отражение и да се движи и мисли така, както отражението.

Как се прави това?  Заемаш позата, която е заел човекът срещу теб и меко и не очевидно копираш неговите движения. Това се прави за по – малко от една секунда. След това започваш да синхронизираш своето дишане с дишането на човека срещу теб. Тоест дишаш с тази честота и дълбочина, каквито са при жертвата ти.

Начинаещите много често допускат следните две основни грешки.

1. Прекалено старателно отразяват “другия”.

2. “Другият” не диша.

Ако отразяваш всички жестове на “другия”, то човекът срещу теб ще

забележи това и може да реши, че или си ненормален, или, че му се подиграваш.

Затова се отразяват предимно микро мимиките и микро жестовете на тялото.

Например “клиентът” отпива от чаша. Ако вече си направил това в синхрон с него, на неговото второ отпиване можеш да използваш друг жест –

просто си разтриваш леко брадичката за секунда или две. Основният жест

– придвижването на ръката до главата е изкопирано. Няма значение, че не си държал чаша. На неговото трето отпиване ти също можеш да отпиеш от чашата като него, а четвъртото му отпиване можеш да го пропуснеш за да се успокои “клиента”, че не се правиш на клоун.

Втората основна грешка е оплакването, че “другият не диша”. Щом човекът срещу теб е жив, значи той диша. При мъжете дишането е коремно – погледнете към корема му. Или яката на ризата му. Тя трябва да потрепва

в такт с дишането му.

При жените дишането е “гръдно” – погледнете към горната част на гърдите на жената. Трябва да забележите равномерно повдигане и спускане. Това трябва и да копираш.

Ако направиш всичко пресметнато и внимателно, то твоята партньорка ще осъзнава само едно нещо: поради някаква непонятна причина да бъде с теб й е толкова приятно и комфортно, като че те познава от сто години и е влюбена в теб още толкова.

Нещо повече: достатъчно често жената с удивление ще забелязва, че иска да направи нещо за теб, макар че ти не си изразил вербално това си желание.

Втори способ: ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЦЕННОСТИТЕ

Всеки от нас има собствени представи за света и хората, които го населяват. В частност всеки от нас знае кое в този свят и в хората е добро и кое е лошо. Ние рядко се замисляме за това откъде в нас се взимат тези норми – ние просто им вярваме и това е всичко.

И като правило всеки човек е готов да отстоява своите ценности, а някои особено упорити господа са готови да се сбият за това тяхната собствена “истина” да стане “истина за всички”.

И ако внезапно в нашия живот срещнем такъв събеседник, който изначално е съгласен с това, че нашите собствени норми, правила и стандарти са справедливи (за света и хората) и той самият споделя тези възгледи (дори и само на думи), то ние веднага сме готови да приемем , че този човек е наш приятел.

Разбираш ли, точно така всяка една жена има свои индивидуални и доста объркани представи за мъжете, за самата себе си и за заобикалящия я свят. И нито един психолог (дори и най-добрият на този свят), не е в състояние до край да разбере кое какво е в нейното съзнание.

Но даже да не си добър психолог, винаги можеш да създадеш във всяка една жена илюзията, че именно ти дълбоко разбираш нейната неразбираема от никого неповторима женска душа. Как се прави това?

Няма нищо по – лесно: ти трябва да одобряваш всичко това, което тя счита за свое (да приемеш това и да се съгласиш на думи с него). И в никакъв случай не е нужно да те интересува това добро ли е или лошо. И най-вече не е нужно да казваш на глас своето мнение. Задачата е значително по- проста: трябва просто да се съгласиш с тази жена!

Тук е много важно да не забравяш, че жените обичат да се оплакват. Също така имат навика да скарват елитни мъжки екземпляри, за да видят кой от двамата е по-достоен за тях.

Така че, когато чуеш поредното оплакване от жена, че някой мъж й е създал неприятности, не е нужно с викове “ще го убия…” да скочиш на крака и да хукнеш да се биеш с когото и да е!

Усмихвай се. Кимай разбиращо. Съчувствай й – на нея това и е предостатъчно.

Кога да отидем да се бием с някого?

Веднага се забелязва кога една жена е афектирана от поведението на някого към нея и има нужда от твоята незабавна защита. Тогава можеш да се намесиш. Ако тя е спокойна – значи всичко е наред, независимо какво говори.

Разбира се, ти можеш да ми възразиш: “Но какво да правя, ако не съм съгласен с нея или не ми харесва това, което тя казва и начина, по който тя се държи”?

Отговорът ми е: Ако в нейните изказвания или поведението й има неуважение към теб, то ти си длъжен да не се съгласиш и да я пратиш по дяволите.

А ако искаш да превъзпиташ някого, потърси си други книги. Тази е за съблазняване на жени.

Във всички останали случаи ти трябва да й демонстрираш своето одобрение, разбиране и съгласие.

Трети способ: СЪЗДАВАНЕ НА УСЕЩАНИЯ И ЧУВСТВА

Третият метод,  който може да ти помогне да преодолееш всяко едно осъзнато съпротивление, е основан на принципа, че човек не е в състояние да се съпротивлява на това, което усеща в собственото си тяло.

Например ако стомахът ти изпраща сигнали за глад, то ти няма как да игнорираш тези сигнали и не можеш да му се съпротивляваш по никакъв начин: това, което става в стомаха ти е нещо реално.

Това, което се случва в нашето тяло, практически винаги се възприема като реалност (а как иначе може да се възприеме?) и следователно е невъзможно да се съпротивляваме на това, което се случва на практика.

Разбираш ли какво мощно оръжие ти давам?

На неразбралите обяснявам: ако успееш да предизвикаш в една жена някакви телесни усещания, то тя макар и да може да ти възразява, не е в състояние да се съпротивлява на своето тяло.

Ако почувства нещо в своето тяло, за нея това е реалност. А ако почувства желание за секс ? …

“Но как да го направя?” – ще попиташ. Ще ти дам отговор-при това лесен: С думи!!! Да, да. Твоите думи, твоите изказвания ще я накарат  да те иска

така, че тя ще бъде готова да издере очите на всеки, който се опита да й

попречи. Не вярваш ли? И правилно правиш – засега ….

Ако кажа “кисел лимон”, то как ще разбереш за какво говоря? В теб ще възникнат ли съмнения какво е това “кисел лимон”?

И не ти ли се струва, че за да отговориш на въпросите ми, ти трябва да си спомниш и усетиш вкуса на кисело? Дори и нищо да не си казал на глас, това усещане е възникнало в твоето тяло.

Общата закономерност е в това, че ако казваме на човека думи, които описват (или означават) елементарни усещания, то тези усещания ще възникват независимо от съзнанието.

В заключение: ако се научиш да описваш еротични усещания, усещане за влюбеност или състояние на особена връзка между мъж и жена то:

сексуалните преживявания ще възникват в жените, които те слушат независимо от тяхното съзнание!

Проблемът е в това, че мъжете имат обща трудност: те трудно описват с думи своите преживявания и чувства, ако трябва да произнесат повече от една дума (жените нямат такива проблеми). Затова ти предлагам следното упражнение:

ü  Изпиши на един лист всички известни ти думи, които описват различни преживявания, усещания, състояния и състави няколко изречения , използвайки тези думи.

ü  След това произнеси получените фрази на глас (това, че можеш да мислиш с тези думи, не означава, че можеш свободно да боравиш с тях в разговорната реч).

ü  А сега импровизирай: вземи за описание една дума, обозначаваща някакво чувство и поне една минута разказвай на глас какво означава за теб тази дума, това понятие. Ако направиш пауза повече от 5 секунди – започни упражнението отначало.

Вълшебната кухня

d34ea9d490urn-jpg-246-297-cc-dri-62tjctp6lea1lgshqvhПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: „Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен.“
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица – дори по – хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: “ Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна.“
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: „Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа.“ Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: „Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа.“
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: “ Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг – МОЯТА пица?“
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:“Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам.“
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:“ Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по – силна и по – хубава, и я дарявам безусловно.“
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:“ Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб.“
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.

Дон Мигел Руис

Психологични кризи и проблеми в детско – юношеска възраст, тийнейджърство

Един от основните проблеми, с който се сблъскват родителите при навлизането на детето в тийнейджърството  това е промяната в поведението. Обикновено това се посреща с думите – „от пубертета е“, лесно и удобно избягване от поемане на инициатива от страна на родителите и приемането на факта, че е необходима генерална трансформация на домашните взаимоотношения. Това неглижиране на нуждата от промяна, често води до изолирането и/или интровертно поведение на младия човек, с което могат да последват и редица проблеми – девиантно поведение, бягство в алкохол и наркотици, състояние на демотивация.

Поведенчески симптоми: са лични мисли и емоции, реакции и действия към околната среда. Към тях се включват: агресията, криминалното поведение, объркването, страхът, враждебността, неуместното сексуално поведение, дезадаптация и други.

Поведенческите симптоми могат да се дължат на някое от следните състояния и заболявания: аутизъм, хипоксия, биполярно разтройство, мания, депресия, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, социална фобия, тревожно разстройство и други.

  * Не е задължително поведенческите симптоми да са свързани с патологични състояния или заболявания. При наличие на някой от симптомите, консултацията със специалист ще е от полза за бързото определяне на проблема и вземането на адекватни мерки за разрешаването му.
В тази възраст, тийнейджърът често се оплаква от липса на концентрация, чувства се неразбран, търси проблема в някакво заболяване, има чувство че полудява, заливат го тъжни мисли и негативни емоции, чести позиви за плач. Защо се случва всичко това?
Момчетата
Биологично момчетат се водят от подобен на наркотик хормон, който е един от  най – мощните манипулатори в света. Именно той прави момчетата агресивни и ги подтиква да печелят на всяка цена. Незначително количество от това вещество дава сила на най- дребната и най – слаба маймуна в стадото да оспори водачеството на доминиращия мъжкар. Предишната невзрачна маймуна, не само печели битката, но продължава да доминира и управлява цялата група – женски, бебета и другите мъжкари. Същото вещество превръща игривото деветгодишно човече в четиринайсетгодишен невероятен „мечок“. Именно то отприщва мъжествеността в тялото и мозъка на мъжа. Това е хормонът тестостерон.
Мигът в който ловецът убива животното, тръпката на дългия пас за тъчдаун, реализацията на голяма продажба  са все моменти, живеещи в мечтите на мъжете от праисторически времена до днес.  В центъра на тези моменти е мощен енергиен цикъл, съществен за изграждането на мъжа; краткотрайно натрупване на напрежение, последвано от бързо, удовлетворяващо и решително освобождаване. Този кратък цикъл на незабавно удовлетворение подготвя тялото на мъжа за действие.
Денят на мъжа следва постоянният цикъл напрежение – освобождаване, нарастване и спад, отдих и подтик да го направи отново. Ако той не намери съзидателен законен начин да получи възбудата, импулсът ще се затаи дълбоко и по – късно ще избликне яростно в разрушителни действия или ще прерастне в депресия,мъчителна самокритичност или болезнено чувство на безнадежност.
Определянето на конкретна цел, спорт, добър дневен режим и не на последно място умението да се подходи с разбиране към състоянието на тийнейджъра, играят решаваща роля за лекото и успешно преминаване през възрастта наречена „пубертет“.

КАПАНЪТ НА ЗАВИСИМОСТТА В СЕМЕЙСТВОТО ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЦАТА

Преди години Уолт Дисни създаде един разкошен филм, озаглавен „Страната на мечките“. В него се раз­казва за една мечка и двете й мечета през първите ня­колко месеца от живота им. Майката учи малките си да ходят на лов, да ловят риба и да се катерят по дървета­та. Учи ги как да се защитават, когато изпаднат в беда. Един ден майката мечка, водена от собствените си инстинкти, решава, че е време да остави мечетата сами. Накарва ги да се изкатерят на едно дърво и без да по­глежда назад, си отива. Завинаги! В мечешкото си съ­знание тя е изпълнила родителския си дълг. Не се опит­ва да манипулира мечетата си да я посещават всяка не­деля. Не ги обвинява в неблагодарност и не ги заплаш­ва, че ще получи нервно разстройство, ако я разочаро­ват. Просто ги пуска на свобода. В царството на живот­ните да бъдеш родител, означава да предадеш на по­томството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно, и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротич­ната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх. Целта да се отгле­да дете, което да стане независимо, се изражда в мисъл­та да се  отгледа дете,  за което да се държим в  бъдеще.

Преди години Уолт Дисни създаде един разкошен филм, озаглавен „Страната на мечките". В него се ...

Какво искате за своите деца? Бихте ли желали те да се само уважават и да бъдат самоуверени, психично здрави,  пълноценни и щастливи? Разбира се, че бихте желали.  Но с какво можете да помогнете за това? Само като сте такъв вие самият. Децата се учат от поведение­то на своите модели. Ако сте изпълнен с чувство на вина и не сте се осъществили в живота си, но съветвате деца­та да бъдат различни,   вие им продавате развалена сто­ка. Ако вие сте модел на ниска самооценка, ще научите децата си да възприемат същите атитюди спрямо сами­те себе си.  И нещо, което е още по-важно — ако напра­вите децата  си   по-значими   от   вас самия,   вие  няма да им помогнете,  а ще ги научите да поставят другите по-високо  от себе си и винаги да остават назад,   без да се самоосъществяват. Това е голяма ирония. Не можете да дадете на децата си изкуствена самоувереност; те тряб­ва да я придобият, като  наблюдават,  че и вие живеете по същия начин. Само като се отнасяте към себе си като към най-значимия човек и не се жертвувате непрекъсна­то за тях, ще ги научите да бъдат самоуверени и да имат доверие в себе си. Ако сте човек, склонен да се жертвува, вие моделирате жертвоготовно поведение.   Какво озна­чава   жертвоготовното    поведение?   Да   слагате   другите над себе си, да не се харесвате, да търсите одобрение и други видове погрешно поведение. Да правите нещо за другите,  понякога е достойно за възхищение, но ако то е   за  ваша сметка,   вие   просто  учите другите   на  същия вид поведение,   пораждащо   неприязън.

Още докато са съвсем малки, децата обичат сами да правят различни неща. „Мога сам/а)“ „Гледай, мамо, правя го сам/а.“ „Сам/а ще се нахраня.“ Сигналите не­прекъснато прииждат. И макар че през тези първи годи­ни степента на зависимост е висока, почти от първия ден се забелязва ясно и стремежът към самостоятел­ност.

На четиригодишна възраст малката Роксана винаги тича при мама и тате,   ако се нарани или се нуждае  от някаква емоционална подкрепа. На осем- и на десетго­дишна възраст продължава да споделя всичко с тях. Ма­кар че иска да мине за голяма („Сама ще си закопчея палтото)“), тя още се нуждае от подкрепата на любящ родител („Виж, мамо, одрасках си коляното и ми потече кръв.“). Нейният Аз-образ се оформя чрез мнението на родителите й и на други значимиличности в живота й. Изведнъж Роксана става на четиринайсет години. Един ден се връща вкъщи разплакана, защото е спорила с приятеля си, и се затваря в стаята си. Майка й иска да говори с нея по обичайния си любящ маниер, но Рокса­на й отговаря твърдо: „Не желая да говоря за това. Ос­тави ме на мира.“ Вместо да приеме тази малка сцена като доказателство, че е била добър родител, и вместо да разбере, че малката Роксана — която винаги е споде­ляла проблемите си с мама — сега ги решава сама, май­ката се разстройва. Тя не е готова да пусне Роксана на свобода, да я остави да се оправя самостоятелно. За нея Роксана все още е малкото момиче, което е било доско­ро. Ако майката упорствува и наложи свое решение, Роксана  със сигурност  ще   възнегодува срещу  нея.

Желанието на детето да напусне гнездото е силно, но когато семейният механизъм е бил смазван с чувство на собственост и с жертви, естественият акт на „излита­нето“ се превръща в криза. За да се напусне гнездото в психично здрава атмосфера, не трябва да има нито кри­за, нито мъка. Това е естествената последица от ефек­тивния начин на живот. Когато обаче излитането от гнездото е съпроводено с чувството на вина и страха от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота — понякога до такава степен, че превръщат брачните взаимоотношения по-скоро във връзка между родители и деца, отколкото между двама души, които общуват на   равна   нога.Какви   са целите   ви при   отглеждането  на децата и при създаването на ефективни настоящи взаимоотноше­ния със собствените ви родители? Безспорно семейство­то е важна единица в процеса на развитието, но не  би трябвало да е неизменна единица. Не  би трябвало да е инструмент за насаждане на чувство на вина и невроза, щом като неговите членове започнат да се стремят към емоционална независимост. Сигурно сте чували родите­ли да казват: „Имам право да направя каквото пожелая от собственото си дете.“ Каква е печалбата от подобно властно поведение? Омраза, неприязън, гняв и фрустри-ращо чувство на вина към родителя, когато детето по­расне. Ако се вгледате в ефективните взаимоотношения между родители и деца, които не са свързани с изисква­ния или задължения, ще откриете, че тези родители се отнасят към децата си като към приятели. Ако детето разлее соса на масата, такъв родител няма да каже: „За­що  не внимаваш какво  правиш,   колко  си несръчен/а“ или нещо подобно. Вместо това реакцията ще бъде като към приятел, който е разлял нещо:  „Мога ли да ти по­могна?“   Вместо да обидите детето, което ви принадле­жи, вие уважавате достойнството му. Ще установите съ­що,  че  „добрите“, т. е. ефективните родители подхран­ват у децата си самостоятелност,   а не зависимост и не изпадат в истерия, когато децата им проявяват норма­лен  стремеж към   самостоятелност.  личности в живота й. Изведнъж Роксана става на четиринайсет години. Един ден се връща вкъщи разплакана, защото е спорила с приятеля си, и се затваря в стаята си. Майка й иска да говори с нея по обичайния си любящ маниер, но Рокса­на й отговаря твърдо: „Не желая да говоря за това. Ос­тави ме на мира.“ Вместо да приеме тази малка сцена като доказателство, че е била добър родител, и вместо да разбере, че малката Роксана — която винаги е споде­ляла проблемите си с мама — сега ги решава сама, май­ката се разстройва. Тя не е готова да пусне Роксана на свобода, да я остави да се оправя самостоятелно. За нея Роксана все още е малкото момиче, което е било доско­ро. Ако майката упорствува и наложи свое решение, Роксана  със сигурност  ще   възнегодува срещу  нея.
Желанието на детето да напусне гнездото е силно, но когато семейният механизъм е бил смазван с чувство на собственост и с жертви, естественият акт на „излита­нето“ се превръща в криза. За да се напусне гнездото в психично здрава атмосфера, не трябва да има нито кри­за, нито мъка. Това е естествената последица от ефек­тивния начин на живот. Когато обаче излитането от гнездото е съпроводено с чувството на вина и страха от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота — понякога до такава степен, че превръщат брачните взаимоотношения по-скоро във връзка между родители и деца, отколкото между двама души, които общуват на   равна   нога.Какви   са целите   ви при   отглеждането  на децата и при създаването на ефективни настоящи взаимоотноше­ния със собствените ви родители? Безспорно семейство­то е важна единица в процеса на развитието, но не  би трябвало да е неизменна единица. Не  би трябвало да е инструмент за насаждане на чувство на вина и невроза, щом като неговите членове започнат да се стремят към емоционална независимост. Сигурно сте чували родите­ли да казват: „Имам право да направя каквото пожелая от собственото си дете.“ Каква е печалбата от подобно властно поведение? Омраза, неприязън, гняв и фрустри-ращо чувство на вина към родителя, когато детето по­расне. Ако се вгледате в ефективните взаимоотношения между родители и деца, които не са свързани с изисква­ния или задължения, ще откриете, че тези родители се отнасят към децата си като към приятели. Ако детето разлее соса на масата, такъв родител няма да каже: „За­що  не внимаваш какво  правиш,   колко  си несръчен/а“ или нещо подобно. Вместо това реакцията ще бъде като към приятел, който е разлял нещо:  „Мога ли да ти по­могна?“   Вместо да обидите детето, което ви принадле­жи, вие уважавате достойнството му. Ще установите съ­що,  че  „добрите“, т. е. ефективните родители подхран­ват у децата си самостоятелност,   а не зависимост и не изпадат в истерия, когато децата им проявяват норма­лен  стремеж към   самостоятелност.  Уейн Дайър