Категория: <span>тревожност</span>

Онлайн курс за справяне с тревожни състояния

В И Д Е О  К У Р С  З А  С П Р А В Я Н Е  С  Т Р Е В О Ж Н И Т Е  С Ъ С Т О Я Н И Я

Освободи се от тревожността завинаги, без излишни процедури и лекарства!

Постоянно ли се чувстваш напрегнат, притеснен или сякаш си на ръба на нервна криза?

Влияе ли тревожността, която чувстваш върху твоите задължения – в семейството и в обществото?

Изпитваш ли страхове, за които знаеш, че са ирационални, но въпреки това не можеш да ги овладееш?

Вярваш ли, че нещо лошо ще се случи, ако нещата не се направят по определен начин?

Избягваш ли ситуации или дейности само защото те напрягат и те карат да се безпокоиш?

Получаваш ли внезапно, неочаквано и силно сърцебиене?

Мислиш ли, че зад всеки ъгъл те дебне опасност или катастрофа?

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=rAHpztPneUU

Последвайте линка за повече информация:

  • видео представяне
  • цена
  • начин на получаване на курса

Желая приятна работа!

Успех!

При желание за работа напишете на адрес :

therapy.d.koleva@gmail.com

Прочети повече

Дереализация и деперсонализация – симптоми на тревожността.

Често хората се сблъскват с усещания, които са странни за тях и не могат да получат обяснение за това какво се случва. Това води до създаване на силен стрес, произвеждащ чувството страх и една свръхфиксация в усещанията, която вместо да им даде отговори, по скоро усилва и автоматизира усещането. Едни от тези усещания са известни като дереализация и деперсонализация.

Независимо, че те се разглеждат като синдром известен като нозологична единица в МКБ10 /международната класификация на болестите/ , в болшинството от случаите дереализацията и деперсонализацията се явяват като самостоятелно състояние. Въпреки поставянето им като диагноза. Единно мнение, че може да бъде самостоятелно заболяване не е приета.

Най- често дереализацията и деперсонализацията се намират в структурата на различни психологични състояния, като например тревожните разстройства. Този тип разстройства се появяват при нарушение на адаптацията на личността при различен тип психологични травми – преживяване на силни стресови ситуации, промяна в житейския статус, сблъскване с промени, които изискват нова житейска стратегия и др. Понякога се появяват и при психични заболявания, но там те не са водещи като усещане и преживяване, затова няма да се фиксираме на тях.

Всъщност, дереализацията и деперсонализацията се явяват не синдром, а симптом, независимо, че се нарича синдром.

Деперсонализацията е усещане на отчуждаване на собствения Аз от текущата обстановка. Както е описано в учебниците, сякаш човек наблюдава текущата ситуация от страни т.е. все едно неговото собствено Аз се отделя от неговия организъм. Все едно се наблюдава отстрани.

Дереализацията е усещане за изкуственост на обкръжаващата ни среда. Отдалечаване от реалната действителност.

И двете състояния могат да имат различна степен на проявление. Например напълно здрав човек също може да изпитва състояния на деперсонализация и дереализация. Могат да се появят при ситуации, в които дадена дейност протича твърде бавно и монотонно, като слушане на дълга лекция, чакане, работа по документи и др.

Напълно възможно е да възникнат състояния при които човек изпълнява действия, при които да възникне усещане за подобни състояния.

Състоянията дереализация и деперсонализация наблюдаваме и при психоемоционални състояния с нарушение на адаптацията. Именно състоянието на изтощаване на психическите компоненти и изтощаване в психоемоционалната сфера плюс зачестило безсъние. Симптомите дереализация и деперсонализация са много неприятни като преживяване и често създават у страдащия вярването, че полудява или че нещо извънредно се случва с него. Колкото повече мисълта пада върху усещането и анализа за него, толкова повече то се усилва, заради създаващия стрес и покачване на нивото на тревожност. Чисто технически първият етап на справяне е да се промени фокуса и да се позволи на усещането да отшуми. За по – трайни резултати е необходимо да се работи психотерапевтично върху причините довели до възникването на тревожността, която в дадения случай се проявява през тези симптоми.

Най- често справянето е свързано с възвръщането на интелектуалната, емоционалната, волевата и мотивационна сфера на личността в тяхното нормално русло. През осъзнаването на собствената значимост, значимостта за другите, развиване на психологичния ресурс за достигане на перспективни житейски цели.

Автор: Диляна Колева

 

 

Влиянието на емоциите за възникване на тревожни състояния и придружаващите ги симптоми

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

  • като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
  • като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

  • анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
  • силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
  • Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

 

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Главоболието като психосоматика

Всеки човек преминава по различен начин през важните ситуации в своя живот. Независимо дали са положително или отрицателно заредени, те пораждат усещането за ново и непознато, което на свой ред активира редица промени в тялото и писихиката целящи да ни защитят. Тази мобилизация на организма ни създава състояние на стрес. Под стрес се разбира състояние на екстремно повишени изисквания към организма от различно естество. Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат:
болестно състояние
физическо свръхнатоварване
психическо и емоционално свръхнатоварване
екстремни условия на средата

Често усещанията на тялото и предизвиканите болежки, нямат физиологичен характер и не са свързани с каквото и да е изменение в телесното здраве. Въпреки фиксирането на повечето хора в прегледи и медикаменти, когато даден симптом не отминава това е ясен признак за психосоматика / усещане породено от мисловен процес и отминаващо при промяна на отношението към него/.

Един от тези психосоматични проблеми е главоболието. Вероятно всеки се е сблъсквал с неприятната болка в главата, независимо дали е породена от реално заболяване и /или от свръхнапрежение. На много от нас се е случвало въпреки приетите медикаменти, главоболието да не отминава с дни, дори с месеци. Това е ясен признак, че сме направили психосоматика т.е. реагираме през главоболие на вътрешно напрежение породено от заобикалящата ни действителност. Често напрежението се покачва от подсъзнателни процеси, които са непонятни за страдащия, ето защо, ако главоболието ви продължава повече от месец и не помагат медикаменти обърнете се към психолог-психотерапевт, за трайно справяне с проблема.

Какви видове главоболие причинява стресът?

психогенно главоболие – почти ежедневно главоболие, обхващащо периоди от месеци и дори години без да има свободни от главоболие периоди. Отслабва при психична отмора (отпуск или ваканция). Провокира се от стрес и психическо напрежение. Профилактика – избягване на стреса. Лечението е посредством психотерапия, релаксиращи техники, по-рядко психоанализа.
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
хронично ежедневно главоболие – среща се при 4-5% от населението и бива първично – продължава 15 или повече дни месечно; вторично – като проява на други заболявания на мозъка – съдови, неопластични, инфекциозни, травматични. Често се придружава от депресия или тревожност. Провокира се от стрес, напрежение, злоупотреба с някои медикаменти (барбитурати, опиоидни анелгетици). Профилактика – избягване на стреса. Често се включват антидепресанти, но те не са трайно повлияващи главоболието, трябва да се открие първопричината.

 

Тензионно главоболие

От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние

Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.

Как да направим превенция на тензионното главоболие?

Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства

Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.

Емоционалното манипулиране в партньорството, приятелството, служебните отношения

Съботен тренинг в две части – теоретична/разбиране и разпознаване/ и практична/как да превърнем разбирането в действие/.

Местата за 21.01.2017 са запълнени. Протича записване за 28.01.2017. Актуално записани се смятат само хората потвърдили присъствие с телефонно обаждане.

 

Кога другите хора използват страха, дълга и вината, за да ни манипулират?

През ролеви игри, смях, разбиране и споделяне участниците в тренинга ще се запознаят с основни стратегии за справяне с манипулаторите край себе си.
Преди всичко, обаче, ще се научат да ги различават.

Преди да определим нечие поведение като емоционална манипулация над нас, трябва да сме запознати с някои основни компонента на този вид отношение.

ШЕСТ СИМПТОМА НА МАНИПУЛИРАНЕТО

1. Изискване
2. Съпротива
3. Натиск
4. Заплаха
5. Подчинение
6. Повторение

Емоционалната манипулация е могъща форма на изнудване, при която близките ни заплашват да ни накажат за това, че не постъпваме, както те искат. Те познават слабите ни места и най – дълбоките ни тайни.
Това може да са родителите или партньорите ни, шефовете или колегите ни, приятелите или любовниците. Без значение колко им пука за нас, те използват тази вътрешна информация, за да получат това което искат: нашето подчинение.

Това може да се случва толкова завоалирано, че дори да не осъзнаваме колко силно сме манипулирани.


По време на първата част, се запознаваме с видовете манипулативно поведение – разпознаване и отреагиране. Работа с лични казуси и работни случаи.
По време на втората част – усвояване на методи за противодействие на манипулацията и промяна на взъимоотношението.
! Всеки участник ще получи материали, с които ще формира един добър наръчник за справяне в подобни ситуации.
Първа част ще се проведе на 21.01.2017г.  /Втора част ще се проведе в избрана от групата събота от месец февруари./
Програма:
10.00 – 12.00
Запознаване на групата и въвеждане в емоционалното монипулиране. Какво е емоционално изнудване?
12.00 – 13.00
Обедна пауза
13.00- 14.30
Видове емоционални манипулации – как да ги различаваме, разпознаване на манипулативни поведения и най – често срещаните реакции издаващи поддаване на манипулацията.
14.30- 14.45
Кафе пауза
14.45 – 16.30
Работа с лични казуси, обратна връзка от групата, разпознаване на манипулирани  иманипулиращи.

 

Записване:
e-mail: dilynakoleva@gmail.com
тел: 0878 510 963

Такса: 30 лв за среща.

Водещ: Диляна Колева – психолог консултант

Да се сприятелим със страха, да го използваме

Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.

Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.

Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.

Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.

Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: “Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.” Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: “Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.” И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : “Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.”

Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.

 

Противодействие: Да убием страха с друга емоция

Конкретния страх, както и всяко друго чувство, можем да преборим с друг страх или друга емоция: ярост или умора, уверено поведение или отпускане на мускулатурата(медитация), сексуална възбуда или смях. Като заместител понякога можем да използваме дихателни упражнения, самоинструкции, конкурентно двигателно поведение, приятни действия и стимули, лакомства(за деца), шеги и закачки и т.н. В имплозивната терапия даже със силния страх се справят чрез умората и скуката. Един от най-ефективните заместители на страха при работещи възрастни е да се захванат с работа, която да заеме цялото им внимание. За това става въпрос и в пословицата „Очите се стархуват, ръцете – не.“

 

Една история:

„На работа имаше една жена, която много се заяждаше с мен, постоянно нещо измисляше, интригантваше и създаваше ситуации… Ако я срещнех сутрин, то целият ми ден се проваляше заради мъчителното преживяване заради онова което е казала. Аз вече панически се боях от нея и се мъчех да я избягвам. Наистина беше страшно – чак ми се гадеше понякога.

Тогава ми попадна следната фраза: „Страхуваш се от онзи, който се страхува от теб“. Тя някакси ме спаси, набрах смелост… На следващата сутрин, виждайки бързащата към мен „лелка“, спокойно се приближих към нея и точно когато си отвори устата и казах: „ Ако е възможно, не разговаряйте с мен сутрин. Страх ме е от Вас. После не мога да работя нормално.“  Тя се изненада:“Страхувате се?“ – „Да“ – отвърнах – „Много ме е страх“.

И така, известно време все още ми трепереше вътрешно, но скоро страхът ми спадна, изчезнаха притесненията, олекна ми. Строи ме се дори, че тя започна да ме избягва.

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са “чужди”. Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса – защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.

Има ли основания за страха и безпокойството

Разумният човек не бърза да се страхува, за него е естествено в началото да разбере – какво всъщност се случва, вярно ли е и има ли основания за безпокойство. Това сваля измамата и страха от страха намаля, като предпазва от напрегнати преживявания.

За да си изясним ситуацията, първо трябва да бъдем внимателни към информацията, която идва към нас, как я приемаме, и какво остава като мисъл в главата ни.

  • Страшно ли е наистина, това което виждаме или чуваме?
  • Ужасно ли е това, което ни предстои в действителност?
  • Какво катастрофално предстои, ако не издържим този изпит? Кое е най – лошото което ще се случи в действителност?

Ако не се самоизмамите и се разберете със себе си, много от страховете бързо ще си отидат. Често страховете са напълно неоснователно, просто трябва да се фиксираме и да ги разобличим.

Много хора се страхуват да кажат какво мислят, тъй като се страхуват, че това ще доведе до покачване на напрежението и конфликт. Това съвсем не е така. За тези които могат да разговарят, това е просто още една тема за разговор с любимия, близкия приятел или колегата. /за хората с проблем в общуването препоръчвам тренига „Усвояване на основни умения за общуване. Защо попадам в една и съща ситуация“ . Повече информация в раздел Тренинги/

Друг важен момент в преодоляването на страха е „отчитането на риска“. Много хора се страхуват да летят със самолет, често това е несъзнателното неразбиране на това, как самолетът лети и защо не пада. Или защото вярват, че полета със самолет по – несигурен от пътуването с автомобил или  автобус. Това е статистически неправилно. Работата по тези направления е важен за хората страхуващи се да летят. /Препоръчвам участие в тренинга „Тревожни разстройства“ – в раздел Тренинги/

Друг аспект, в който се развиват нереални страхове това са преживените загуби и техните размери в емоционалния и психичния свят на човека.  Харата натрупват опитност при преживяване на загубите в живота си и могат да различат сериозната загуба от ежедневната или маловажната такава. Детето преживява като огромна загуба липсата на бонбона в кутийката си и може да плаче с часове. Възрастният може да се опре на житейския си опит и да различи дребната загуба от голямата.

Големината на загубата може да стане по – реална когато се сравни с нещо друго. С какво? Ето някълко примера:

  • Паричния еквивалент на появилата се неприятност – в това сравнение има голям смисъл, времето за отстраняването на проблема изчислен в пари, например: „Забравих си в къщи мобилния.“ – колко страшно е това за теб? Колко часа или минути ще са ти нужни да се върнеш, за да го вземеш? А колко струва един работен час за теб? Тази цена проблем ли е за теб?
  • Сравнение с настоящи загуби. Един мъдър човек, за разлика от човека – дете, може да вземе за база преживените си загуби и да определи размера на инцидента реално.

ТЕХНИКА „ЕМОЦИОНАЛЕН СВЕТОФАР“

Вземете тетрадка или лист хартия и го разделете на четири колонки. Първата я именувайте „Боклук“ , а другите три са „Зелено“, „Жълто“ и „Червено“.

  • Зелената колонка – малки неприятности. Тук може да вписвате разнообразните малки неприятности – счупих си телефона, загубих дребна сума пари, Разпорих, скъсах дреха. Да, неприятно, но с това живота не свършва. Също както шофьорът виждайки на кръстовището зелена светлина, забавя молко колата, за всеки случй, но тя не спира.
  • Жълтата колонка – средни неприятности. Това е светлината на светофара при която шофьорите намалят скоростта, за да преценят да спрат или да преминат. Това са неприятностите, които се появяват в живота ви и започват да ви пречат, но вие можете да ги преодолеете, дори да се наложи да забавите темпото в някоя област.
  • Червената колонка – големи неприятности. На червената светлина, шофьорът задължително спира. Това е неприятност, заради която живота ви спира, преживява се като края на личния свят.

Какво ще даде разбивката на неприятностите в този ред? Интересното е, че самото подреждане на неприятностите по този критерии, ще промени тяхната сила и статуса им. Без да усетите ще се промени вашето възприятие за събитията и те постепенно, събития, които смятате за неприятности ще преминат в колонка „Боклук“, т.е. те вече няма да се възприемат като такива.  Ако редовно селектирате преживяванията си по тази схема, ще видите, как все по – малко от тях ще попадат в грефите „Жълто“ и „Червено“ . Така вашите страх и безпокойство ще преминат в адекватна загриженост.

Самоувереност

Увереността в себе си има три основни страни.

  1. Чувството за увереност – внушеното усещане за сила, права и правота.
  2. Уверено поведение – демонстрира се сила и е характерно за хора със силни позиции.
  3. Решителност – уверено приемане и сигурност в решенията, решимост.

Когато жените говорят за своята увереност, те обикновено имат предвид чувството на увереност, усещането. Когато мъжете говорят за своята увереност те най – често имат предвид поведението си.

Противоположното на увереност е неувереност : внушения страх, усещането за липса на сили, неспособността да се вземе решения. Неувереността е типичното поведение на невротика и човека – дете.  При възрастните и психологично здрави хора няма проблем с неувереността, но стои задачата за разработка на по- голяма увереност, до колкото това се явява като важен житейски ресурс.

Признаци на увереност –  в основата на увереността е спокойствието, то е корсета ѝ, смелостта да заявиш себе си и да имаш уверено поведение.

Спокойствието това е отпуснато тяло, без блокажи, без суета в действията и движението, спокойното изражение на лицето; спокоен, прям, не „бягащ“ поглед; ясна последователна реч;

Стойката на увереността – човек е изправен, има навик да държи изправена главата си, изпънати плещи, уверена походка, ясни движения.

Смелостта да се заявиш: не бъди „писклив“, не позволявай на гласовете в главата ти да замъгляват ясния звук, говори силно, бъди точен във формулировките си, решителен в изводите, способен да заявиш ясно желанията си и да настояваш за законовите си права, готов да даваш задачи и да изискваш изпълнението им.

Що се отнася до увереността на болшинството – житейска норма, да се видят тези признаци на увереност не винаги е просто.Увереното поведение на един човек, на фона на увереното поведение на друг човек изглежда просто, като нормално поведение.  Увереното поведение, е лесно различимо като контраст на неувереното.

Развиването на самоувереност е възможно и нужно, но бъдете готови за това, че тази работа не винаги е бърза, и предполага развитие  по няколко доста различни направления. Това е и създаване на здрава житейска стратегия, и преработка на слабостите, и на укрепване на чувството на увереност. Да се работи самостоятелно по тези направления е доста сложно, но въпреки това не е невъзможно. И тук е място за вашия избор. Най – простия начин е да се обърнете към център или специалист, който провежда тренинги за развитие на увереност в себе си. В този случай трябва да се знае, че тренингите и водещите са различни и може и да не се получи желания резултат. Ако има хора, които са готови да търсят развиване на увереността в себе си, то има /проблемни/ и други, които търсят някой който да разреши проблемът и с неувереността, често това е невъзможно.

ФОРМИРАНЕ НА УВЕРЕНОСТ В ДЕТЕТО

Задача на родителите е да помогнат на детето да развие силните страни в себе си и да се научи да ги ползва, по начин по който това да му носи удовлетворение. Осъзнаването на собствените недостатъците може да разруши или парализира личността, може и да е обратно, да му даде огромен емоционален заряд, който да му помогне да постигне успехи в най – различни области. / повече по темата в статията „Формиране на увереност при децата“/

 

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …