Категория: <span>Натрапливости</span>

Онлайн курс за справяне с тревожни състояния

В И Д Е О  К У Р С  З А  С П Р А В Я Н Е  С  Т Р Е В О Ж Н И Т Е  С Ъ С Т О Я Н И Я

Освободи се от тревожността завинаги, без излишни процедури и лекарства!

Постоянно ли се чувстваш напрегнат, притеснен или сякаш си на ръба на нервна криза?

Влияе ли тревожността, която чувстваш върху твоите задължения – в семейството и в обществото?

Изпитваш ли страхове, за които знаеш, че са ирационални, но въпреки това не можеш да ги овладееш?

Вярваш ли, че нещо лошо ще се случи, ако нещата не се направят по определен начин?

Избягваш ли ситуации или дейности само защото те напрягат и те карат да се безпокоиш?

Получаваш ли внезапно, неочаквано и силно сърцебиене?

Мислиш ли, че зад всеки ъгъл те дебне опасност или катастрофа?

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=rAHpztPneUU

Последвайте линка за повече информация:

  • видео представяне
  • цена
  • начин на получаване на курса

Желая приятна работа!

Успех!

При желание за работа напишете на адрес :

therapy.d.koleva@gmail.com

Прочети повече

Дереализация и деперсонализация – симптоми на тревожността.

Често хората се сблъскват с усещания, които са странни за тях и не могат да получат обяснение за това какво се случва. Това води до създаване на силен стрес, произвеждащ чувството страх и една свръхфиксация в усещанията, която вместо да им даде отговори, по скоро усилва и автоматизира усещането. Едни от тези усещания са известни като дереализация и деперсонализация.

Независимо, че те се разглеждат като синдром известен като нозологична единица в МКБ10 /международната класификация на болестите/ , в болшинството от случаите дереализацията и деперсонализацията се явяват като самостоятелно състояние. Въпреки поставянето им като диагноза. Единно мнение, че може да бъде самостоятелно заболяване не е приета.

Най- често дереализацията и деперсонализацията се намират в структурата на различни психологични състояния, като например тревожните разстройства. Този тип разстройства се появяват при нарушение на адаптацията на личността при различен тип психологични травми – преживяване на силни стресови ситуации, промяна в житейския статус, сблъскване с промени, които изискват нова житейска стратегия и др. Понякога се появяват и при психични заболявания, но там те не са водещи като усещане и преживяване, затова няма да се фиксираме на тях.

Всъщност, дереализацията и деперсонализацията се явяват не синдром, а симптом, независимо, че се нарича синдром.

Деперсонализацията е усещане на отчуждаване на собствения Аз от текущата обстановка. Както е описано в учебниците, сякаш човек наблюдава текущата ситуация от страни т.е. все едно неговото собствено Аз се отделя от неговия организъм. Все едно се наблюдава отстрани.

Дереализацията е усещане за изкуственост на обкръжаващата ни среда. Отдалечаване от реалната действителност.

И двете състояния могат да имат различна степен на проявление. Например напълно здрав човек също може да изпитва състояния на деперсонализация и дереализация. Могат да се появят при ситуации, в които дадена дейност протича твърде бавно и монотонно, като слушане на дълга лекция, чакане, работа по документи и др.

Напълно възможно е да възникнат състояния при които човек изпълнява действия, при които да възникне усещане за подобни състояния.

Състоянията дереализация и деперсонализация наблюдаваме и при психоемоционални състояния с нарушение на адаптацията. Именно състоянието на изтощаване на психическите компоненти и изтощаване в психоемоционалната сфера плюс зачестило безсъние. Симптомите дереализация и деперсонализация са много неприятни като преживяване и често създават у страдащия вярването, че полудява или че нещо извънредно се случва с него. Колкото повече мисълта пада върху усещането и анализа за него, толкова повече то се усилва, заради създаващия стрес и покачване на нивото на тревожност. Чисто технически първият етап на справяне е да се промени фокуса и да се позволи на усещането да отшуми. За по – трайни резултати е необходимо да се работи психотерапевтично върху причините довели до възникването на тревожността, която в дадения случай се проявява през тези симптоми.

Най- често справянето е свързано с възвръщането на интелектуалната, емоционалната, волевата и мотивационна сфера на личността в тяхното нормално русло. През осъзнаването на собствената значимост, значимостта за другите, развиване на психологичния ресурс за достигане на перспективни житейски цели.

Автор: Диляна Колева

 

 

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Да се сприятелим със страха, да го използваме

Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.

Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.

Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.

Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.

Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: “Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.” Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: “Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.” И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : “Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.”

Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.

 

СКРИНИНГОВ ВЪПРОСНИК НА ХАМБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА ОБСЕСИИ И КОМПУЛСИИ

Въпроси:                                                                                                                           

  1. Миете ли ръцете си, след като сметнете , че сте се доближили твърде много до животно или мръсен обект? – ВЯРНО /НЕВЯРНО
  2. Оправяте ли покривки за маси или килими, защото мислите, че не са точно както трябва да бъдат? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  3. Има ли дни, когато трябва да мислите за определени думи или образи толкова много, че не сте в състояние да мислите за нищо друго? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  4. Често невъзможно ли ви е да спрете да повтаряте /дори и само наум/изречение, което вече е било казано? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  5. През деня мислите ли по няколко пъти за работа, която вече сте свършили? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  6. Откривате ли, че не може да спрете да броите по време на някои дейности? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  7. Понякога опитвате ли да се разсейвате от мисълта, че партньорът ви прави нещо, за което не желае вие да знаете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  8. Има ли дейности, които не можете да свършите, преди да сте изброили до определено число? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  9. Понякога разсейвате ли се съзнателно от мисълта, че ще се нараните или убиете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  10. През деня често ли си спомняте определена дума, картина или изречение? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  11. Проверявате ли чистотата на обществени места за сядане, например в автобуси или таксита, преди да седнете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  12. Понякога повтаряте ли на глас това, което вече е било изговорено, макар че опитвате да спрете и да не го правите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  13. След като сте излезли от къщи налага ли ви се непрекъснато да мислите дали всичко е наред там? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  14. Преди да започнете да ес обличате, мислите ли точно как да го направите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  15. Откривате ли, че броите нещата без никаква причина? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  16. Имало ли е ден, когато не сте могли да мислите за нищо друго освен за нараняване на себе си или самоубийство? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  17. Миете ли си ръцете след четене на вестник? – ВЯРНО/ НЕВЯРНО
  18. Някога забелязвали ли сте, че докосвате неща няколко пъти преди или след като сте ги използвали? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  19. Някога докосвали ли сте ключове на електрически уреди няколко пъти и броили ли сте, въпреки че сте се опитвали да не го правите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  20. Проверявате ли книгите и списанията за сгънати листа и изправяли ли сте ги незабавно? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  21. След като ги прочетете, сгъвате ли вестниците пак по първоначалния начин? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  22. Хрумва ли ви често мисълта, че може да се разболеете, да ослепеете или да полудеете? – ВЯРНО /НЕВЯРНО
  23. Има ли дни, когато можете да мислите, само за нараняването или убийството на някого? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  24. След като си легнете, ставате ли отново, за да проверите всички електрически уреди? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  25. Броенето на броя пъти, когато докосвате електрическите ключове, пречи ли на всекидневните ви дейности? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  26. Преподреждате ли многократно нещата на бюрото си, в шкфа или на други места, макар че нищо не е било докосвано, от както сте ги подреждали за последен път? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  27. Проверявате ли адреса на изпращача, непосредствено преди да пуснете писмо в пощенската кутия? – ВЯРНО/НЕВЯРНО

 

 

ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

 

Резултати за наличието на обсесии

Изчислете общия сбор от отговорите „ВЯРНО“ на въпросите:

3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 13; 14; 15; 16; 22; 23

Ако общия сбор от отговорите  „ВЯРНО“ , заградени за тези въпроси е:

1 или 2 вероятно нямате клинично значими обсесии.

3; 4; 5; 6 вероятно имате обсесии, които са клинично значими, необходимо е да направите психологична консултация с психолог или психотерапевт, изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

7 до 14 имате клинично значими обсесии, за да не се задълбочи и прогресира вашето състояние потърсете психологична помощ от психолог или психотерапевт изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

 

Резултати за компулсии

Изчислете общия сбор от отговорите „ВЯРНО“ на въпросите:

1; 2; 11; 12; 17; 18; 19; 20; 21; 24; 25; 26; 27

Ако общия сбор от отговорите  „ВЯРНО“ , заградени за тези въпроси е:

1; 2 или 3 вероятно нямате клинично значими компулсии.

4; 5; 6 или 7 вероятно имате клинично значими компулсии, необходимо е да направите психологична консултация с психолог или психотерапевт, изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

8 до 13 имате клинично значими обсесии, за да не се задълбочи и прогресира вашето състояние потърсете психологична помощ от психолог или психотерапевт изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

Ако и двата резултата са в третия вариант, налице е развиващо се обсесивно компулсивно разстройство и е необходима незабавно психотерапветична намеса.

 

Психологичният тест е инструмент на психологичното консултиране. С негова помощ по – лесно се достига до информацията, която е необходима на специалиста, за да направи оценка на състоянието.

Използван самостоятелно и изолирано от беседата и работата с психолог, теста е слабо критичен и не може да служи за самодиагностициране.

Използването самостоятелно на психологичен тест, може да потвърди или отхвърли ваши съмнения към определено състояние и да ви помогне да решите дали имате нужда от консултация или не.

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …