Категория: <span>Панически разстройства</span>

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

• като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
• като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

• анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
• силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
• Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

Конкретния страх, както и всяко друго чувство, можем да преборим с друг страх или друга емоция: ярост или умора, уверено поведение или отпускане на мускулатурата(медитация), сексуална възбуда или смях. Като заместител понякога можем да използваме дихателни упражнения, самоинструкции, конкурентно двигателно поведение, приятни действия и стимули, лакомства(за деца), шеги и закачки и т.н. В имплозивната терапия даже със силния страх се справят чрез умората и скуката. Един от най-ефективните заместители на страха при работещи възрастни е да се захванат с работа, която да заеме цялото им внимание. За това става въпрос и в пословицата „Очите се стархуват, ръцете – не.“

Една история:

„На работа имаше една жена, която много се заяждаше с мен, постоянно нещо измисляше, интригантваше и създаваше ситуации… Ако я срещнех сутрин, то целият ми ден се проваляше заради мъчителното преживяване заради онова което е казала. Аз вече панически се боях от нея и се мъчех да я избягвам. Наистина беше страшно – чак ми се гадеше понякога.

Тогава ми попадна следната фраза: „Страхуваш се от онзи, който се страхува от теб“. Тя някакси ме спаси, набрах смелост… На следващата сутрин, виждайки бързащата към мен „лелка“, спокойно се приближих към нея и точно когато си отвори устата и казах: „ Ако е възможно, не разговаряйте с мен сутрин. Страх ме е от Вас. После не мога да работя нормално.“  Тя се изненада:“Страхувате се?“ – „Да“ – отвърнах – „Много ме е страх“.

И така, известно време все още ми трепереше вътрешно, но скоро страхът ми спадна, изчезнаха притесненията, олекна ми. Строи ме се дори, че тя започна да ме избягва.

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са “чужди”. Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса – защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.

Разумният човек не бърза да се страхува, за него е естествено в началото да разбере – какво всъщност се случва, вярно ли е и има ли основания за безпокойство. Това сваля измамата и страха от страха намаля, като предпазва от напрегнати преживявания.

За да си изясним ситуацията, първо трябва да бъдем внимателни към информацията, която идва към нас, как я приемаме, и какво остава като мисъл в главата ни.

• Страшно ли е наистина, това което виждаме или чуваме?
• Ужасно ли е това, което ни предстои в действителност?
• Какво катастрофално предстои, ако не издържим този изпит? Кое е най – лошото което ще се случи в действителност?

Ако не се самоизмамите и се разберете със себе си, много от страховете бързо ще си отидат. Често страховете са напълно неоснователно, просто трябва да се фиксираме и да ги разобличим.

Много хора се страхуват да кажат какво мислят, тъй като се страхуват, че това ще доведе до покачване на напрежението и конфликт. Това съвсем не е така. За тези които могат да разговарят, това е просто още една тема за разговор с любимия, близкия приятел или колегата. /за хората с проблем в общуването препоръчвам тренига „Усвояване на основни умения за общуване. Защо попадам в една и съща ситуация“ . Повече информация в раздел Тренинги/

Друг важен момент в преодоляването на страха е „отчитането на риска“. Много хора се страхуват да летят със самолет, често това е несъзнателното неразбиране на това, как самолетът лети и защо не пада. Или защото вярват, че полета със самолет по – несигурен от пътуването с автомобил или  автобус. Това е статистически неправилно. Работата по тези направления е важен за хората страхуващи се да летят. /Препоръчвам участие в тренинга „Тревожни разстройства“ – в раздел Тренинги/

Друг аспект, в който се развиват нереални страхове това са преживените загуби и техните размери в емоционалния и психичния свят на човека.  Харата натрупват опитност при преживяване на загубите в живота си и могат да различат сериозната загуба от ежедневната или маловажната такава. Детето преживява като огромна загуба липсата на бонбона в кутийката си и може да плаче с часове. Възрастният може да се опре на житейския си опит и да различи дребната загуба от голямата.

Големината на загубата може да стане по – реална когато се сравни с нещо друго. С какво? Ето някълко примера:

• Паричния еквивалент на появилата се неприятност – в това сравнение има голям смисъл, времето за отстраняването на проблема изчислен в пари, например: „Забравих си в къщи мобилния.“ – колко страшно е това за теб? Колко часа или минути ще са ти нужни да се върнеш, за да го вземеш? А колко струва един работен час за теб? Тази цена проблем ли е за теб?
• Сравнение с настоящи загуби. Един мъдър човек, за разлика от човека – дете, може да вземе за база преживените си загуби и да определи размера на инцидента реално.

ТЕХНИКА „ЕМОЦИОНАЛЕН СВЕТОФАР“

Вземете тетрадка или лист хартия и го разделете на четири колонки. Първата я именувайте „Боклук“ , а другите три са „Зелено“, „Жълто“ и „Червено“.

• Зелената колонка – малки неприятности. Тук може да вписвате разнообразните малки неприятности – счупих си телефона, загубих дребна сума пари, Разпорих, скъсах дреха. Да, неприятно, но с това живота не свършва. Също както шофьорът виждайки на кръстовището зелена светлина, забавя молко колата, за всеки случй, но тя не спира.
• Жълтата колонка – средни неприятности. Това е светлината на светофара при която шофьорите намалят скоростта, за да преценят да спрат или да преминат. Това са неприятностите, които се появяват в живота ви и започват да ви пречат, но вие можете да ги преодолеете, дори да се наложи да забавите темпото в някоя област.
• Червената колонка – големи неприятности. На червената светлина, шофьорът задължително спира. Това е неприятност, заради която живота ви спира, преживява се като края на личния свят.

Какво ще даде разбивката на неприятностите в този ред? Интересното е, че самото подреждане на неприятностите по този критерии, ще промени тяхната сила и статуса им. Без да усетите ще се промени вашето възприятие за събитията и те постепенно, събития, които смятате за неприятности ще преминат в колонка „Боклук“, т.е. те вече няма да се възприемат като такива.  Ако редовно селектирате преживяванията си по тази схема, ще видите, как все по – малко от тях ще попадат в грефите „Жълто“ и „Червено“ . Така вашите страх и безпокойство ще преминат в адекватна загриженост.