Категория: <span>социална тревожност</span>

адреналин взаимоотношения Генерализирана тревожност емоции Панически разстройства себепознание социална тревожност стрес Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Влиянието на емоциите за възникване на тревожни състояния и придружаващите ги симптоми

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

  • като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
  • като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

  • анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
  • силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
  • Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

 

взаимоотношения Панически разстройства социална тревожност стрес тревожност Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Противодействие: Да убием страха с друга емоция

Конкретния страх, както и всяко друго чувство, можем да преборим с друг страх или друга емоция: ярост или умора, уверено поведение или отпускане на мускулатурата(медитация), сексуална възбуда или смях. Като заместител понякога можем да използваме дихателни упражнения, самоинструкции, конкурентно двигателно поведение, приятни действия и стимули, лакомства(за деца), шеги и закачки и т.н. В имплозивната терапия даже със силния страх се справят чрез умората и скуката. Един от най-ефективните заместители на страха при работещи възрастни е да се захванат с работа, която да заеме цялото им внимание. За това става въпрос и в пословицата „Очите се стархуват, ръцете – не.“

 

Една история:

„На работа имаше една жена, която много се заяждаше с мен, постоянно нещо измисляше, интригантваше и създаваше ситуации… Ако я срещнех сутрин, то целият ми ден се проваляше заради мъчителното преживяване заради онова което е казала. Аз вече панически се боях от нея и се мъчех да я избягвам. Наистина беше страшно – чак ми се гадеше понякога.

Тогава ми попадна следната фраза: „Страхуваш се от онзи, който се страхува от теб“. Тя някакси ме спаси, набрах смелост… На следващата сутрин, виждайки бързащата към мен „лелка“, спокойно се приближих към нея и точно когато си отвори устата и казах: „ Ако е възможно, не разговаряйте с мен сутрин. Страх ме е от Вас. После не мога да работя нормално.“  Тя се изненада:“Страхувате се?“ – „Да“ – отвърнах – „Много ме е страх“.

И така, известно време все още ми трепереше вътрешно, но скоро страхът ми спадна, изчезнаха притесненията, олекна ми. Строи ме се дори, че тя започна да ме избягва.

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са “чужди”. Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса – защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.

социална тревожност стрес Тийнейджъри тревожност От admin 0 Коментари

“Нестандартните постъпки” – упражнение за увеличаване на самоувереността

В Япония туристи могат да видят как на площада работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите – обучение “нестандартни постъпки” или “необичайно поведение”.

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода – това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорира мнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалният тренинг “Нестандартни постъпки” се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия, които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но…… но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението “Нестандартни постъпки” е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност, тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по-трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни – такива, каквито “нормалните” (тези, които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции (exposure/response prevention)
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да извършвате нестандартни постъпки; но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да бъде невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова, което ви е вътрешно трудно и страшно да направите в рамките на собствената физическа безопасност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони, привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време то излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставена с нашата действителност е – да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или в непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв, какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да извършвате сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг – така ще ви е по-забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага – ” Това не е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!” Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за спектакъл в драматичния театър. Когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да извършвате нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата – в тези ситуации тренингът “Нестандартни постъпки”  може да навреди на репутацията ви. Важно е да помните, че нестандартните постъпки не са свързани с хулиганско поведение и не напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки – прекратете извършването на нестандартни постъпки и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

– Промяна на обичайните задачи – отидете на работа по друг път; не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали; купете нестандартни за вас неща.
– Да се ​​запознаем с някого – това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт; няма значение къде и как – важно е лицето да е ново за вас.
– Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
– Научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите – да свирите на китара, да плетете, да карате лодка; това разширява зоната ви на комфорт.
– Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил; ако слушате рок – идете на джаз концерт; ако обичате мелодрами – отидете на екшън филм.
– Спрете да планирате, правете всичко в движение; може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
– Посетете ново, нетипично място с нестандартна кухня.
– Облечете се нетипично – сменете стила, цветовете, визията.
– Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите.
– Качете се в автобус с непознат номер.

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства – социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог – психотерапевт.

перфекционизъм социална тревожност От admin 0 Коментари

Фейсбук – 9 упражнения за социална фобия и перфекционизъм

Упражненията са базирани на техниката exposure and response prevention. Идеята е да се поставите в некомфортни за вас ситуации и да изтърпите напрежението, като устоите на желанието да извършите обичайните си действия за намаляването му. В случая това най-често са: проверяване за грешки, редактиране, изтриване, обяснения, оправдания, извинения, авто-иронизиращи коментари и всякакви други такива. Ако тези ситуации не са некомфортни за вас, упражненията нямат смисъл. Ако ситуациите са некомфортни, но не можете да устоите на “ритуалите”, упражненията също нямат смисъл – само ще засилите още повече тревожността си.
Упражненията имат смисъл и спомагат за намаляване на напрежението в дългосрочен план тогава, когато: 1) ситуациите наистина ви причиняват значителна тревожност; 2) можете да устоите на желанието да направите ритуала; и 3) изтърпявате тревожността, докато тя не започне да намалява сама. Упражнението трябва да се прекъсне тогава, когато тревожността е започнала да намалява. В идеалния случай – когато е намаляла поне на 50%. Ако прекъснете упражнението или направите ритуал, когато тревожността се засилва, само затвърждавате проблема си още повече.
1. Направете status update, който съдържа правописни грешки. Не го редактирайте и не се извинявайте за грешката.
2. Публикувайте своя лоша снимка във фейсбук. Не се поддавайте на желанието да предлагате обяснения и извинения защо снимката ви е такава, каквато е. Например: „Току-що ставам от сън”, „Не знаех, че ме снимат”, „Имах тежка нощ” и други такива. Не правете негативни, омаловажаващи или авто-иронизиращи коментари за себе си, като например „Голям съм идиот на тази снимка”, „Страшен хубавец съм” и подобни.
3. Изпратете friend request на човек, когото не познавате. Не му изпращайте предварително съобщение, в което да обяснявате причините да поискате приятелство.
4. Под нечий пост напишете коментар, който не е по темата. Отново без да се извинявате или оправдавате.
5. Напишете коментар под пост на непознат. Поемете риска дали и как ще отговори.
6. Напишете съобщение и го публикувайте/изпратете веднага, без да го проверявате за правописни грешки.
7. Публикувайте линк, който не работи. Не поправяйте грешката и не се извинявайте. Ако някой попита за работещ линк, изпратете му го на лично съобщение без допълнителни обяснения.
8. Задайте въпрос, на който вече е било отговорено.
9. Публикувайте глупав виц.
социална тревожност От admin 0 Коментари

Седем прости начина: как бързо да повишите самооценката си

Тази статия не е предназначена за хора със сериозно нарушение на самочувствието и самоувереността и с дълбоко заложени комплекси, а за тези, които от време на време…:

1. Се отчайват;

2. Появява се апатия;

3. Не им са получават нещата;

4. Възниква сериозно съмнение в себе си;

5. Понякога се промъква неверие в собствените сили.

С две думи – за всички нормално живеещи хора. Мисля, че в такива ситуации човек е в състояние да си помогне сам. Разбира се, сериозната работа със самооценката изисква доста професионална работа, но аз споделям това, което ми е помагало в кризисни моменти. Понякога е необходимо да се спрем и, мислейки, да си задаваме въпроси, на които да търсим НОВИ отговори.

Кои начини наричам бързи и лесни?

Предлагам 7 упражнения, във всяко от които влизат 7 прости задачи. Необходимо е да се направят писмено и задължително на хартия с химикал, колкото и допотопен да ви се вижда този метод.

И така на листа напишете:

1. Седем от моите най-силни качества.

Под тези думи ги избройте в колона.

Любителите на подобни статии с упражнения, бързат да напишат отговора и търсят бутона „next“. Но няма да бързаме да правим това упражнение и да търсим какво става после. Ще го направим заради самото него и то само заради хода към следващото.

2. Седем от най-ярките черти в характера ми.

И веднага започнете да пишете.

Ако например напишете 5, а за две не можете да се сетите (нещо, в което не вярвам!), мислете дотогава, докато се сетите и така с всяко от упражненията.

Нататък пишете:

3. Седем човека, които ме ценят високо.

И не е нужно да пишете, защо ви ценят – някои хора (родители, деца) ви ценят просто защото ви има.

Преминете към следващото упражнение. Пишете:

4. Седем мои големи успехи в живота.

5. Седем ситуации, в които много съм харесал представянето си или се гордея със себе си.

Скромността тук е неуместна, тъй като вие пишете този списък за себе си. А да се харесвате – това е нормално и естествено. Необходимо е самооценката да е реална и ако вие заслужавате похвала – похвалете си.

Следва много важно упражнение:

6. Седем неща, които утре можете отлично да направите.

Тъй като каквото и да правим, ние винаги мислим за „нещата, които утре трябва да направя отлично“ е добре да си ги записваме. И когато става въпрос за това упражнение, не е важно да напишете просто работата, а онази работа, която ще направите най-добре.

Следващото упражнение също се отнася за вашето „утре“.

7. Седем човека, които ще се зарадват на моите успехи.

След като напишете това, прочете го и си помислете наистина ли имате съмнения относно своите способности? Факт ли е, че вие сте много способни в своите способности? Колко много имате, за да бъдете щастливи и радостни!

Запазете този лист. Поглеждайте го от време на време, препрочитайте го, допълвайте го или го преправяйте. Желая ви радост!

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …

Онлайн курс за справяне с тревожни състояния

В И Д Е О  К У Р С  З А  С П Р А В Я Н Е  С  Т Р Е В О Ж Н И Т Е  С Ъ С Т О Я Н …