Категория: тревожност

Емоционално заразяване

Едно от най – вълнуващите открития на науката за мозъка в последното десетилетие е , че човешкият мозък е програмиран да изгражда връзки с околните. Всеки контакт или дори разминаване по улицата възбужда възникването на „невронен мост“, който ни свързва с човека отсреща. В мозъка не съществува група клетки, т. Нар. Огледални неврони, които активират емоционалния синхрон между нас и хората, които ни заобикалят.

Хващали ли сте се, че неволно имитирате изражението на лицето, позата, езика на тялото, ритъма на речта на човека, с когото разговаряте? Или пък, че се прозявате в отговор на нечия прозявка – дори да не сте уморени? Когато наблюдаваме друг човек, тези неврони отразяват действията му така , все едно самите ние ги извършваме.

Огледалните неврони са отговорни и за способността за съпреживяване и дават обяснение защо, когато влезе някой, който е ядосан или разстроен, неговите емоции се отразяват върху присъстващите. Или пък защо само гледката на човек, който е завладян от силни чувства е достатъчна да ни просълзи.  Някои учени са убедени, че аутизмът, който представлява нарушение на нормалната способност за контакт с околните, може да е свързан с неправилното функциониране на системата на огледалните неврони.

Известно е, че чувствата са заразителни. Според световноизвестният психолог Даниел Голман, емоциите се разпространяват от човек на човек подобно на настинката. И докато да те „пипне“ някое благородно чувство е добре, то прихващането на чувства на гняв, завист, тревога или омраза може да ни се отрази пагубно.

Д-р Голман смята, че колкото по – силна е емоционалната ни връзка с някого, толкова по – голямо влияние оказват чувствата на този човек върху нас, като въздействието се засилва с течение на времето.

Хей, приятелю!

Отношението с околните задейтства редица биохимични процеси в тялото ни. Благотворните ни взаимоотношения с другите карат мозъка ни да излива огромни количества химикали на щастието в кръвта, а нездравословните социални взаимодействия, водят до секретирането на вредни вещества.

Според най – новите изследвания, телесната химия на жените ги предразполага към изграждането на взаимоотношения с околните в по – голяма степен отколкото мъжете. Въпреки че и при двата пола в състояние на стрес в тялото се освобождават адреналин и кортизол, едно епохално изследване на Калифорнийския университет в Лос Анжелис установява, че при жените тези химикали се неутрализират от хормона на обвързването – окситоцин.  Това е причината поради която, когато жените преживяват трудности, те често изпитват желание да общуват с други жени или да се отдадат на сладки приказки с близка приятелка. Вероятно пак по тази причина жените чувстват потребност да се грижат за децата си или за домашен любимец. Учените наричат това поведение „обгрижване и подкрепа“. Този вид взаимодействие се стимулира от невротрансмитера окситоцин и на свой ред активира производството му. Колкото повече жените проявяват грижовност и подкрепа, толкова повече окситоцин синтезира тялото им, което оказва успокояващ ефект и допълнително понижава стреса.

Няма спор, че приятелството способства за щастието и здравето при жените. Изледване на Харвардското медицинско училище вурху здравното състояние на медицински сестри установило, че колкото повече приятели има една жена, толкова по – малка е вероятността с възрастта при нея да се проявят здравословни проблеми и толкова по – големи са шансовете и за щастлив живот. Резултатите от проучването били толкова значими, че учените достигнали до извода, че липсата на близки приятели и довереници е пагубна за женското здраве, както тютюнопушенето или наднорменото тегло.

Д-р  Джон Грей /автор на книгата „Мъжете са от Марс, жените 9 от Венера“ / също е направил обширен преглед на изследванията върху връзката между стреса, хормоните и пола. Според него, ако при жените при стрес се освобождава окситоцин, то при мъжете подложени на същото въздействие, тази биохимична реакция не се наблюдава. Според проучената от него литература при мъжете повишаването на нивата на хормона кортизол, свързано със стреса, води до намаляването на секрецията на допамин и тестостерон и в следствие на това – до депресия и чувство на безсилие. Д-р Грей твърди, че мъжете са биологически програмирани да стимулират производството на тези неврохимикали, чрез разрешаване на проблеми, предприемане на действия и преодоляване на рискове и опастности, вместо чрез разговори и грижа. По – ниските нива окситоцин в организма им ги правят по – малко склонни да търсят близост и общуване с приятели.  Марси Шимоф

СКРИНИНГОВ ВЪПРОСНИК НА ХАМБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА ОБСЕСИИ И КОМПУЛСИИ

Въпроси:                                                                                                                           

  1. Миете ли ръцете си, след като сметнете , че сте се доближили твърде много до животно или мръсен обект? – ВЯРНО /НЕВЯРНО
  2. Оправяте ли покривки за маси или килими, защото мислите, че не са точно както трябва да бъдат? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  3. Има ли дни, когато трябва да мислите за определени думи или образи толкова много, че не сте в състояние да мислите за нищо друго? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  4. Често невъзможно ли ви е да спрете да повтаряте /дори и само наум/изречение, което вече е било казано? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  5. През деня мислите ли по няколко пъти за работа, която вече сте свършили? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  6. Откривате ли, че не може да спрете да броите по време на някои дейности? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  7. Понякога опитвате ли да се разсейвате от мисълта, че партньорът ви прави нещо, за което не желае вие да знаете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  8. Има ли дейности, които не можете да свършите, преди да сте изброили до определено число? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  9. Понякога разсейвате ли се съзнателно от мисълта, че ще се нараните или убиете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  10. През деня често ли си спомняте определена дума, картина или изречение? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  11. Проверявате ли чистотата на обществени места за сядане, например в автобуси или таксита, преди да седнете? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  12. Понякога повтаряте ли на глас това, което вече е било изговорено, макар че опитвате да спрете и да не го правите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  13. След като сте излезли от къщи налага ли ви се непрекъснато да мислите дали всичко е наред там? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  14. Преди да започнете да ес обличате, мислите ли точно как да го направите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  15. Откривате ли, че броите нещата без никаква причина? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  16. Имало ли е ден, когато не сте могли да мислите за нищо друго освен за нараняване на себе си или самоубийство? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  17. Миете ли си ръцете след четене на вестник? – ВЯРНО/ НЕВЯРНО
  18. Някога забелязвали ли сте, че докосвате неща няколко пъти преди или след като сте ги използвали? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  19. Някога докосвали ли сте ключове на електрически уреди няколко пъти и броили ли сте, въпреки че сте се опитвали да не го правите? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  20. Проверявате ли книгите и списанията за сгънати листа и изправяли ли сте ги незабавно? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  21. След като ги прочетете, сгъвате ли вестниците пак по първоначалния начин? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  22. Хрумва ли ви често мисълта, че може да се разболеете, да ослепеете или да полудеете? – ВЯРНО /НЕВЯРНО
  23. Има ли дни, когато можете да мислите, само за нараняването или убийството на някого? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  24. След като си легнете, ставате ли отново, за да проверите всички електрически уреди? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  25. Броенето на броя пъти, когато докосвате електрическите ключове, пречи ли на всекидневните ви дейности? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  26. Преподреждате ли многократно нещата на бюрото си, в шкфа или на други места, макар че нищо не е било докосвано, от както сте ги подреждали за последен път? – ВЯРНО/НЕВЯРНО
  27. Проверявате ли адреса на изпращача, непосредствено преди да пуснете писмо в пощенската кутия? – ВЯРНО/НЕВЯРНО

 

 

ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

 

Резултати за наличието на обсесии

Изчислете общия сбор от отговорите „ВЯРНО“ на въпросите:

3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 13; 14; 15; 16; 22; 23

Ако общия сбор от отговорите  „ВЯРНО“ , заградени за тези въпроси е:

1 или 2 вероятно нямате клинично значими обсесии.

3; 4; 5; 6 вероятно имате обсесии, които са клинично значими, необходимо е да направите психологична консултация с психолог или психотерапевт, изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

7 до 14 имате клинично значими обсесии, за да не се задълбочи и прогресира вашето състояние потърсете психологична помощ от психолог или психотерапевт изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

 

Резултати за компулсии

Изчислете общия сбор от отговорите „ВЯРНО“ на въпросите:

1; 2; 11; 12; 17; 18; 19; 20; 21; 24; 25; 26; 27

Ако общия сбор от отговорите  „ВЯРНО“ , заградени за тези въпроси е:

1; 2 или 3 вероятно нямате клинично значими компулсии.

4; 5; 6 или 7 вероятно имате клинично значими компулсии, необходимо е да направите психологична консултация с психолог или психотерапевт, изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

8 до 13 имате клинично значими обсесии, за да не се задълбочи и прогресира вашето състояние потърсете психологична помощ от психолог или психотерапевт изрично посочил, че работи с проблемът ОКР.

Ако и двата резултата са в третия вариант, налице е развиващо се обсесивно компулсивно разстройство и е необходима незабавно психотерапветична намеса.

 

Психологичният тест е инструмент на психологичното консултиране. С негова помощ по – лесно се достига до информацията, която е необходима на специалиста, за да направи оценка на състоянието.

Използван самостоятелно и изолирано от беседата и работата с психолог, теста е слабо критичен и не може да служи за самодиагностициране.

Използването самостоятелно на психологичен тест, може да потвърди или отхвърли ваши съмнения към определено състояние и да ви помогне да решите дали имате нужда от консултация или не.

„Вглъбеният“ и „Необузданият“

Най – ранните психически травми можем да получим , още преди раждането, в периода на вътреутробното развитие или в първите 3 месеца от живота. Ако човекът преминава този период благополучно то в него се формира базово доверие в света, чувство на безопастност и защитеност, вътрешно убеждение, че светът го приема. В противен случай голяма е вероятността, за  проявяване на един от двата модела на травматично поведение – „бягство в себе си“ или  „без спирачки“

„Бягство в себе си“ – за такъв човек е характерно постоянното умуване по всякакъв повод. Той обикновенно е много сложен в общуването, защото все рационализира и интелектуализира, напълно отхвърляйки и обезценявайки емоцията. Често при хора, чието раждане е било нежелателно, дори отсъства емоционалния речник.  Например: Попиташ такъв човек – „Какво чувстваш?“ , а той започне дълго да философства в отговор, но така и не отговаря на зададения въпрос.

„Човек без спирачки“ – такива хора са емоционално разкрепостени, те винаги и навсякъде изразяват емоционални реакции без никакво осмисляне.  Телесно това може да се проявява в хипертонус на  мускулите, прекалено енергични резки движения и в продължителна дисоциация / когато човекът непроизволно бърка ляво и дясно. Например:  „Казвам на таксиджията да завие на дясно, а показвам ляв завой, защото всъщност аз искам да отида в ляво.“/ Причина за описаните нарушения могат да станат различни патологични бременности, нежелание, неготовност или страх на майката да има дете.

За човекът „Бягство в себе си“ би било много полезно редовно да прави упражнения за заземяване и вкореняване, това помага да се върне в тялото, към своите реални чувства и усещания, да почувства стабилност, упора в самия себе си, която съвсем не достига на такива хора и която те непрекъснато търсят там където я няма – в абстрактни размишления и умувания.

За „Човекът без спирачки“ са полезни упражнения за центриране и балансиране, които непременно се правят след заземяване. И на едните и на другите е много важно да имат емпатична връзка с друг човек /напр. С терапевт, способен на състрадателно присъствие/

Упражнение за заземяване, центриране и баланс.

Поставете краката на ширината на раменете, стъпалата успоредни, коленете лекичко сгънати, гърбът прав темето се разтяга нагоре. Почувствайте опората под краката си, усетете стъпалата , пръстите, петите, външния свод на стъпалато, вътрешния, /заземяване/

Представете си, че през стъпалата започват да растат корени, мощни и големи, достигащи центъра на земята, изсмукват нейната енергия в себе си/вкореняване/ . Тази енергия на Земята се издига нагоре по корените, прелива се в краката и започва да циркулира по цялото ви тяло. През темето във вас се влива светла прозрачна енергия, тези две енергии се срещат някъде в областта на корема, смесват се, образуват малка топка, която постепенно започва да расте.

Продължавайки да усещате вътре в себе си тази енергийна топка, бавно и плавно пренесете тежестта на тялото в началото на единия крак после на другия /балансировка/. Продължавайте да правите това, като си представите, че се поклащате на вълна, сложете ръцете на корема, там където се намира вашата енергийна топка и с плавни притискащи движения, равномерно разпределете енергията от топката по цялото тяло и с ръце и мисли я насочете на там, където по ваше усещане, тя е недостатъчна.

Вслушайте се в своите усещания, къде са по – малко в горната част на тялото или в долната, в ляво или в дясно важно е да разпределите енергията равномерно. Ако чувствате някъде излишък на енергия, си представете, че тя плавно се оттича в земята, осъзнайте своите усещания, насладете се на състоянието на пълнота и равновесие, когато сте готови, завършете упражнението, като си представите, как енергията на земята се завръща в земята, а енергията на Космоса в Космоса. Кажете и Благодаря, протегнете се и се върнете в обичайното състояние.

Упражнение за „Бягство в себе си“

Успокойте се, отпуснете се и известно време се концентрирайте върху дишането си, когато то стане по – дълбоко и спокойно представете си , че с всяко вдишване и издишване се свивате все повече и повече и ставате все по – малки и по – малки, смалявате се до мъничка точка, която продължава да се смалява и накрая напълно изчезва, осъзнайте своите чувства и усещания в това състояние на небитие, забележете, как отново се появява изчезналата точка, понаблюдавайте как много бавно от вдишване на вдишване, тя започва да расте, разширява се и приема обикновените контури на вашето тяло, осъзнайте своите чувства и усещания в процеса на възвръщане на битието.

Главният страх на който са подложени, „Вглъбените“ хора –  това е страхът от връщането в тялото, за тях е страшно да изчезнат да се разпаднат, да престанат да съществуват, ето защо в тялото възниква силно напрежение, то се притиска и губи чувствителност, описаното упражнение, проявява и освобождава блокираната енергия на страха и способства за възстановяването на чувственолстта.

Демобилизация

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация.Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас.

КОЛКО   ВАЖНО   Е  ДА ЖИВЕЕТЕ В   НАСТОЯЩИЯ   МОМЕНТ

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето)“ „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре.“ „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.“

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега“, а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома.“

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  отмисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага… Живей)“

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.

РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО   МОТИВИ

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълно­ценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотива­ция се нарича „мотивация на несъвършенството“, а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието“.

Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще ви­дите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът ежив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единствено­то доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефек­тите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато ре­шите да се демобилизирате или да изживявате отрица­телни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в извест­но   отношение  сте  несъвършен.

Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагаж­да към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде све­тът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън“:

„Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на об­стоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги наме­ри,  си ги  създава сам.“

Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувству­вате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна за­дача,   например да пробягате разстояние   от   1   миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да пре­къснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в на­стоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъ­ществите   всяко друго  трудно   начинание.

За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролира­те чувствата си.

Уейн Дайър

Как лишавайки децата си от близост ги превръщаме в тревожни млади хора.

0de2e205baurn-jpg-246-318-cc-dri-s8dn5m7dmea1mf5ib1xНяма нищо вярно в старата максима, че ще разглезим децата си, ако реагираме на всеки негов плач, държим го на ръце и го оставяме да спи при нас. Ние наричаме първите 12 – 14 месеца „време за носене на бебето“. В идеалния случай през тези първи месеци бебето живее в блаженството на топлата прегръдка, успокоявано от постоянния контакт с тялото на майкта или бащата. Растейки, то ще се научи да прекъсва физическия контакт, за да изследва заобикалящия го свят, сигурно, че може да се върне в успокояващата прегръдка винаги, когато има нужда.

Представете си две високи, стройни тъмнокожи жени, които вървят по прашен път. Всяка носи на главата си голямо глинено гърне, пълно с вода. На единия си хълбок крепи огромен вързоп, а на другия – голо бебе. двете оживено обсъждат живота в селото. С грациозно движение едната майка прави нещо, което за нас е цяло изкуство. Извива тялото си наляво и навежда бебето извън пътя, където то бързо се оригва. После ловко го намества обратно на хълбока си. Тя прави всичко това, без да разлее и капка от водата, без да изтърве вързопа и без да изпусне нито една дума от разговора с приятелката си. Бебето се свива в извивката на майчината ръка и заспива доволно.
Разказ за живота в съвременното африканско село.
Гореописаната връзка между детето и майката е толкова силна, че бебето трябва само да мръдне или издаде по – особен звук, и майката знае какво му е необходимо. Разказът разкрива привързаността, каквато „съвременните“ родители трудно могат да си представят, че съществува. Но детето има нужда именно от такава близост с майката или бащата. Тази връзка между родител и дете е основата на положителното отношение на детето към себе си и към своето място в света.
Констатациите на психотерапевтката Жан Лидлоф в книгата и „Концепция на приемствеността: да дадем възможност на човешката природа да се прояви“ подчертават значението на физическата близост за развитието на детето. Описвайки преживяванията си сред племената Йекана и Санема в южноамериканските джунгли, авторката набляга на инстинкта на майките непрекъснато да носят децата си, докато започнат да пълзят, и на естествената нужда на бебетата да бъдат носени постоянно.
Тя пише:
„Бих се срамувала да призная на индианците, че там от където идвам, жените не се чувстват способни да отглеждат деца, преди да прочетат инстукциите, събрани в книга от някакаъв непознат мъж……Един поглед към милионите жени от третия свят, които са нямали „привилегията“ да бъдат научени да НЕ разбират и НЕ се доверяват на децата си, разкрива семейства, живеещи в мир, в които всяко детенад 4 години помага в къщи с желание и умение.“
Повечето от нас биха дали всичко за мир в семейството и деца, които с готовност изпълняват домашните си задължения.
Представата, че детето може да се разглези, ако удовлетворяваме естествената му нужда от близост – това, което Лидлоф нарича „да бъдеш в обятия“ – би се сторила напълно абсурдна на тези мили обитатели ан джунглата. Всъщност вярно е точно обратното. Бебето се разглезва т.е. бива наранено, ако не е  в обятията на майката, бащата или някое от по – големите деца.
Симптомите на модерното „лишаване от обятия“ са много и разнообразни, те изцяло липсват в общностите от джунглата, изследвани от Лидлоф. Тя пише:
„Може би най – често лишаването от обятия се изразява в дълбоко чувство на безпокойство, тук и сега. Човек се чувства неуравновесен, сякаш нещо липсва; изпитва смътно усещане за загуба, желание за нещо неопределено. Желанието често се свързва с предмет или събитие в обозримото бъдеще; изразено с думи, то би звучало като „Всичко би било наред само ако……“ последвано от предложениеза промяна – като притежание на нов костюм, нова кола, повишаване в службата или по – голяма заплата, смяна на работата, възможност за заминаване на почивка или завинаги, или присъствието на жена, съпруг, дете, които да обичаме,а ко още нямаме.“
Освен пристрастеността към материалните неща други симптоми на лишаването от обятия, характерни за нашето общество, са честите случаи на наркомания, самоубийства, насилие над деца, тежки престъпления и разводи.
Детето има нужда да бъде в обятията на майка си ли на баща си, докато порастне достатъчно, за да започне да изследва света с пълзене или ходене. Именно в прегръдките на родителите си то се научава да изпитва доверие към себе си ли към заобикалящият го свят. Създава си усещането, че съществуването му има смисъл, че има свое място в схемата на нещата, които ще го заобикалят през целия му живот. Тези ранни уроци определят способността му да обича и да бъде обичано, за да създава взаимоотношенияда изпълнява задълженията си в работата и да служи на обществото.
Д-р Д. Елиъм

„Нестандартните постъпки“ – упражнение за увеличаване на самоувереността

В Япония туристи могат да видят как на площада работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите – обучение „нестандартни постъпки“ или „необичайно поведение“.

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода – това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорира мнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалният тренинг „Нестандартни постъпки“ се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия, които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но…… но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението „Нестандартни постъпки“ е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност, тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по-трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни – такива, каквито „нормалните“ (тези, които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции (exposure/response prevention)
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да извършвате нестандартни постъпки; но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да бъде невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова, което ви е вътрешно трудно и страшно да направите в рамките на собствената физическа безопасност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони, привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време то излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставена с нашата действителност е – да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или в непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв, какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да извършвате сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг – така ще ви е по-забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага – “ Това не е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!“ Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за спектакъл в драматичния театър. Когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да извършвате нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата – в тези ситуации тренингът „Нестандартни постъпки“  може да навреди на репутацията ви. Важно е да помните, че нестандартните постъпки не са свързани с хулиганско поведение и не напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки – прекратете извършването на нестандартни постъпки и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

– Промяна на обичайните задачи – отидете на работа по друг път; не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали; купете нестандартни за вас неща.
– Да се ​​запознаем с някого – това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт; няма значение къде и как – важно е лицето да е ново за вас.
– Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
– Научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите – да свирите на китара, да плетете, да карате лодка; това разширява зоната ви на комфорт.
– Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил; ако слушате рок – идете на джаз концерт; ако обичате мелодрами – отидете на екшън филм.
– Спрете да планирате, правете всичко в движение; може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
– Посетете ново, нетипично място с нестандартна кухня.
– Облечете се нетипично – сменете стила, цветовете, визията.
– Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите.
– Качете се в автобус с непознат номер.

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства – социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог – психотерапевт.

Фейсбук – 9 упражнения за социална фобия и перфекционизъм

Упражненията са базирани на техниката exposure and response prevention. Идеята е да се поставите в некомфортни за вас ситуации и да изтърпите напрежението, като устоите на желанието да извършите обичайните си действия за намаляването му. В случая това най-често са: проверяване за грешки, редактиране, изтриване, обяснения, оправдания, извинения, авто-иронизиращи коментари и всякакви други такива. Ако тези ситуации не са некомфортни за вас, упражненията нямат смисъл. Ако ситуациите са некомфортни, но не можете да устоите на „ритуалите“, упражненията също нямат смисъл – само ще засилите още повече тревожността си.
Упражненията имат смисъл и спомагат за намаляване на напрежението в дългосрочен план тогава, когато: 1) ситуациите наистина ви причиняват значителна тревожност; 2) можете да устоите на желанието да направите ритуала; и 3) изтърпявате тревожността, докато тя не започне да намалява сама. Упражнението трябва да се прекъсне тогава, когато тревожността е започнала да намалява. В идеалния случай – когато е намаляла поне на 50%. Ако прекъснете упражнението или направите ритуал, когато тревожността се засилва, само затвърждавате проблема си още повече.
1. Направете status update, който съдържа правописни грешки. Не го редактирайте и не се извинявайте за грешката.
2. Публикувайте своя лоша снимка във фейсбук. Не се поддавайте на желанието да предлагате обяснения и извинения защо снимката ви е такава, каквато е. Например: „Току-що ставам от сън”, „Не знаех, че ме снимат”, „Имах тежка нощ” и други такива. Не правете негативни, омаловажаващи или авто-иронизиращи коментари за себе си, като например „Голям съм идиот на тази снимка”, „Страшен хубавец съм” и подобни.
3. Изпратете friend request на човек, когото не познавате. Не му изпращайте предварително съобщение, в което да обяснявате причините да поискате приятелство.
4. Под нечий пост напишете коментар, който не е по темата. Отново без да се извинявате или оправдавате.
5. Напишете коментар под пост на непознат. Поемете риска дали и как ще отговори.
6. Напишете съобщение и го публикувайте/изпратете веднага, без да го проверявате за правописни грешки.
7. Публикувайте линк, който не работи. Не поправяйте грешката и не се извинявайте. Ако някой попита за работещ линк, изпратете му го на лично съобщение без допълнителни обяснения.
8. Задайте въпрос, на който вече е било отговорено.
9. Публикувайте глупав виц.

Седем прости начина: как бързо да повишите самооценката си

Тази статия не е предназначена за хора със сериозно нарушение на самочувствието и самоувереността и с дълбоко заложени комплекси, а за тези, които от време на време…:

1. Се отчайват;

2. Появява се апатия;

3. Не им са получават нещата;

4. Възниква сериозно съмнение в себе си;

5. Понякога се промъква неверие в собствените сили.

С две думи – за всички нормално живеещи хора. Мисля, че в такива ситуации човек е в състояние да си помогне сам. Разбира се, сериозната работа със самооценката изисква доста професионална работа, но аз споделям това, което ми е помагало в кризисни моменти. Понякога е необходимо да се спрем и, мислейки, да си задаваме въпроси, на които да търсим НОВИ отговори.

Кои начини наричам бързи и лесни?

Предлагам 7 упражнения, във всяко от които влизат 7 прости задачи. Необходимо е да се направят писмено и задължително на хартия с химикал, колкото и допотопен да ви се вижда този метод.

И така на листа напишете:

1. Седем от моите най-силни качества.

Под тези думи ги избройте в колона.

Любителите на подобни статии с упражнения, бързат да напишат отговора и търсят бутона „next“. Но няма да бързаме да правим това упражнение и да търсим какво става после. Ще го направим заради самото него и то само заради хода към следващото.

2. Седем от най-ярките черти в характера ми.

И веднага започнете да пишете.

Ако например напишете 5, а за две не можете да се сетите (нещо, в което не вярвам!), мислете дотогава, докато се сетите и така с всяко от упражненията.

Нататък пишете:

3. Седем човека, които ме ценят високо.

И не е нужно да пишете, защо ви ценят – някои хора (родители, деца) ви ценят просто защото ви има.

Преминете към следващото упражнение. Пишете:

4. Седем мои големи успехи в живота.

5. Седем ситуации, в които много съм харесал представянето си или се гордея със себе си.

Скромността тук е неуместна, тъй като вие пишете този списък за себе си. А да се харесвате – това е нормално и естествено. Необходимо е самооценката да е реална и ако вие заслужавате похвала – похвалете си.

Следва много важно упражнение:

6. Седем неща, които утре можете отлично да направите.

Тъй като каквото и да правим, ние винаги мислим за „нещата, които утре трябва да направя отлично“ е добре да си ги записваме. И когато става въпрос за това упражнение, не е важно да напишете просто работата, а онази работа, която ще направите най-добре.

Следващото упражнение също се отнася за вашето „утре“.

7. Седем човека, които ще се зарадват на моите успехи.

След като напишете това, прочете го и си помислете наистина ли имате съмнения относно своите способности? Факт ли е, че вие сте много способни в своите способности? Колко много имате, за да бъдете щастливи и радостни!

Запазете този лист. Поглеждайте го от време на време, препрочитайте го, допълвайте го или го преправяйте. Желая ви радост!

23 арт терапевтични техники за справяне с неприятни състояния

1.     Уморен си – рисувай цветя.

2.     Сърдит и ядосан си – рисувай линии.

3.     Боли те – лепи, апликирай.

4.     Скучно ти е – вземи лист хартия и го напълни с цветя.

5.     Печално, тъжно ти е – рисувай дъга.

6.     Страх те е – плети макраме или апликирай с плат.

7.     Усещаш тревога – направи си парцалена кукла.

8.     Ако се възмущаваш – накъсай хартия на малки парченца.

9.     При чувство на безпокойство – сгъвай оригами.

10.   Искаш ли да се отпуснеш – рисувай модели, натюрморти.

11.   Важно е да си спомниш – рисувай лабиринти.

12.   Усещаш неудоволствие – нарисувай копие на картина.

13.   Чувстваш отчаяние – рисувай път.

14.   Необходимо е да се разбере нещо – нарисувай мандали.

15.   Трябва бързо да се възстановят сили – рисувай пейзажи.

16.   Искаш да разбереш чувствата си – рисувай автопортрет.

17.   Важно е да се запомни състояние – рисувай цветни петна.

18.   Ако е необходимо да се систематизират и подредят мислите – рисувай пчелна пита или квадрати.

19.   Искаш да разбереш себе си и своите желания – направи колаж.

20.  Важно е да се концентрираш над мислите си – рисувай точки.

21.   За да намериш най-добрия начин за излизане от ситуацията – рисувай вълни и кръгове.

22.   Чувстваш се „забил“, а трябва да продължиш – рисувай спирали.

23.   Искаш да се концентрираш над цели – рисувай мрежи и мишени.

Техника „Спокойно присъствие“

Спокойно присъствие – умението да сте в реалността без неволеви движения на тялото.

Това е състояние на спокойно възприемане на случващото се – практикуване на осъзнат покой, психотехническа и псхотерапевтична процедура, освобождаваща човека от неволеви движения, негативни или шумови записи в подсъзнанието.

Практиката на Спокойно присъствие – това е покой и неподвижност, това е прекъсване на всички и всякакви емоции.

Спокойното присъствие дава поглед над ситуацията, освобождаване от страхове, емоции, лични очаквания и представата, че нещата „не са такива, каквито би трябвало да бъдат“…

В състояние на спокойно присъствие човек безпристрастно (буквално като видео камера) внимателно наблюдава (отчетливо вижда, чува и усеща) всичко, което се случва тук и сега. Случващото се не раздвоява наблюдателя душевно, а се възприема като последователност от факти, които може просто да се констатират.

Спокойното присъствие – това е възприятието на душевно здрав и силен човек.

Умението и навика да бъдете в състояние на спокойно присъствие представлява сигурно средство за предпазване от манипулацията, помага да се действа ефективно в необичайни и свързани със стрес на работното място ситуации, спомага за взимането на решения, основани на здравия разум.

 

Спокойното присъствие в живота на човека

Спокойното присъствие се практикува и се сраства с живота в най-различни форми при най-различни хора. Асаните от Йога и медитациите върху пламък на свещ, дзен – медитациите в точка на стената, детските игри „кой ще мигне пръв“ и даже стоенето на детето в ъгъла – всичко това са различни форми на спокойно присъствие. Действието винаги е благотворно.

Преди повече от сто години Уйлям Джеймс разказва в лекции за учители как при него в Кеймбридж са пристигали образовани индуси: „Не разбирам, казвал един от тях, как е възможно да се живее така: без да отделяте нито минута в деня за размишление в спокойно положение. При нас, индусите, онези часове в деня, които прекарваме в мълчание, в пълен покой, в контролиране на дишането и размишление за вечността, са необходимост. Към това бива приучвано от най-ранно детство всяко индуско дете“… Плодовете на тези обичаи се проявяват във физическо спокойствие, в отсъствие на напрежение, в удивителна приятност и спокойствие на изражението на лицето, в невъзмутимостта на индусите. И почувствах, че моите сънародници сами се лишават от важна приятна черта на характера“ (У.Джеймс. „Психология в беседите с учители“)

Как да се тренира

1.       Изработете навик просто спокойно да съзерцавате приятен пейзаж: гора, вода, картина на стената – каквото ви е удобно. Добро спомагателно упражнение е „Зелената точка“.

2.       Спокоен поглед към човек.
Най-добре е да гледате човека, стоейки прав, с отпуснати до тялото ръце, на разстояние 50 до 100 сантиметра. Имайте също предвид, че това е по-просто, ако сте седнал и при по-голяма дистанция. По-трудно е при по-малка дистанция. С времето дистанцията може да се скъсява. Главното е да се гледа спокойно на човека, да не се почесвате, да не отклонявате или отбягвате поглед. Изработете широк, не много фокусиран поглед, като не гледате в определена точка от лицето (да речем, очите или носа), а в лицето като цяло. Ориентир – все едно гледате лист А4 цял.

3.       Спокойно присъствие пред група хора.
В началото това трябва да се отработва, като вие и помагащите ви хора стоят мълчаливо и просто се гледат един друг; после да се премине в реален режим, когато заедно решавате нещо и някак си взаимодействате. На помощ тук идва упражнението „Камера“.
Съдържанието на това упражнение е следното: Умея да виждам тази ситуация спокойно, обективно, без да се въвличам в нея личностно и емоционално.
Първи начин: „Аз съм камера. Аз гледам на случващото се през моите очи, в събитията не участвам, моето тяло е спокойно и неподвижно, като замразено“.
Втори начин: „Аз наблюдавам всичко ставащо, а именно отдясно, от разстояние два метра – оттам виждам всички и себе си“.

4.       Отработване на спокойно присъствие в обкръжение от хора, които се опитват да ви изкарат от равновесие. Игра „Нападение на ордата над Рицаря“.

5.       Потренирайте спокойно присъствие под душа. А именно – по време на душ, когато остри струи бият лицето ви, направете така, че лицето да остава напълно спокойно, без гримаси, изкривявания и физиономии. Онези, които имат този навик (за някои това е естествено от детството), обикновено по-леко изживяват болката. Добър навик!