Категория: тревожност

Техника за създаване на изкуствено внимание, за постигане на ново усещане.

Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди – кое си не стана и не се получи.

Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг „искам“ се закача за „не искам“, „не искам“ се закача за „искам“ – и така до безкрайност. По – точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие.

А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките?

Ето как.

Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова.

 

Изкуствено – ВНИМАНИЕ! – изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,…… но за съжаление, чак вдругиден.

 

Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко.

А как да го създадете изкуствено?

Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре.

А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота.

 

Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е?

 

А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия.

Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво.

Вдигате го – къс развалено, червясало месо….

Как е? Получи ли се?

Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате.

Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния.

Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне.

Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не!

Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет.

Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание.

Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали-  не е станало. Нещо сте опитали – не се е получило. За нещо сте мечтали – пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия.

Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност.

Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване.

Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо.“

Десенсибилизация

Десензибилизацията – метод за намаляване на негативното напрежение, тревожност и страх към напрягащи образи, плашещи обекти и ситуации.

Например: страх от летенето
височини
страх от паяци
мишки, змии.
Страх от обливане със студена вода
страх от влизане в студена вода … Или – спомени от травматични ситуации …
Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.
Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции – стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата – затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите – изцъклен поглед, и стягане в китките.
Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.
Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.
И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в „терминалите“ на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този  страх, който пуска телесната реакция.
Техниката – преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване.
Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема.
Най – лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията.
Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога.
Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога.
Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно – кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по – слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх.
Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.
Тези които са усвоили техниката на тихото присъствие, умението да наблюдават ситуацията със спокойно съзерцание, десенсибилизацията се извършва чрез спокойно присъствие.
В ежедневието смелите и весели хора са усвоили един от най – бодрите начини за снемане на напрежението, чрез енергична и позитивна настройка. Когато в детството си децата пеят весело и бодро песни, в които се разказва например, как лъв изяде човек, веселия тон на песента прави невъзможно образуването на страх. Ситуацията в песента е страшна, но чувство за страх няма, песента се изпълнява весело и бодро и никой не се ужасява от чутото.
В практическата психология, десенсибилизацията се използва не просто често, а непрекъснато. Дали ще е като автогенен тренинг, или чрез техниката с движение на очите или чрез друга техника, десенсибилизацията се използва по – често от колкото експертите си мислят. Не напълно осъзнато или даже без да подозират тя се използва дори в психоанализата.
Когато дойде тревожен пациент, терапевта го поставя на кушетката, където той лежи около 10 мин. Релаксация ..на кушетката пациента започва да дава свободни асоциации. За да може да ги направи, той трябва да е в състояние на релаксация, за да се справи с тази задача той  все повече навлиза в състояние на релакс. постепенно клиента може да възстанови ситуацията, която е причина за тревожността му. Той част по част се връща към нея, постепенно в състояние на релакс т.е. преживява я на фона на спокойната релаксация. И така метода на десенсибилизацията се явява класическия метод на психоанализата.
Аналогично десенсибилизацията се заражда по времето на класическия одит, тогава когато по желание на одитора, клиента повтаря многократно ситуацията си, но прави това в спокойно състояние, до тогава, докато изчезне всяко напрежение при разговор по темата.
Също така в Гещалта, независимо дали клиента разговаря за ситуацията си или я рисува, всъщност преживява тревожното напрежение на фона на мускулна релаксация.
Наистина десенсибилизацията е кралицата на психотерапията.
Изключително подходяща като метод за справяне с тревожни разстройства и панически атаки.

Бързо лечение на фобии

Образът на страха, може да бъде разбит, ако го лишите от неговите логични връзки.

Например, ние лесно можем да се сетим за позната мелодия, дори, ако този който я изпълнява пее фалшиво, променя тоналността или бърка думите. Ако същата мелодия, бъде превъртяна от зад напред, дори в оригинал, единици ще са тези, които ще могат да я познаят, образът е разбит, нарушени са основни връзки.
Как може да бъде използвано това в справянето с фобиите и страховете!?
Ако се окаже, че страхът е породен от връзката с образ или картина от детството, например лошият баща, който бие, вика и буйства – може да бъде разбит, като просто се разгледа детайлно.
„Какви бяха очите на баща ти, червени?“
„Ноздрите му раздуваха ли се?4
„Като крещеше излизаха ли пръски от устата?“
„Махаше ли с ръце? Как? Покажи как?“
Тези описания, разбиват връзката на образа с преживяването. Разделя го на парчета, които в последствие могат да се наредят по различни начини. Изненадващо интензитетът на страха пада в очите на страхуващия се. Страшният образ се руши, разпада се на парчета и… чудо, страхуващия започва да се смее.  Изненадан е . защо изобщо се е страхувал толкова!? И на следващата среща споделя, че вече не страхува да плаче.
МЕТОДИКА
1. Спомнете си, кога за последен път се изплашихте или коя ситуация предизвика у вас страх, фобия.
2. Затворете очи и си представете, че седите в средата на киносалон, и на екрана виждате черно – бели изображения на своите страшни образи или ситуация. Мислено отидете в кабината на кинооператора, откъдето можете да видите себе си, седящ в център на салона и гледащ черно – белите изображения на екрана. Опитайте се чрез фантазията си, да бъдете на тези три места едноврменно.
3. Подгответе си за гледане на черно-бял „филм“ Сега вие сте в кабината на кинооператора и слушате разказа от ччерно – белия екран, който е за самия вас и описва първия или най – неприятния случай, когато вие сте изпитали този страх или фобия. Изгледайте и изслушайте този филм целия. От ситуацията, която е предшествала момента на страха или фобията до момента, в който всичко е свършило и вие сте били отново добре.  Слушайте и гледайте като страничен наблюдател, като се опитвате да се свържете с психологическата травма, все едно сте някой друг. когато стигнете до момента, в който всичко свършва и отново сте добре, спрете филма, но си отворете очите.
4. Започнете да гледате филма отзад – напред. Сега влезте в последния кадър, на който сте спрели и много бързо изгледайте филма в обратна посока, цветно, в рамките на 2 секунди до началото на неприятните събития.
Направете описаното в точка 3 и 4 няколко пъти.
5. Проверката и настройката към бъдещето. Опитайте, отново да предизвикате състоянието на фобия и страх, като си зададете въпроса, какво би се случило, ако сте в тази ситуация сега. Ако все още има проблемна реакция, повторете процедурата, всеки път все по – бързо, докато не остане никаква фобийна реакция.
Страхът се генерира от страшния образ, който е останал в съзнанието, но подсъзнанието не различава фантазната от реалната картина. Когато във въображението си вие се справите с проблемната ситуация многократно, то в реалната ситуация ще ви е много лесно да преминете през фобията или страха, тъй като на подсъзнателно ниво вече ще е закодиран моделът за справяне. Методът на самовнушението е много силен.  Каквото и да стане, винаги можете да го прилагат и ще имате успех. Можете да използвате други методи за самовнушение, но са по-малко ефективни срещу страха. най – добрият това е визуализацията.
Ще забележите, че дори и след една петминутна визуализация, вие ще можете много по-лесно да се справят със страха.

Техника на конфронтация с подтискане на тревожна реакция

Техника на конфронтация с подтискане на тревожна реакция – продължение на техниката за систематичина десенсибилизация.
Конфронтация означава поставяне на човек в плашеща ситуация. Обикновено при това у човека се появява изразена реакция на страх съпроводена с поведение на бягство. Според научната теория, поведението на бягство се утвърждава като форма на негативна подкрепа, тъй като води до намаляване на страховата реакция. Главната цел на този метод е да предотврати реакцията на бягство. Забраната за бягство може да бъде представена под формата на договор с клиента за провеждане на експеримент, чиято цел е да се убеди в несъстоятелността на собствените си опасения.

Например, може да се предложи на клиент със социална фобия и страх от очакване на враждебна реакция от околните, да пита идващите насреща хора, колко е часа. Чрез провеждането на този експеримент и получаването основно на доброжелателни или спокойно – равнодушни отговори, клиента се убеждава в несъстоятелността на своите опасения( реакцията на страх не намира подкрепа) и неговото напрежение на улицата спада. Т.е. в резултат от конфронтацията (сблъсъка) с плашеща ситуация поведението се променя: променят се очакванията и се провежда обучение.

ИМПЛОЗИВНА ТЕРАПИЯ, ПОТАПЯНЕ (flooding)

Популярната в САЩ техника на „потапяне“ представлява най- интензивния вариант на техниката на конфронтация, така да се каже масирана конфронтация.

На клиента се предлага незабавна конфронтация с максимално неприятни стимули и съответно той трябва да преживее максимално изразена реакция на страх, гняв и т.н. Прилагането на тази техника изисква от клиента висока мотивация и силна стресоустойчивост. Пребиваването в ситуацията въпреки страха и непосредственото реално преживяване на необосноваността на своите опасения, обикновено довежда до забележим пробив и рязко преодоляване на старите реакции. Практически поведението на избягване изчезва и в други житейски ситуации, тъй като не се подкрепя като жизнена стратегия, а подкрепа получава напротив – конфронтацията. Обикновено техниката на масирана конфронтация се прилага на живо т.е. чрез поставяне на клиента в реална проблемна ситуация. Също така в редица случаи е възможна и работа с въображаеми ситуации. Главното е да се запази потапянето в ситуацията до постепенното намаляване на реакцията на страх или гняв. Като правило, за усвояването е необходимо многократно повторение на масираната конфронтация.

Стрес, тревожност и депресия

b7df38dd3aurn-jpg-246-211-cc-dri-lakoqtopaea18oj09f9Ако дадеш на някого риба,

ще го нахраниш веднъж.

Научиш ли го да я лови,

ще може да се изхранва

цял живот!

 

Психологичното консултиране и психотерапията е работа със съзнанието и подсъзнанието, с цел подобряване на преживяванията, светоусещането и качеството на живот. Целта на терапията и консултирането не е еднократно „зареждане с оптимизъм“ или бързо, но временно решение, то е процес, в който психологът и клиентът заедно достигат до силните позитивни страни на личността. С тяхна помощ се прави трансформация на негативните линии, развиват се нови умения, спомагащи за по – качествен и положително зареден живот. С помощта на терапевтичните и консултативни сесии, клиентът усилва своята самоувереност, преработва страховете и става по – устойчив на ежедневния стрес и изненадите, с които го посреща всеки нов ден. Психотерапията е съвместен процес на работа с чувствата, емоциите, мислите в следствие на което клиентът продължава като по – силен, по – можеш, по – вярващ си и по – устойчив на житейските проблеми човек.

Работата с психолог – психотерапевт увеличава шансовете за бързо и ефективно справяне с проблема.

Области в които психологичната намеса е наложителна:

1. Психологични кризи и проблеми в детско-юношеска възраст

2. Фамилна психотерапия ( тревожни разстройства при развод и раздяла, изневяра, семеен дискомфорт, ревност)

3. Психосоматични заболявания ( хипохондрия, невродермити, функционална диспепсия( нервен стомах),

4. Траурна реакция.

5. Тревожни разстройства – панически атаки, социална фобия, агорафобия, повишени нива на стрес

Симптоми на паническа атака:

– Внезапно завладяваща тревожност , преминаваща в ужас

– страх, напрежение, лошо самочувствие

– сърцебиене

– задушаване, липса на въздух

– изпотяване

– изтръпване на крайниците

……

6. Следродилна депресия – следродилна тревожност, следродилна психоза

7. Зависимости – наркотична, алкохолна, хазартна

8. Хранителни разстройства – булимия, анорексия, хиперфагия, дрънкорексия, орторексия, биогорексия

9. Депресивни състояния

Какви са симптомите на депресията?

Симптомите на депресия могат да включват следното:
•затруднена концентрация, трудно запомняне на подробности, както и вземането на решения
•умора и намалена енергия
•чувство на вина, безполезност, и / или безпомощност
•чувство на безнадеждност и / или песимизъм
•безсъние, ранно събуждане или прекалено спане
•раздразнителност, безпокойство
•загуба на интерес към дейности или хобита , включително и секс
•преяждане или загуба на апетит
•постоянни болки, главоболие , спазми, или проблеми с храносмилането, който не се облекчават дори с лечение
•продължителна тъга, тревожност, или празнота
•мисли за самоубийство, опити за самоубийство