Категория: Тийнейджъри

Как лишавайки децата си от близост ги превръщаме в тревожни млади хора.

0de2e205baurn-jpg-246-318-cc-dri-s8dn5m7dmea1mf5ib1xНяма нищо вярно в старата максима, че ще разглезим децата си, ако реагираме на всеки негов плач, държим го на ръце и го оставяме да спи при нас. Ние наричаме първите 12 – 14 месеца „време за носене на бебето“. В идеалния случай през тези първи месеци бебето живее в блаженството на топлата прегръдка, успокоявано от постоянния контакт с тялото на майкта или бащата. Растейки, то ще се научи да прекъсва физическия контакт, за да изследва заобикалящия го свят, сигурно, че може да се върне в успокояващата прегръдка винаги, когато има нужда.

Представете си две високи, стройни тъмнокожи жени, които вървят по прашен път. Всяка носи на главата си голямо глинено гърне, пълно с вода. На единия си хълбок крепи огромен вързоп, а на другия – голо бебе. двете оживено обсъждат живота в селото. С грациозно движение едната майка прави нещо, което за нас е цяло изкуство. Извива тялото си наляво и навежда бебето извън пътя, където то бързо се оригва. После ловко го намества обратно на хълбока си. Тя прави всичко това, без да разлее и капка от водата, без да изтърве вързопа и без да изпусне нито една дума от разговора с приятелката си. Бебето се свива в извивката на майчината ръка и заспива доволно.
Разказ за живота в съвременното африканско село.
Гореописаната връзка между детето и майката е толкова силна, че бебето трябва само да мръдне или издаде по – особен звук, и майката знае какво му е необходимо. Разказът разкрива привързаността, каквато „съвременните“ родители трудно могат да си представят, че съществува. Но детето има нужда именно от такава близост с майката или бащата. Тази връзка между родител и дете е основата на положителното отношение на детето към себе си и към своето място в света.
Констатациите на психотерапевтката Жан Лидлоф в книгата и „Концепция на приемствеността: да дадем възможност на човешката природа да се прояви“ подчертават значението на физическата близост за развитието на детето. Описвайки преживяванията си сред племената Йекана и Санема в южноамериканските джунгли, авторката набляга на инстинкта на майките непрекъснато да носят децата си, докато започнат да пълзят, и на естествената нужда на бебетата да бъдат носени постоянно.
Тя пише:
„Бих се срамувала да призная на индианците, че там от където идвам, жените не се чувстват способни да отглеждат деца, преди да прочетат инстукциите, събрани в книга от някакаъв непознат мъж……Един поглед към милионите жени от третия свят, които са нямали „привилегията“ да бъдат научени да НЕ разбират и НЕ се доверяват на децата си, разкрива семейства, живеещи в мир, в които всяко детенад 4 години помага в къщи с желание и умение.“
Повечето от нас биха дали всичко за мир в семейството и деца, които с готовност изпълняват домашните си задължения.
Представата, че детето може да се разглези, ако удовлетворяваме естествената му нужда от близост – това, което Лидлоф нарича „да бъдеш в обятия“ – би се сторила напълно абсурдна на тези мили обитатели ан джунглата. Всъщност вярно е точно обратното. Бебето се разглезва т.е. бива наранено, ако не е  в обятията на майката, бащата или някое от по – големите деца.
Симптомите на модерното „лишаване от обятия“ са много и разнообразни, те изцяло липсват в общностите от джунглата, изследвани от Лидлоф. Тя пише:
„Може би най – често лишаването от обятия се изразява в дълбоко чувство на безпокойство, тук и сега. Човек се чувства неуравновесен, сякаш нещо липсва; изпитва смътно усещане за загуба, желание за нещо неопределено. Желанието често се свързва с предмет или събитие в обозримото бъдеще; изразено с думи, то би звучало като „Всичко би било наред само ако……“ последвано от предложениеза промяна – като притежание на нов костюм, нова кола, повишаване в службата или по – голяма заплата, смяна на работата, възможност за заминаване на почивка или завинаги, или присъствието на жена, съпруг, дете, които да обичаме,а ко още нямаме.“
Освен пристрастеността към материалните неща други симптоми на лишаването от обятия, характерни за нашето общество, са честите случаи на наркомания, самоубийства, насилие над деца, тежки престъпления и разводи.
Детето има нужда да бъде в обятията на майка си ли на баща си, докато порастне достатъчно, за да започне да изследва света с пълзене или ходене. Именно в прегръдките на родителите си то се научава да изпитва доверие към себе си ли към заобикалящият го свят. Създава си усещането, че съществуването му има смисъл, че има свое място в схемата на нещата, които ще го заобикалят през целия му живот. Тези ранни уроци определят способността му да обича и да бъде обичано, за да създава взаимоотношенияда изпълнява задълженията си в работата и да служи на обществото.
Д-р Д. Елиъм

Ревност

l

Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това.

Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.”

Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка.

Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена.

Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора.

РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Какво може:

–         обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение

–         играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”)

–         изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения

 

Какво не може:

–         да нарушавате споразуменията

–         да проявявате ревност в нейната негативна форма,  и с това да карате партньора си да страда

–         агресивна, зла ревност, ревност с истерии

–         да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си

 

Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат.

КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ

–         погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор

–         формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте

–         Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек.

–         Разсейвайте се с работа

–         Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение.

–         Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.

Ериксонова хипноза /скрита хипноза/ съблазняването на партньор

d2ae8337eaurn-jpg-246-173-cc-dri-sub5h8p3tea1n83v4c5

След като си овладял вниманието на една жена и си в нейно “ЛЯВО”, трябва под някаква форма да я поздравиш и да се представиш. (Като начало просто можеш да се усмихнеш и да кажеш ”Казвам се …..”).

След това трябва да създадеш “рапорт”.

“РАПОРТ” е специфично състояние на подсъзнателно доверие и готовност да се изпълняват заповеди, инструкции или внушения. В най-общ вид “рапорт” това са отношения на пълно съгласие, доверие и разбиране в рамките на малка група или просто – хармонични отношения.

Като начало (за начинаещ) ще ти дам три различни много хитри и мощни

способа за създаване на рапорт. Те са:

1. Отразяване

2. Присъединяване към ценностите

3. Създаване на усещания и чувства

ОТРАЗЯВАНЕ:

Работил някога в Съединените Американски Щати един известен и много действен хипнотизатор на име Милтън Ериксон.

Ериксон можел да хипнотизира всеки, дори и най-съпротивляващите се пациенти или клиенти.

Какво правел?

Той изкусно се преструвал, че “мисли, бори се и диша” по същия начин както и неговия клиент. И рано или късно пациентите започвали да вярват, че това е така. И тогава Ериксон внушавал на клиента си определени мисли, а клиента охотно ги приемал – толкова охотно, като че това били неговите собствени мисли.

Ако разглеждаме този процес подробно, то в началото на общуването Ериксон буквално ставал огледално отражение на своя клиент и по този начин предизвиквал доверие към себе си (никой няма да спори със собственото си отражение).

Но какво трябва да направи клиента, ако неговото огледално отражение тихо и постепенно започне да прави нещо самостоятелно? Клиентът има само един изход: сега той е длъжен да отразява своето отражение и да се движи и мисли така, както отражението.

Как се прави това?  Заемаш позата, която е заел човекът срещу теб и меко и не очевидно копираш неговите движения. Това се прави за по – малко от една секунда. След това започваш да синхронизираш своето дишане с дишането на човека срещу теб. Тоест дишаш с тази честота и дълбочина, каквито са при жертвата ти.

Начинаещите много често допускат следните две основни грешки.

1. Прекалено старателно отразяват “другия”.

2. “Другият” не диша.

Ако отразяваш всички жестове на “другия”, то човекът срещу теб ще

забележи това и може да реши, че или си ненормален, или, че му се подиграваш.

Затова се отразяват предимно микро мимиките и микро жестовете на тялото.

Например “клиентът” отпива от чаша. Ако вече си направил това в синхрон с него, на неговото второ отпиване можеш да използваш друг жест –

просто си разтриваш леко брадичката за секунда или две. Основният жест

– придвижването на ръката до главата е изкопирано. Няма значение, че не си държал чаша. На неговото трето отпиване ти също можеш да отпиеш от чашата като него, а четвъртото му отпиване можеш да го пропуснеш за да се успокои “клиента”, че не се правиш на клоун.

Втората основна грешка е оплакването, че “другият не диша”. Щом човекът срещу теб е жив, значи той диша. При мъжете дишането е коремно – погледнете към корема му. Или яката на ризата му. Тя трябва да потрепва

в такт с дишането му.

При жените дишането е “гръдно” – погледнете към горната част на гърдите на жената. Трябва да забележите равномерно повдигане и спускане. Това трябва и да копираш.

Ако направиш всичко пресметнато и внимателно, то твоята партньорка ще осъзнава само едно нещо: поради някаква непонятна причина да бъде с теб й е толкова приятно и комфортно, като че те познава от сто години и е влюбена в теб още толкова.

Нещо повече: достатъчно често жената с удивление ще забелязва, че иска да направи нещо за теб, макар че ти не си изразил вербално това си желание.

Втори способ: ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЦЕННОСТИТЕ

Всеки от нас има собствени представи за света и хората, които го населяват. В частност всеки от нас знае кое в този свят и в хората е добро и кое е лошо. Ние рядко се замисляме за това откъде в нас се взимат тези норми – ние просто им вярваме и това е всичко.

И като правило всеки човек е готов да отстоява своите ценности, а някои особено упорити господа са готови да се сбият за това тяхната собствена “истина” да стане “истина за всички”.

И ако внезапно в нашия живот срещнем такъв събеседник, който изначално е съгласен с това, че нашите собствени норми, правила и стандарти са справедливи (за света и хората) и той самият споделя тези възгледи (дори и само на думи), то ние веднага сме готови да приемем , че този човек е наш приятел.

Разбираш ли, точно така всяка една жена има свои индивидуални и доста объркани представи за мъжете, за самата себе си и за заобикалящия я свят. И нито един психолог (дори и най-добрият на този свят), не е в състояние до край да разбере кое какво е в нейното съзнание.

Но даже да не си добър психолог, винаги можеш да създадеш във всяка една жена илюзията, че именно ти дълбоко разбираш нейната неразбираема от никого неповторима женска душа. Как се прави това?

Няма нищо по – лесно: ти трябва да одобряваш всичко това, което тя счита за свое (да приемеш това и да се съгласиш на думи с него). И в никакъв случай не е нужно да те интересува това добро ли е или лошо. И най-вече не е нужно да казваш на глас своето мнение. Задачата е значително по- проста: трябва просто да се съгласиш с тази жена!

Тук е много важно да не забравяш, че жените обичат да се оплакват. Също така имат навика да скарват елитни мъжки екземпляри, за да видят кой от двамата е по-достоен за тях.

Така че, когато чуеш поредното оплакване от жена, че някой мъж й е създал неприятности, не е нужно с викове “ще го убия…” да скочиш на крака и да хукнеш да се биеш с когото и да е!

Усмихвай се. Кимай разбиращо. Съчувствай й – на нея това и е предостатъчно.

Кога да отидем да се бием с някого?

Веднага се забелязва кога една жена е афектирана от поведението на някого към нея и има нужда от твоята незабавна защита. Тогава можеш да се намесиш. Ако тя е спокойна – значи всичко е наред, независимо какво говори.

Разбира се, ти можеш да ми възразиш: “Но какво да правя, ако не съм съгласен с нея или не ми харесва това, което тя казва и начина, по който тя се държи”?

Отговорът ми е: Ако в нейните изказвания или поведението й има неуважение към теб, то ти си длъжен да не се съгласиш и да я пратиш по дяволите.

А ако искаш да превъзпиташ някого, потърси си други книги. Тази е за съблазняване на жени.

Във всички останали случаи ти трябва да й демонстрираш своето одобрение, разбиране и съгласие.

Трети способ: СЪЗДАВАНЕ НА УСЕЩАНИЯ И ЧУВСТВА

Третият метод,  който може да ти помогне да преодолееш всяко едно осъзнато съпротивление, е основан на принципа, че човек не е в състояние да се съпротивлява на това, което усеща в собственото си тяло.

Например ако стомахът ти изпраща сигнали за глад, то ти няма как да игнорираш тези сигнали и не можеш да му се съпротивляваш по никакъв начин: това, което става в стомаха ти е нещо реално.

Това, което се случва в нашето тяло, практически винаги се възприема като реалност (а как иначе може да се възприеме?) и следователно е невъзможно да се съпротивляваме на това, което се случва на практика.

Разбираш ли какво мощно оръжие ти давам?

На неразбралите обяснявам: ако успееш да предизвикаш в една жена някакви телесни усещания, то тя макар и да може да ти възразява, не е в състояние да се съпротивлява на своето тяло.

Ако почувства нещо в своето тяло, за нея това е реалност. А ако почувства желание за секс ? …

“Но как да го направя?” – ще попиташ. Ще ти дам отговор-при това лесен: С думи!!! Да, да. Твоите думи, твоите изказвания ще я накарат  да те иска

така, че тя ще бъде готова да издере очите на всеки, който се опита да й

попречи. Не вярваш ли? И правилно правиш – засега ….

Ако кажа “кисел лимон”, то как ще разбереш за какво говоря? В теб ще възникнат ли съмнения какво е това “кисел лимон”?

И не ти ли се струва, че за да отговориш на въпросите ми, ти трябва да си спомниш и усетиш вкуса на кисело? Дори и нищо да не си казал на глас, това усещане е възникнало в твоето тяло.

Общата закономерност е в това, че ако казваме на човека думи, които описват (или означават) елементарни усещания, то тези усещания ще възникват независимо от съзнанието.

В заключение: ако се научиш да описваш еротични усещания, усещане за влюбеност или състояние на особена връзка между мъж и жена то:

сексуалните преживявания ще възникват в жените, които те слушат независимо от тяхното съзнание!

Проблемът е в това, че мъжете имат обща трудност: те трудно описват с думи своите преживявания и чувства, ако трябва да произнесат повече от една дума (жените нямат такива проблеми). Затова ти предлагам следното упражнение:

ü  Изпиши на един лист всички известни ти думи, които описват различни преживявания, усещания, състояния и състави няколко изречения , използвайки тези думи.

ü  След това произнеси получените фрази на глас (това, че можеш да мислиш с тези думи, не означава, че можеш свободно да боравиш с тях в разговорната реч).

ü  А сега импровизирай: вземи за описание една дума, обозначаваща някакво чувство и поне една минута разказвай на глас какво означава за теб тази дума, това понятие. Ако направиш пауза повече от 5 секунди – започни упражнението отначало.

„Нестандартните постъпки“ – упражнение за увеличаване на самоувереността

В Япония туристи могат да видят как на площада работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите – обучение „нестандартни постъпки“ или „необичайно поведение“.

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода – това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорира мнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалният тренинг „Нестандартни постъпки“ се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия, които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но…… но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението „Нестандартни постъпки“ е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност, тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по-трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни – такива, каквито „нормалните“ (тези, които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции (exposure/response prevention)
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да извършвате нестандартни постъпки; но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да бъде невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова, което ви е вътрешно трудно и страшно да направите в рамките на собствената физическа безопасност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони, привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време то излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставена с нашата действителност е – да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или в непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв, какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да извършвате сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг – така ще ви е по-забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага – “ Това не е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!“ Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за спектакъл в драматичния театър. Когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да извършвате нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата – в тези ситуации тренингът „Нестандартни постъпки“  може да навреди на репутацията ви. Важно е да помните, че нестандартните постъпки не са свързани с хулиганско поведение и не напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки – прекратете извършването на нестандартни постъпки и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

– Промяна на обичайните задачи – отидете на работа по друг път; не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали; купете нестандартни за вас неща.
– Да се ​​запознаем с някого – това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт; няма значение къде и как – важно е лицето да е ново за вас.
– Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
– Научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите – да свирите на китара, да плетете, да карате лодка; това разширява зоната ви на комфорт.
– Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил; ако слушате рок – идете на джаз концерт; ако обичате мелодрами – отидете на екшън филм.
– Спрете да планирате, правете всичко в движение; може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
– Посетете ново, нетипично място с нестандартна кухня.
– Облечете се нетипично – сменете стила, цветовете, визията.
– Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите.
– Качете се в автобус с непознат номер.

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства – социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог – психотерапевт.

Психологични кризи и проблеми в детско – юношеска възраст, тийнейджърство

Един от основните проблеми, с който се сблъскват родителите при навлизането на детето в тийнейджърството  това е промяната в поведението. Обикновено това се посреща с думите – „от пубертета е“, лесно и удобно избягване от поемане на инициатива от страна на родителите и приемането на факта, че е необходима генерална трансформация на домашните взаимоотношения. Това неглижиране на нуждата от промяна, често води до изолирането и/или интровертно поведение на младия човек, с което могат да последват и редица проблеми – девиантно поведение, бягство в алкохол и наркотици, състояние на демотивация.

Поведенчески симптоми: са лични мисли и емоции, реакции и действия към околната среда. Към тях се включват: агресията, криминалното поведение, объркването, страхът, враждебността, неуместното сексуално поведение, дезадаптация и други.

Поведенческите симптоми могат да се дължат на някое от следните състояния и заболявания: аутизъм, хипоксия, биполярно разтройство, мания, депресия, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, социална фобия, тревожно разстройство и други.

  * Не е задължително поведенческите симптоми да са свързани с патологични състояния или заболявания. При наличие на някой от симптомите, консултацията със специалист ще е от полза за бързото определяне на проблема и вземането на адекватни мерки за разрешаването му.
В тази възраст, тийнейджърът често се оплаква от липса на концентрация, чувства се неразбран, търси проблема в някакво заболяване, има чувство че полудява, заливат го тъжни мисли и негативни емоции, чести позиви за плач. Защо се случва всичко това?
Момчетата
Биологично момчетат се водят от подобен на наркотик хормон, който е един от  най – мощните манипулатори в света. Именно той прави момчетата агресивни и ги подтиква да печелят на всяка цена. Незначително количество от това вещество дава сила на най- дребната и най – слаба маймуна в стадото да оспори водачеството на доминиращия мъжкар. Предишната невзрачна маймуна, не само печели битката, но продължава да доминира и управлява цялата група – женски, бебета и другите мъжкари. Същото вещество превръща игривото деветгодишно човече в четиринайсетгодишен невероятен „мечок“. Именно то отприщва мъжествеността в тялото и мозъка на мъжа. Това е хормонът тестостерон.
Мигът в който ловецът убива животното, тръпката на дългия пас за тъчдаун, реализацията на голяма продажба  са все моменти, живеещи в мечтите на мъжете от праисторически времена до днес.  В центъра на тези моменти е мощен енергиен цикъл, съществен за изграждането на мъжа; краткотрайно натрупване на напрежение, последвано от бързо, удовлетворяващо и решително освобождаване. Този кратък цикъл на незабавно удовлетворение подготвя тялото на мъжа за действие.
Денят на мъжа следва постоянният цикъл напрежение – освобождаване, нарастване и спад, отдих и подтик да го направи отново. Ако той не намери съзидателен законен начин да получи възбудата, импулсът ще се затаи дълбоко и по – късно ще избликне яростно в разрушителни действия или ще прерастне в депресия,мъчителна самокритичност или болезнено чувство на безнадежност.
Определянето на конкретна цел, спорт, добър дневен режим и не на последно място умението да се подходи с разбиране към състоянието на тийнейджъра, играят решаваща роля за лекото и успешно преминаване през възрастта наречена „пубертет“.

Синдром на родителското отчуждение – Parental Alienation Syndrome-PAS

Синдромът на родителското отчуждаване /Parental Alienation Syndrome-PAS/ е нарушение, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резулат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации.

 

В около 90% от случаите на PAS майката, която гледа детето, го програмира, в останалите 10% бащата програмира срещу майката. Изведнъж и без видими основателни причини детето отказва да вижда (някога) единия родител.

Най-често програмиращият родител действа така от страх да не загуби детето, поради неукротим гняв към другия родител, заради надпревара или чувство за съперничество и враждебност.

Според опита от раздялата на родителите с често дългогодишни караници и изнасянето на единия родител, детето е обхванато от страх, че ще загуби и другия родител. Децата изживяват това като нещо такова: “Мама изгони татко, дали ще ме изгони и мен?” или “Татко си тръгна, дали някой ден и мама ще си отиде?”. Поради необходимостта от защита и зависимост детето се опира на този, с когото живее. При приблизително 90% това е майката. Ако нейното намерение е да изолира бащата, тя играе лека игра. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо то взема нейната страна. Така детето се освождава поне временно и повърхностно от непоносимостта на конфликта на лоялността.
В по-късен етап на развитие и с увеличаващата се способност за проверка на реалността конфликтът на лоялността става по-дълбок и травматизиращ. Развиват се силни чувства за вина, до които може да се стигне терапевтично изключително трудно. Травмите, които се основават на реални събития, трябва да се разрешат терапевтично чрез спомняне и преживяване. Тази терапевтична намеса има малък успех при програмираните травми, които смесват реалното с нереално.

За собствена сигурност: идентификация с агресора
Децата са в слаба, беззащитна позиция във враждебния конфликт на родителите. За да се почувстват по-силни, се предлага приемането на позицията на погрешно приемания за по-силен родител. Това се случва и за защита на силните страхове, които той предизвиквани у детето. Лицето, което постоянно действа срещу другия родител, се подкрепя, за да не се превърне самото то в мишена на неговата неопределeна ярост.

Отхвърлянето поставя децата в голямо вътрешно напрежение, те последователно разкриват програмата си при допитването. Бащата се определя като много опасен, от него “всичко може да се очаква”, дори че представлява сериозна опасност за физическото и психично здраве на майката и децата. При разпитването децата не могат да разкажат нищо конкретно и се скриват зад неоспоримото: ”Това е така, това знам”. Под формата на изнудване се свързват условията за виждането, които не са в списъка с желания на децата: “Ако ни даваш повече пари, тогава…”. Понякога това поведение засяга разпитващите, те трябва да обещаят, че ще пазят детето от отхвърления родител, няма да го оставят да ходи при него.

Много PAS деца знаят още на 3-4 години, че това, което казват, е само тяхно лично мнение и постоянно го подчертават. Програмиращите родители са изключително горди със своите независими деца, които имат собствено мнение за всичко и са достатъчно смели да го изразяват. Често те несдържано подтикват децата да кажат “истината”. Очакваният отговор идва със сигурност, защото никое дете не иска да рискува гнева и разочарованието на полагащия грижи за него родител. Тук програмирането показва най-големите си успехи: децата са забравили да се доверяват на собствените възприятия и да ги назовават. Те не могат да разберат и разгадаят противоречивите послания, които получават. Вербалното настояване “Отивай с майка си/ баща си” противоречи на невербалното “Ако ме обичаш, ще останеш при мен”.

Отхвърлянето на бащата или на майката без основателна причина се противопоставя на нуждите на детето. За положителното му физическо и психическо развитие то има нужда и от двамата си родители. Дори при PAS синдром детето обича и двамата и стремежът към другия родител продължава да живее.

B много страни на Западна Европа – Белгия, Германия, Испания, Франция, както и в Северна Америка и Мексико, съдебната система и социалните служби, работещи с деца, са въвели мерки за идентифициране на синдрома на родителско отчуждаване. Води се сериозна дискусия и се правят законодателни предложения за промени в работата на съда, за да мoжe навреме да се реагира и да се предотвратят душевните разстройства при деца, станали жертва на PAS. Съдът мoжe да постанови например промяна на родителските права в полза на родителя, станал мишена на омразата на другия. Може да назначи включване на децата и родителите им във фамилна терапия.

У нас юристи, социални работници и психолози – вещи лица в съда, често се сблъскват с формите на родителското отчуждаване и последиците им върху разстроеното детско пoвeдeниe – агресивност, импулсивност, eмoции на омраза и гняв към околните и себе си. Децата, жертви на PAS, ca рискова група за попадане в кръга на връстници с асоциално пoвeдeниe – бягства от училище, употреба на наркотици, алкохол, като начин на отреагиране на тежкия семеен кoнфликт.

10 водещи белези на отчуждаване:

1.Даване на детето правото на избор дали или не да се среща с другия родител.
2.Говорене на детето на детайли ,свързани със семейните взаимоотношения или  причините за развода.
3.Отказване да се признае,че детето може да пожелае да пренесе различни собствени виждания между двете родителски позиции.
4.Резистиране или отказване да се кооперира между не позволяващия друг родител до училищните и медицински документи и извънучилищни занятия.
5.Единия родител обвинява другия за  финансови проблеми, разделяне на семейството, промени в живота или имане на друг интимен партньор.
6.Уреждане на забавления и други заетости по време съвпадащо с посещенията при другия родител.
7.Питане на детето да избере единия родител спрямо другия или реагиране с натъжаване или нараняване на детето заради прекарано добро време с другия родител.
8.Когато детето не може да даде съображения  за яда към единия родител или дава неясни причини, без никакви детайли.
9.Употреба на детето като шпионин   за получаване на повече информация, която самия родител употребява или изисква от детето  за личния живот на другия родител.
10.Отправяне на запитвания към другия родител чрез детето , противоречиви на съдебните правила.