
КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?
































Да прекратите ли партньорските отношения или не? Няма прост отговор на този въпрос, всичко се случва в живота.
Понякога разводът е неизбежен. Ако съпругът пие, пие и ще пие, тогава очевидно, това не е същият човек за когото сте се омъжили. Понякога разводът е напълно разумно решение.
Ако се окаже, че момичето се е омъжило за вас само, за да избяга от семейството си, то тя не ви харесва и не планира да изгражда здрава връзка, бракът става една огромна грешка. А грешките трябва да се поправят.
Също така, ако единият от партньорите не вижда смисълът в семейните отношения и не изпитва нужда да се грижи за тях, а другият партньор срещне човек, с когото искат да изграждат семейство и сериозни отношения, няма смисъл да се измъчват един с друг. Освободете партньора, който иска да живее като ерген и създайте семейно щастие с онзи, който го заслужава.
Независимо от всичко това, двойките, които идват при психолога с мисълта за развод, са способни да установят добри отношения. Не си струва да се бърза с развода, защото ако не сте наясно защо не успявате да ги изградите в тази връзка, вероятно ще се получи същото и със следваща. Спорно е и дали изборът на самотен живот без връзка е щастливата развръзка.
Защо се е стигнало до идеята за развод е необходимо да се разгледа от гледната точка и на двамата, да се изяснят двете гледни точки и възприемането на ситуацията, за да се разбере, къде се случва разминаването.
Основно противоречия се получават в разминаването на интересите, в различните перспективи, във възприемането на ситуациите от светогледа на две различни личности. Ако е възможно да се разгледат тези разминавания с любов и разбиране, да се намерят пресечните точки на перспективите, свързването да върви паралелно с индивидуалното развитие, то тогава нищо не е приключило.
Ако от вашата позиция перспективи няма или поне не ги виждате, очевидно за вас е по- добре да прекратите брака. Ако вашето дълбоко усещане и желание да живеете сами, то няма смисъл от преразглеждане. Но ако във вас има фантазията, че с друг партньор бихте живели по- добре, то задължително трябва да се разбере какво пречи да видите перспективите в настоящата връзка. / По- подробно в статията “Как да видим перспективите в брака?/
Препоръчително е също да се прекрати връзката, ако има грубо разминаване по основни житейски въпроси. Ако в живота ви се е появил човек, който споделя вашите възгледи и е готов да поеме отговорност за бъдещи отношения, по- добре дайте шанс на новата връзка. Ако има разминаване във възгледите ви, връзката е сложна. Ако има достатъчно други причини, заради което съвместното ви съжителство е по- удобно, останете в него и работете по сходство във възгледите или поставете лични граници, създайте правила.
За да може да прецените правилно ситуацията, погледнете перспективите от бъдещето.
Представете си себе си след 5-10 години, постойте в това нарисувано от вас бъдеще. Опитайте се да си отговорите на следните въпроси:
Проблемът е в това, че когато връзката започва да е конфликтна и да противоречи на нашия комфорт, желания, принципи и перспективи, душата започва да страда. Появяват се емоции, които са силни и често разрушителни. Това саботира разумната преценка. Ето един съвет, как да подредите мислите в главата си:
Вземете лист и химикал /задължително писмено/ и в две колонки запишете плюсовете и минусите във вашите взаимоотношения. Помислете къде стоят страховете ви. Говорете с мъдри хора и специалисти за това което сте написали. / подробно в статията ” Как да премахнем емоциите при решаване на важни проблеми”/
Разбира се, нещата се усложняват още повече, ако в семейството има дете, ако родителите ви са в преки отношения с вас, ако ви свързва бизнес или имущество. Ако ви свързва болезнена зависимост, страхове от самота или ревност – болни привързаности, тогава раздялата става изключително трудна, дори невъзможна, дори и когато разумът говори за пълна безперспективност във взаимоотношенията. Какво да правите в този случай? Просто тръгнете и прекратете взаимоотношението. Никакви разговори, никакви отговори, никакви срещи, все едно сте умрели. Вас ви няма. / повече в статията “Как да се разделим със зависим партньор?”/
Кризата е период в отношенията, в който двамата партньори са осъзнали, че досегашното общуване е спряло да им носи удовлетворение и радост. Те вече не отговарят на променилите се нужди и потребности на единия или двамата в двойката. Връзката вече не може да се развива по стария модел и желанието на двойката е да промени нещо или повече неща в съжителството си. Ако емоционално партньорите са свързани и милеят един за друг и връзката им е скъпа, кризата е много болезнено преживяване.
Започва да се преекспонира онова, което до сега се е приемало или се е правило компромис с него. Навиците на партньора на които до сега не се е обръщало внимание, започват да стават нетърпими. Не разбирате, как сте ги издържали до сега!? Започвате да се чувствате, все едно сте били в мъгла, като омагьосани, но сега изведнъж сте се събудили и сте разочаровани. Сякаш сте излъгани!
Семейството е като жив организъм и в своето развитие и растеж преминава през традиционни етапи, които могат да се нарекат нива на семейното развитие. Най- общо могат да се разделят по следния начин:
Ако партньорите не намират начин да се справят с трудностите при прехода от един етап в друг те влизат в криза на връзката. Ако тя не се отработи навреме и не се възстанови баланса, започва да провокира криза в следващия етап. Заедно с тях се натрупват и възрастовите и мини кризите, които подхранват основната криза:
Заедно с тях вървят и ситуативните кризи:
Всичко това отнема от силата на семейството и засилва вероятността основната криза да доминира и да разруши отношенията.
ИМА ЛИ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ КРИЗИ?
Мнението, че семейство без кризи няма и че те са предварително предопределени не е вярно. Това е мит. Но има някаква доза истина зад този мит. Връзки без кризи съществуват, но много рядко и само между зрели, мъдри хора, които имат сходен емоционален и интелектуален ресурс да планират и мислят за бъдещето. Имат добре отработени механизми за справяне с трудности.
Може би ще си кажете, че има много такива семейства сред вашите познати и приятели. Едва ли. Многоса малко такива семейства по- скоро рядкост. Нормата е, че много семейства изграждат продължителни и трайни отношения, които се развиват въпреки кризите. Трудни периоди има във всички семейства. Хората, които съумяват да запазят отношенията си, го правят работейки върху себе си и израствайки заедно в кризите. Или просто намират начин да продължат след тях, дори и да не е много в тяхна полза.
Въпросът не е дали има кризи. Въпросът е дали можете да преодолеете трудните моменти в една връзка. Колко дълго ще продължи кризата и как ще приключи зависи само и единствено от вас.
В силните семейства съпрузите приемат кризата философски: ” Да, това се случва /осъзнаване/. В криза сме. Какво правим? Нужно е време, за да преминем през това. Избираме да го направим заедно.”
В други семейства кризата е по- трудна: Започва бавна фаза, която продължава дълго време, съществува колебание не искате да сте заедно, но раздялата също не е нещото което избирате. Тук е много вероятно да се появят странични усложнения – изневяра, пристрастяване към алкохол, дроги, цигари, сериозни заболявания, абдикиране от задължения и други неприятности. Случва се кризата да завърши с прекратяване на отношенията. По- често, обаче кризата наподобява хрема, силно неприятна, нищо не може да се направи докато не мине време. Обикновено в рамките на месеци.
Кризата разрушава старата връзка и ако се интересувате и потърсите професионална помощ /фамилен терапевт/ с помощта на кризата може да създадете съвсем нови отношения, които са по – подходящи за вас в следващия етап на живота.
ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС В КРИЗА: ДА СЕ РАЗВЕДЕТЕ ИЛИ НЕ?
Когато партньорът е афектиран, той иска да се разведе. Правилно ли е това? Единственият правилен отговор тук е, че това решение не бива да се взема под влиянието на емоции. Напротив, най- отговорните решения трябва да се проверяват от ситуации, в които емоциите противоречат на вашия възможен избор.
Например: решението да създадете семейство трябва да е силно дори когато сте в кавга. Т.е. дори ако сте се скарали, но все пак искате да живеете заедно – това означава, че решението е по- скоро правилното. Но решението за прекратяване на връзката трябва да е взето в благоприятни отношения, които са се установили между вас, подобрили са се. Ако изглежда, че сте се примирили, всичко изглежда наред, но не искате да живеете заедно, това не означава, че да се разведете е правилно. Това означава нещо друго: че може да мислите за развод..
Това повдига няколко въпроса, от които основни са:
Ще отговоря на тези въпроси по – подробно
Да се разведа или не?
Няма прости рецепти: всичко се случва в живота. Понякога разводът не е просто разумно решение, а единственото възможно. Въпреки това в повечето случаи двойките, които идват при психолога с мисълта за развод са доста способни да подобрят отношенията си. Отношенията се изграждат от двама души, така че трябва да се погледне на ситуацията от двете страни. Първият въпрос е: Какво искам? Вторият е: Какво иска втората страна? Ако други хора са обвързани с тези отношения /деца, родители/ трябва да се вземе и това предвид.
Продължение в статията “Как да взема решение за прекратяване на близки отношения”
“Любовните афери и връзки извън основното партньорство служат като застраховка за бъдещи отношения, поддържайки бекъп вариант при евентуални проблеми с наличието на партньор в бъдещето. Тъй като постоянният партньор може да стане „негоден“ в някакъв момент, да умре или да изчезне.“ – казва д-р Бъс.
Полигамия означава многобрачие – по-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време. Ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това е комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства.
В наши дни единствено законно и разпространено е общуване в полигамни отношения – един мъж има законно, морално и религиозно право да има повече от една съпруга при точно установени правила и норми. Това отношение е най – разпространено в страните с мюсюлманска вяра, а при християнството това са мормонските общества. По редица причини, полиандрията и комуналните бракове са слабо представени и по – скоро критикувани, дори забранени и не подлежащи на прошка от религията. Въпреки това, полиандрията съществува на различни места в света. Интересното съжителство е съществувало и все още съществува на места в Тибет, в арктическата зона на Канада, в северните части на Непал, в Бутан, части от Индия, Шри Ланка. Среща се на места в Китай и в тропическа Африка – при масаите в Кения и Северна Танзания. Има случаи и сред индианските племена в Северна и Южна Америка и сред ескимосите. Комуналните бракове са изключения и са характерни за племенни общности.
Ако разгледаме историята на човечеството, ще видим, че полигамията и полиандрията са естествено съществуващи форми на отношения, които са били нормирани и законни дори и в периоди на християнството. В човешката история полигамията е разпространена практика. В древността и по-ново време я практикуват пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад.
Моногамията е нова форма на общуване, която се установява трайно и е представена като избор, особено в християнската религия след Христа. Моногамните отношения са плод на вяра, постоянно личностно развитие и норма. Тъй като партньорите не се развиват синхронично и балансирано спрямо другия по вреве на брачните отношения, моногамията в голямата си част е лицемерен и сценичен образ на норма поставена ни от религията. Влизането и поддържането на моногамни отношения е голямо духовно стъпало за човека, тъй като фокусира мислите и действията му повече навътре към собственото му развитие, а не към плътта и удовлетворяване на физически усещания. До колко един човек може да влезе и да остане дълго в такива отношения е въпрос на личностно и духовно развитие. По тази причина, силно разпространена и практикувана е серийната моногамия. Когато избираме да сме с един партньор в определен период от време, след като това стане трудно и непосилно за единия той напуска партньорството и създава ново, което удовлетворява неговите настоящи нужди и потребности от духовен, емоционален и физически характер.
В днешно време се наблюдава много сериозно разминаване между нуждите на човека в този аспект и опитите му да спазва норми и правила за моногамност. Поради непосилността да следва тези норми, започва силно разпространена полигамия и полиандрия като тайни и емоционално болезнени за всички отношения.
Статистиката показва, че същинска моногамност /да бъде само с един партньор емоционално, физически и духовно до края на живота си независимо какво се случва с другия/ има само в 1% от обществото.
Фокусът се пренася твърде много на физическото изразяване на моногамност, без да се взима предвид емоционалната, духовната, а вече и виртуалната полигамия и полиандрия.
Физическото нарушаване на моногамността е краен акт на отказ от нея. Преди това се е случило емоционалното раздвояване и са се разминали духовните търсения.
Много хора вярват, че липсата на физическа полигамия или полиандрия в брака е вярност към моногамния избор. Това съвсем не е така и е огромна илюзия, чрез която много хора се опитват да поддържат норма поставена от закона и религията.
Емоционалното влечение /наричано често платоническа любов/, дълбокия емоционален и физически копнеж по човек, който е извън брачния съюз е вече отказ от моногамия.
В днешно време някак, странно се установи, че виртуалните увлечения, сексуални преживявания и срещи, не са отказ от монагамия. Всъщност във виртуалното пространство се наблюдава огромното разминаване на хората в избора им да представят себе си като моногамни, а всъщност емоционалното им преживяване да е полигамия и полиандрия.
Има много семейства избрали да подтиснат както физическите, така и емоционалните си стремежи към полигамия или полиандрия. След 50тата година на партньорите, при такова партньорство, се наблюдава дълбока апатия един към друг, липса на преживяване на щастие и радост в партньорството и спазване на правила, заради които взаимоотношенията имат конфликтен характер или силно изразена непоносимост. Такъв избор на остаряване в партньорството е меко казано нефункционален за развитието или израстването на личността.
Няма да забравяме и онзи 1% в партньорствата, в които се случва паралелно и балансирано развитие на двамата партньори и те остаряват в радост и взаимна любов, която в годините се е превърнала в нещо изключително и красиво дълбоко душевно преживяване.
Не са редки и случаите, в които партньорите избират да прекъснат договорните си отношения и да създадат ново партньорство, но това ги води до преосмисляне и оценяване на старото партньорство, в което се завръщат.
Липтън и Бараш са женени от 32 години и са съавтори на книгите „Странни партньори в леглото“ и „Митът за моногамията“; според тях по-постижима в съвременни условия е идеята за серийна моногамия, в която хората преминават от една сериозна връзка към следваща и избират партньорите си по различни причини в различни етапи от живота си.
Приятелят ми дойде да пием по кафе един ден, у дома. Седнахме в кухнята и подхванахме разговор за живота. По време на разговора, станах, за да раздигна чашите и да ги измия. Приятелят ми ме погледна така, сякаш отивам да строя космически кораб. Смаян и с възхищение в гласа той ми каза:
– Радвам се, че помагаш на жена си! Аз не помагам, защото когато съм го правил тя нито веднъж не ме похвали, не каза една добра дума. Миналата неделя разчистих килера и нито една дума на благодарност не чух.
Върнах се на масата седнах до него и изложих моята гледна точка:
– Аз не “помагам” на жена си. На моята жена помощник не и е нужен, нужен и е партньор. Аз съм неин партньор в къщи и ние имаме различни функции в това партньорство, а изпълнението на домашните задължения не е “помощ”.
Аз не съм помощник в тази къща, аз съм част от този дом.
А що се касае до похвалите, попитах приятеля си, кога за последно, след като жена му е почистила къщата, простряла прането, сменила бельото, изкъпала децата, приготвила яденето и т.н. той и е благодарил. Но не просто да го смънка или да го отбележи, а така с чувство: ” Ех тиии, скъпа моя! Невероятна си!” Струва ли ти се абсурдно? Нима не е странно, когато ти един път в живота си почистиш килера, да очакваш някакъв особен трофей? Защо? Не си ли се замислял за това приятелю? Може ми ти си се увлякъл по тази “мачовска култура” , която смята, че домашната работа не е за Него.
Възможно е когато са те учили да правиш това за себе си, то да те е напрягало. Но тогава хвали жена си, така както би искал теб да хвалят, с такива думи и с такива чувства.
Застани редом до нея, бъди неин партньор, а не гост, който идва да яде, спи, вземе душ и удовлетвори своите потребности. Бъди в дома си. В Своя дом.
Настоящите промени в обществото започват от културата у дома. Учете децата си на партньорство и съпричастност към членовете на семейството. Бъдете техен най- добър пример.
Автор: Един Мъж
ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.
Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.
ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.
Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.
РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.
Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.
Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.
ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.
Източник: http://www.jneurosci.org/
Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
“Общуването в семейството. Ролята – родител”.
За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.
Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.
Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен “Семейство”.
Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа “Семейство” и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?
Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант
Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg
Вход свободен!
Очакваме ви!
Паралелно с промяната на личната динамика, се променя и динамиката в партньорските и брачните взаимоотношения.
Все по – често, семейните и партньорски двойки са изправени пред непреодолими конфликти и неразбирателства. Неумението да стигнат един до друг води, от една страна, до бързи раздели и честа смяна на партньори. От друга страна често срещано е изпадането в дълбока депресия и нещастност на единия от партньорите, който в неумението си да промени действителстта избира примирението с нея.
Никой от тези варианти не е печеливш. Както за участниците в този брак и личното им развитие, така и за децата приемащи вредните модели на поведение и копирането им, в един по- късен етап от живота.
До преди 20 години, голяма роля в укрепването на семейната структура е играела семейната общност. Съветниците за подобряването на семейната среда са идвали от по – възрастните двойки в рода. Продължаването на модела е бил неминуем, раздялата е била рядкост, тъй като тя не се е приемала като печеливш вариант за никой от семейната структура.
Днес, свободата в отношенията, разбиването на семейните общности и динамичната промяна в сферата на взаимоотношенията, лишиха младите семейства от стабилната структура и подкрепа на семейната общност. За добро или лошо всяка млада двойка е изправена пред предизвикателството сама да взема решения за важните събития в живота си и да търси варианти за излизане от тежките конфликни ситуации.
За съжаление, това е непосилна задача. Няма как неопитността да изгради опитност, стабилност и печеливша стратегия без помощта на водач.
Фамилното /партньорското/ консултиране е една от добрите форми за водене в трудната динамика на изграждане на добро партньорство.
Този тип консултиране, позволява на партньорите в защитена и конфеденциална среда, да стигнат до изслушване, до създаването на обратна връзка, до изясняване на истинските проблеми за техните конфликти. След което се разглежда: кои сфери имат нужда от подкрепа и промяна и съвместно се взема решение как да се продължи напред.
Една метафора на този процес:
Като всички съжителства в градежа на партньорството има силни и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хора, когато се учат да го правят. Всички ние тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години, работим на принципа : проба – грешка.
Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят, вече качествено, слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.
Първо и най – важно е да се помисли: “Как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?” А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли; ще поправите слабите места ли; ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, за да градите с вече получената опитност.
Открийте своя водач, в изграждането на здраво и удовлетворяващо партньорство.
Въпроси и отговори по фамилни проблеми във форумния формат:
http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17826-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD/#comment-217532
Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …
В И Д Е О К У Р С З А С П Р А В Я Н Е С Т Р Е В О Ж Н И Т Е С Ъ С Т О Я Н …
Последни коментари