Синдромът на родителското отчуждаване /Parental Alienation Syndrome-PAS/ е нарушение, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резулат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации.
В около 90% от случаите на PAS майката, която гледа детето, го програмира, в останалите 10% бащата програмира срещу майката. Изведнъж и без видими основателни причини детето отказва да вижда (някога) единия родител.
Най-често програмиращият родител действа така от страх да не загуби детето, поради неукротим гняв към другия родител, заради надпревара или чувство за съперничество и враждебност.
Според опита от раздялата на родителите с често дългогодишни караници и изнасянето на единия родител, детето е обхванато от страх, че ще загуби и другия родител. Децата изживяват това като нещо такова: “Мама изгони татко, дали ще ме изгони и мен?” или “Татко си тръгна, дали някой ден и мама ще си отиде?”. Поради необходимостта от защита и зависимост детето се опира на този, с когото живее. При приблизително 90% това е майката. Ако нейното намерение е да изолира бащата, тя играе лека игра. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо то взема нейната страна. Така детето се освождава поне временно и повърхностно от непоносимостта на конфликта на лоялността.
В по-късен етап на развитие и с увеличаващата се способност за проверка на реалността конфликтът на лоялността става по-дълбок и травматизиращ. Развиват се силни чувства за вина, до които може да се стигне терапевтично изключително трудно. Травмите, които се основават на реални събития, трябва да се разрешат терапевтично чрез спомняне и преживяване. Тази терапевтична намеса има малък успех при програмираните травми, които смесват реалното с нереално.
За собствена сигурност: идентификация с агресора
Децата са в слаба, беззащитна позиция във враждебния конфликт на родителите. За да се почувстват по-силни, се предлага приемането на позицията на погрешно приемания за по-силен родител. Това се случва и за защита на силните страхове, които той предизвиквани у детето. Лицето, което постоянно действа срещу другия родител, се подкрепя, за да не се превърне самото то в мишена на неговата неопределeна ярост.
Отхвърлянето поставя децата в голямо вътрешно напрежение, те последователно разкриват програмата си при допитването. Бащата се определя като много опасен, от него “всичко може да се очаква”, дори че представлява сериозна опасност за физическото и психично здраве на майката и децата. При разпитването децата не могат да разкажат нищо конкретно и се скриват зад неоспоримото: ”Това е така, това знам”. Под формата на изнудване се свързват условията за виждането, които не са в списъка с желания на децата: “Ако ни даваш повече пари, тогава…”. Понякога това поведение засяга разпитващите, те трябва да обещаят, че ще пазят детето от отхвърления родител, няма да го оставят да ходи при него.
Много PAS деца знаят още на 3-4 години, че това, което казват, е само тяхно лично мнение и постоянно го подчертават. Програмиращите родители са изключително горди със своите независими деца, които имат собствено мнение за всичко и са достатъчно смели да го изразяват. Често те несдържано подтикват децата да кажат “истината”. Очакваният отговор идва със сигурност, защото никое дете не иска да рискува гнева и разочарованието на полагащия грижи за него родител. Тук програмирането показва най-големите си успехи: децата са забравили да се доверяват на собствените възприятия и да ги назовават. Те не могат да разберат и разгадаят противоречивите послания, които получават. Вербалното настояване “Отивай с майка си/ баща си” противоречи на невербалното “Ако ме обичаш, ще останеш при мен”.
Отхвърлянето на бащата или на майката без основателна причина се противопоставя на нуждите на детето. За положителното му физическо и психическо развитие то има нужда и от двамата си родители. Дори при PAS синдром детето обича и двамата и стремежът към другия родител продължава да живее.
B много страни на Западна Европа – Белгия, Германия, Испания, Франция, както и в Северна Америка и Мексико, съдебната система и социалните служби, работещи с деца, са въвели мерки за идентифициране на синдрома на родителско отчуждаване. Води се сериозна дискусия и се правят законодателни предложения за промени в работата на съда, за да мoжe навреме да се реагира и да се предотвратят душевните разстройства при деца, станали жертва на PAS. Съдът мoжe да постанови например промяна на родителските права в полза на родителя, станал мишена на омразата на другия. Може да назначи включване на децата и родителите им във фамилна терапия.
У нас юристи, социални работници и психолози – вещи лица в съда, често се сблъскват с формите на родителското отчуждаване и последиците им върху разстроеното детско пoвeдeниe – агресивност, импулсивност, eмoции на омраза и гняв към околните и себе си. Децата, жертви на PAS, ca рискова група за попадане в кръга на връстници с асоциално пoвeдeниe – бягства от училище, употреба на наркотици, алкохол, като начин на отреагиране на тежкия семеен кoнфликт.
10 водещи белези на отчуждаване:
1.Даване на детето правото на избор дали или не да се среща с другия родител.
2.Говорене на детето на детайли ,свързани със семейните взаимоотношения или причините за развода.
3.Отказване да се признае,че детето може да пожелае да пренесе различни собствени виждания между двете родителски позиции.
4.Резистиране или отказване да се кооперира между не позволяващия друг родител до училищните и медицински документи и извънучилищни занятия.
5.Единия родител обвинява другия за финансови проблеми, разделяне на семейството, промени в живота или имане на друг интимен партньор.
6.Уреждане на забавления и други заетости по време съвпадащо с посещенията при другия родител.
7.Питане на детето да избере единия родител спрямо другия или реагиране с натъжаване или нараняване на детето заради прекарано добро време с другия родител.
8.Когато детето не може да даде съображения за яда към единия родител или дава неясни причини, без никакви детайли.
9.Употреба на детето като шпионин за получаване на повече информация, която самия родител употребява или изисква от детето за личния живот на другия родител.
10.Отправяне на запитвания към другия родител чрез детето , противоречиви на съдебните правила.
Последни коментари