Гризане на нокти – психосоматика
Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и чрез принуда се правят опити за прекратяване на навика. Истината, обаче е, че това е изживяване на принуда, която надделява над съзнателното контролиране на ръцете.
Гризането на ноктите, често се появява в детска възраст и се смята за поведение на подрастващите. Но и големи хора също страдат от този трудно излечим навик.
Психическите причини за това поведение са ясни и е добре родителите да знаят това. Характерните забрани, заплахи и ограничения, повлияване през насилие са твърде неподходящи.
И така, ето за какво става въпрос.
Както хората така и животните имат нокти. При животните служат за самоотбрана, те са инструмент на агресията, която е често следствие на безпомощност, страх. Изразът “показвам си ноктите”, е аналогичен на “оголвам си зъбите”. Ноктите издават готовност за борба.
Гризането на ноктите при хората е кастрация на собствената агресивност. Който си гризе ноктите, се страхува от агресивността си и затова символично притъпява своите оръдия. В процеса на гризането се изхабява част от агресивността, но тя е насочена навътре към собствената личност: човек изгризва своята агресивност.
Дългите женски нокти, лакирани в червено са ясен символ на агресивност – тези жени излагат своята готовност за агресия открито на показ. Често те са обект на завист, точно от онези жени, които не се осмеляват да покажат своята агресивност. Желанието да имаш толкова красиви, дълги червени нокти е само външен израз на скрития стремеж да можеш да проявяваш, точно толкова отявлена агресивност.
Когато едно дете си гризе ноктите, то се намира във фаза, в която не се осмелява да насочи агресивността си навън. Тук родителите би трябвало да се замислят, доколко потискат или оценяват негативно агресивните импулси в собствените си възпитателни методи. Дори в собственото си поведение. В този случай е добре да осигурят на детето си пространство, за да може то да намери смелост да прояви открито и без чувство на вина своята агресивност.
Обикновено такова поведение предизвиква страх у родителите, защото ако самите те нямаха проблеми с агресивността, нямаше да имат и дете, което си гризе ноктите. Така цялото семейство ще претърпи оздравителен процес, ако подложи на съмнение осъзнатия или неосъзнат лицемерен начин на поведение и се научи да вижда какво дебне зад фасадата. Най- вече да се научи по правилен начин да изразява истинските си емоции, без рационалното им превръщане в нещо друго или маскирането с безопасна емоция. Когато детето се научи веднъж да се защитава, вместо да се съобразява със страховете на родителите си, може да се смята, че е преодоляло навика да си гризе ноктите. Но ако родителите не са готови сами да се променят, поне не би трябвало да се оплакват от смущенията на децата си и да насилват техните симптоми.
Наистина родителите не са виновни за отклоненията при децата им, но в тях се оглеждат проблемите на самите родители.
Последни коментари