Месец: <span>януари 2016</span>

Сезонно афективно разстройство – зимна депресия.

Какво представлява сезонното афективно разстройство /САР/ , зимната депресия?

Дългите зимни нощи и мрачните дни през зимата могат да доведат до спад в настроението на някои хора – това се нарича “сезонно афективно разстройство” или /САР/ . По – леката форма на САР е позната като “зимна депресия”. САР се характеризира с неспособност да почувстваш радост или да изпиташ удоволствие, нарастваща нужда от сън, силна умора, увеличен апетит/особено за храни, богати на въглехидрати, като хляб, картофи, макаронени изделия и др./, както и повишаване на телесното тегло през зимните месеци.

Кой страда от САР?

Смята се, че сезонното афективно разстройство се причинява от дисбаланс в производството на хормон, който влияе върху зоната на мозъка, отговаряща за съня. Производството на този “хормон на съня”/наречен мелатонин/ обикновено се “изключва” сутрин в отговор на увеличените светлинни нива и отново се “включва” вечер. Нивата на “хормоните на съня” при хора със САР не спадат на сутринта, затова те продължават да се чувстват уморени и сънени през целия ден.

Какви са характерните симптоми на САР? 

Симптомите обикновено се появяват през септември-ноември и продължават до пролетта /т.е. март или април/. Симптомите са следните/ при страдащите може и да не се проявяват всичките/:

  • Депресивно състояние – понижено настроение, чувство за нещастие, вина, отчаяние.
  • Умора – сънливост, изтощение.
  • Проблеми със съня – неспособност за събуждане и чувство за отпочиналост.
  • Преяждане – апетит за сладки и въглехидратни храни /хляб, картофи, макаронени изделия и т.н./
  • Повишаване на теглото  – в следствие на преяждането.
  • Загуба на сексуален интерес.
  • Желание за избягване на социални контакти.
  • Тревожност – чувство за напрегнатост и стрес.

Хората страдащи от зимна депресия, обикновено също се чувстват уморени и сънени и консумират твърде много сладки/въглехидратни храни, но те нямат изразена депресивна симптоматика и тревожност/

Какво лечение се ползва ри хората страдащи от САР?

Важно е диагнозата да бъде поставена от лекар. Ако смятате, че имате симптоми на депресия, консултирайте се с лекар за извършване на цялостна оценка на състоянието ви.

Обикновено, медикаментозната терапия започва преди настъпването на зимата и трае известно време след началото на пролетта. При повечето пациенти са необходими няколко седмици до манифестиране на максималния ефект от терапията.

Тези групи медикаменти могат да бъдат предписвани само от лекар, за предпочитане психиатър или друг специалист в областта.

За жълтия кантарион също са докладвани известни антидепресивни свойства, като на пазара се предлагат редица ОТС продукти, базирани на екстракти от тази билка. Те са алтернатива на горните терапии за някои пациенти.

От немедикаментозните подходи за лечение на класическото (зимно) сезонно афективно разстройство приложение намират светотерапията и психотерапията.

При светотерапията, наричана още фототерапия, пациентите поставят у дома си специализирани лампи, които симулират слънчевото греене и продуцират неговите ефекти в мозъка. В много северни страни това лечение е показало висока ефективност и незначителни странични ефекти, като някои тамошни специалисти го препоръчват като първа линия лечение.

Ето няколко съвета за предпазване от зимната депресия:
– Ежедневно прекарвайте част от времето си навън, дори когато е облачно. Действието на слънчевата светлина има благотворен ефект.
– Хранете се с добре балансирана храна, включваща достатъчно количество витамини и минерали.
– Всеки ден отделяйте по 30 минути за спортуване.
– Не се изолирайте, не преустановявайте социалната си ангажираност
– При нужда потърсете професионална помощ.

Обезвреждане и успокоение на гневната реакция при мъжете .

Методът за освобождаване от гневната емоция, чрез крясъци и прилив на агресия, често помага на жените и влияе лошо на мъжете. Освен това, често води до неприятности. Факт е, че женската агресивна реакция, най – често се проявява вербално /напр: „Тъй като съм ядосана съм готова да те убия, ще те смачкам“/ Съдържа много вътрешно напрежение, но само енергия без съдържание. Физическия акт  „Ще те смачкам“ го няма.

Думите на мъжа са нещо друго. Това не са просто звуци, а означават точно това, което се съдържа в тях. Викът на мъжа е съдържателен и конкретен. В него е вградено желанието да изпълни тази или онази заплаха. Изливайки своя гняв отново и отново, мъжът не само вербализира, но е и готов да изпълни действията за това, което казва. Той не се освобождава от гнева,  а се зарежда още повече и финалът може да не е облекчение, а с неприятни последствия.

Група психолози интервюирали  част от персонала на голяма компания, които били разгневени, че точно те са получили предизвестие за уволнение. Те започнали да проявяват още по -голяма агресия и враждебност към компанията, когато им била предоставена възможността да изразят недоволството си към ръководството.

“Последицата от емоционалните изказвания бе, че те започнаха да се разпалват все повече и повече.” (Ebbesen, Duncan & Konecni, 1975)

Що се отнася до изпускането на гнева, не чрез вербални методи, а с помощта на реални или въображаеми физически действия, например, да се удря въображаем обект, то и тук експериментите уверено показват, че мъжката агресия не се повлиява, но при жените настъпва облекчение.

Какво да прави мъжът със собствената си агресивност?

Най – напред това което не се препоръчва е – алкохола, бягство в спорта, изливане на въображаема агресия. Също така – отмъщение, псуване, злословене и възползване от обекта, който ги е разгневил.

Препоръчително / да направи последователно по точки/

  1. Успокойте дишането и се дръжте спокойно. Ако сте физически спокойни, организмът започва да се успокоява сам.
  2. Замислете се и разберете, какво всъщност се е случило. Възможно е да сте се ядосали прибързано. И още: Най – доброто средство за успокоение при мъжете е да замислят план за бъдещи действия. Пробвайте!
  3. Заемете се с работа – това успокоява, тъй като вниманието превключва.
  4. Ако агресивната възбуда все още е налице и ви пречи на работата, направете си мускулно и дихателно изпомпване с резки удари и издишвания, докато се уморите.

Ако сте направили всичко това, то вече трябва да сте по – добре. Ако усетите, че агресията се събужда отново, правите всичко последователно отново.

Ще свалите 10 години от лицето си , ако се влюбите в света и живота си. Ще свалите 10 кг от теглото си , ако заобичате себе си и Пътя във всеки смисъл. Ще увеличите 10 пъти финансите си , ако вършите с любов работата си или изберете работата с любов. Всички кремове, диети и лотарии са сигурен източник на илюзии и фантазни сънища. Залагам на будността.

Връзка към този пост

Приказка за ненужната жертва. Просто и нагледно за това, как сме готови сами да си провалим живота.

– Тук ли е опашката за жертвоприношения?

– Тук, тук! Аз съм 852-и, вие ще сте 853-и. След мен.

– Ама че много народ?

– Е, как? Вие ли сте най-умната? Всички, които са напред са все за това!

– Майчице… Кога ще ми дойде реда?

– О, няма страшно – бързо става. Вие в името на какво правите жервоприношение?

– Аз – в името на любовта. А Вие?

– Аз – в името на децата. Децата са всичко за мен!

– А Вие какво сте принесли в жертва?

– Личния си живот. Само и само децата да са здрави и щастливи. Всичко, всичко за тях давам. За жена ме поиска добър човек, не се съгласих. Как пастрок вкъщи ще им доведа? Любимата си работа напуснах, защото е далече. Уредих се лелка в детската градина, за да са ми пред очите, нахранени, обгрижени. Всичко, всичко за децата! За себе си – нищо.

– Ох, чудесно Ви разбирам! А аз изкам да пожертвам отношенията… Разбирате ли, между нас с мъжа ми отдавна нищо не е останало… Той си има вече друга. А и при мен се появи мъж, но… Само мъжа ми първо да си отиде! Обаче той не отива при другата! Плаче, говори, че с мен е свикнал… А на мен ми става жално за него! Такъв разплакан! И така си живеем… – А Вие?

– Аз също плача… Мъча се вече от… доста време. Ще се побъркам скоро!

– Да, живота е такава жестока шега… Все ще се наложи с нещо да се простим. Да принесем нещо в жертва…

Разтваря се вратата, глас обявява: „ Който е номер 852? Влизайте!“

-О, това съм аз. Така се вълнувам!!! Ами ако нещо не ми приемат жертвата? Не забравяйте – вие сте следващата.

Номер 853 се свива и зачаква. Времето се влачи бавно, но ето от кабинета излиза номер 852. Разстроена.

-Какво? Какво стана? Какво Ви казаха? Приеха ли жертвата?

– Не… Оказва се, че има изпитателен срок. Изпратиха ме да помисля още.

– А защо? Как така? Не може ли веднага?

– Ох миличка, такива неща ми показаха! А аз прас – на жертвената маса. Личния си живот. Те питат: „А добре ли размислихте? Това е завинаги!“ Аз: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят, какво мама за тях е пожертвала“. А те: „Поседнете и погледнете към екрана“. А там такъв странен филм! За мен. Все едно децата вече са пораснали. Дъщерята се омъжила през девет баира, а синът звъни веднъж месечно, като насила, снахичката през зъби говори… Аз му викам: „Ти, сине, защо така с мен?“ А той ми отвръща: „Не се бъркай мамо, в нашия живот за бога! Нямаш ли с какво друго да се занимаваш?“. С какво да се занимавам? Аз освен с децата с друго не съм се занимавала??? И какво, не оцениха децата моята жертва? Напразно ли се старах?

От вратата на кабинета долита: „Следващия номер: 853!“

– Това съм аз… Божичко вие съвсем ме разколебахте… И сега… Ох, да става каквото ще!..

– Заповядайте, седнете! Какво сте ни принесли в жертва?

– Чувства…

– Ясноо… Е, показвайте.

– Ето.. Вижте, в общи линии те не са големи, но много симпатични. И свежички, неизносени, ние едва преди половин година се запознахме.

– Защо ги жертвате?

– Заради запазването на семейството…

– Чие, Вашето? А, има ли нужда да се запазва?

– Ами да! Мъжа ми любовница има, все при нея бяга, лъже постоянно, направо без сили съм останала.

– А Вие?

– Какво аз? Мен някой пита ли ме? Появи се човек в живота ми, и сякаш има нещо като чувства между нас.

– И сега Вие тези, новите чувства – в жертва?

– Да… Заради семейството.

– Чие? Вие сами казвате, че мъжа ви си има друга жена, вие имате друг. Къде е тук семейството?

– Е, и? Пред закона още сме женени! Значи – семейство.

– Тоест Вас това Ви устройва?

– Не! Не! Как може да ме устройва? Аз през цялото време плача, страдам!

– Но да преминете към новите чувства не искате?

– Е, те не са такива дълбоки, проверени от времето… И като цяло не ми е мъчно за тях.

– Е, щом на вас не ви е мъчно, на нас пък съвсем. Давайте вашата жертва.

– А на мен ми казаха, че филм показвате. За бъдещето. Защо не ми го покажете?

– Филмите тук са различни. На някои за бъдещето, на други за миналото… Ние на вас за настоящето ще покажем, ако искате да го видите.

– Разбира се че искам! Бързичко се случва всичко. Не успях да се подготвя, така… морално!

– Включваме, гледайте.

– Леле! Та това аз ли съм? Божичко, така ли изглеждам??? Не може да бъде! Аз ще се заухажвам.

– Е, това не е соцреализъм. Това е вашата душа – така изглежда на външен вид.

– Какво – така ли изглежда? Раменете надолу, устните стиснати, очите мътни, косите разпуснати…

– Така изглеждат хората, когато душата плаче…

– А този младеж какъв е? Защо ми е така мъчно за него? Такъв… вижте, вижте, защо така към моя корем се притиска?

– Не го ли познахте? Това е вашия мъж. В проекцията на душата.

– Мъжът ми? Що за глупост! Той е възрастен човек!

– А в душата си е дете. И се притиска като към майка си…

– Той и в живота така! Все към мен се присламчва. Приютява се. Притиска се!

– Значи не вие към него, а той към вас?

– Е, аз от дете съм разбрала – жената трябва да е по-силна, мъдра, решителна. Трябва и семейството да ръководи, и мъжа си да направлява!

– Е, така си е! Силна, мъдра и решителна майчица ръководи своето момченце-мъж. И ще си помърмори, и ще и дожалее, и ще приласкае и ще прости. А вие какво искахте?

– Много интересно! Но нали не съм му майка, аз съм му жена! А там, на екрана… Той е такъв виновен, и към първата си аха пак да побегне, а аз въпреки всичко го обичам!

– Разбира се, така и става – момченцето ще поиграе в пясъчника, пък ще се върне в къщи. При родната си майчица. Да поплаче във фустата и, да се покае… Добре, филмът свърши. Да приключваме срещата си. Ще принасяте ли в жертва любовта? Не размислихте ли?

-А бъдещето? Защо не ми показахте бъдещето?

– Вие нямате бъдеще. С такова настояще – ще избяга вашият „малчуган“, не при друга жена а в болестта. Или всъщност където и да е. Ще намери начин да се откъсне от майчината престилка. И на него му се иска да расте…

– Но какво да правя аз? За какво тогава аз в жертва ще се принасям?

– А, виждате ли сега? Може би много ви харесва да сте „майчица“! Повече отколкото жена.

– Не! Искам да съм любима жена!

– Е, майчиците също са любими жени, даже често. Така че, какво? Готови ли сте да принесете в жертва себе си? Заради запазването на това, което имате, и мъжът ви така и да си остава момченце?

– Не… Не съм. Трябва да помисля.

– Да, да. Разбира се. Ние винаги даваме време за размисъл.

– А съвети давате ли?

– Охотно и с удоволствие.

– Кажете, какво трябва да направя, че мъжът ми… такова, да порастне?..

– Вероятно да престанете да сте „мамче“. Да се обърнете към себе си и да се научите да сте Жена. Прелъстителна, Вълнуваща, Загадъчна, Желана. Такава, на която да искат да подаряват цветя и серенади да правят, а не да и реват на гърдите.

– Наистина? Мислите , че това ще помогне?

– Обикновено помага. Само в случай, че все пак изберете да сте Жена. Но ако не – заповядайте! Чувствата ви са просто забележителни, с удоволствие ще ги приемем в жертва. Знаете ли колко много хора мечтаят за такива? Така, че, ако решите да ги жертвате в помощ на нуждаещите се – моля, заповядайте!

– Ще помисля…

Номер 853 разстроено излиза от кабинета, ревниво притиска чувствата си към гърдите. Номер 854, примряла от вълнение влиза в кабинета.

-Готова съм да пожертвам интересите си, само майка ми да не се разочарова.

Вратата се затваря и нищо повече не се чува. По коридора преминават хора, притискащи към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности, любов – всичко онова, което са готови самоотвержено да принесат в жертва…

11 навика на хората със скрита депресия

Депресията често идва незабелязано и е трудна за разпознаване. Човек със скрита депресия е този човек, който се бори със своите вътрешни демони и се старае да не ги показва на никого. Тези хора може да провеждат лечение, а може и да не провеждат, може да споделят своите състояния с близките си, а може и да не ги споделят. Проблемът е, че светът става много мрачен, когато спрем да се опитваме да се разбираме един с друг. Ние сме склонни да мислим, че житейските неволи не могат да се скрият и се откриват толкова лесно, колко белега на китката след битка.

Имайте предвид, че душевните рани не са никак лесни за откриване, особено за тези, които дори не се опитват да го напарвят.

  1. Те могат да изглеждат така все едно при тях всичко е наред, даже може постоянно да демонстрират щастие и поведение, което да показва постоянен възход.

Ако си мислите, че депресираните хора са унили и оклюмали винаги, имате голяма грешка. Депресията не е просто лошо настроение. Тези които изживяват и постоянно чувстват депресията, могат да се научат да управляват много добре своите повърхностни емоции и дори може да се окажат най –„щасливите“ хора във вашето обкръжение. Ние всички сме различни. Достатъчно често хората с дълбока депресия контролират себе си пред хората и изглеждат много позитивни, въпреки това, което се случва в душите им. Никой не иска да разстройва другите със своите проблеми, дори това да е с цената да прикрие собствените си чувства.

 

  1. Те може да приемат постоянно всякакви лекарства. Има сериозни методи на лечение, както медикаментозни, така и в комбинация с терапия. Освен самите лекарства трябва да се променят и ежедневните им навици, които да променят начина на живот. Например приятна музика, упражнения, разходка, общуване, всичко, което ще им помогне да се измъкнат от тъмната депресивна дупка. Скритата депресия – това е наистина нещо ужасно, особено когато човек трябва да се бори с нея сам.

 

  1. При тези хора може да има големи проблеми с разделите и сбогуванията.

Ако някога сте били в депресия, то знаете, че това е много тежко бреме не само за този, който изпитва депресията, но и за този който е до него.  Когато пуснеш някой много близо до теб и му позволиш да види твоята борба и нещастие, то този човек просто си отива. Разбира се трудно можем да обвиним заминаващия, но за един човек с депресия, това действие може да доведе до постоянно чувство за изоставеност и самота. Ето защо те често крият чувствата си дори от близките си хора. Няма нищо по – болезнено от осъзнаването, че тъмната страна на душата е толкова ужасна, че дори любимия човек не иска да я погледне.

 

  1. Те могат да съчиняват скриващи действията им истории.

Това може да бъде от разрез на вените, до отказ от обяд. Хората живеещи с различни видове депресии изпитват много трудности, които могат от време на време да повлияват нормалното протичане на ежедневието им. В тези случаи те измислят всякакви оправдания, с които да прикрият резултатите от техните душевни болки. Най – често те не искат да признаят, че са на самия ръб и много добре знаят как да прикрият своето състояние.

 

  1. При тях може да има странно отклонение в храненето или в дневния режим.

Тези признаци може да са незначителни, но имат сериозни последствия.

Всеки, който живее, опитвайки се да скрие своята депресия, понякога показва само намек за това. Дългият или недостатъчен сън – един от най – очевидните признаци за депресия. Същото е и с храната , ако вашият любим човек започне да се храни твърде много или твърде малко, това е сигнал за тревога. Сънят и храната са основни елементи на здравето.  Тях човек и сам може да ги контролира.  Депресията създава условия, в които човек може да се вземе под контрол.  Сънят може да е единствения начин да се избяга от мисълта или обратното – да е невъзможно да се постигне заради натрапливи мисли.  Същото е и с храната.

 

  1. Те могат да имат по – сериозен поглед над употребяваните вещества. Човек борещ се с депресия знае много добре, кое и как влияе на настроението му. Те знаят, че алкохола е депресант и ако изпият твърде много от него ще им е невъзможно да се справят с депресивното състояние и ще го покажат. Те знаят добре, че кофеина и захарта повдигат настроението им, както и изписаните им антидепресанти. Добре знаят с какво и кога не трябва да ги смесват. Всичко това те знаят добре, защото настроението им се повлиява много по – бързо от всичко изброено, от колкото на другите хора.

 

  1. Те могат да имат много ясни, но сложни за разбиране представи за живота и смъртта. Не всеки човек с депресия има суицидни мисли.  Често депресията провокира размисли за смисъла на живота. Човек започва да иска отговори за житейските въпроси усещайки, че всичко неизбежно отива към смъртта. Такива чести потапяние в тягостни размисли, могат да доведет до състояние от което да не може да се излезе.

 

 

  1. Те често са талантливи и изразителни. Много от най – добрите и вдъхновяващи ни актьори, музиканти и лидери в нашия свят са хора поразени от тази чума наречена „ душевно заболяване“. Тези дълбоки емоционални преживявания, често се преливат в тяхното творчество. Те са способни да прелеят доброто и лошото от своята душа и така да ни покажат красотата на живота през емоциите, които изпитват.

 

  1. Те често търсят смисъл в нещо. Всеки иска да има цел в живота. Искаме да сме сигурни, че всичко което правим го правим за наше добро. Да бъдем уверени, че се движим в правилната посока. И хората със скрита депресия искат същото, но с още по- голяма жажда и отчаяние. Чувствата на страх и неадекватност към това, което се случва, не е нещо ново за тези, чиито сърца и умове са под обсадата на депресия. И много често, тези хора искат да компенсират по някакъв начин  тяхната вътрешна нестабилност и уязвимост. Поради това, те често сменят посоката, в която да се увличат в търсене на истинското щастие.

 

 

  1. Понякога те могат да покажат своята болка и да дадат слаб намек за това, че се нуждаят от помощ.  Даже човек, който се е приспособил към своята депресия и знае как да живее с това бреме, понякога има нужда от помощ. Но тези викове на отчаяние от хора, които винаги изглеждат силни, лесно се пренебрегват. Тогава за тях е опасно да остават сами, дори когато ни убеждават в обратното. И ако изведнъж те успеят да се отворят към вас и да ви разкажат какво се случва с тях – това е един от най – важните моменти за създаване на мост във взаимоотношенията. Невъзможно е постоянно да се крият истинските чувства пред добър приятел или любим човек.

 

  1. Те имат нужда от любов и подкрепа както всички хора. Не показвайки света на своите душевни демони, не означава, че постъпват нечестно.  Хората живеят скривайки своята депресия, за да придобият защита. Защита за сърцето си и за сърцето на хората, които ги окуражават. Ние живеем в свят, който ни подтиква да скрием онова, което изглежда грозно и мрачно. Но ние сме длъжни да постъпим така.

И най – доброто което можете да направите за хората с депресия, това е да запомните, че те се нуждаят от любов и подкрепа, както всеки човек на тази земя. Никога не обръщайте гръб на човек, който се намира в борба със самия себе си. Плачете, когато ви се прииска. Протегнете ръка за помощ, дори когато са ви затворили вратата. Разкрийте душата си без страх, че може да останете неразбрани. Ако ние продължаваме да игнорираме лошото и доброто ще мине незабелязано.

Когато в партньорството изчезне любовта…

  • „Любовта се случва само, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.

Когато ти си, около теб има една аура на любов. Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двама просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има… И естествено и двамата накрая се чувстват победени, и двамата се чувстват измамени.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла!!! След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Зрелият човек не пада в любовта…. – той се издига в любовта.

Един зрял човек има интегритета необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея – той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му.

И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране…“

  • „Животът продължава, винаги, винаги. Няма крайна цел, към която той да отива. Просто пътуването, самото пътешествие е животът, а не стигането на дадено място.Танцувай и пътувай, движи се с радост, без да се тревожиш за крайна цел. Какво ще правиш, като стигнеш някъде? Никой не е задавал този въпрос, защото всички се опитват да намерят цел, място, където да стигнат в живота. Но скритият смисъл…
    Ако наистина постигнеш целта на живота, тогава какво? Тогава ще имаш доста смутен вид. Няма къде да отидеш, стигнал си крайната цел – а в пътуването си изгубил всичко. Трябвало е да изгубиш всичко. И така, ще стоиш гол при крайната си цел и ще изглеждаш като идиот – какъв е бил смисълът? Толкова бързане, толкова тревоги – и ето го резултата.“
  • „Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само ако му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, само тогава можеш да оставиш ума настрана. И с това упование се разкрива нещо необятно. Тогава този живот вече не е обикновен, той се изпълва.

Когато сърцето е невинно и стените са изчезнали, си свързан с вечността. И не можеш да бъдеш измамен. Няма нищо, което да ти бъде отнето. Това, което може да ти бъде отнето, не заслужава да го пазиш; а това, което не може да ти бъде отнето… защо трябва да се боиш, че може да ти бъде отнето? Не може, няма такава възможност. Не можеш да изгубиш своето истинско съкровище.“

  • “ Милосърдието е висша форма на любов. 

Да, само милосърдието е лечебно. – защото всичко, което е болно у един човек е поради липса или недостатъчна любов. Всичко, което не е наред у един човек е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича, или не е бил способен да приема любов. Не е бил способен да споделя. В това е мистерията. Това формира всички комплекси в нас.

Тези рани могат да излязат на повърхността по много начини: като болест на тялото ни, като психическо заболяване, но дълбоко в себе си човек страда от липса на любов. Както храната е нужна за нашето тяло, любовта е нужна за душата ни. В същност без любов душата не може да се роди и не може да оцелее.

Ти мислиш, че имаш душа; ти вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти не си знаел преди да бъдеш обичан. Само обичайки човек може да почувства, че е повече от тяло и повече от съзнание.

Милосърдието е просто даване, подаряване. В любовта ти си благодарен, защото другия ти е дал нещо. В милосърдието ти си благодарен, защото другия е взел нещо от теб; ти си благодарен, защото другия не те е отхвърлил. Ти си дошъл с енергията да даваш, с много „цветя“, които да споделиш – и другия ти позволява, другия те е приел. Ти си благодарен, защото другия те е приел.

Милосърдието е висша форма на любов. Повече идва и при теб – милиони пъти повече. Казвам това, но не в това е въпроса, а в това, че ти не копнееш да вземаш обратно. Ако не получиш – ти не се оплакваш. Ако получиш – ти си просто изненадан! Ако получиш – то е било неочаквано. Ако не получиш, няма проблем – ти никога не си давал сърцето си като сделка.

Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи.

Когато цветето разцъфти – то трябва да сподели мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е сделка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с мирис – какво да го прави? Ако цветето запази мириса за себе си то ще се почувства много напрегнато, в дълбоко страдание. Най- ужасното страдание в живота е това, което не можем да изразим, което не можем да изкажем и споделим. Най-бедния човек е този, който няма какво да сподели или този, който има какво да сподели, но е изгубил способността, изкуството как да го прави. Този човек е беден.

Милосърдието е безусловно. Ти не си милосърден само за приятелски настроените или само за тези, с които си свързан. Милосърдието е за всички. И ако не си милосърден към съседа си то забрави за медитацията въобще, защото тя ще е безполезна. И ти ще трябва да поработиш върху своето аз, там дълбоко в себе си. Бъди милосърдие! Безусловно, ненасочено, неадресирано. Така ще се превърнеш в лечебна сила в този свят, изпълнен със страдание.“

  • „Това, на което ви уча, е моментът, свободата на момента и отговорността на момента. В този момент едно нещо може да е правилно, а в следващия момент да е погрешно. Не се опитвай да бъдеш последователен, инак ще си умрял. Само мъртвите хора са последователни. 

Опитвай се да бъдеш жив, с всичките непоследователности на това, и живей всеки момент без никакво благоговение към миналото, без никакво благоговение и към бъдещето. Живей момента в контекста на момента и животът ти ще бъде цялостен. И тази цялостност притежава красота, тя е творчество. Тогава каквото и да правиш, животът ти ще има собствена красота…

…Хераклит е прав, когато казва, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Всъщност самият аз бих искал да кажа, че не можеш да стъпиш дори веднъж в една и съща река – толкова бързо тече реката! Човек трябва да е нащрек, да наблюдава всяка ситуация и нейните нюанси, и трябва да отговаря на ситуацията според момента, а не според някакви готови отговори, дадени от другите.“

  • „Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“
  • ~ Прави това, което ти е вътрешно присъщоВъпросът не е в парите, властта и престижа, а в това, което ти е вътрешно присъщо да правиш. Прави го, независимо от резултатите, и отегчението ти ще изчезне. Ти сигурно следваш нечии други идеи, сигурно вършиш нещата по „правилен“ начин, сигурно вършиш нещата така, както трябва да се правят. Това са основните градивни елементи на отегчението.Цялото човечество е отегчено, защото този, който би трябвало да е мистик, е станал математик, този, който би трябвало да е математик, е станал политик, този, който би трябвало да е поет, е станал бизнесмен. Всеки е нещо друго; никой не е там, където би трябвало да бъде. Човек трябва да рискува. Отегчението може да изчезне в един-единствен миг, ако си готов да рискуваш.

    Ти ме питаш: „Открих, че просто съм отегчен от себе си…“ Отегчен си от себе си, защото не си искрен със себе си, не си честен със себе си, не уважаваш своето същество.
    И казваш: „Не чувствам никакъв хъс.“ Как да чувстваш хъс?
    Хъсът идва само когато правиш това, което си искал да правиш, каквото и да е то.“

  • „Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов.По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации…Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.

    Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка…

    Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!
    Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.”

    ОШО

Ошо за сродните души 

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …