Месец: <span>март 2017</span>

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

Шест медитации по Екхарт Толе

Тук са представени няколко медитации от Екхарт Толе, които могат да ви помогнат

да усетите и задълбочите състоянието Тук и Сега. Други практически упражнения

можете да намерите в книгата на Е.Толе „Силата на момента Сега. Практика”.

 

Медитация с наблюдаване на дишането

Препоръчвана продължителност: от 10 до 15 минути.

Преди да започнете медитация, седнете в удобна за вас поза. Можете да седнете

на стол с права облегалка или да се разположите на пода, седнали със скръстени

крака на възглавничка, в традиционната поза за медитация.

И така, седнете удобно с изправен гръб и затворете очи. Насочете вниманието

дълбоко във вас и го обърнете към дишането си. Не се опитвайте да правите

дишането по-дълбоко, нека да е естествено. Според това, как ще наблюдавате

дишането си, вдишванията и издишванията от само себе си ще станат дълбоки и

продължителни. Почувствайте, как въздуха влиза и излиза от тялото ви.

Почувствайте, как се повдига коремът ви при вдишване и се прибира при издишане.

Ако се появят мисли в ума, просто ги забележете, а след това връщате вниманието си

към дишането. Ако потокът мисли ви отвлича, в момента, когато ги забележите ще

престанат да властват над вас. Просто им позволявате да текат и връщате

вниманието към дишането.

Продължете медитацията още 10-15 минути. След това отворете очи. Постойте на

мястото си с отворени очи още няколко минутки.

 

Медитация с питие

За тази медитация е по-добре да се използват безалкохолни напитки.

Вземете кана с вода или сок или чаша чай или кафе. Обърнете внимание върху

това, как се протяга ръката ви към съда, за да го вземе. Докосвайки чашата или

каната, се вслушайте в усещанията си. Какво чувствате: горещина, топлина, студ или

температура, равна на вашата?

Вдигнете каната или чашата от масата и я задръжте като наблюдавате усещанията

си. Почувствайте теглото на това, което държите. Усещате ли, как работят мускулите

ви в пръстите, дланите, ръцете? Може би, сте забелязали, как се стича слюнка в

устата ви още преди да докоснете чашата с устни. Как усещате напитката на устните

си: гореща, топла, хладна, прохладна, на температурата на тялото? Може би,

чувствате гъстотата на напитката? Преди да направите първата глътка, усетете я в

устата си. Почувствайте вкуса й. Усетете, как течността се стича по гърлото към

стомаха. След това продължете пиенето. Като правите това, внасяте осъзнатост на

всяко ваше действие и преживяване, свързано с пиенето. Наслаждавайте се на

настоящия момент. Насладете се и на това, което пиете!

 

Медитация за вътрешно усещане

Седнете на стол с изправен гръб или на възглавничка върху пода. Затворете очи.

Почувствайте дишането си. Усетете, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

Обърнете внимание на физическите си усещания като: напрежение, пристягания,

болка, които можем да наречем външно ниво на усещания. Осъзнайте тези

преживявания и продължете да ги усещате. Отпуснете тялото и особено тези негови

части, където усещате напрежение и напрегнатост. Ако усещате болка, било то

физическа или емоционална, обърнете й внимание. Позволете си да преживявате

всичко, което усещате. Наблюдавайки и усещайки, може да забележите, че умът се

стреми да даде на усещанията названия, налагайки им имената „напрежение” ,

„свиване”, „болка”, „гняв” или някакво друго название. Умът може да поиска да си

спомни старо преживяване или да ви разкаже история за чувствата. Каквото и да е,

не следвайте възпоменанията и историите, продължете да следите усещанията си.

Без спомените и историите ще ви остане само преживяването.

Бъдете внимателни, усещайте собственото си дишане и външното ниво на

усещания. Сега се опитайте да задълбочите вниманието си до вътрешните

преживявания на тялото. Ако не ви се отдаде веднага да почувствате това, започнете

с усещанията на собствените си ръце. Протегнете напред ръцете си и обърнете

дланите нагоре. Убедете се, че китките ви не докосват нищо. Но, за да не се уморят

ръцете, опрете лактите на коленете или на възглавничката. Дръжте очите затворени.

Попитайте се „Откъде знам, че имам ръце?”. Позволете на вниманието да се насочи

към ръцете. Може да почувствате спазми, топлина, леко охладняване или обратно –

сила и енергия. Това е началото на преживяванията на вътрешното тяло.

Преживяванията на тази жизнена сила са и вашата връзка с покоя.

Сега позволете на вниманието си да се движи от китката нагоре: по ръцете,

раменете. Почувствате китките, предмишниците и рамената заедно. Сега насочете

вниманието си по долните части на тялото: ходилата, подбедрицата и бедрата. Не се

вълнувайте, ако не ви се отдаде да почувствате една или друга част на тялото,

обърнете внимание върху това, което ви се отдава да усетите. Почувствайте корема и

гърба, гърдите. Шията… и главата. Сега се опитайте да усетите изцяло тялото си –

като едно енергийно поле. Едно такова ваше преживяване на себе си е на по-високо

ниво, отколкото физическото. Продължете да задържате вниманието си върху

преживяванията на цялото тяло в течение примерно на пет минути и се

наслаждавайте на медитацията!

 

Медитация върху осъзнатостта на предметите

Седнете на стола с изправен гръб или седнете със скръстени крака на възглавничка

върху пода. Затворете очи, обърнете внимание на собственото си дишане.

Почувствайте, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

А сега обърнете внимание на някои външни звуци, каквито и да са те: звуци от

преминаващи коли, гласове, птича песен и т.н. не ги назовавайте и не ги

интерпретирайте. Обърнете внимание на всяка мисъл или образ, които се появяват в

ума ви. И отново – не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. А сега, отворете очи.

Осъзнайте обектите, които виждате около себе си и пред себе си. Позволете на

формите, съществуващи в настоящия момент просто да съществуват, без да ги

наричате, оценявате или интерпретирате.

А сега погледнете, ще съумеете ли да осъзнаете собственото си вътрешно

пространство, от което се раждат формите на сегашния момент: формите,

образуващи дишането ви, външните звуци, образите и другите обекти. Осъзнавайки

това пространство, вие започвате да осъзнавате самото осъзнаване. Това сте вие – на

най-дълбоко ниво. Задръжте това осъзнаване докато стане комфортно за вас.

 

Медитация при сутрешно събуждане

Толкова много неща не забелязваме в настоящето, защото от момента на

събуждането се оказваме изцяло потопени в собствените си мисли, страхове и

желания, свързани с предстоящия ден. Опитайте се да направите това просто, кратко

упражнение по наблюдение и преживяване на усещанията преди още да сте станали

от леглото. Ще се удивите, колко ще промени това деня ви.

Събуждайки се, не ставайте от леглото веднага, постойте още няколко минути там.

Почувствайте дишането си. Концентрирайте се върху усещанията на тялото си.

Почувствайте, как чаршафите докосват кожата ви. Какви са на усещане: меки, топли?

Почувствайте, как под вашата тежест матракът се огъва. Правете това без да

прекъсвате и наблюдението върху собственото си дишане. Ослушайте се за външните

звуци: тиктакането на часовника, моторите на минаващите коли, викът на децата,

други звуци.

След това, когато усетите готовност да станете, почувствайте, как тялото ви заема

седящо положение. Почувствайте, как тазовите кости потъват при това в матрака.

Почувствайте, как се изправя гърба ви. Усетете, как чаршафите престават да докосват

кожата ви. Седнете и огледайте предметите наоколо. Обърнете внимание на

светлината, идваща от прозореца. Стъпете на пода, усетете грубата или гладка

повърхност под краката ви. Когато станете и тръгнете към банята, обърнете

внимание на всяка своя стъпка.

 

Медитация при ходене

Традиционните медитации при ходене се извършват при много малка скорост на

движение. Но тази медитация се изпълнява на скоростта на ходене, която изисква

ситуацията, независимо дали разхождате кучето или вървите към колата си, дали

пазарувате или дори бягате, за да не закъснеете за самолета или просто бягате в

парка.

По време на ходенето обърнете внимание на дишането си. След това насочете

вниманието върху краката. Почувствайте, как краката стъпват по земята. Първо

чувствате, как петата се докосва до земята, след това средната част на ходилото.

Усетете, как накрая цялото стъпало се притиска до земята и се отблъсква от нея след

това до следващата крачка.

Обърнете внимание на останалите части на тялото. Има ли някъде притискане,

напрежение, болка? Отпуснати ли сте? Можете ли да почувствате тялото си отвътре,

вътрешния поток на живота? Забелязвате ли звуците: шумът от коли, гласове, птича

песен? Можете ли да почувствате вятъра дали е слаб или силен, духа ли в лицето ви

и докосва ли кожата ви? Как духа вятърът – едва го усещате или със силата си

насълзява очите ви? Почувствайте температурата на въздуха – топло, горещо или

студено. Осъзнайте наличието на вещи и предмети наоколо – дървета, здания, хора,

коли, велосипеди. Усетете ароматът на цветята, цъфтящите дървета, приготвяните

ястия, газовете от минаващите покрай вас автомобили.

Ако се загубите в мислите, усетите ли се веднага върнете вниманието си към

движението на тялото, дишането и чувствените усещания. Възможно е хиляди пъти

да сте минавали по тази улица, но никога истински да не сте я забелязали – какво

има на нея, защото никога не сте присъствали изцяло. Сега разходката ви дава

възможност да се пробудите за настоящия момент.

Пожелавам ви ползотворна практика!

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …