Месец: <span>ноември 2018</span>

Дереализация и деперсонализация – симптоми на тревожността.

Често хората се сблъскват с усещания, които са странни за тях и не могат да получат обяснение за това какво се случва. Това води до създаване на силен стрес, произвеждащ чувството страх и една свръхфиксация в усещанията, която вместо да им даде отговори, по скоро усилва и автоматизира усещането. Едни от тези усещания са известни като дереализация и деперсонализация.

Независимо, че те се разглеждат като синдром известен като нозологична единица в МКБ10 /международната класификация на болестите/ , в болшинството от случаите дереализацията и деперсонализацията се явяват като самостоятелно състояние. Въпреки поставянето им като диагноза. Единно мнение, че може да бъде самостоятелно заболяване не е приета.

Най- често дереализацията и деперсонализацията се намират в структурата на различни психологични състояния, като например тревожните разстройства. Този тип разстройства се появяват при нарушение на адаптацията на личността при различен тип психологични травми – преживяване на силни стресови ситуации, промяна в житейския статус, сблъскване с промени, които изискват нова житейска стратегия и др. Понякога се появяват и при психични заболявания, но там те не са водещи като усещане и преживяване, затова няма да се фиксираме на тях.

Всъщност, дереализацията и деперсонализацията се явяват не синдром, а симптом, независимо, че се нарича синдром.

Деперсонализацията е усещане на отчуждаване на собствения Аз от текущата обстановка. Както е описано в учебниците, сякаш човек наблюдава текущата ситуация от страни т.е. все едно неговото собствено Аз се отделя от неговия организъм. Все едно се наблюдава отстрани.

Дереализацията е усещане за изкуственост на обкръжаващата ни среда. Отдалечаване от реалната действителност.

И двете състояния могат да имат различна степен на проявление. Например напълно здрав човек също може да изпитва състояния на деперсонализация и дереализация. Могат да се появят при ситуации, в които дадена дейност протича твърде бавно и монотонно, като слушане на дълга лекция, чакане, работа по документи и др.

Напълно възможно е да възникнат състояния при които човек изпълнява действия, при които да възникне усещане за подобни състояния.

Състоянията дереализация и деперсонализация наблюдаваме и при психоемоционални състояния с нарушение на адаптацията. Именно състоянието на изтощаване на психическите компоненти и изтощаване в психоемоционалната сфера плюс зачестило безсъние. Симптомите дереализация и деперсонализация са много неприятни като преживяване и често създават у страдащия вярването, че полудява или че нещо извънредно се случва с него. Колкото повече мисълта пада върху усещането и анализа за него, толкова повече то се усилва, заради създаващия стрес и покачване на нивото на тревожност. Чисто технически първият етап на справяне е да се промени фокуса и да се позволи на усещането да отшуми. За по – трайни резултати е необходимо да се работи психотерапевтично върху причините довели до възникването на тревожността, която в дадения случай се проявява през тези симптоми.

Най- често справянето е свързано с възвръщането на интелектуалната, емоционалната, волевата и мотивационна сфера на личността в тяхното нормално русло. През осъзнаването на собствената значимост, значимостта за другите, развиване на психологичния ресурс за достигане на перспективни житейски цели.

Автор: Диляна Колева

 

 

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …