Месец: <span>февруари 2017</span>

Общуването в семейството. Ролята – родител.

Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
“Общуването в семейството. Ролята – родител”.

За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.

Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.

Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен “Семейство”.

Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа “Семейство” и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?

Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант

Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg

Вход свободен!
Очакваме ви!

Фамилна /партньорска/ консултация

Паралелно с промяната на личната динамика, се променя и динамиката в партньорските и брачните взаимоотношения.

Все по – често, семейните и партньорски двойки са изправени пред непреодолими конфликти и неразбирателства. Неумението да стигнат един до друг води, от една страна, до бързи раздели и честа смяна на партньори. От друга страна често срещано е изпадането в дълбока депресия и нещастност на единия от партньорите, който в неумението си да промени действителстта избира примирението с нея.

Никой от тези варианти не е печеливш. Както за участниците в този брак и личното им развитие, така и за децата приемащи вредните модели на поведение и копирането им, в един по- късен етап от живота.

До преди 20 години, голяма роля в укрепването на семейната структура е играела семейната общност. Съветниците за подобряването на семейната среда са идвали от по – възрастните двойки в рода. Продължаването на модела е бил неминуем, раздялата е била рядкост, тъй като тя не се е приемала като печеливш вариант за никой от семейната структура.

Днес, свободата в отношенията, разбиването на семейните общности и динамичната промяна в сферата на взаимоотношенията, лишиха младите семейства от стабилната структура и подкрепа на семейната общност. За добро или лошо всяка млада двойка е изправена пред предизвикателството сама да взема решения за важните събития в живота си и да търси варианти за излизане от тежките конфликни ситуации.

За съжаление, това е непосилна задача. Няма как неопитността да изгради опитност, стабилност и печеливша стратегия без помощта на водач.

Фамилното /партньорското/ консултиране е една от добрите форми за водене в трудната динамика на изграждане на добро партньорство.

Този тип консултиране, позволява на партньорите в защитена и конфеденциална среда, да стигнат до изслушване, до създаването на обратна връзка, до изясняване на истинските проблеми за техните конфликти. След което се разглежда: кои сфери имат нужда от подкрепа и промяна и съвместно се взема решение как да се продължи напред.

Една метафора на този процес:

Като всички съжителства в градежа на партньорството има силни и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хора, когато се учат да го правят. Всички ние тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години, работим на принципа : проба – грешка.

Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят, вече качествено, слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.

Първо и най – важно е да се помисли: “Как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?” А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли; ще поправите слабите места ли;  ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, за да градите с вече получената опитност. 

Открийте своя водач, в изграждането на здраво и удовлетворяващо партньорство.

 

Въпроси и отговори по фамилни проблеми във форумния формат:

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17825-%D1%82%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/#comment-217531

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17826-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD/#comment-217532

 

Благодарност

Преди няколко години в Сингапур, след сватбената церемония, бащата на булката привикал настрани зет си, за да му даде някои съвети за дълъг и щастлив брачен живот.

— Предполагам, че много обичаш дъщеря ми — казал той на младежа.

— О, да! — отговорил младоженецът с въздишка.

— И сигурно си мислиш, че тя е най-прекрасният човек на света — продължил възрастният мъж.

— Тя е идеална във всяко отношение — изгукал младежът.

— Така стоят нещата, когато се ожениш — отбелязал бащата — След няколко години обаче ще започнеш да виждаш недостатъци у дъщеря ми. Когато настъпи този момент, спомни си следното: Ако нямаше тези недостатъци, зетко, тя щеше да се омъжи за някой по-добър от теб!

Ето защо би трябвало да сме благодарни за слабостите на партньора си — нали, ако беше безукорен, нямаше да е женен за нас.

Безусловната любов

Когато бях около тринайсетгодишен, баща ми ме дръпна настрана и ми каза нещо, което щеше да промени живота ми. Двамата седяхме в очуканата му стара кола в странична уличка на едно от по-бедните лондонски предградия. Той се обърна към мен и каза следното:

— Сине, искам да знаеш че каквото и да направиш в живота си, вратата ми винаги ще е отворена за теб.

По онова време бях в началото на юношеството. Не разбирах какво има предвид, но знаех, че е нещо важно, затова го запомних. Три години по-късно баща ми почина.

Когато станах монах в Североизточен Тайланд, се замислих над думите на баща ми. По онова време домът ни бе малко общинско жилище в беден лондонски квартал — къща, в която човек не би изгарял от желание да влезе. Но тогава осъзнах, че баща ми бе искал да каже нещо друго. В думите му, като диамант, завит в дрипава кърпа, се криеше най-недвусмисленият израз на обич, който мога да си представя: „Сине, каквото и да направиш в живота си, знай това — сърцето ми винаги ще е отворено за теб“.

Баща ми ми предлагаше безусловна любов. Без обвързващи уговорки. Аз бях негов син и това му стигаше. Беше прекрасно. Беше истинско. Той говореше искрено.

Иска се смелост и мъдрост да кажеш подобни думи на друг човек, да отвориш сърцето си за друг без условия. Може да ни се струва, че той ще злоупотреби, но нещата не стоят така, не и според личния ми опит. Когато някой ти даде такава любов, все едно си получил най-скъпия дар. Ти я цениш високо, пазиш я до сърцето си, за да не я изгубиш. Въпреки че когато той ми каза тези думи, не разбирах напълно смисъла им, дори тогава не бих посмял да нараня такъв човек. Ако дадете тези думи на близък човек, ако наистина ги мислите, ако идват от сърцето ви, този човек ще се постарае да заслужи обичта ви, а не да се възползва от нея.

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …