Месец: <span>февруари 2016</span>

Когато работата ми беше да приемам хора и да им давам съвети в качеството ми на духовен учител, два пъти в седмицата посещавах една жена, болна от рак с разсейки по цялото тяло Тя беше учителка, около четиридесет и пет годишна, и лекарите не й даваха повече от няколко месеца живот. Понякога по време на посещенията ми разговаряхме, но в повечето случаи седяхме в мълчание и тя за първи път съзря покоя вътре в себе си, за чието съществуване не бе подозирала през активния си живот на учителка.

Един ден, влизайки при нея, видях, че е изпълнена с мъка и гняв.

— Какво се е случило? — попитах.

Диамантеният й пръстен, много скъп и в парично, и в лично-емоционално отношение, бе изчезнал и тя бе сигурна, че е откраднат от жената, която идваше да се грижи за нея по няколко часа всеки ден. Учителката ми каза, че не може да си представи как някой би могъл да бъде толкова безчовечен и безсърдечен. Попита ме да говори ли първо с жената или направо да извика полицията. Отвърнах, че не мога да й кажа какво да направи, но я посъветвах да си помисли и да изясни колко важен е този пръстен, както и каквото и да било друго, на този етап в живота й.

— Ама ти не разбираш — възкликна тя. — Това е пръстенът на баба ми. Носех го всеки ден, докато пръстите ми не се подуха така от болестта, че вече не ми ставаше. За мен той е нещо много повече от пръстен. Как да не съм разстроена?

Бързината на отговора й, както и гневът й, и отбранителната нотка в гласа й ясно показваха, че тя все още не е придобила достатъчно присъствие, че да погледне на нещата изотвътре: да откъсне реакцията си от самото събитие и да наблюдава и двете. Казах й:

— Ще ти задам няколко въпроса, но не за да ми отговориш веднага, а за да се опиташ да откриеш отговорите вътре в теб самата. Ще спирам за кратко след всеки въпрос. Когато откриеш отговора, той може и да не е под формата на думи.

Тя кимна, че ме слуша. Запитах я:

— Съзнаваш ли, че щеше да се лишиш от пръстена в определен, може би доста близък момент? От колко още време се нуждаеш, за да станеш готова да се лишиш от него? Ти или нещо в теб по-малко ли ще стане без пръстена? Това, което ти си, намаляло ли е в резултат от загубата? — Замълчах за няколко минути след последния въпрос.

Когато тя отново заговори, на лицето й имаше усмивка и вече беше спокойна:

— Последният ти въпрос ми помогна да осъзная нещо много важно. Първо попитах ума си и умът ми каза: „Разбира се, че си намаляла“. После отново си зададох въпроса: „Това, което аз съм, намаляло ли е?“ Но този път повече се стараех да усещам, отколкото да мисля. И внезапно почувствах моето „Аз съм“. Никога преди това не съм го чувствала. Ако мога да чувствам „Аз съм“ толкова силно, то това, което аз съм, изобщо не е намаляло. Все още го чувствам, и то е нещо умиротворено, но много живо.

— Това е радостта от Битието — казах аз. — Можеш да я почувстваш само когато излезеш извън главата си. Битието трябва да се почувства. То не може да се мисли. Егото не знае за него, защото се състои от мисли. Пръстенът присъстваше в главата ти като мисъл, която ти смеси с усещането за „Аз съм“. И си помисли, че „Аз съм“ или част от „Аз съм“ е в пръстена.

Това, което егото търси и към което се привързва, са заместители на Битието, което егото не е в състояние да почувства. Ти можеш да цениш нещата, да те е грижа за тях, но винаги, когато се привържеш към нещо, ще знаеш, че егото ти се е привързало. Всъщност ти никога не си привързана към нещо, към някакъв предмет. Това, към което си привързана, винаги е мисъл, която съдържа „аз“, „мой“, „мен“ в себе си. Когато напълно приемеш една загуба, ще преминеш отвъд егото и ще се появи това което ти си, ще се появи „Аз съм“, което е самото съзнание.

Тя промълви:

— Сега вече разбирам думите на Иисус, които не ми бяха ясни преди: „Ако някой ти вземе ризата, дай му и дрехата си“.

— Точно така — отвърнах аз — Думите му не означават, че не бива да си заключваш вратата. Те означават само, че понякога отказът от нещата е действие, заредено с много по-голяма сила, отколкото защитата на нещата или привързаността към тях.

През последните няколко седмици от живота й, колкото повече отслабваше тялото й, толкова по-сияйна ставаше тя, сякаш пронизана от светлина. Раздаде много от нещата, които притежаваше, някои — на жената, която беше откраднала пръстена, и всеки път, когато подаряваше нещо, радостта й нарастваше. Когато майка й ми се обади да ми каже как е починала, тя спомена, че след смъртта й са открили пръстена в аптечката в банята. Дали онази жена бе върнала пръстена или той е бил вътре през цялото време? Никога няма да научим. Но пък знаем едно: „Животът ще ти даде онова преживяване, което най-много ще спомогне за еволюцията на съзнанието ти“. Откъде знаем, че именно от това преживяване се нуждаем? От това, че именно това преживяване имаме в този момент.

Е.Толле

Най – ранните психически травми можем да получим , още преди раждането, в периода на вътреутробното развитие или в първите 3 месеца от живота. Ако човекът преминава този период благополучно то в него се формира базово доверие в света, чувство на безопастност и защитеност, вътрешно убеждение, че светът го приема. В противен случай голяма е вероятността, за  проявяване на един от двата модела на травматично поведение – „бягство в себе си“ или  „без спирачки“

„Бягство в себе си“ – за такъв човек е характерно постоянното умуване по всякакъв повод. Той обикновенно е много сложен в общуването, защото все рационализира и интелектуализира, напълно отхвърляйки и обезценявайки емоцията. Често при хора, чието раждане е било нежелателно, дори отсъства емоционалния речник.  Например: Попиташ такъв човек – „Какво чувстваш?“ , а той започне дълго да философства в отговор, но така и не отговаря на зададения въпрос.

„Човек без спирачки“ – такива хора са емоционално разкрепостени, те винаги и навсякъде изразяват емоционални реакции без никакво осмисляне.  Телесно това може да се проявява в хипертонус на  мускулите, прекалено енергични резки движения и в продължителна дисоциация / когато човекът непроизволно бърка ляво и дясно. Например:  „Казвам на таксиджията да завие на дясно, а показвам ляв завой, защото всъщност аз искам да отида в ляво.“/ Причина за описаните нарушения могат да станат различни патологични бременности, нежелание, неготовност или страх на майката да има дете.

За човекът „Бягство в себе си“ би било много полезно редовно да прави упражнения за заземяване и вкореняване, това помага да се върне в тялото, към своите реални чувства и усещания, да почувства стабилност, упора в самия себе си, която съвсем не достига на такива хора и която те непрекъснато търсят там където я няма – в абстрактни размишления и умувания.

За „Човекът без спирачки“ са полезни упражнения за центриране и балансиране, които непременно се правят след заземяване. И на едните и на другите е много важно да имат емпатична връзка с друг човек /напр. С терапевт, способен на състрадателно присъствие/

Упражнение за заземяване, центриране и баланс.

Поставете краката на ширината на раменете, стъпалата успоредни, коленете лекичко сгънати, гърбът прав темето се разтяга нагоре. Почувствайте опората под краката си, усетете стъпалата , пръстите, петите, външния свод на стъпалато, вътрешния, /заземяване/

Представете си, че през стъпалата започват да растат корени, мощни и големи, достигащи центъра на земята, изсмукват нейната енергия в себе си/вкореняване/ . Тази енергия на Земята се издига нагоре по корените, прелива се в краката и започва да циркулира по цялото ви тяло. През темето във вас се влива светла прозрачна енергия, тези две енергии се срещат някъде в областта на корема, смесват се, образуват малка топка, която постепенно започва да расте.

Продължавайки да усещате вътре в себе си тази енергийна топка, бавно и плавно пренесете тежестта на тялото в началото на единия крак после на другия /балансировка/. Продължавайте да правите това, като си представите, че се поклащате на вълна, сложете ръцете на корема, там където се намира вашата енергийна топка и с плавни притискащи движения, равномерно разпределете енергията от топката по цялото тяло и с ръце и мисли я насочете на там, където по ваше усещане, тя е недостатъчна.

Вслушайте се в своите усещания, къде са по – малко в горната част на тялото или в долната, в ляво или в дясно важно е да разпределите енергията равномерно. Ако чувствате някъде излишък на енергия, си представете, че тя плавно се оттича в земята, осъзнайте своите усещания, насладете се на състоянието на пълнота и равновесие, когато сте готови, завършете упражнението, като си представите, как енергията на земята се завръща в земята, а енергията на Космоса в Космоса. Кажете и Благодаря, протегнете се и се върнете в обичайното състояние.

Упражнение за „Бягство в себе си“

Успокойте се, отпуснете се и известно време се концентрирайте върху дишането си, когато то стане по – дълбоко и спокойно представете си , че с всяко вдишване и издишване се свивате все повече и повече и ставате все по – малки и по – малки, смалявате се до мъничка точка, която продължава да се смалява и накрая напълно изчезва, осъзнайте своите чувства и усещания в това състояние на небитие, забележете, как отново се появява изчезналата точка, понаблюдавайте как много бавно от вдишване на вдишване, тя започва да расте, разширява се и приема обикновените контури на вашето тяло, осъзнайте своите чувства и усещания в процеса на възвръщане на битието.

Главният страх на който са подложени, „Вглъбените“ хора –  това е страхът от връщането в тялото, за тях е страшно да изчезнат да се разпаднат, да престанат да съществуват, ето защо в тялото възниква силно напрежение, то се притиска и губи чувствителност, описаното упражнение, проявява и освобождава блокираната енергия на страха и способства за възстановяването на чувственолстта.

Съществува едно африканско племе, което има доста интересен обичай. Когато някой от племето постъпва лошо, всички се събират и го водят в центъра на селото, заобикалят го и в течение на два дена си спомнят всичко хубаво, което някога е правил и му благодарят за това. Хората от това племе смятат, че всеки човек идва на този свят добър, че всеки иска любов, щастие, мир и безопасност. Но понякога преследвайки тези ценности човек извършва грешки. Племето вижда в тези грешки сигнал, зов за помощ. Те обединяват своите усилия, за да повдигнат брата, да му помогнат да възвърне своята истинска природа и да му напомнят кой всъщност е той.

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация.Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас.

КОЛКО   ВАЖНО   Е  ДА ЖИВЕЕТЕ В   НАСТОЯЩИЯ   МОМЕНТ

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега” е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га”, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега” и ни съветва: „Пести за бъдещето)” „Мисли за последствията”. „Не бъди хедонист.” „Мисли за утре.” „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.”

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега”, а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега”, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома.”

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  отмисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?”

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците”:

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага… Живей)”

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.

РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО   МОТИВИ

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълно­ценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотива­ция се нарича „мотивация на несъвършенството”, а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието”.

Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще ви­дите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът ежив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единствено­то доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефек­тите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато ре­шите да се демобилизирате или да изживявате отрица­телни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в извест­но   отношение  сте  несъвършен.

Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагаж­да към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде све­тът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън”:

„Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на об­стоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги наме­ри,  си ги  създава сам.”

Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувству­вате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна за­дача,   например да пробягате разстояние   от   1   миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да пре­къснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в на­стоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъ­ществите   всяко друго  трудно   начинание.

За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролира­те чувствата си.

Уейн Дайър