Месец: <span>май 2018</span>

Отлична профилактика на родителски перфекционизъм

“Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ах” и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ НЕ ТАКА.

“Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ох” и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

“Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже “ах” и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.

 

 

 

 

 

Онлайн любовта – анонимност и саморазкриване

“Жените може да са способни да симулират оргазъм. Но мъжете симулират цели връзки” Шарън Стоун

 

Връзките онлайн имат две привидно противоречиви причини: по – голяма анонимност и по- голямо саморазкриване. Анонимността е свързана с Прикриването, а то е в противоречие със саморазкриването, но точно анонимността е тази която провокира саморазкриването. А то на свой ред засилва чувството за близост и интимност.

Няколко изследвания показват, че при онлайн общуването саморазкриването е много по – бързо и по – дълбоко, отколкото срещите очи в очи. За това има няколко важни причини:

  • по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост
  • липсата на “пречещи черти”
  • липсата на други средства за взаимно опознаване
  • по – лесно откриване на себеподобни.

В тази статия ще обърна внимание на по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост, като в поредица от статии ще разгледам и другите особености на онлайн любовта и връзките.

При онлайн връзките хората могат да скрият истинската си самоличност или по – важни аспекти от нея. Точно това улеснява саморазкриването, тъй като може да споделяме чувства и преживявания без да излагаме лична информация, скрити зад монитора нищо от невербалното ни поведение не може да разкрие как преживяваме това, за което говорим. Точно това ни дава свободата да разкажем това, което сме решили по възможно най- безопасен за нас начин. Хората могат да се себеизразяват по – свободно поради по – голямата анонимност, по – малката отговорност, а оттук и по – слабата уязвимост. Тъй като сме чувствителни по отношение на партньорите си, любимите ни хора може никога да не разберат най- съкровените ни тайни и желания. Единият от партньорите може да се страхува да сподели за сексуални желания от страх това да не съсипе връзката. В същото време може да създаде онлайн любовна връзка, в която без притеснения да разкрие фантазиите си на своя кибер любовник.

В интимните офлайн отношения като брака има по – малко място за грешки: една или няколко значими грешки могат да наранят партньора по начин, който ще прекрати връзката или ще влоши качеството сериозно. Макар брачните клетви да гласят “в добро и в зло” и бракът да се смята за дълготрайна обвързаност, няколко грешки или една значителна могат да изложат на опастност цялата връзка. Да споделиш фантазиите си за извънбрачна връзка или да разкриеш, че не харесваш елементи от външността му е споделяне, което може дълбоко да оскърби любимия. Евентуалната заплаха за интимна връзка е сред най- често цитираните причини хората да не обсъждат с партньора си своите сексуални потребности  и предпочитания.

Да бъдеш уязвен след искрено саморазкриване онлайн е по – нетипично в сравнение с среща на живо поради няколко причини. Първо, практически няма много начини по които онлайн партньорът да ви навреди: страхът от действително отхвърляне или мислено неодобрение не е значим. Второ, по – малко вероятно е онлайн партньорът да се обиди от фантазии, тъй като цялата връзка се развива във фантазиите. Трето, дори онлайн партньорът да се обиди и да прекрати връзката, това е лесно поправимо тъй като има много други участници в онлайн пространството. Често участниците в такива връзки казват че са казали “абсолютно всичко” тъй като основно казват неща, които не споделят на брачните си партньори.

Да пишеш до непознат прилича на писане в дневник. И в двата случай може да напишеш саморазкрития без да се чувстваш уязвим. Предимството на писането в онлайн връзките пред това в дневник е, че има обратна връзка. Някой е чул и прочел споделянето ни, съответно може да ни утеши или да ни подкрепи по своеобразен начин.

Саморазкриването в интернет прилича на феномена “непознати във влак”, при който хората понякога споделят интимна информация  с анонимния си спътник. Тъй като в киберпространството анонимността може да е по – голяма от колкото във влак, разкриването на интимни лични подробности е по – голяма в него. Онлайн връзките позволяват на хората да се скрият зад една форма на общуване, която е някак си “дистанцирана от живота” Много по – лесно е разкритието пред непознат без лице, от колкото очи в очи.

Всички тези случаи подкрепят идеята, че страхът да не изпаднеш в неудобно положение или да се превърнеш в обект на презрение значително отслабва, когато не виждаш събеседника, не го познаваш и може никога повече да не го срещнеш.

Има и обстоятелство при които събеседника може да присъства, но да е в позиция, която не може да ни навреди. Такива са случаите с психотерапевт, адвокат или свещеник. В присъствието на тези професионалисти можем свободно да изразим емоциите си без риск да пострадаме. Тази свобода ни позволява да се разкрием и да се сближим с тези професионалисти. Нищо чудно, че хората често се влюбват в своите психотерапевти, адвокати или свещеници. Онлайн връзките са подобни в това отношение: хората могат свободно да изразяват емоциите си да се сближават емоционално, без да бъдат уязвими. Затова влюбването е много по – лесно в мрежата.

Анонимността и липсата на практически последствие улесняват и изказването на негативни емоции и искрени нагласи.

Въпреки по – слабата уязвимост в киберпространството, човек може да бъде наранен и онлайн.

Кои са факторите, които водят до това неприятно преживяване?

  • интернет пространството поражда много големи надежди, повечето от които остават неудовлетворени-и това води до чести и дълбоки разочарования.
  • дълбокото споделяне разголва ума и оставя човека без всякакви маски, които да го предпазват – а това е много уязвима позиция за всеки.

В този вид общуване събеседника може да изчезне във всеки един момент. Това дава възможност за разкриване на личната информация. От друга страна, онлайн връзките дават възможност човек да сподели толкова лична информация колкото сметне за необходимо и колкото е готов да да го направи п оизбран от него начин. При живите контакти начинът и темпото на саморазкриването са до голяма степен по- малко доброволни и следователно са свързани с голяма емоционално и социално напрежение.

Онлайн връзките са свързани с по – малко практически неудобства и усложнения, затова и участниците в тях са по – малко уязвими. В живите връзки, хората са склонни да се разкрият, когато се почувстват в безопасност. В интернет пространството са склонни да се разкрият по – бързо тъй като са подвластни на илюзията за сигурност заради анонимност и пространствена разделеност. Вярват, че това намалява риска от вредни последствия.

Виртуалният секс е безопасен не само във физически смисъл, понеже вирусите не могата да пътуват през това пространство, но също и психологически, което се осигурява от анонимността. Тъй като чувството за сигурност е важна предпоставка за сексуалната възбуда, осигуряваната от киберпространството безопастност може да обясни големия интерес към киберсекса.

Киберпространството осигурява и противоположните условия, които често са необходими за сексуална възбуда: новост, риск и непредсказуемост. В този смисъл силното вълнение от киберсекса може да се дължи на не толкова необичайното желание да правиш секс на непознати или публични места, като парк, публична тоалетна, спа център, паркиран автомобил, офис или самолет. Киберсекса също като секса на публични места, притежава тези черти – новост, риск, непредсказуемост.

Възможно е впечатлението за по – слаба уязвимост да е илюзорно, тъй като онлайн общуването често оставя повече следи от офлайн общуването: текстовите съобщения могат да бъдат възстановени и да станат публично достояние, докато устните разговори не могат /освен, ако не се записват/. Тъй като човек стои сам пред компютъра, това засилва чувството за пълно уединение и създава склонност да се подценява риска от разкриването на поверителна, лична информация.

Анонимността в киберпространството може да се сравни с носенето на маска: и в двата случая усещането за анонимност е силно и те кара да се чувстваш различен. Но голямата анонимност, често пречи на близостта и чувството за автентичност. Затова с развитието на онлайн връзката участниците започват саморазкритие и части от маската започват да падат. В този момент започва доверяването, което засилва саморазкритието, но заедно с него и уязвимостта.

Диляна Колева

Използван източник: “Любовта онлайн”

 

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …