Месец: <span>август 2018</span>

Сладолед

Сядаме на заведение, в което предлагат сладолед. Поглеждам менюто и виждам, че предлагат сладолед със заливки/изброени около 4/. Избирам заливка с мед и орехи. Пристига симпатично около 20 годишно момиче, което не се усмихва. Веждите нарисувани, гащите скъсани, погледа рехав.
Поръчката: /поемаме инициатива , ние/
– Два пъти кола с лед и лимон.
Сервитьорката размахва празното шише от кола, което е взела от съседната маса:
– Такава кола ли?
Споглеждаме се, но друга не сме виждали и кимаме утвърдително.
Аз поръчвам сладоледа:
– Един ванилов сладолед с поливка от мед и орехи.
Сервитьорката гледа в човека до мен и казва:
– Не може.
Раздвижвам се, за да и привлека вниманието, все пак аз поръчвам. Успях! Поръчвам:
– Имате заливки /уточнявам/. Искам тази с мед и орехи, а сладоледът да е ванилов.
– Не може. Или ванилов сладолед или с мед и орехи. – и ме гледа неразбиращо.
– Кое не може? -питам- имате сладолед с поливка.
– Има топка или 200г, но не с мед и орехи.
Реших, че нещо не съм се изразила правилно и бавно повторих:
– Искам 200 грама ванилов сладолед, с поливка от мед и орехи.
– Няма така, само с мед и орехи.
Изгубих всякаква връзка с поръчката, но объркването ми беше толкова голямо, че даже не можех да се откажа. Продължих:
– Сладоледа, вътре ли е с мед и орехи? – започнах да гадая, защото виждах, че добре сложеното и иначе симпатично момиче беше в пълна невъзможност да сглоби сложно изречение с начало и край в някаква градация.
– Не, просто е мед и орехи. – усмихва се.
Отказах се. Поръчах с риск да получа нещо незнайно какво.
– Добре, донесете ми мед и орехи.
Споглеждаме се с човека до мен, без коментар, няма смисъл.
След 5 Мин.донесоха полуразтопен/не знам колко топки/ ванилов сладолед поръсен с орехи, медът не го видях, може и да е бил някъде в сладоледа, не знам, а и вече нямаше смисъл. Зачудих се, как ли това момиче ще уточни и обясни себе си в доста по-сложните житейски ситуации, които и предстоят. От практиката виждам, че грамадната част от конфликтите и недоразуменията идват от неумението за чуване и изразяване. Всеки чува само собствените гласове в главата си и говори основно през тях. Другите ги няма.
С уважение
Диляна

Искреност и измама в онлайн връзките

Създадохме действителност, в която отношенията по между ни станаха като калейдоскоп – пъстри, цветни, реални до някъде, нереални от някъде, пречупени през много гледни точки и призми. Изолацията на големите градове, загубата на общността, направи преценката ни за хората много трудна. Можем да разчитаме само на собствения си усет и информираност.

Романтичните връзки винаги са имали елементи на измама. Целта е да се засили романтичния момент и да се избегне прекъсването на процеса. Онлайн пространството създава идеалните условия, елементите на измама да са много и да се задържат достатъчно дълго в отношението. Както отбелязва една жена: “Много по-трудно е да лъжеш, когато живееш на три пресечки, отколкото на 500км.”

Най – често в онлайн запознанствата хората лъжат за възраст, раса, височина, телесно тегло, пол или професия. Доста по – рядко е за интересите и произхода. Независимо дали контакта е реален или виртуален, вторите могат лесно да бъдат разбрани при един по-дълъг разговор. При първите човек общуващ виртуално дълго би могъл да подържа история, която му харесва, без тя да бъде разбрана като лъжа.

Проучване показва, че 48% от потребителите понякога са лъгали за възрастта си, 23% са го правили по – често, 38% са лъгали за расовата си принадлежност, 5% понякога са лъгали за пола си. Когато нивото на обвързаност стане голямо, лъжливата информация намалява.

Интересно е да се отбележи, че във виртуалното пространство мъжете лъжат по – често от жените. Мъжете най- често лъжат за общественото си положение, а жените заради безопасността си. И двата пола, често вярват, че ако излъжат за самоличността си, ще могат да са по- искрени и открити. В този случай лъжата показва желание, човекът да разкрие по – дълбока истина са себе си, без това да му навреди.

Но онлайн връзките насърчава хората да представят себе си, такива каквито се възприемат и вярват че са, но по различни причини в реалния живот, средата, в която се движат няма възможност да се проявят. Хората с които общуват не виждат или не възприемат това тяхно Аз. Доверявайки това в една онлайн връзка, те се свързват с нов тип контакт на приемане и представяне на онова, в което те вярват, че са. Този тип връзки често преминават в реални и завършват с годеж или брак. Стабилността на този тип онлайн връзки е значително по – висока от тази на реалните връзки.

Въпреки че, онлайн пространството дава възможности да се представят за някой друг, много хора се разкриват искрено онлайн. Това е особено вярно, ако връзката продължи и се задълбочи. Колкото повече време хората прекарат в разговори, толкова по – искрени са, когато говорят за себе си и толкова по – малка е вероятността да лъжат.

Започвайки едно познанство онлайн, човек може да излъже за външните си черти, семейно положение и статус, години, но не може да излъже дълго за чертите, нрава и личните интереси. Тук се случва интересното разминаване между онлайн и реалните връзки. Външните черти, могат да попречат за създаването на един контакт, но личностните качества могат да попречат за развитието на този контакт. Ето как онлайн общуването може да мине през измамата за външния вид и социалния статус, но да даде възможност за дълбокото опознаване на другия, което да създаде една дълга и любяща връзка.

Една омъжена жена, която имала онлайн връзка с женен мъж, споделя, че го излъгала за истинското си име, възраст /вместо на 38г казала, че е на 28г/ и броя на децата си. И двамата признали, че са женени. След 6 месеца онлайн любов и “лудо влюбена в него” тя му казала истината. За нейна изненада “той отвърна, че разбирал защо го е излъгала и че обича нейната вътрешна същност”. Тя отбелязва също: “Когато хората лъжат онлайн, това не винаги е, защото са подли или искат да наранят някого.” Както и при реалните връзки създаването на доверие е постепенен процес.

Искреността е много важно качество за успеха на личните взаимоотношения. Едно изследване на личните обяви разкри, че жените най- често посочват искреността като важно за тях качество в търсения партньор. При мъжете това качество е по -маловажно, но също го търсят. Ето защо, ако искате да бъдете близък с някой, ще се постараете да покажете искреност или поне ще се наложи да я симулирате. Споделянето на интимна информация ласкае другия с доверието което му показвате. Затова, ако се стремите да приласкаете някого споделете му своя тайна. При онлайн общуването е по – лесно да симулираш искреност, но въпреки това дълбоката и честна искреност е широко разпространена.

Онлайн пространството със своята анонимност, предразполага към искреност и позволява на хората да излязат от показната роля, която играят в реалния живот. Пада робуването на стереотипи и вярвания, които обслужват заради мнението на другите. Така жените могат да изразят сексуалността си по – ярко, а мъжете да са по- емоционални.

Една 40годишна жена споделя:

“Винаги съм имала много силен сексуален интерес /високо либидо/. През последните години няколко пъти разговаряхме със съпруга ми за липсата му на сексуално желание. Винаги съм била открита и честна и неотдавна му казах, че ако отказва да участва в сексуалния ни живот, аз ще потърся алтернативно решение за “моят проблем”, както той го нарича. Моето алтернативно решение е киберсексът. Мога да остана анонимна, да се отдам на фантазиите си и да говоря така както си искам.”

Онлайн отношенията дават възможност за падане на задръжки в поведението ни в двете крайности. Както пламенност и огромно разкриване, така и силна раздразнителност и гняв.

Други два противоположни аспекта са искреност и анонимност. Относителна анонимност и увеличена склонност към искреност и саморазкриване.

Другите конфликтни зони са искреност и въображение. От една страна човек е искрен и представя своето истинско възприемане на себе си, от друга страна въображението и фантазиите, които игнорират действителността. Онлайн общуването описва точните нагласи на хората, но с неточни описания на действителността извън тях. Когато жена описва на онлайн любим как иска да е интимна с него, тя изразява точно своите емоции в настоящия момент, това в реалния контакт се пропуска. Когато, обаче започва да описва как точно ще го направи, започва една илюзорна реалност, която съществува само във фантазиите и.

За онлайн връзките са обичайни както висока степен на прикриване, така и висока степен на саморазкриване и искреност. При тях ние често или не знаем нищо реално за своя партньор или знаем повече от най- близките му приятели. Подобна изключителна близост не се среща много при живите контакти.

Искреността може да бъде болезнена, също както и саморазкриването. Понякога не желаем да знаем всички тайни на другия. Но когато сме по – искрени, по – малко уязвимата природа на онлайн пространството намалява риска да нараним другия.

Като заключение може да се каже, че мечтите, а не измамата, създава нуждата от онлайн връзки, често са съпроводени с дълбоко познаване на действителността.

Влиянието на емоциите за възникване на тревожни състояния и придружаващите ги симптоми

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да “разболее” и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под “силна емоция” се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

  • като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
  • като я преглътне – възмущение, през което “преглъщаме” агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

  • анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек “не знае какво прави”
  • силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
  • Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код “ОПАСНОСТ” , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ “подкосява краката” , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме “страхът му даде криле” или “вълнението го направи герой”. Точното обяснение е: “Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.”

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на “спирачка” при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: “А в ежедневието?” Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. “Мъжествеността” не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази “слабост”  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът “работи на празни обороти”. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

 

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …