Категория: <span>Тревожност</span>

В тази статия ще прочетете синтезирана информация за отключването на тревожно състояние и въпросник, с който да изчислите риска си към момента.

Дългосрочните причини, като наследствеността, семейната среда в детството и кумулативния/натрупан/ стрес създават предразположеност към тревожните разстройства. За да започнат панически пристъпи или да се развие фобия, са необходими по – специфични условия, оказващи действие в по- кратък период от време. В тази статия накратко ще разгледаме:

§ Специфичните стресори, които често предшестват първия панически пристъп.

§ Обуславящи процеси, водещи до фобии

§ Ролята на травмата в определени прости фобии и посттравматично стресово разстройство.

Стресори, които катализират паническите пристъпи

Първият панически пристъп често се предшества от стресогенно събитие или ситуация.

Най- често срещаните в практиката ни са следващите три типа стресови събития:

• Значителна лична загуба. Загуба на значим човек в следствие на смърт, развод или раздяла много често може да е фактор. Други съществени загуби – на значима работа, здраве или финансова сигурност също са предпоставка за отключване на паническо състояние.
• Значителна житейска промяна. Понякога панически пристъп може да предизвика значимо за нас житейско събитие, което изисква период на адаптация от няколко месеца – сключване на брак, раждане на дете, постъпване в университет, смяна на работа, смяна на местожителство или продължително боледуване. Възможно е, което и да е от тези събития да е отключващ фактор на вече натрупан стрес от други събития.
• Стимуланти и наркотици. Не е рядкост първият панически пристъп да настъпи след предозиране с кофеин. Често хората не осъзнават, че прекаляват с кофеина. Още по-често паническите пристъпи се появяват сред хора употребяващи кокаин или амфетамини и техните производни. Кокаинът е толкова силен силен стимулант, е може да предизвика панически пристъпи и сред хора, които нямат никакво предразположение към това. Амфетамините и особено матамфетамина често са начало на серии от панически пристъпи. Освен това високи дози марихуана, както и абстиненцията към упойващи вещества, барбитурати или транквиланти също може да тласнат човек към първи пристъп на паника.

Обуславяне и произход на фобиите

Фобията е траен и прекомерен страх от конкретен обект, дейност или ситуация, който поражда непреодолимо желание да се избягва. Първо – страха от обекта или ситуацията е траен, второ – знаете, че е ирационален, но не можете да го спрете, трето – отбягването на обекта или ситуацията будеща страх.

При различните фобии се отбягват различни неща:

• агорафобия- страх, че няма изход от различни ситуации – магазин, магистрала, опашка в магазин, асансьор, мост.
• социална фобия – страх от ситуации, които може да почувствате унижение или злепоставяне – публични изяви, празненства, ползване на обществени тоалетни и събеседване за работа.
• прости фобии – страх от възможна смърт или нараняване при природни бедствия, катастрофи, животни
• клаустрофобия- страх от попадане в затворени  пространства.

Как се развиват тези фобии? Най- често отговорни за това са два типа процеси: обуславяне и травмиране.

Травмата не винаги има участие в развитието на фобията, но процесите на обуславяне задължително присъстват. Видовете обуславяне, които допринасят за развитието на фобия са два – обуславяне чрез асоциация и обуславяне чрез отбягване.

• чрез асоциация – ситуация, която първоначално е неутрална, постепенно започва да буди тревожност. Напр. “Как ще се измъкна от тук?” “Ами ако предизвикам катастрофа”
• чрез отбягване – ако само асоциирате, още не е развита фобия, тя се затвърждава, когато започнете да отбягвате ситуацията или обекта. Психиката ни е устроена така, че работи на принципа награда – наказание. Когато отбягвате ситуацията вие награждавате фобията, така тя започва да се затвърждава и да става все по – устойчива.

Травма, прости фобии и посттравматично стресово разстройство.

Простите фобии, често са следствие на ситуация възникнала в детство. Напрмер, когато сте били малки ви е ужилила пчела. Изплашили сте се много, започнало е обуславяне чрез асоциация – умът асоциира всички пчели с ужилването и вие започвате да бягате от пчели независимо от безопастността.

Фобиите от тъмнина и насекоми са програмирани в нашата нервна система като защитни механизми, те са еволюционно наследство, с което човекът е оцелял. Те не се определят като фобии освен, ако не останат трайно и в зряла възраст.

Представям въпросник за жизнените събития, който може да попълните, за да определите, до колко сте предразположен към отключване на фобии или кое е водещото в тревожното ви състояние.

Определете, кои от жизнените събития са се случили през изминалите две години и изчислете общия резултат за стреса си.

– Ако общият ви резултат е близо до 150, е малко вероятно да страдате от последствия на натрупан стрес.

–Ако е между 150 и 300 може да страдате от хроничен стрес в зависимост от това как сте възприели и сте се справили с определени житейски събития.

– Ако резултатът ви е над 300 вероятно изпитвате някои вредни ефекти на кумулативния стрес. Може да го обсъдите с вашия психотерапевт.

ВЪПРОСНИК

ЖИЗНЕНО СЪБИТИЕ                                                             СРЕДНА СТОЙНОСТ НА СТРЕСА

1. Смърт на брачен партньор                                                 100
2. Развод                                                                                      73
3. Раздяла с брачния партньор                                            65
4. Лишаване от свобода /затвор/                                        63
5. Нараняване или заболяване                                            53
6. Сключване на брак                                                              50
7. Уволнение от работа                                                           47
8. Проблеми в брака                                                                45
9. Пенсиониране                                                                       45
10. Промяна в здравето на член от семейството               44
11. Бременност                                                                             40
12. Сексуални затруднения                                                       39
13. Поява на нов член в семейството                                     39
14. Промени в работа                                                                  39
15. Промяна във финансовото положение                          38
16. Смърт на близък приятел/родител                                  37
17. Смяна на професионалната сфера                                   36
18. Промяна в броя на скарванията с брачния партньор 35
19. Ипотечен кредит или голям заем                                     31
20. Просрочване на сметки по кредит                                    30
21. Промяна в служебните отговорности                              29
22. Син или дъщеря напуска дома                                           29
23. Проблеми с родителите на брачния партньор              29
24. Забележително лично постижение                                   28
25. Брачния партньор започва или напуска работа           26
26. Започване или завършване на училище                         26
27. Промяна в условията на живот                                          25
28. Преосмисляне на личните навици                                    24
29. Проблеми с началника                                                          23
30. Промяна в работното време или условията                    20
31. Смяна на местожителство                                                    20
32. Смяна на училището                                                              20
33. Промяна в начина на отдих                                                 19
34. Промяна в семейните ценности                                          19
35. Промяна в социалните дейности                                        18
36. Изтегляне на кредит за малка покупка                            17
37. Промяна в навиците за сън                                                  16
38. Промяна в броя на семейните събирания                        15
39. Промяна на хранителните навици                                     15
40. Ваканция                                                                                     13
41. Коледни празници                                                                   12
42. Дребни закононарушения                                                     11

Моля, имайте предвид, че стойностите на стреса срещу събития във въпросника са усреднени въз основа на проучвания с много хора. Каква е стресогенността на дадено събитие конкретно за вас , зависи от това как го възприемате.

Ще придобиете по- добро разбиране за естеството на тревожността, ако разясним не само какво е тя, но и какво не е. Например тревожността може да бъде разграничена от страха по няколко признака.

# Когато се страхувате, страхът ви обикновено е насочен към някакъв външен конкретен обект или ситуация. Събитието, от което е страхувате е в границите на възможното.  Може да се страхувате, че ще изпуснете даден краен срок, ще се провалите на изпит, няма да успеете да платите сметките си или ще бъдете отхвърлени от човек, чието одобрение е важно за вас.  

Страхът може да е съпътстван от внезапен прилив на адреналин, мисли за непосредствената опасност и непреодолимо желание да избягате. От друга страна, когато

# От друга страна, когато изпитвате тревожност, вие често не можете да конкретизирате по отношение на какво сте тревожни. Фокусът на тревожността е по- скоро вътрешен, отколкото външен. Тя като че ли реакция към някаква смътна, далечна или дори неидентифицирана опасност. Може да изпитвате тревожност, че ще изгубите контрол над себе си или определена ситуация. Или пъкда изпитвате смътна тревожност, че ще се случи нещо лошо.

Тревожността засяга цялото ви същество. Тя е едновременно физиологична, поведенческа и психологична реакция.

• На физиологично ниво тревожността може да включва телесни реакции – ускорен пулс, мускулно напрежение, гадене, сухота в устата или потене.
• На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да изразявате себе си или да се справяте с определени ежедневни ситуации.
• На психологично ниво тревожността представлява субективно състояние на опасение и безпокойство. В най- екстремната си форма тя може да ви накара да се чувствате отделени от себе си или от действителността и дори да се страхувате, че ще умрете или полудеете.

Фактът, че тревожността може да се появява на физиологично, поведенческо и психологично ниво, е от съществено значение за усилията ви да се справите с нея. Една цялостна програма за възстановяване от тревожно разстройство трябва да включва интервенции и на трите нива, за да се:

• понижи физиологичната реактивност
• елиминира отбягващото поведение
• променят субективните интерпретации /вътрешният монолог/, които поддържат състояния на опасения и притеснения.

Тревожността може да приема различни форми и да е с различни нива на интензивност. Може да е лека, просто мимолетен пристъп на безпокойство, или тежка -яростна паническа атака, съпроводена със сърцебиене, дезориентация и ужас. Тревожност, която не е свързана с конкретна ситуация, която идва от нищото се нарича “свободно плуваща тревожност” или в по-тежките случаи – “спонтанен панически пристъп”. Разликата между епизод на свободно плуваща тревожност  и спонтанен панически пристъп е в едновременното наличие на четири или повече от следните симптоми.

• задух
• сърцебиене- ускорен или неравномерен пулс
• треперене или тресене на цялото тяло
• потене
• чувство за задушаване
• гадене или стомашен дискомфорт
• скованост
• световъртеж или нестабилност
• чувство за отдалеченост от тялото или липса на връзка със себе си
• топли и студени вълни
• страх от смъртта
• страх от полудяване или загуба на контрол

При наличието на едновременна поява на четири или повече симптоми определяме състоянието като панически пристъп.

Ако тревожността ви възниква само в отговор на определена ситуация, тя се нарича ситуационна или фобийна тревожност. Ситуационната тревожност се различава от ежедневния страх по това, че е непропорционална или нереалистична. Ако изпитвате непропорционално опасение да шофирате по магистрала или извънградски пътища, да посещавате лекарски кабинети или отстоявате мнението си пред брачния партньор, това може да се квалифицира като ситуационна тревожност. Тя става фобийна, когато започнете да избягвате дадената ситуация – ако изобщо престанете да шофирате по магистрали, да ходите на медицински прегледи или да водите сериозни разговори с брачния си партньор.

Често тревожността може да бъде предизвикана просто от мисълта за определена ситуация. Щом изпитвате дистрес, мислейки какво би могло да се случи когато или ако попаднете в някоя от вашите фобийни ситуации вие сте във властта на т. нар. предварителна тревожност. 

Съществува една съществена разлика между спонтанната тревожност /паника/ или предварителната тревожност / или паника/. Спонтанната тревожност ни връхлита като гръм от ясно небе, бързо достига високи нива на интензивност, след което постепенно стихва. Пикът и обикновено стига в рамките на пет минути, а периодът на стихване продължава около час или час и половина.

Предварителната тревожност се засилва постепенно с наближаването на сблъсъка с /или просто мисълта за/определена заплашителна ситуация, след което обикновено отшумява бързо. Може в продължение на час или повече да сте обезумели от притеснение, след което, ангажирайки ума си с друго, съвсем да забравите притеснението.

Тревожността е неизбежна част от живота на съвременното общество. Важно е да се разбере, че в ежедневието възникват множество ситуации, в които е уместно и основателно да се реагира с известна тревожност. Не и било нормално да не чувствате никаква тревожност в отговор на ежедневните затруднения, в следствие на които е възможно да претърпите загуба или неуспех.  Преминавайки през специализирани консултации с психотерапевт можете да опознаете своята тревожност и да научите начините, с които да облекчавате своята тревожност и тя не прераства в паническа и фобийна. Включването на физическа активност, дихателни умения, релаксация и правилни хранителни навици в своето ежедневие – а освен това,обръщайки внимание на вътрешния монолог, погрешните вярвания, чувства, асертивност и самооценка, – вие можете да направите живота си по- балансиран и по- малко тревожен независимо от естеството и размера на тревожността, с която си имате работа.

По материали на Едмънд Борн.

Точно както мислите са езикът на мозъка, чувствата са езикът на тялото. А начинът, по който мислите и начинът по който чувствате създават вашето същество. “Същество” е, когато умът и тялото ви работят заедно. Така че, настоящото ви същество е същинската ви връзка ум-тяло.

Всеки път когато мислите нещо, в добавка към създаване на невротрансмитери мозъкът ви изработва и друго химично вещество – малък протеин, наречен невропептид, който изпраща послания към вашето тяло. И тогава тялото ви реагира, изпитвайки чувство. Мозъзкът забелязва, че тялото чувства, затова сътворява друга мисъл, съответстваща точно на даденото чувство, която пък произвежда още от същите химични послания, позволяващи ви да мислите точно както сте се почувствали.

Мисълта поражда чувство, а после чувството поражда равнозначна мисъл. Това е примка( която за повечето хора може да се съхрани години наред) А тъй като мозъкът въздейства върху чувствата на тялото, сътворявайки същите мисли, които ще произведат същите емоции, то е ясно, че повтарящите се мисли вграждат в хардуера на мозъка ви фиксиран модел на верига от неврони.

Какво обаче се случва с тялото ви? Тъй като чувствата са начинът на телесното действие, постоянно изпитваните въз основа на автоматичното мислене емоции ще обуславят тялото да запомни онези от тях съвпадащи с несъзнателния вграден в хардуера ум и мозък. Това значи, че съзнателния ум всъщност не е господарят тук. Тялото е несъзнателно програмирано и обусловено по напълно действителен начин да се превърне в собствения си ум.

В крайна сметка, когато тази примка на мисленето и чувстването, а след това – на чувстването и мисленето, действа достатъчно дълго време, тялото запомня емоциите, които мозъка ни му е сигнализизрал да изпита. Цикълът така твърдо се установява и насажда, че създава едно познато същество-основано на старата информация, която се рециклира отново и отново. Тези емоции, които са чисто и просто химични записи на минали преживявания, ръководят нашите мисли и се разиграват пак и пак. И докато това продължава – ние живеем в миналото. Не е за чудене тогава, че ни е толкова трудно да променим бъдещето си!

А когато невроните изпращат импулси по един и същи начин, това води до освобождаване на едни и същи химични невротрансмитери и невропептиди в мозъка и тялото. Тези химични вещества се залавят да учат тялото да помни упоменатите емоции, като отново го променят във физически план. Клетките и тъканите получават тези конкретни химични сигнали в определени рецепторни места. Тук тялото се обучава от ума. Ако този процес продължи години наред- защото едни и същи сигнали извън клетката пристигат на едно и също ниво на ума в мозъка( тъй като дадения човек ежедневно мисли, действа и чувства еднакво] тогава естествено едни и същи гени се активират по еднотипни начини, понеже тялото получава еди и същи данни от околната среда. Не се разпалват нови мисли, не се правят нови избори, не се изявяват нови поведения, не се изпитват нови преживявания и не се създават нови чувства. Когато едни и същи гени биват отново и отново задействани от една и съща информация от мозъка, то те биват селектирани отново и отново и подобно на джаджите в една кола започват да се износват. Тялото създава протеини с по-слаби структури и с по-малко функции. Разболяваме се и стареем.

Следва продължение.

Потиснатите емоции и чувства, както и стрсът от деня оживяват в сънищата. Съновната дейност, жизнена функция на подсъзнанието, управлява невероятно сложния свят на душата. Сънищата разсейват твърде заплашителните  за съзнането ни емоции, чувства и преживявания. Чрез тях ние преработваме ежедневните си тревоги, страхове и предизвикателства. Сънуването намалява отрицателната сила на потиснатите ни спомени и чувства в миналото. Успокояваме се, че еднa разумна част от нас, подсъзнателно, работи нощно време в наша полза, за да ни излекува от травмите, получени в будно състояние.

Когато сънят на детето е нарушен от множество съновидения, подсъзнанието сигнализира, че е събрано много напрягащо преживяване, за да може да се освободи само чрез съня. То може да не си спомня съня от който се е събудило, но да не може да заспи отново. Започват повтарящи се кошмари. Среднощният ужас е, когато страхът продължава и след събуждането. За да зспи отново детето се нуждае от родителят, за да го успокои. Честа причина за нарушаването на съня, ходенето насън, кошмарите и нощните ужаси са потиснатите емоции.

Как могат да помогнат родителите

Проблемите при съня подсказват, че подсъзнанието се опитва да се излекува, но се нуждае от помощ.

1. Поинтересувайте се с кого е прекарало денят детето ви, дали е имало някакви проблеми в училище или в детската градина. Малки промени в дневния режим например са достатъчни да смутят дълбоко детето /особено малкото/, без ние да го осъзнаваме. Учителите и възпитателите ще ни подскажат причините за лошите сънища.
2. Изслушайте го. Остсвете детето да разкаже последователно съня, както се е развил, без да го прекъсвате. Когато знае, че ще бъде изслушано, детето може по-лесно да се довери и да разкаже, реалните си преживявания, които може да са болезнени и застрашителни. Твърде вероятно е детето да изпитва вина за сцените, които си спомня, или да е объркано. Споделянето на глас пред проявяващ разбиране родите може да свърши чудеса за намаляне на травмата.
3. Не прекъсвайте разказа на съня му. Понякога ние , възрастните, твърде прибързано, буквално тълкуваме образите от съня. Ако сподели, че небето е червено, не бива да му противоречим. В езика на сънищата момичето вижда вижда послание за това, което става вътре в него, и символите на този свят не винаги са реалистични.
4. Не тълкувайте съня. Само този, който е сънувал, знае смисъла на съня си и ако не го разбира на съзнателно ниво това е добре за него. Понякога разказването на съня е достатъчно да се освободи подсъзнанието от дълбоко потиснатия материал. Трябва да знаем, че подсъзнането върши своята работа, дори това понякога да ни се струва бавно и мудно.
5. Наблюдавайте игрите на детето си. Това е детският начин да пресъздаде изживяванията си от деня. Както сънищата през нощта, така мечтите и фантазиите през деня помагат на детето да преодолее изпитанията в ежедневието. Повтарящите се игри са ключ към скритите проблеми, обременяващи подсъзнанието. Като ги разиграва със своите играчки, то може да ги контролира по-добре;това, което е ужасяващо през нощта, става по-поносимо през деня в играта.
6. Предложете му да води дневник на сънищата си. Тази идея е привлекателна за много деца над 8 годишна възраст /особено момичетата/и може да се окаже чудесна възможност за преодоляване на смущаващите сънища. Дневникът може да се води с думи, с думи и рисунки или само с рисунки. Времето което отделяме за това показва какво значение придаваме на съня.
7. Помогнете сънят да продължи. Известният психолог Карл Юнг е бил убеден, че е изключително полезно да се измисли край на незавършен или страшен сън, като се разкаже като приказка. Да помогнем на детето да го формулира по модела на приказката – “Имало едно време…..”, описва се проблемът от съня и когато е най-страшно и безнадежно преминаваме към – ” Тогава един ден….”. Съществува елемент в приказките, в който винаги някой се приртичва на помощ. Помагаме да го създаде – вълшебници, джуджета…..Приказките са изклщчително подходящи за превъзмогване на страшни сънища.

Когато въпреки усилията не успеете да се справите с кошмарите на детето потърсете терапевт. Добре е да се избере терапевт, който работи с езика на детските сънища.

Проявете желание да участвате в терапията. Когато възникнат трудности, проблемът не е само в еди член на семейството. При ситуации причиняващи дълбока травма, като развод, загуба на доходи, сериозно заболяване на родител или дете, промяна на работа и т.н. детето ни съпреживява нашия стрес. Децата често са барометър за емозионалното равновесие в нашето семейство. Поведението им показва,че имаме нужда от външна помощ, за да преодолеем изпитанията. Като обединим усилията си като семейство, вместо да насочваме вниманието си само върху проблемите със съня, по-бързо ще открием решението и ще постигнем трайни резултати.

Диляна Колева

Гневът е емоция, която често остава в зоната на забраната. Искаме децата да бъдат мили, но забравяме, че гневната емоция е част от нашето преживяване и е важно да бъде изразявана. Най- добрият начин за това е да се научи детето как да я разпознава в себе си и как да я изразява конструктивно. Биологията и психологията на децата инстиктивно ги подтиква да създават контакти, много деца предпочитат да не застрашават взаимоотношенията си, като не изразяват емоции, които биха предизвикали конфликти. Вместо да изразят гнева си повечето деца /особено момичетата/ стават отстъпчиви, като отричат важните вътрешни сигнали на гнева. Гневът казва: Това е важно за мен! Тук нещо не е наред!  Обратното деструктивно преживяване на гнева е преминаването му в усещане за безсилие и избухване в неконтролируемо агресивно поведение. Също толкова деструктивно, както и примиреното отстъпчиво мълчание или угаждане.

Разбирайки корените на своя гняв децата се чувстват по – силни да се преборят със себе си и да потърсят помощ. Разпознаването  и уважаването на гневната емоция помага на децата да изградят пълноценна връзка със себе си.

Подтискането и игнорирането на силни чувства и емоции могат да доведат – при леките случаи – до физически симптоми като болки в стомаха и главоболие. При по – сериозните ситуации малките деца придобиват навика да мигат често, да гризат ноктите си или да се подмокрят нощно време. По- големите деца /доста изразено при момичетата/ могатда изразят гнева си , като отказват да се хранят, нарушават вечерния час, боледуват хронично или изпадат в депресия. Тези симптоми не винаги означават подтиснат гняв, но са показателни за прикрити чувства. Детето е убедено, че не може да ги изрази гласно – от страх да не бъде наказано, заклеймено като лошо или да не навлече неприятности на някой друг.

Най- добрият начин да разберете какво представлява гневът е да наблюдавате директното му изразяване в къщи. Гневът е емоция, преодоляна чрез мисълта. Когато детето вижда гняв, освободен чрез жестокост, подигравка или крясъци, то самото става или жестоко и нападателно или отстъпчево, за не става прицелна точка на чуждия гняв. Ако гневът се приеме като естествена емоция, в която трябва да се вслушате и да използвате внимателно, децата се научават да ценят това, което се показва и да постъпват конструктивно, за да променят или подобрят дадено взаимоотношение или ситуация. Ето и няколко полезни насоки, как да превъзмогнем гнева:

Научете повече за гнева.

Бихме могли да използваме известни напътствия как да изразяваме нашия собствен гняв и да превъзмогваме гнева на другите. Като деца много от нас са реагирали гневно, когато са ги наранявали. Гневът прикрива обидата и избухването ни помага да не се чувстваме така уязвими. Много възрастни продължават да използват гнева, за да прикриват чувствата си на болка и уязвимост. Ако не успяваме сами да стигнем до тези чувства и да намерим начин да се справим с тях е добре да потърсим специализирана литература, терапевтични групи или лична терапия. Когато се научим да се вслушваме в това, което ни подсказва гневът, и сме наясно дали, кога и как да го изразим, даваме по – добър пример на децата си.

Потърсете какво не е наред във взаимоотношението, а не какво не е наред с децата ви.

Изречението : Ядосвам се, когато кажеш, че ще прибереш обувките си, а не го правиш.

Има много различно значение от: Колко пъти трябва да ти повтарям да занесеш тези обувки в стаята си.

Първото твърдение ясно показва, че съществува проблем между нас и детето. Второто намеква, че е глупаво и не може да изпълни това за което е помолено. Изречения то типа “Ядосвам се….” дават точна информация на децата ни за нашите чувства, те виждат, че да си гневен и ядосан не е страшно, че това може да се каже, да си коментира и да се промени. Разбира, че тази емоция е позвалена и не ни прави лоши или слаби. Да сме ядосани и гневни е нормално, да говорим за това е нормално. Извън нормата е да премълчаваме тези чувства, да ги изменяме в  тъга, мълчание, агресия. Това наше поведение помага на децата ни, когато изпитват тези емоции да ги споделят ясно и директно, без необходимост да го прикриват, да нараняват другите или да се защитават.

Гневът не означава насилие.

Много от нас се страхуват от гнева, защото при предишни преживявания той ни е довел до насилие. Като набием детето, когато сме ядосани, не го приучаваме към дисциплина. То се научава само да е слабо и безпомощно пред възрастните и да посяга на по- слабите, когато е гневно. Добър модел за децата е да наблюдават как родителите им заедно преодоляват това чувство, без то да се превръща в насилие. Момичетата имат нужда да виждат майките си как превъзмогват тези чувства ясно и открита. Момчетата се учат от бащите си. Желанието да се преодолее проблемът, като се вслушаме във всички чувства – положителни и отрицателни- и оценката на засегнатите взаимоотношения и хора премахват огорчението от каквато и да е гневна ситуация.

Осигурете безопастна зона на гнева.

Популярната фраза: “Черно ми е пред очите!” описва много добре емоцията гняв. Понякога емоцията ни обгръща толкова плътно, че пред себе си виждаме само черно, черно, черно.В такива случаи се нуждаем от бяло знаме, време за почевка или безопастна зона, където да се поохладим, да преброим до десет, да съберем мислите си. Когато емоциите пламват бързо, може би е разумно да се създадат семейни правила за гнева, за да се предотвратят психическите травми или физическото насилие. В случай, че сме ядосане, можем да спрем разиграващата се сцена, като кажем, че е необходимо прекъсване или просто излезем от стаята. Когато детето ни избухне в гняв, можем да му помогнем да го преодолее, като и осигурим тихо място, близо до нас, за да се успокои. То разбира: всички се нуждаем от прекъсване, но си запазваме взаимоотношенията.

Така детето се научава, че гневът се появява и отминава, че е емоция, която трябва да се уважава, и че взаимоотношенията остават непокътнати.

Ако родителите имат неотработен механизъм на изразяване на гневна емоция, както са го проявявали в детството си, оставят в детето си същите травми като своите и без механизъм за справяне. Някои от деструктивните прояви на гняв са : сърдене, игнориране, обвиняване, обиди, физическо насилие, мълчание.

Когато научим децата си да изразяват с думи чувствата си, ние можем да им помогнем по- успешно да превъзмогнат травмиращите събития.

1. Да, силна съм и мога да се справя. Това вече го знам. Не може ли просто да бъдеш съчувстващ и да ме оставиш да бъда слаба? / Скъпи, благодаря ти за подкрепата./
2. Имам спешна нужда от прегръдка, може ли да се видим?
3. Явно връзката ни приключва. Той има странен проект, заради който дори няма време да пише цял ден, да не говрим, че изобщо не се виждаме. Добре, ще се преструвам, че всичко е наред, докато не видя ясни доказателства.
4. Благодаря, че ме изслушахте! Чувствам се по- добре.
5. Приятели, благодаря, че поговорихте с мен. Стана много по-ясна цялата ситуация.Вашите препоръки са безценни.

Това са мисленни диалози, които показват, че освен различни видове изразяване и разбиране на любовта има и в показването на подкрепа.

Вероятно сте имали в трудна ситуация и сте имали усещането, че никой не ви разбира, нито ви подкрепя. В такъв момент вероятно не бихте могли да забележите, че нейният израз е бил различен от този, който сте имали нужда в този момент.

Ще разгледам някои от основните изрази на подкрепа, с които често ни показват съпричастност или очакват от нас такава.

• ПРЕГРЪДКА. Известно е, че при прегръдката се отделя хормонът серотонин или хормонът на щастието. Това допринася за хормоналният баланс и подобрява здравето. За да разберете дали това е правилния начин за подкрепа на любимия човек започнете леко да го прегръщате в напрегнати за него моменти. Ако отвръща, просто дайте още топлина, чрез широка прегръдка. Много добър вариант за по- тактилните хора.
• ДА МЕ ОСТАВЯТ НА СПОКОЙСТВИЕ. Това е вариант за хора, които решават проблема по- лесно сами. Подобно на примера от трета точка в началото, това са хора, които се изолират докато не намерят решение и се отдават на действие. Не искат срещи и разговори. Най- добрата подкрепа за тях е да им дадем време и пространство да се успокоят и да намерят решение.
• ДА УБОДРИТЕ И НАХЪСАТЕ. Често в трудни моменти се опитваме да се освободим от тъгата и тежките мисли. Нахъсващи фрази като “Можеш”, “Можеш да го направиш”, “Стегни се и давай напред!”, “Ти си мъж” и т.н.  Дали това е правилният начин за подкрепа към човека? Най- добрият показател е обратната връзка, ако той започне да се усмихва, да повтаря тези фрази. Да се активира и да е вдъхновен, значи това е неговия начин за подкрепа. Ако, обаче реагира като първия пример в началото, подобна подкрепа по – скоро би била противопоказна и може още повече да смаже човека. Той вероятно се нуждае от следващия вид подкрепа.
• ДА СЪМ СЪЖАЛИТЕЛЕН И СЪПРИЧАСТЕН. Този вид подкрепа е подходящ само за отделни силни личности с творческа житейска стратегия. Ако съжалявате човек тип “жертвена житейска позиция”, който само това чака, засилвате негативното поведение.  В първия пример в началото имаме този тип силна личност, който има нужда от малко съжаление – “Ти си моето момиче, и тази работа наистина те съсипва.” Само тази реплика е достатъчна, за да даде друга емоция на човека. По принцип силните личности, вече знаят това за себе си, имат силно развита отговорност и често не могат да си позволят слабост. Те са перфекционисти и в моменти на неуспех им е трудно да приемат пораженията. Затова за тях, понякога е добре да се освободят от стреса и да си позволят да бъдат слаби /но не отпуснати /
• ДАВАНЕ НА СЪВЕТ. Образованите и интелигентни хора трудно ползват консултации при проблем. Но ние можем да изразим своето мнение, да дадем препоръка, ако я поискат след като уточним дали човекът има нужда от това.  Често, когато изчерпаме ресурса си за справяне в трудна за нас ситуация, виждаме възможно най- малко решения. Външно мнение в този момент може да се окаже много добра подкрепа.
• ДА ИЗСЛУШАМЕ. Понякога няма нужда от нищо повече освен добро слушане. Човек има нужда да изкаже това, което го тревожи или му тежи и да чуе себе си. Разбира се това не е добра подкрепа за хора от типа “мрънкащи оплаквачи”. За осъзнатия силен човек, обаче, това може да е безценна подкрепа.
• ДА ПОМОГНЕМ. Един прост начин да подкрепим любимия човек е да му помогнем. Ако той иска и точно определена помощ е най- добре. Състраданието и съпричастността е много важна понякога. Да усетиш екип до теб е безценна подкрепа.
• ДА СТЕ НАБЛИЗО. Подобна подкрепа е усещането, че не си сам. Няма конкретни действия или разговори. Това е емоционална подкрепа на присъствие. Осигурява емоционална увереност. Както са феновете на стадиона. Те не излизат да играят на стадиона с играчите, а само създават атмосфера на увереност и емоционална удовлетвореност.
• ПРОЯВА НА ОТНОШЕНИЕ. Изглежда като магия, но когато мислим за любимия човек и за неговите дела, той го усеща. Може да сте на разстояние и де не извършвате нищо специално, но факта, че делата на другия са важни за вас му помага да реши сложни ситуации. Това може да се изразява и в просот съобщение сутрин “Как си?” Поддържане тема на разговор – важно е да изразим съпричастност.
• ПРОЯВА НА ВНИМАНИЕ. Да поемене някои от общите задължения, например в домакинството. Жена ви се подготвя за тренировка, има презентация ще работи цяла вечер – направете вечеря. Пазарувайте вместо съпруга, ако той е до късно ангажиран. Правилния подход е да разтоварите човека от определен ангажимент.
• ГОВОРЕНЕ “ПО ПОРЪЧКА”. Често, за да ви подкрепят хората започват да ви казват нещо, от което нямате нужда в момента. Благодарете и кажете, че това не ви помага. Ако това чуете като подкрепящ, просот попитайте, какво има нужда да чуе човекът срещу вас.

Важно е не само да осигурявате подкрепа, но и да можете да е поискате. На хората често това им е трудно. Ао ви предложат такава, но ви е трудно да говорите за това една реплика като тази: ” Благодаря скъпа, радвам се, че искаш да ме подкрепиш. Сега за мен ще е най- добре да ме прегърнеш и да помълчим. Хубаво е, че си наблизо.” Това, което е казано с любов и топлина, не обезкуражава желаещия да подкрепи, а дава яснота, как да стане това.

Бъдете подкрепящи и го правете с любов!