Категория: Тревожност

Ако припознавате страданието и ревността като любов, ако извинявате мрачните му настроения, ако често говорим с близки за проблемите му, ако оправдавате сприхавия му характер или ироничните му забележки с тежкото му детство, когато не харесвате повечето черти от характера му, но се примирявате с тях и вярвате, че ако сте достатъчно любвеобилни той ще се промени заради вас, това е знак, че сте жена, която „обича“ твърде много. Ако стоите във връзка, която ви застрашава емоционално и физически, то вие обичате човек, който не може да ви обича.

Никоя жена не е станала такава случайно. Формирането и като жена в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. По- долу са изброени 15 характеристики, които са присъщи на жени, обичащи мъже, които не могат да им отвърнат с любов.

1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви потребности не са били удовлетворявани.
2. След като не сте получили достатъчно родителска грижа, вие се опитвате да запълните тази незадоволеа потребност, като се превръщате в дарителка на обич, особено на мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.
3. Тъй като навремето не сте съумели да промените родителите си / или единия от тях/ и те не са били онези любящи и подкрепящи хора, за които сте копнели, сега вие изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените през любовта си.
4. Основния мотив да с опитвате да запазите връзката е страхът ви от изоставяне или страхът да останете сама.
5. Почти нищо не преценявате като прекалено неприятно, не отнемащо много време или много пари, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързани.
6. Тъй като сте свикнали да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да сте харесвана на човека до вас все повече и повече.
7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка – много повече от 50%
8. Оценявате се ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
9. Отсъствието на сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате да сте „полезна“.
10. Живеете много повече с представата за това как би могла да се развие връзката ви, отколкото с реалното ви място в нея сега.
11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
12. Има вероятност да сте предразположена към пристрастяване към опиати, алкохол и/или към определени храни, особено сладките.
13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемете отговорност за самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.
14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.
15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни“ мъже са ви скучни.

Когато в детството ни има болезнени преживявания в отношенията, в по- зряла възраст ние несъзнателно сме принудени да пресъздаваме подобни отношения и ситуации с цел да придобием власт над тях.  Често се обвързваме с подобен човек или поредица от такива хора, като се стараем да „спечелим“ старата битка – да бъдем обичани.

А сега нека разгледаме всяка една характеристика по отделно. /към 2 част/

Из „Жените, които обичат твърде много“

Времето, прекарано с онези, които обичаме – семейството, приятелите, домашните любимци, – може да пренастрои баланса на организма към по- високо ниво на щастие, така че е важно да подбираме мъдро компанията си.

Не всички хора в живота ни ни обогатяват. Сигурна съм, че ви се е случвало да сте в чудесно настроение, докато присъствието на някой приятел, роднина или колега не ви накара да се почувствате потиснати. Това е емоционално заразяване: огледалните неврони копират състоянието на този човек и създават у нас подобни чувства и усещания. Най- лесният начин да се предпазим от това въздействие е, като се държим далеч от т.нар. емоционален вампиризъм, който изсмуква жизнеността и щастието от хората, когато се сблъскат с него.

Обикновено е очевидно кои от познатите ни ни действат „отровно“: те са онези, които се оплакват постоянно, обичат да обезкуражават околните, да критикуват злостно. Други са по- трудно различими: те са погълнати от себе си, страхливи, критични и манипулативни. Може дори да са доброжелателни и все пак общуването с тях да ни кара да се чувстваме изстискани и безсилни.

Може да населим своя социален свят с хора, които повдигат духа ни, и да ограничим максимално отношенията си с хората, които предизвикват отчаяние и напрежение в нас с помощта на вътрешния GPS. Затворете очи, поемете си дълбоко дъх и извикайте образа на всеки човек, който е част от живота ви. Кой от тях разширява енергията ви и кой я свива?

Дори и след като идентифицираме „отровителите на щастие“ , проблем представлява това, че не винаги е възможно да ги избягваме. Те може да са наши колеги и дори роднини. Какво да правим тогава?

Задължително е да издигнем граница в общуването си с тях. Ние учим хората как да се отнасят с нас, с това какво приемаме и отказваме да толерираме от тяхна страна.

Ето няколко начина да подсилим имунитета си, когато се налага да прекарваме време с този тип хора:

1. Прекъснете верижната реакция. Сега след като знаете за огледалните неврони използвайте действието им в своя полза. Ако се налага да разговаряте с ядосан или отрицателно настроен човек, съзнателно смекчете погледа си, поддържайте изражението си неутрално, използвайте езика на тялото, противоположен на този на събеседника ви. Не отразявайте напрежението на другия, в противен случай тялото ви ще се самосаботира, като имитира неговата негативност.
2. Издигнете невидима бариера. Когато не можете да предотвратите атаката с отровни емоции използвайте следната визуализация: изградете мислено стена или щит около себе си. Това ще ви даде чувство за емоционална защита и може да неутрализира желанието ви да отговорите по същия начин.
3. Стойте на собствения си тротоар. Не се опитвайте да променяте другия. Идеята да му помогнете, като го избавите от недостатъците му или му посочите „собствените му грешки“, може да ви се стори изкушаваща, но рядко дава резултат. Най- ефикасния начин да повлияете на някого е да му дадете пример с поведението, което бихте искали да видите у него

Представете си, че както вървите по улицата, някой рязко се приближи към вас и замахне с ръка, все едно ви удря. Реакцията ви ще е бързо отдръпване, рефлекс на самозащита или ще побегнете.  В този момент вие сте преживели уплаха. Тя настъпва при рязка и бързо променяща се житейска ситуация, която се появява мигновено, без предупреждение и трае кратко. Ако ситуацията се окаже не животозастрашаваща или емоционално травмираща, негативните ефекти на уплахата отминават в рамките на ден до най-много седмица. Човек възстановява емоционалното си състояние от преживяното и то остава за него като спомен.

Всеки е преживявал като ученик изпит пред дъската. Моментът, в който посочат името ви и трябва да станете и да се обърнете към класа. Често преходът от учебната маса до черната дъска е като „в мъгла“ за него нямате спомен, свива ви се стомаха, заливат ви топли или студени вълни, може да ви се разтупти сърцето или да ви стегне главата, възможно е да ви се подкосят краката, да ви изтръпнат ръцете. Понякога дори може да ви се завие свят и да ви причернее. Всичко това са признаци за състояние на тревога и повишено напрежение. То възниква, когато настъпи нова житейска ситуация, за която не сте подготвени и не знаете какво ви очаква. Понякога може да е резултат от непреодоляна по-рано уплаха. Интересното при тревогата и напрежението е, че те възникват и в двата полюса на емоциите, както при положителни преживявания, така и при  отрицателни. Когато човек преминава нормално през тревожността и напрежението и има ресурс за справяне, те отминават с отминаването на житейската ситуация. Ако, обаче преживяното остави в него емоционална натовареност или невъзможност да се справи, то напрежението и тревогата ще започнат да се проявяват несъразмерно усилени при попадане в сходни житейски ситуации. Ако останете продължително в такава ситуация, напрежението и тревожността ще започнат да се проявяват периодично и могат да се превърнат и в хронично състояние.

Дитресът, често във всекидневния език наричан за краткост Стрес, е състояние на натрупана психична умора. Това състояние настъпва, когато неприятна житейската ситуация за която нямате решение не се променя дълго време, а вие не разполагате с ресурс да я понасяте или промените. Или ако ситуацията, заедно със съпътстващите я отношения и дейности се повтарят отново и отново, и психичните сили и ресурс за справяне се изчерпват –  настъпва дистрес.

Най-голям стресов фактор за личността се оказват комуникацията и взаимоотношенията с околните. Начинът по който общуваме и другите общуват с нас, ви поставя в ситуации, които понякога ви въвеждат в дълбок и траен дискомфорт. Неумението да се заявявате, да отстоявате позиция или да излагате успешно желанията си, води до потискане на емоции, което трайно вреди на вашето психично и физическо състояние. Особен вид стресово състояние е състоянието бърнаут – крайно емоционално прегаряне.

Една от основните причини за стигане до стресови състояния е вашето отношение към повторението на житейската ситуация. Което от друга страна е много точен индикатор, че ви е необходима промяна. Ефективните подходи включват надграждане, промяна или излизане от ситуацията. Неумението да приложите някой от тези подходи, ви води до излишен разход на време, емоции и енергия. Липсата на ефективност натоварва прекомерно вашето съзнание. В един момент то капитулира и ви довежда и до физическа безпомощност, след която искате или не, сте принудени да се погрижите за себе си.

Реално, хората с по- добри комуникативни умения и общуване много по – рядко са в състояние на дистрес. Хората с точни и ясни приоритети и визия за себе си, добра самооценка и реална перспектива също така рядко преживяват нервни сривове.

Бърнаутът или емоционалното прегаряне, в своята същност е най- обикновен стремеж към постижение, който е излязъл от рамката на нормата, независимо дали е самоналожен от личността или е външно наложен от „важните други“ в преживяването. Често се преживява от хора с неосъзнат стремеж към превъзходство и победа. Това състояние, често води и до срив в имунната система, което прави организма подвластен на вирусни инфекции, които в една психосоматична диагностика е сигнал за желание „да се оттегля, но не знам как.“

Имайки предвид, че другият полюс на това състояние или по – скоро неговото начало е чувството за недооцененост, липса на внимание към личността, високи изисквания преминаващи в самоизисквания, логично следва, че качественото излизане от бърнаут и стресови състояния е дълбоката личностна промяна и поглед към самия себе си.

Бърнаут може да бъде достигнат в различни сфери от вашия живот – често се наблюдава в майчинството, партньорството, отношения родители – деца /от децата/ и разбира се в работната среда, като тя по – скоро се проявява като компенсаторно поле на първите три.

Справянето с този тип състояния – стрес, тревога/до бърнаут/ и депресия се случва най-добре чрез холистични психотерапевтични методи. Т.е. трипластова промяна на отношението ни към света и себе си. На първо място промяна в отношението към тялото, на второ място промяната в отношението към общуването и на трето, и всъщност най-важно – промяна на отношението към себе си.

Всеки може да работи по своята индивидуална холистична програма със своя психолог или психотерапевт, работещ с проблема  тревожни състояния.

Най-общо програмата се фокусира върху  следните акценти:

• Балансиран двигателен режим за тялото.
• Работа по освобождаване от негативни емоции от преживявания.
• Баланс „работа – личен живот“
• Периодично „изключване“ от модерния свят.
• Тотална, повтаряща се почивка сред природата
• Консултация със специалист, който да изработи индивидуална антистрес програма.
• Преразглеждане на ситуациите, причиняващи състоянието и развиване на ресурс за надграждане, промяна или излизане от тях, с помощта на специалист.

Това са основните акценти, като при всеки се следва индивидуалната проблематика и ресурс за справяне.

Автор: Диляна Колева

Често хората се сблъскват с усещания, които са странни за тях и не могат да получат обяснение за това какво се случва. Това води до създаване на силен стрес, произвеждащ чувството страх и една свръхфиксация в усещанията, която вместо да им даде отговори, по скоро усилва и автоматизира усещането. Едни от тези усещания са известни като дереализация и деперсонализация.

Независимо, че те се разглеждат като синдром известен като нозологична единица в МКБ10 /международната класификация на болестите/ , в болшинството от случаите дереализацията и деперсонализацията се явяват като самостоятелно състояние. Въпреки поставянето им като диагноза. Единно мнение, че може да бъде самостоятелно заболяване не е приета.

Най- често дереализацията и деперсонализацията се намират в структурата на различни психологични състояния, като например тревожните разстройства. Този тип разстройства се появяват при нарушение на адаптацията на личността при различен тип психологични травми – преживяване на силни стресови ситуации, промяна в житейския статус, сблъскване с промени, които изискват нова житейска стратегия и др. Понякога се появяват и при психични заболявания, но там те не са водещи като усещане и преживяване, затова няма да се фиксираме на тях.

Всъщност, дереализацията и деперсонализацията се явяват не синдром, а симптом, независимо, че се нарича синдром.

Деперсонализацията е усещане на отчуждаване на собствения Аз от текущата обстановка. Както е описано в учебниците, сякаш човек наблюдава текущата ситуация от страни т.е. все едно неговото собствено Аз се отделя от неговия организъм. Все едно се наблюдава отстрани.

Дереализацията е усещане за изкуственост на обкръжаващата ни среда. Отдалечаване от реалната действителност.

И двете състояния могат да имат различна степен на проявление. Например напълно здрав човек също може да изпитва състояния на деперсонализация и дереализация. Могат да се появят при ситуации, в които дадена дейност протича твърде бавно и монотонно, като слушане на дълга лекция, чакане, работа по документи и др.

Напълно възможно е да възникнат състояния при които човек изпълнява действия, при които да възникне усещане за подобни състояния.

Състоянията дереализация и деперсонализация наблюдаваме и при психоемоционални състояния с нарушение на адаптацията. Именно състоянието на изтощаване на психическите компоненти и изтощаване в психоемоционалната сфера плюс зачестило безсъние. Симптомите дереализация и деперсонализация са много неприятни като преживяване и често създават у страдащия вярването, че полудява или че нещо извънредно се случва с него. Колкото повече мисълта пада върху усещането и анализа за него, толкова повече то се усилва, заради създаващия стрес и покачване на нивото на тревожност. Чисто технически първият етап на справяне е да се промени фокуса и да се позволи на усещането да отшуми. За по – трайни резултати е необходимо да се работи психотерапевтично върху причините довели до възникването на тревожността, която в дадения случай се проявява през тези симптоми.

Най- често справянето е свързано с възвръщането на интелектуалната, емоционалната, волевата и мотивационна сфера на личността в тяхното нормално русло. През осъзнаването на собствената значимост, значимостта за другите, развиване на психологичния ресурс за достигане на перспективни житейски цели.

Автор: Диляна Колева

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да „разболее“ и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под „силна емоция“ се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

• като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
• като я преглътне – възмущение, през което „преглъщаме“ агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

• анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек „не знае какво прави“
• силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
• Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код „ОПАСНОСТ“ , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ „подкосява краката“ , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме „страхът му даде криле“ или „вълнението го направи герой“. Точното обяснение е: „Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.“

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на „спирачка“ при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: „А в ежедневието?“ Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. „Мъжествеността“ не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази „слабост“  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът „работи на празни обороти“. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

„Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

ИЛИ НЕ ТАКА.

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ох“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.