Категория: <span>емоции</span>

Какво е това самодостатъчност и самодостатъчен човек? На кого и за какво е нужна тя – самодостатъчността?

Самодостатъчност – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.

Самодостатъчност е негативния вариант на самостоятелност.

Лозунгът на самостоятелността е: „ Благодаря ви, справям се сам!“

„Ще се справя и без вас.“ – лозунгът на самодостатъчността.

Необходимо е да се направи разграничение между икономическата, психологичната и социалната самодостатъчност.

Когато младият човек не може да се изхранва сам и е зависим от майка си, това е икономическа не самодостатъчност.

Ако момичето не може без да споделя с майка си и приятелките си, това е психологична не самодостатъчност.

Социалната самодостатъчност е когато ти си не само умен и силен, но си успешен и обеспечен в своите работи.

Несамодостатъчност е проблемно състояние, обаче самодостатъчността също не винаги е добра. Има здравословна и проблемна самодостатъчност.

Ако един мъж обича да прекарва времето си с приятели, но се чувства прекрасно и без тях, това е здравословна самодостатъчност. Ако същият мъж, устройва живота си така, че да не зависи от никой и с никой да не се среща, това вече е проблемна самодостатъчност.

Самодостатъчност е и състояние на духа и определени жизнени умения.

Самодостатъчността има няколко аспекта, тя се определя от няколко линии. Това е способността да живеем живота си със собствени сили, да се справяме без странична помощ, да организираме живота около себе си, за собствена сметка. Най – малкото да можем да се храним и обличаме за собствена сметка и да живеем на собствена територия. Например, в личен или нает апартамент. Това е също и възможността да вземаме рашания самостоятелно, да живеем на своя глава, да се ръководим само от собствените си съждения.  Което съвсем не означава: „ Не слушам никого“. Да попитаме – хубаво е, да потърсим съвет – полезно е, но решението го взимаме сами. Това е житейски навик да нямаме нужда от подкрепа или одобрение от трета страна, когато имате достатъчно сила и решимост да вземате решения без одобрението на приятели и познати.

Ако поемете пълна отговорност за действията си, одобрението или неодобрението на другите за вас са нищо повече от обратна връзка, и толкова. Същото важи и за потребността от внимание на другите. Това е приятно, но за самодостатъчния човек не е нужда.

Друг важен момент – отсъствието на привързаности. Ако  нечие съществуване за вас е необходимо като въздуха, писмата и позвъняването от някой за вас е въпрос на живот и смърт,  трудно може да говорим за самодостатъчност. Това е болезнена привързаност и не е самодостатъчност.

Условието за здравословна самодостатъчност е отсъствието на страх или умението да го преодоляваме.  Тревожният човек не е самодостатъчен, неговата самодостатъчност се е превърнала в изолация или бягство от живота. Самодостатъчността привлича много, но какви хора? Най – често са хора със страх от самота, които се мъчат да се избавят от него, за тях това е равносилно на самодостатъчност.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ – ТОВА ХУБАВО ЛИ Е?

Не всяка самодостатъчност и не за всеки е добра. Тъмната страна на самодостатъчността е отделянето и изолацията от всички.  Ако млад човек се учи на самодостатъчност, защото има проблем да живее сред хора, то едва ли такъв изход в самодостатъчност ще е с добър край. Самодостатъчното дете не се харесва на родителите си, тъй като то спокойно може да не ги слуша. Ако родителите са невежи, то самодостатъчното  дете може да има забележително развитие. Ако родителите са мъдри, а самодостатъчното дете рано започне да не ги слуша, то ситуацията става много спорна.  Колкото по – уверен е в себе си самодостатъчния човек, толкова по отворен е за умни съвети от страни, и толкова по – качествена е неговата самодостатъчност.

КАК СЕ ПРЕВРЪЩА ЧОВЕК В САМОДОСТАТЪЧЕН?

Единственият начин човек да стане самодостатъчен е да спре да чака или да изисква каквото и да е от другите, да започне да живее и да държи на себе си, като възрастен и самодостатъчен човек.  Първа стъпка: да се научи да се грижи за себе си, да се научи да печели пари и да решава самостоятелно своите житейски проблеми.

ПЕРСПЕКТИВА НА РАЗВИТИЕ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА.

Всичко с времето си. В определен етап самодостатъчността е признак за израстване, признак за качествено развитие на личността.

„Стъпил съм здраво на краката си.“ – това звучи достойно.

Но самодостатъчността не е края на развитието на личността,  умението да се погрижим за себе си е само началото. Не застивайте на самодостатъчност. Започнете да се учите да мислите за другите, да се грижите за другите.

Заинтересованите за промяна могат да се запознаят с упражнението : „Ако обичах“ http://www.psychologos.ru/articles/view/uprazhnenie_dvoe_zn__esli_by_ya_lyubil

Едно от най – вълнуващите открития на науката за мозъка в последното десетилетие е , че човешкият мозък е програмиран да изгражда връзки с околните. Всеки контакт или дори разминаване по улицата възбужда възникването на „невронен мост“, който ни свързва с човека отсреща. В мозъка не съществува група клетки, т. Нар. Огледални неврони, които активират емоционалния синхрон между нас и хората, които ни заобикалят.

Хващали ли сте се, че неволно имитирате изражението на лицето, позата, езика на тялото, ритъма на речта на човека, с когото разговаряте? Или пък, че се прозявате в отговор на нечия прозявка – дори да не сте уморени? Когато наблюдаваме друг човек, тези неврони отразяват действията му така , все едно самите ние ги извършваме.

Огледалните неврони са отговорни и за способността за съпреживяване и дават обяснение защо, когато влезе някой, който е ядосан или разстроен, неговите емоции се отразяват върху присъстващите. Или пък защо само гледката на човек, който е завладян от силни чувства е достатъчна да ни просълзи.  Някои учени са убедени, че аутизмът, който представлява нарушение на нормалната способност за контакт с околните, може да е свързан с неправилното функциониране на системата на огледалните неврони.

Известно е, че чувствата са заразителни. Според световноизвестният психолог Даниел Голман, емоциите се разпространяват от човек на човек подобно на настинката. И докато да те „пипне“ някое благородно чувство е добре, то прихващането на чувства на гняв, завист, тревога или омраза може да ни се отрази пагубно.

Д-р Голман смята, че колкото по – силна е емоционалната ни връзка с някого, толкова по – голямо влияние оказват чувствата на този човек върху нас, като въздействието се засилва с течение на времето.

Хей, приятелю!

Отношението с околните задейтства редица биохимични процеси в тялото ни. Благотворните ни взаимоотношения с другите карат мозъка ни да излива огромни количества химикали на щастието в кръвта, а нездравословните социални взаимодействия, водят до секретирането на вредни вещества.

Според най – новите изследвания, телесната химия на жените ги предразполага към изграждането на взаимоотношения с околните в по – голяма степен отколкото мъжете. Въпреки че и при двата пола в състояние на стрес в тялото се освобождават адреналин и кортизол, едно епохално изследване на Калифорнийския университет в Лос Анжелис установява, че при жените тези химикали се неутрализират от хормона на обвързването – окситоцин.  Това е причината поради която, когато жените преживяват трудности, те често изпитват желание да общуват с други жени или да се отдадат на сладки приказки с близка приятелка. Вероятно пак по тази причина жените чувстват потребност да се грижат за децата си или за домашен любимец. Учените наричат това поведение „обгрижване и подкрепа“. Този вид взаимодействие се стимулира от невротрансмитера окситоцин и на свой ред активира производството му. Колкото повече жените проявяват грижовност и подкрепа, толкова повече окситоцин синтезира тялото им, което оказва успокояващ ефект и допълнително понижава стреса.

Няма спор, че приятелството способства за щастието и здравето при жените. Изледване на Харвардското медицинско училище вурху здравното състояние на медицински сестри установило, че колкото повече приятели има една жена, толкова по – малка е вероятността с възрастта при нея да се проявят здравословни проблеми и толкова по – големи са шансовете и за щастлив живот. Резултатите от проучването били толкова значими, че учените достигнали до извода, че липсата на близки приятели и довереници е пагубна за женското здраве, както тютюнопушенето или наднорменото тегло.

Д-р  Джон Грей /автор на книгата „Мъжете са от Марс, жените 9 от Венера“ / също е направил обширен преглед на изследванията върху връзката между стреса, хормоните и пола. Според него, ако при жените при стрес се освобождава окситоцин, то при мъжете подложени на същото въздействие, тази биохимична реакция не се наблюдава. Според проучената от него литература при мъжете повишаването на нивата на хормона кортизол, свързано със стреса, води до намаляването на секрецията на допамин и тестостерон и в следствие на това – до депресия и чувство на безсилие. Д-р Грей твърди, че мъжете са биологически програмирани да стимулират производството на тези неврохимикали, чрез разрешаване на проблеми, предприемане на действия и преодоляване на рискове и опастности, вместо чрез разговори и грижа. По – ниските нива окситоцин в организма им ги правят по – малко склонни да търсят близост и общуване с приятели.  Марси Шимоф