Категория: <span>стрес</span>

Едно от най – вълнуващите открития на науката за мозъка в последното десетилетие е , че човешкият мозък е програмиран да изгражда връзки с околните. Всеки контакт или дори разминаване по улицата възбужда възникването на „невронен мост“, който ни свързва с човека отсреща. В мозъка не съществува група клетки, т. Нар. Огледални неврони, които активират емоционалния синхрон между нас и хората, които ни заобикалят.

Хващали ли сте се, че неволно имитирате изражението на лицето, позата, езика на тялото, ритъма на речта на човека, с когото разговаряте? Или пък, че се прозявате в отговор на нечия прозявка – дори да не сте уморени? Когато наблюдаваме друг човек, тези неврони отразяват действията му така , все едно самите ние ги извършваме.

Огледалните неврони са отговорни и за способността за съпреживяване и дават обяснение защо, когато влезе някой, който е ядосан или разстроен, неговите емоции се отразяват върху присъстващите. Или пък защо само гледката на човек, който е завладян от силни чувства е достатъчна да ни просълзи.  Някои учени са убедени, че аутизмът, който представлява нарушение на нормалната способност за контакт с околните, може да е свързан с неправилното функциониране на системата на огледалните неврони.

Известно е, че чувствата са заразителни. Според световноизвестният психолог Даниел Голман, емоциите се разпространяват от човек на човек подобно на настинката. И докато да те „пипне“ някое благородно чувство е добре, то прихващането на чувства на гняв, завист, тревога или омраза може да ни се отрази пагубно.

Д-р Голман смята, че колкото по – силна е емоционалната ни връзка с някого, толкова по – голямо влияние оказват чувствата на този човек върху нас, като въздействието се засилва с течение на времето.

Хей, приятелю!

Отношението с околните задейтства редица биохимични процеси в тялото ни. Благотворните ни взаимоотношения с другите карат мозъка ни да излива огромни количества химикали на щастието в кръвта, а нездравословните социални взаимодействия, водят до секретирането на вредни вещества.

Според най – новите изследвания, телесната химия на жените ги предразполага към изграждането на взаимоотношения с околните в по – голяма степен отколкото мъжете. Въпреки че и при двата пола в състояние на стрес в тялото се освобождават адреналин и кортизол, едно епохално изследване на Калифорнийския университет в Лос Анжелис установява, че при жените тези химикали се неутрализират от хормона на обвързването – окситоцин.  Това е причината поради която, когато жените преживяват трудности, те често изпитват желание да общуват с други жени или да се отдадат на сладки приказки с близка приятелка. Вероятно пак по тази причина жените чувстват потребност да се грижат за децата си или за домашен любимец. Учените наричат това поведение „обгрижване и подкрепа“. Този вид взаимодействие се стимулира от невротрансмитера окситоцин и на свой ред активира производството му. Колкото повече жените проявяват грижовност и подкрепа, толкова повече окситоцин синтезира тялото им, което оказва успокояващ ефект и допълнително понижава стреса.

Няма спор, че приятелството способства за щастието и здравето при жените. Изледване на Харвардското медицинско училище вурху здравното състояние на медицински сестри установило, че колкото повече приятели има една жена, толкова по – малка е вероятността с възрастта при нея да се проявят здравословни проблеми и толкова по – големи са шансовете и за щастлив живот. Резултатите от проучването били толкова значими, че учените достигнали до извода, че липсата на близки приятели и довереници е пагубна за женското здраве, както тютюнопушенето или наднорменото тегло.

Д-р  Джон Грей /автор на книгата „Мъжете са от Марс, жените 9 от Венера“ / също е направил обширен преглед на изследванията върху връзката между стреса, хормоните и пола. Според него, ако при жените при стрес се освобождава окситоцин, то при мъжете подложени на същото въздействие, тази биохимична реакция не се наблюдава. Според проучената от него литература при мъжете повишаването на нивата на хормона кортизол, свързано със стреса, води до намаляването на секрецията на допамин и тестостерон и в следствие на това – до депресия и чувство на безсилие. Д-р Грей твърди, че мъжете са биологически програмирани да стимулират производството на тези неврохимикали, чрез разрешаване на проблеми, предприемане на действия и преодоляване на рискове и опастности, вместо чрез разговори и грижа. По – ниските нива окситоцин в организма им ги правят по – малко склонни да търсят близост и общуване с приятели.  Марси Шимоф

Най – ранните психически травми можем да получим , още преди раждането, в периода на вътреутробното развитие или в първите 3 месеца от живота. Ако човекът преминава този период благополучно то в него се формира базово доверие в света, чувство на безопастност и защитеност, вътрешно убеждение, че светът го приема. В противен случай голяма е вероятността, за  проявяване на един от двата модела на травматично поведение – „бягство в себе си“ или  „без спирачки“

„Бягство в себе си“ – за такъв човек е характерно постоянното умуване по всякакъв повод. Той обикновенно е много сложен в общуването, защото все рационализира и интелектуализира, напълно отхвърляйки и обезценявайки емоцията. Често при хора, чието раждане е било нежелателно, дори отсъства емоционалния речник.  Например: Попиташ такъв човек – „Какво чувстваш?“ , а той започне дълго да философства в отговор, но така и не отговаря на зададения въпрос.

„Човек без спирачки“ – такива хора са емоционално разкрепостени, те винаги и навсякъде изразяват емоционални реакции без никакво осмисляне.  Телесно това може да се проявява в хипертонус на  мускулите, прекалено енергични резки движения и в продължителна дисоциация / когато човекът непроизволно бърка ляво и дясно. Например:  „Казвам на таксиджията да завие на дясно, а показвам ляв завой, защото всъщност аз искам да отида в ляво.“/ Причина за описаните нарушения могат да станат различни патологични бременности, нежелание, неготовност или страх на майката да има дете.

За човекът „Бягство в себе си“ би било много полезно редовно да прави упражнения за заземяване и вкореняване, това помага да се върне в тялото, към своите реални чувства и усещания, да почувства стабилност, упора в самия себе си, която съвсем не достига на такива хора и която те непрекъснато търсят там където я няма – в абстрактни размишления и умувания.

За „Човекът без спирачки“ са полезни упражнения за центриране и балансиране, които непременно се правят след заземяване. И на едните и на другите е много важно да имат емпатична връзка с друг човек /напр. С терапевт, способен на състрадателно присъствие/

Упражнение за заземяване, центриране и баланс.

Поставете краката на ширината на раменете, стъпалата успоредни, коленете лекичко сгънати, гърбът прав темето се разтяга нагоре. Почувствайте опората под краката си, усетете стъпалата , пръстите, петите, външния свод на стъпалато, вътрешния, /заземяване/

Представете си, че през стъпалата започват да растат корени, мощни и големи, достигащи центъра на земята, изсмукват нейната енергия в себе си/вкореняване/ . Тази енергия на Земята се издига нагоре по корените, прелива се в краката и започва да циркулира по цялото ви тяло. През темето във вас се влива светла прозрачна енергия, тези две енергии се срещат някъде в областта на корема, смесват се, образуват малка топка, която постепенно започва да расте.

Продължавайки да усещате вътре в себе си тази енергийна топка, бавно и плавно пренесете тежестта на тялото в началото на единия крак после на другия /балансировка/. Продължавайте да правите това, като си представите, че се поклащате на вълна, сложете ръцете на корема, там където се намира вашата енергийна топка и с плавни притискащи движения, равномерно разпределете енергията от топката по цялото тяло и с ръце и мисли я насочете на там, където по ваше усещане, тя е недостатъчна.

Вслушайте се в своите усещания, къде са по – малко в горната част на тялото или в долната, в ляво или в дясно важно е да разпределите енергията равномерно. Ако чувствате някъде излишък на енергия, си представете, че тя плавно се оттича в земята, осъзнайте своите усещания, насладете се на състоянието на пълнота и равновесие, когато сте готови, завършете упражнението, като си представите, как енергията на земята се завръща в земята, а енергията на Космоса в Космоса. Кажете и Благодаря, протегнете се и се върнете в обичайното състояние.

Упражнение за „Бягство в себе си“

Успокойте се, отпуснете се и известно време се концентрирайте върху дишането си, когато то стане по – дълбоко и спокойно представете си , че с всяко вдишване и издишване се свивате все повече и повече и ставате все по – малки и по – малки, смалявате се до мъничка точка, която продължава да се смалява и накрая напълно изчезва, осъзнайте своите чувства и усещания в това състояние на небитие, забележете, как отново се появява изчезналата точка, понаблюдавайте как много бавно от вдишване на вдишване, тя започва да расте, разширява се и приема обикновените контури на вашето тяло, осъзнайте своите чувства и усещания в процеса на възвръщане на битието.

Главният страх на който са подложени, „Вглъбените“ хора –  това е страхът от връщането в тялото, за тях е страшно да изчезнат да се разпаднат, да престанат да съществуват, ето защо в тялото възниква силно напрежение, то се притиска и губи чувствителност, описаното упражнение, проявява и освобождава блокираната енергия на страха и способства за възстановяването на чувственолстта.

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация.Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас.

КОЛКО   ВАЖНО   Е  ДА ЖИВЕЕТЕ В   НАСТОЯЩИЯ   МОМЕНТ

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето)“ „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре.“ „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.“

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега“, а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома.“

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  отмисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага… Живей)“

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.

РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО   МОТИВИ

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълно­ценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотива­ция се нарича „мотивация на несъвършенството“, а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието“.

Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще ви­дите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът ежив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единствено­то доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефек­тите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато ре­шите да се демобилизирате или да изживявате отрица­телни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в извест­но   отношение  сте  несъвършен.

Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагаж­да към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде све­тът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън“:

„Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на об­стоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги наме­ри,  си ги  създава сам.“

Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувству­вате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна за­дача,   например да пробягате разстояние   от   1   миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да пре­къснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в на­стоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъ­ществите   всяко друго  трудно   начинание.

За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролира­те чувствата си.

Уейн Дайър

Методът за освобождаване от гневната емоция, чрез крясъци и прилив на агресия, често помага на жените и влияе лошо на мъжете. Освен това, често води до неприятности. Факт е, че женската агресивна реакция, най – често се проявява вербално /напр: „Тъй като съм ядосана съм готова да те убия, ще те смачкам“/ Съдържа много вътрешно напрежение, но само енергия без съдържание. Физическия акт  „Ще те смачкам“ го няма.

Думите на мъжа са нещо друго. Това не са просто звуци, а означават точно това, което се съдържа в тях. Викът на мъжа е съдържателен и конкретен. В него е вградено желанието да изпълни тази или онази заплаха. Изливайки своя гняв отново и отново, мъжът не само вербализира, но е и готов да изпълни действията за това, което казва. Той не се освобождава от гнева,  а се зарежда още повече и финалът може да не е облекчение, а с неприятни последствия.

Група психолози интервюирали  част от персонала на голяма компания, които били разгневени, че точно те са получили предизвестие за уволнение. Те започнали да проявяват още по -голяма агресия и враждебност към компанията, когато им била предоставена възможността да изразят недоволството си към ръководството.

„Последицата от емоционалните изказвания бе, че те започнаха да се разпалват все повече и повече.“ (Ebbesen, Duncan & Konecni, 1975)

Що се отнася до изпускането на гнева, не чрез вербални методи, а с помощта на реални или въображаеми физически действия, например, да се удря въображаем обект, то и тук експериментите уверено показват, че мъжката агресия не се повлиява, но при жените настъпва облекчение.

Какво да прави мъжът със собствената си агресивност?

Най – напред това което не се препоръчва е – алкохола, бягство в спорта, изливане на въображаема агресия. Също така – отмъщение, псуване, злословене и възползване от обекта, който ги е разгневил.

Препоръчително / да направи последователно по точки/

1. Успокойте дишането и се дръжте спокойно. Ако сте физически спокойни, организмът започва да се успокоява сам.
2. Замислете се и разберете, какво всъщност се е случило. Възможно е да сте се ядосали прибързано. И още: Най – доброто средство за успокоение при мъжете е да замислят план за бъдещи действия. Пробвайте!
3. Заемете се с работа – това успокоява, тъй като вниманието превключва.
4. Ако агресивната възбуда все още е налице и ви пречи на работата, направете си мускулно и дихателно изпомпване с резки удари и издишвания, докато се уморите.

Ако сте направили всичко това, то вече трябва да сте по – добре. Ако усетите, че агресията се събужда отново, правите всичко последователно отново.

От самото си детство чуваме, че трябва да се борим с мързела. И ние започваме да се борим толкова усилено, че рядко си позволяваме да разгледаме „врага“ от близо. А междувременно от мързел до мързел има голяма разлика.

Ако знаем, с кой вид мързел си имаме работа, то и намирането на противоотрова ще стане много по – просто.

Ще разгледаме няколко вида мързел, в зависимост от причините, които ги предизвикват.  Няколко – тъй като всички възможни варианти, не могат да се поместят в една статия. Но някои неща можем да обсъдим и да подберем „лек“.

И така, кое можем да наречем мързел?

1. Желанието да възстановим силите си.

Организмът ни има своите потребности и рано или късно той взима своето. Да не спите е невъзможно. Да не почивате – също. Ние можем да отложим отдиха за някакъв период от време, но потребността от него никога не се изгубва.  Умората просто ще се натрупа и нуждата от възстановяване ще започне да се изразява в други потребности, които ще заемат мястото на почивката.

 „Извинете, колко време можем да почиваме? Винаги ще бъде недостатъчно.“ – вика в отговор, вътрешният ни критичен глас със своят най – добър приятел перфекционизма.

Нека разгледаме, с какво,  в крайна сметка се занимаваме в свободното си време.  Домът, уборка, децата, ремонта, ходене по лекари – това почивка ли е? Зимнина през уикенда, трафика по пътя, общуването с роднини – които вземат от силите ни, работа взета за в къщи – това също ли е почивка?  Някой може да е удовлетворен от това, но как всъщност се възстановява?

2. Заучена безпомощност?

Животът може да се стече по такъв начин, че всички опити да бъдем активни да не ни носи успех и радост, а само неприятни чувства. В резултат на това се появява усещането за безсилие и безсмислие в която и да е дейност.

Това може да се получи, ако ние, например, планираме да свършим милион работи, а в крайна сметка успяваме едва с две. А следващият ден ни носи нови задачи. Излиза, че каквото и да правиш – все едно нищо не успяваш да свършиш. Работите се трупат, а отчаянието става все по- голямо.

Ако това е вашия случай, много добра работа ще свърши систематизирането и подреждането на работите по важност. От огромния списък със задачи да извадите важните и срочни и да се съсредоточите върху тяхното изпълнение. Всичко останало ще почака. След това не забравяйте да се похвалите и да пристъпите към онези дела, които отдавна „висят“ в главата и през цялото време „изяждат“ нашата самооценка. Това са задачи, които не е трудно да се изпълнят, но те ни отчайват с това, че никога не успяваме да стигнем до тях.

3. Липса на интерес

Мързелът може да дойде от това, че определена задача просто не ни е интресна.  Ако едно занимание предизвиква в нас жив интерес, ако нямаме търпение да се захванем с него – тук за мързел не може да се говори. Ако, обаче, задачата меко казано, не ни е интересна и любима, то мързелът всъщност е нежелание да се свърши нещо. Трябва да се напрягате, защо? Ако няма защо – логично, че искате да си спестите енергията.

В този случай може да използвате инструментите на самомотивацията : ще извлачете изгода с получените резултати. Нямате никаква полза от това? Добре. Значи ще си измислите награда.

Например: Няма да си купя този страхотен плат, дреха, телефон до тогава, до като не свърша задачата. А когато  свършим работата – порадвайте се!  В течение на времето у нас ще се изгради навик / „дресирай себе си“ се нарича/ правим това, което смятаме за нужно. Нали след това ни очаква награда.

И още нещо: правило е, че задачите, които предизвикват у нас негативни чувства, презвикват в нас мързел.  Тези чувства не винаги са осъзнати. Може да е нещо от което се страхувате? Например успеха? Тук може да помогне едно любимо упражнение.

Напишете 10 варианта на отговори към въпроса:  Как ще се промени животът ми в положителна посока, ако направя това, за което ме мързи?“ След това към всеки отговор добевете „но“.

Например: Ако свърша всичката работа навреме, ще гледат на мен като на отговорен човек, изпълнителен, НО тогава ще ми се качат на главата, ще ме затрупат с работа и ще ме използват за лични цели.

Ахаа. Сега е ясно защо с крайните срокове положението е толкова лошо – страхуваме се, че ще ни използват.  Излиза, че тук не трябва да се борим с мързела, а със страха си да не изгубим своботата.

4. Мързел по навик

Бездействието поражда бездействие. Когато привикнем към пасивно поведение, то силите ни стават все по – малко и по – малко. Да и от къде да ги вземе? Новите впечатления дават енергия, но това все още е трудно да се осъзнае.

Изучавайки стреса, учените биолози изяснили: организмът се изтощава не толкова в състояние на силен стрес, но и в ситуация на пълно отсъствие.  В един от експериментите с мишки, се създали идеалните условия  за живот: храна, топлина, достатъчно територия – всичко си имали животните. В резултат на това мишките започнали да не проявяват никаква активност, после спрели да се размножават, и в крайна сметка всичко замряло. Оказва се, че за да е жив организма е необходима дозата стрес.

Рутината ни прави слаби. На всичко отгоре тя подло шепне в ухото, че така и така нямаш сили, за какво още да се напрягаш. Но ти стани, занимавай се с нещо любимо, излез от къщи, направи нещо навън, ще видиш как това ще ти даде енергия.

И последно. Всяка епоха има своите характерни психически заболявания и своите психологически проблеми.  В наше време много разпространена е неврозата, свързана с постоянен стремеж за достигане на идеали.  Наши спътници са – манията за достигане на своите или чуждите „така трябва“, невротичната потребност да сме съвършенни.  В този случай не се борим с мързел, а с нагласите и вярванията, които са ги причинили.

Може би това, което наричате мързел, да е навика да „дресирате себе си“ или непрекъснато да изисквате от себе си невъзможното? А при мен се срещат случаи, в които хората наричат мързел неспособността си да работят по 23 часа в денонощието.

Автор: Екатерина Оксанен

Автоагресия – разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални – когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен – някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си.