Категория: <span>Тревожност</span>

Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

На кого и кога е нужна психотерапия. Психотерапия или консултация.

Психотерапията е лечение на душевните неразположения и помага за преодоляването на житейските трудност в сферата на взаимоотношенията, личното възприятие, възприятието на света и хората. Нужно ли ви е това? Очевидно, не. По принцип душевно здравият човек не се нуждае от психотерапия, той решава своите душевни затруднения / лошо настроение, безпокойство, раздразнителност, трудно заспиване…/ самостоятелно. Далеч съм от мисълта, че всеки път, когато сте в лошо настроение / насочено към себе си или към другите/ трябва да се запътите към психотерапевта. Възможно е на вас да ви е необходимо друго – психологична консултация.

Често се бърка психотерапията с психологичната консултация, това е все едно да не правим разлика между лекаря и мъдрия събеседник. Ако се чувствате объркани, на вас ви е нужен мъдър събеседник, а не лекар. На консултацията няма да ви лекуват, там с помощта на психолог – консултант ще разберете какво сте объркали и как да го подредите, вие ще стигнете до правилното за вас решение /вариант да се убедите в своите решения/ и вашето настроение бързо ще се оправи.

В най – добрия случай преди да се запътите към психотерапевта е добре да направите кратка  профилактична проверка:

  • Променете за известно време начина си на живот към по – здравословен вариант – повече сън, повече движение, открийте интересни занимания, преоткрийте хобитата си, променете работния режим и намалете негативната информация, която ви въздейства.
  • Намерете и прочетете книги и статии по темата, която се е превърнала в проблем за вас / напр. нарушени контакти с партньора, не можете да се разбирате с детето си, появил се е страх, или сте дълго в лошо настроение /
  • Увеличете общуването с близки и приятели.

И така, не бързайте към психотерапевта.

При много жени, ходенето на лекар и психотерапевт е вид развлечение, както и шопинга. Има много хора, на които просто им е интересно да се заровят в себе си и да разглеждат страховете си, често става любимо развлечение.

„Вълнува ме страхът ми от високото….“ – ако се поинтересувате, колко често този страх се появява при младите хора, ще разберете, че това е един път на няколко години – няколко минути страх. На фона на разхвърляната стая и задълженията към институциите, ще се окаже, че работата с този страх съвсем не е най – актуалния проблем и по – скоро е разсейване и бягство от реалния житейски проблем.

Не ползвайте психотерапията за развлечение.

Понякога хората се увличат в психотерапията така както и с другите развлечения, но това увлечение не е безвредно. В психотерапията за съжаление има и известна доза негатив. Това винаги е отвличане от собствения живот и развитие. Когато това стане твърде много, човек все повече се отдалечава от живеенето си и зацикля в проблемите и чувствата. Започва да мисле за това какво се е случило миналата неделя или последния път, в който е имал конфликт с родителите си или анализира взаимоотношенията с приятелите си и така спира да живее днес. А живота върви и не чака.

Какво е разумното съотношение между живеенето и психотерапията?

 Това съотношение е различно при хората в различните възрасти и различните душевни състояния. Делът на психотерапията заедно с всяко друго лечение не бива да бъде повече от 5% от другите дейности в живота.

80/20 е разумното съотношение между живот и личностно развитие. 20% от времето и усилията си е добре активно да влагаме в своето личностно развитие и движението си напред. Въпреки това имаме нужда и от „ремонт“ и от лечение. Най – общо , ако човек си оставя 5% за профилактика и 5% за лечение при лекари и терапевти, то остават 20% за личностно развитие и 70% за нормален живот. Един прост, продуктивет, щастлив живот без психотерапия.

И още един много важен акцент: Бъдете внимателни, има психотерапевти, които обичат да бъдат лекувани, в непосредствена близост с тях, дори и здравите приемат известна доза „заболяване“

Освен това, освен здравата психотерапия има и болна психотерапия, която създава душевни проблеми.

Ръководител на бизнес: „ Няколко пъти ми се налага да уволнявам сътрудници, след като са ходили на консултация с психотерапевт. След това те спират да работят. Само седят и се вслушват в себе си. Понякога след като помислят, често отказват да изпълнят дадена задача.“

Психотерапията може да бъде твърде много. Ако установите, че започват да ви лекуват там, където вие сте искали просто консултация, може да преустановите този процес.

От друга страна не трябва да се страхувате от психотерапията.

Ако сте попаднали в ситуация, с която не можете да се справите. Усещата, че вече няколко дни плачете сами в къщи или на рамото на приятел, започвате да страните от работа и желанието ви за всичко изчезва, не се колебайте и запишете час при психолог – консултант или психотерапевт, това е най – доброто което можете да направите за себе си.

Задължително е да се обърнете към психотерапевт, ако въпреки проведена консултация не успявате да се справите сами с житейски или личностни трудности. Не можете да ремонтирате сами своя телевизор, същото важи и за „ремонтите“ на душевните проблеми, най – добре е да се доверите на професионалист.

Да предположим, че неколкократно установявате, че не можете да работите върху чувството си за вина. Всички консултанти ви насочват към определена дейност, а вие не можете да я изпълните. Другите могат, а при вас не се получава. Значи това е тежък случай и е необходимо да се премине към психотерапия. Може би сте изгубили някой от близките си и любими хора и единствените ви мисли са за пиянство или самоубийство, незабавно отидете на психотерапевт. Не бъдете небрежни към трудните случаи, не чакайте сами да се разрешат. Не позволявайте  трудностите да станат много , когато ситуацията стане твърде сложна, това ще бъде много съпо и трудно както за вас, така и за близките ви.

Не се страхувайте от провеждането на психотерапия, важно е само да намерите подходящия за вас специалист. Добрият психотерапевт е като приятел, към когото винаги можете да се обърнете и да разчитате на подкрепа. Нещо повече от приятел, дори, тъй като в отношението му няма „нищо лично“. Ако имате възможност да отелята средства за душевното си здраве, то е добре профилактично да се обръщате към психолога- психотерапевта си един или два пъти в годината, за да поговорите за живота и хода на вашите отношения със себе си и другите.

Още едно предупреждение: Ако за вас е нужна не частична или консултативна работа, сериозна психотерапевтична работа, помислете си имате ли възможност да отелите специално време за това. Това е важно! Ако проблемите не са големи и ситуацията не е актуална, отидете на консултация с психотерапевт, това ще е само от полза за вас. Ако ситуацията е актуална, проблемите са много…. човекът се държи под контрол, и успява да продължи. Отивайки при терапевта само за консултация, осъзнаването на проблема, може да го съсипе, въвлече в проблемите  и в резултат човек, вместо да подобри мотивацията си, съвсем рухва и може да стане неработоспособен, то тогава просто психологична консултация е вредна за него. Необходимо е да отдели време и възможност за започване на психотерапевтичен процес.

Психотерапията това е ремонт на душата, и за нея е необходимо да се отдели време и внимание. Ако имате много работа, ако не можете да отсъствате и не ви предстои отпуска, то вероятно психотерапията за вас не може да започне. Ако в такава обстановка, започнете сериозна психотерапия, още след няколко срещи, терапевта ще ви „разглоби“ и е възможно да ви се наложи да си вземете отпуск. Готови ли сте за това?

 

Има проблеми, които са като стара къща – не може да се ремонтира, трябва да се разруши. Този тип проблеми, често се преценява от терапевта дали изобщо да се пипат, защото се рискува да се срути важна мисловна структура. Често там не се работи.

Ако ситуацията е много тежка, добрия терапевт не започва да „лекува“. Той по – скоро наблюдава това което се случва, и внимава човекът да не върши глупости и да не разрушава нито своя, нито живота на околните. Да, това не е подходящата работа на психотерапевта, но ако никой друг не се заема, това също е работа, която се заплаща като терапевтична.

 

Когато избирате специалист отделете малко време и прочетете- психолог – консултант, психолог – психотерапевт и психолог – коуч, са три различни вида услуги. Някои специалисти предлагат и трите услуги и имат съответните обучения, но при други направлението е само в едната посока.

Ако състоянието ви е тежко и не можете да се справите сами, посетете психолог – психотерапевт. Ако имате неразрешима ситуация,в която не знаете как да постъпите отидете при психолог – консултант или направете лайф коуч консултация. Ако искате профилактика или просто да направите ретроспекция на даден период, в който да си изясните как е протекъл, то един или два пъти годишно посещавайте своя специалист за психологична консултация.

взаимоотношения воля емоции Панически разстройства себепознание стрес Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Има ли основания за страха и безпокойството

Разумният човек не бърза да се страхува, за него е естествено в началото да разбере – какво всъщност се случва, вярно ли е и има ли основания за безпокойство. Това сваля измамата и страха от страха намаля, като предпазва от напрегнати преживявания.

За да си изясним ситуацията, първо трябва да бъдем внимателни към информацията, която идва към нас, как я приемаме, и какво остава като мисъл в главата ни.

  • Страшно ли е наистина, това което виждаме или чуваме?
  • Ужасно ли е това, което ни предстои в действителност?
  • Какво катастрофално предстои, ако не издържим този изпит? Кое е най – лошото което ще се случи в действителност?

Ако не се самоизмамите и се разберете със себе си, много от страховете бързо ще си отидат. Често страховете са напълно неоснователно, просто трябва да се фиксираме и да ги разобличим.

Много хора се страхуват да кажат какво мислят, тъй като се страхуват, че това ще доведе до покачване на напрежението и конфликт. Това съвсем не е така. За тези които могат да разговарят, това е просто още една тема за разговор с любимия, близкия приятел или колегата. /за хората с проблем в общуването препоръчвам тренига „Усвояване на основни умения за общуване. Защо попадам в една и съща ситуация“ . Повече информация в раздел Тренинги/

Друг важен момент в преодоляването на страха е „отчитането на риска“. Много хора се страхуват да летят със самолет, често това е несъзнателното неразбиране на това, как самолетът лети и защо не пада. Или защото вярват, че полета със самолет по – несигурен от пътуването с автомобил или  автобус. Това е статистически неправилно. Работата по тези направления е важен за хората страхуващи се да летят. /Препоръчвам участие в тренинга „Тревожни разстройства“ – в раздел Тренинги/

Друг аспект, в който се развиват нереални страхове това са преживените загуби и техните размери в емоционалния и психичния свят на човека.  Харата натрупват опитност при преживяване на загубите в живота си и могат да различат сериозната загуба от ежедневната или маловажната такава. Детето преживява като огромна загуба липсата на бонбона в кутийката си и може да плаче с часове. Възрастният може да се опре на житейския си опит и да различи дребната загуба от голямата.

Големината на загубата може да стане по – реална когато се сравни с нещо друго. С какво? Ето някълко примера:

  • Паричния еквивалент на появилата се неприятност – в това сравнение има голям смисъл, времето за отстраняването на проблема изчислен в пари, например: „Забравих си в къщи мобилния.“ – колко страшно е това за теб? Колко часа или минути ще са ти нужни да се върнеш, за да го вземеш? А колко струва един работен час за теб? Тази цена проблем ли е за теб?
  • Сравнение с настоящи загуби. Един мъдър човек, за разлика от човека – дете, може да вземе за база преживените си загуби и да определи размера на инцидента реално.

ТЕХНИКА „ЕМОЦИОНАЛЕН СВЕТОФАР“

Вземете тетрадка или лист хартия и го разделете на четири колонки. Първата я именувайте „Боклук“ , а другите три са „Зелено“, „Жълто“ и „Червено“.

  • Зелената колонка – малки неприятности. Тук може да вписвате разнообразните малки неприятности – счупих си телефона, загубих дребна сума пари, Разпорих, скъсах дреха. Да, неприятно, но с това живота не свършва. Също както шофьорът виждайки на кръстовището зелена светлина, забавя молко колата, за всеки случй, но тя не спира.
  • Жълтата колонка – средни неприятности. Това е светлината на светофара при която шофьорите намалят скоростта, за да преценят да спрат или да преминат. Това са неприятностите, които се появяват в живота ви и започват да ви пречат, но вие можете да ги преодолеете, дори да се наложи да забавите темпото в някоя област.
  • Червената колонка – големи неприятности. На червената светлина, шофьорът задължително спира. Това е неприятност, заради която живота ви спира, преживява се като края на личния свят.

Какво ще даде разбивката на неприятностите в този ред? Интересното е, че самото подреждане на неприятностите по този критерии, ще промени тяхната сила и статуса им. Без да усетите ще се промени вашето възприятие за събитията и те постепенно, събития, които смятате за неприятности ще преминат в колонка „Боклук“, т.е. те вече няма да се възприемат като такива.  Ако редовно селектирате преживяванията си по тази схема, ще видите, как все по – малко от тях ще попадат в грефите „Жълто“ и „Червено“ . Така вашите страх и безпокойство ще преминат в адекватна загриженост.

адреналин взаимоотношения воля емоции себепознание Тревожност тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Самоувереност

Увереността в себе си има три основни страни.

  1. Чувството за увереност – внушеното усещане за сила, права и правота.
  2. Уверено поведение – демонстрира се сила и е характерно за хора със силни позиции.
  3. Решителност – уверено приемане и сигурност в решенията, решимост.

Когато жените говорят за своята увереност, те обикновено имат предвид чувството на увереност, усещането. Когато мъжете говорят за своята увереност те най – често имат предвид поведението си.

Противоположното на увереност е неувереност : внушения страх, усещането за липса на сили, неспособността да се вземе решения. Неувереността е типичното поведение на невротика и човека – дете.  При възрастните и психологично здрави хора няма проблем с неувереността, но стои задачата за разработка на по- голяма увереност, до колкото това се явява като важен житейски ресурс.

Признаци на увереност –  в основата на увереността е спокойствието, то е корсета ѝ, смелостта да заявиш себе си и да имаш уверено поведение.

Спокойствието това е отпуснато тяло, без блокажи, без суета в действията и движението, спокойното изражение на лицето; спокоен, прям, не „бягащ“ поглед; ясна последователна реч;

Стойката на увереността – човек е изправен, има навик да държи изправена главата си, изпънати плещи, уверена походка, ясни движения.

Смелостта да се заявиш: не бъди „писклив“, не позволявай на гласовете в главата ти да замъгляват ясния звук, говори силно, бъди точен във формулировките си, решителен в изводите, способен да заявиш ясно желанията си и да настояваш за законовите си права, готов да даваш задачи и да изискваш изпълнението им.

Що се отнася до увереността на болшинството – житейска норма, да се видят тези признаци на увереност не винаги е просто.Увереното поведение на един човек, на фона на увереното поведение на друг човек изглежда просто, като нормално поведение.  Увереното поведение, е лесно различимо като контраст на неувереното.

Развиването на самоувереност е възможно и нужно, но бъдете готови за това, че тази работа не винаги е бърза, и предполага развитие  по няколко доста различни направления. Това е и създаване на здрава житейска стратегия, и преработка на слабостите, и на укрепване на чувството на увереност. Да се работи самостоятелно по тези направления е доста сложно, но въпреки това не е невъзможно. И тук е място за вашия избор. Най – простия начин е да се обърнете към център или специалист, който провежда тренинги за развитие на увереност в себе си. В този случай трябва да се знае, че тренингите и водещите са различни и може и да не се получи желания резултат. Ако има хора, които са готови да търсят развиване на увереността в себе си, то има /проблемни/ и други, които търсят някой който да разреши проблемът и с неувереността, често това е невъзможно.

ФОРМИРАНЕ НА УВЕРЕНОСТ В ДЕТЕТО

Задача на родителите е да помогнат на детето да развие силните страни в себе си и да се научи да ги ползва, по начин по който това да му носи удовлетворение. Осъзнаването на собствените недостатъците може да разруши или парализира личността, може и да е обратно, да му даде огромен емоционален заряд, който да му помогне да постигне успехи в най – различни области. / повече по темата в статията „Формиране на увереност при децата“/

 

Тревожност От Диляна Колева 1 Комантар

Психологичен тест за проверка нивото на бърнаут.

Инструкция за провеждане на теста: Предлагаме ви 22 твърдения за преживявания, свързани с работа. Молим ви, да прочетете внимателно всяко твърдение и да отбележите, колко често изпитвате подобни преживявания или мисли.
Скала:
НИКОГА = 0;
МНОГО РЯДКО = 1;
РЯДКО = 2;
ПОНЯКОГА = 3;
ЧЕСТО = 4;
МНОГО ЧЕСТО = 5;
ВСЕКИ ДЕН = 6;

 

Въпроси:
1. Чувствам се емоционално изтощен/а, опустошен/а от моята работа.
2. В края на работния ден се чувствам, като „изтискан лимон“.
3. В работните дни сутрин съм в лошо настроение и броя с нетърпение дните и часовете до почивните дни.
4. Доволен/а съм от резултатите от работата ми.
5. Изморяват ме хората, с които работя / подчинени, клиенти, пациенти/ и се стремя да сведа времето на общуване с тях до минимум.
6. Чувствам голям заряд от бодрост, емоционална и творческа енергия на работното място и след това.
7. Умия да намирам правилни решения в трудни или конфликтни ситуации на работа или извън нея.
8. Чувствам загуба на интерес и апатия по отношение на работата ми.
9. Умия да внеса искра/творчество в своята работа.
10. В последно време станах по- безчуствен/а в междуличностните отношения с хората /подчинени, клиенти, пациенти/
11. Хората, с които работя не са интересни за мен.
12. Работя с удоволствие, имам много цели и планове в работата и вярвам в осъществяването им.
13. Изпитвам все по – големи разочарования от моята работа.
14. Чувствам равнодушие и загуба на интерес към много неща, които са ме радвали по – рано.
15. Чувствам безразличие към тези, с които работя и предпочитам формалното общуване с тях, без излишни емоции и откритост.
16. Иска ми се да се уединя и да си отдъхна от всичко и всички.
17. Създавам атмосфера на доброжелателност, сътрудничество и ентусиазъм в работния екип.
18. С лекота общувам с непознати в работата, независимо от техния характер, маниери на общуване и амбиция.
19. Доволен съм от жизнените и професионалните ми успехи.
20. Чувствам се на предела на силите ми.
21. Вярвам, че мога да направя още много в живота.
22. Проявявам към другите хора повече внимание и грижа, от колкото получавам признателност и благодарности обратно.

 

Ключ към резултатите за ниво на бърнауд.
Резултат за отчитане нивото на емоционално изтощение:
Смятат се точките на въпросите: 1; 2; 3; 6; 8; 13; 14; 16; 20
Резултати при жените:
– До 14 точки – Имате ниски стойности на емоционална умора, няма предпоставки за емоционално изтощение.
– От 15 до 30 точки – Имате нормално изразена умора, но има предпоставки за емоционално изтощение. Преразгледайте работните си ангажименти и отделете време за релакс, почивка и приятни преживявания.
– Над 30 точки – Имате високо ниво на професионална умора. Налице е започващо или преживявано емоционално изтощение. Необходима е бърза промяна на работната обстановка и график. Преразгледайте темпото на работа и по възможност нанесете корекции. Препоръчителна е консултация с психолог, психотерапевт работещ с тревожни разстройства / подходяща форма е „лайф коуч“ консултацията/

 

Резултати при мъжете:
– До 11 точки – Имате ниски стойности на емоционална умора, няма предпоставки за емоционално изтощение.
– От 12 до 29 точки – Имате нормално изразена умора, но има предпоставки за емоционално изтощение. Преразгледайте работните си ангажименти и отделете време за релакс, почивка и приятни преживявания.
– Над 29 точки – Имате високо ниво на професионална умора. Налице е започващо или преживявано емоционално изтощение. Необходима е бърза промяна на работната обстановка и график. Преразгледайте темпото на работа и по възможност нанесете корекции. Препоръчителна е консултация с психолог, психотерапевт работещ с тревожни разстройства / подходяща форма е „лайф коуч“ консултацията/

 

Резултат за отчитане ниво на деперсонализация./нарушена връзката АЗ – действителност на физиологично ниво/
Сумират се точките от въпросите: 5; 10; 11; 15; 22;
Мъже
– До 5 точки – няма отчетена деперсонализация
– От 6 до 16 точки – нормално изразено състояние.
– Над 16 точки – високо ниво, направете консултация с психолог.
Жени
– До 4 точки – няма отчетена деперсонализация
– От 5 до 15 точки – нормално изразено състояние
– Над 15 точки – високо ниво, направете консултация с психолог.

 
Резултат за отчитане на намалянето на професионалните постижения.
Сумират се точките от въпросите: 4; 7; 9; 12; 17; 18; 19; 21;
! Тук скалата е обърната – високите стойности са благоприятния резултат.
Резултати за мъже:
– До 25 точки – ниски стойности, имате натрупана емоционална и психична умора, която влияе неблагоприятно на рабатата ви. Професионалните ви постижения намаляват и това може да доведе до проблеми на работното място и реализация. Обърнете внимание на редуването работа – почивка. Консултирайте се с психолог.
– От 26 до 38 точки – нормални стойности. Професионалните ви постижения не са във възход, но и не са занижени. За момента работата ви удовлетворява и процесът: Даване – получаване не е нарушен.
– Над 38 точки – високи стойности . Вашите професионални постижения са във възход. Успех!
Резултати за жени:
– До 25 точки – ниски стойности, имате натрупана емоционална и психична умора, която влияе неблагоприятно на рабатата ви. Професионалните ви постижения намаляват и това може да доведе до проблеми на работното място и реализация. Обърнете внимание на редуването работа – почивка. Консултирайте се с психолог.
– От 26 до 39 точки – нормални стойности. Професионалните ви постижения не са във възход, но и не са занижени. За момента работата ви удовлетворява и процесът: Даване – получаване не е нарушен.
– Над 39 точки – високи стойности . Вашите професионални постижения са във възход. Успех!

Тревожност От Диляна Колева 4 Коментари

Психологичен тест за измерване нивото на тревожност

Моля, отговорете на въпросите с „ДА“ /като потвърждение, ако сте съгласни с твърдението/ или с „НЕ“ /ако не сте съгласни/.
Не се замисляйте дълго. Най – вярна е вашата първа, спонтанна реакция.
Тук верни и неверни отговори няма. Това не е тест за интелигентност.
Благодарим Ви!

Въпроси:

1. Обикновено съм в добро настроение, всичко ме радва.
2. Често изпадам в състояние на умора и отпадналост.
3. Често съм тъжен/а/ и нещастен/а/
4. Имам склонност към напълняване.
5. Усещам болки в гърдите и сърцето.
6. Често имам световъртеж.
7. Често животът ми изглежда безмислен и безнадежден.
8. Прилошава ми, когато видя кръв.
9. Често имам болки в корема/стомаха.
10. Често ми става студено на ръцете и краката.
11. Постоянно страдам от запек или разстройство.
12. Често имам безсъние.
13. Понякога заеквам.
14. Лесно се възбуждам полово.
15. Имам повишени полови нужди.
16. Понякога губя представа за времето, обърквам се.
17. Често сутрин ставам уморен/а, сякаш не съм спал/а.
18. Често ме измъчват угризения на съвестта, склонен съм да се укорявам за постъпките си.
19. Лесно повръщам.
20. Понякога ми се иска да съм мъртъв/а и да съм далеч от всичко.
21. Обикновено нямам настроение.
22. Често ме тревожи сърцебиене.
23. Нямам апетит, често имам гадене.
24. По време на ставане от сън съм потиснат, не ми се живее.
25. Не обичам продължителните усилия.
26. Стомахът и червата ми работят зле.
27. Обливат ме топли вълни.
28. Често страдам от главоболие, главата ми се стяга и притиска.
29. Не мога да напълнея, въпреки, че се храня добре.
30. Не изпитвам удоволствие от полово общуване.
31. При пътуване със самолет, влак, автобус повръщам.
32. Лесно и силно се изпотявам.
33. Като дете съм се изпускал по малка нужда в леглото.
34. Имам затруднения в сексуалното общуване.
35. Казват, че имам слаби нерви.
36. Лесно се изчервявам.
37. Често дишам тежко.
38. Лесно се дразня и нервирам.

 

Ключ към резултатите от теста:
1. За да отчетете резултата показващ нивото вегетативно разстройство, пребройте на колко от следните въпроси сте отговорили с „ДА“: 4; 5; 9; 10; 11; 13; 14; 15; 19; 22; 23;26; 27; 29; 30; 31; 32; 33; 34; 36; 37;
Всеки въпрос отбелязан с „ДА“ се равнява на 1 точка.
Резултати:
До 7 точки: Няма отчетени психосоматични проблеми.
До 10 точки: Ако имате до 10 точки има първоначални сигнали на психосоматика от тревожния спектър. Обърнете внимание на действителността, в която се намирате. Има ли хора и/или събития, които оставят трайни негативни емоции във вас? Имате ли неразрешен конфликт – личен или професионален, който ви създава траен дискомфорт? Има ли взаимоотношения, които ви притесняват? Ако откривате отговорите в тези въпроси, помислете как да прекратите вредните влияния. Ако не откривате отговорите или нямате решение за промяна на взаимоотношенията и ситуациите, консултирайте се с психолог, за изясняване на причините за симптомите. /Подходяща форма на консултиране е „лайф коуч“ консултацията/
Над 10 точки: Имате психосоматика, която ви предупреждава са сериозен емоционален проблем, който е възможно да повлияе на физическото ви здраве и да наруши социалния ви живот. Потърсете вашия психолог, психотерапевт работещ с тревожни разстройства и започнете психотерапевтичен процес.

2. За да отчетете нивото на неврастения пребройте на колко от следните въпроси сте отговорили с „ДА“: 2; 6; 8; 12; 16; 17; 25; 28; 35; 38;
Всеки въпрос отбелязан с „ДА“ се равнява на 1 точка.

Резултати:
До 6 точи – Няма отчетени психосоматични проблеми.
От 6 до 9 точки – има първоначални сигнали на психосоматика от тревожния спектър. Консултирайте се с психолог, за изясняване на причините за симптомите. /Подходяща форма на консултиране е „лайф коуч“ консултацията/
Над 9 точки – Имате психосоматика, която ви предупреждава са сериозен емоционален проблем, който е възможно да повлияе на физическото ви здраве и да наруши социалния ви живот. Потърсете вашия психолог, психотерапевт работещ с тревожни разстройства и започнете психотерапевтичен процес.

 

3. За да отчетете нивото на тревожно – депресивно състояние пребройте на колко от следните въпроси сте отговорили с „ДА“: 3; 7; 18; 20; 21; 24;
Всеки въпрос отбелязан с „ДА“ се равнява на 1 точка.

Резултати:
До 4 точки – няма данни за тревожно – депресивно състояние.
От 4 до 5 точки – има първоначални сигнали на психосоматика от тревожния спектър. Консултирайте се с психолог, за изясняване на причините за симптомите. /Подходяща форма на консултиране е „лайф коуч“ консултацията/
Над 6 точки – Имате психосоматика, която ви предупреждава са сериозен емоционален проблем, който е възможно да повлияе на физическото ви здраве и да наруши социалния ви живот. Потърсете вашия психолог, психотерапевт работещ с тревожни разстройства и започнете психотерапевтичен процес.
! Скалата за измерване на тревожно – депресивното състояние не е силно чувствителна. Вероятно е да има чувствителна грешка в резултата.

депресия себепознание Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Сезонно афективно разстройство – зимна депресия.

Какво представлява сезонното афективно разстройство /САР/ , зимната депресия?

Дългите зимни нощи и мрачните дни през зимата могат да доведат до спад в настроението на някои хора – това се нарича „сезонно афективно разстройство“ или /САР/ . По – леката форма на САР е позната като „зимна депресия“. САР се характеризира с неспособност да почувстваш радост или да изпиташ удоволствие, нарастваща нужда от сън, силна умора, увеличен апетит/особено за храни, богати на въглехидрати, като хляб, картофи, макаронени изделия и др./, както и повишаване на телесното тегло през зимните месеци.

Кой страда от САР?

Смята се, че сезонното афективно разстройство се причинява от дисбаланс в производството на хормон, който влияе върху зоната на мозъка, отговаряща за съня. Производството на този „хормон на съня“/наречен мелатонин/ обикновено се „изключва“ сутрин в отговор на увеличените светлинни нива и отново се „включва“ вечер. Нивата на „хормоните на съня“ при хора със САР не спадат на сутринта, затова те продължават да се чувстват уморени и сънени през целия ден.

Какви са характерните симптоми на САР? 

Симптомите обикновено се появяват през септември-ноември и продължават до пролетта /т.е. март или април/. Симптомите са следните/ при страдащите може и да не се проявяват всичките/:

  • Депресивно състояние – понижено настроение, чувство за нещастие, вина, отчаяние.
  • Умора – сънливост, изтощение.
  • Проблеми със съня – неспособност за събуждане и чувство за отпочиналост.
  • Преяждане – апетит за сладки и въглехидратни храни /хляб, картофи, макаронени изделия и т.н./
  • Повишаване на теглото  – в следствие на преяждането.
  • Загуба на сексуален интерес.
  • Желание за избягване на социални контакти.
  • Тревожност – чувство за напрегнатост и стрес.

Хората страдащи от зимна депресия, обикновено също се чувстват уморени и сънени и консумират твърде много сладки/въглехидратни храни, но те нямат изразена депресивна симптоматика и тревожност/

Какво лечение се ползва ри хората страдащи от САР?

Важно е диагнозата да бъде поставена от лекар. Ако смятате, че имате симптоми на депресия, консултирайте се с лекар за извършване на цялостна оценка на състоянието ви.

Обикновено, медикаментозната терапия започва преди настъпването на зимата и трае известно време след началото на пролетта. При повечето пациенти са необходими няколко седмици до манифестиране на максималния ефект от терапията.

Тези групи медикаменти могат да бъдат предписвани само от лекар, за предпочитане психиатър или друг специалист в областта.

За жълтия кантарион също са докладвани известни антидепресивни свойства, като на пазара се предлагат редица ОТС продукти, базирани на екстракти от тази билка. Те са алтернатива на горните терапии за някои пациенти.

От немедикаментозните подходи за лечение на класическото (зимно) сезонно афективно разстройство приложение намират светотерапията и психотерапията.

При светотерапията, наричана още фототерапия, пациентите поставят у дома си специализирани лампи, които симулират слънчевото греене и продуцират неговите ефекти в мозъка. В много северни страни това лечение е показало висока ефективност и незначителни странични ефекти, като някои тамошни специалисти го препоръчват като първа линия лечение.

Ето няколко съвета за предпазване от зимната депресия:
– Ежедневно прекарвайте част от времето си навън, дори когато е облачно. Действието на слънчевата светлина има благотворен ефект.
– Хранете се с добре балансирана храна, включваща достатъчно количество витамини и минерали.
– Всеки ден отделяйте по 30 минути за спортуване.
– Не се изолирайте, не преустановявайте социалната си ангажираност
– При нужда потърсете професионална помощ.

Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Приказка за ненужната жертва. Просто и нагледно за това, как сме готови сами да си провалим живота.

– Тук ли е опашката за жертвоприношения?

– Тук, тук! Аз съм 852-и, вие ще сте 853-и. След мен.

– Ама че много народ?

– Е, как? Вие ли сте най-умната? Всички, които са напред са все за това!

– Майчице… Кога ще ми дойде реда?

– О, няма страшно – бързо става. Вие в името на какво правите жервоприношение?

– Аз – в името на любовта. А Вие?

– Аз – в името на децата. Децата са всичко за мен!

– А Вие какво сте принесли в жертва?

– Личния си живот. Само и само децата да са здрави и щастливи. Всичко, всичко за тях давам. За жена ме поиска добър човек, не се съгласих. Как пастрок вкъщи ще им доведа? Любимата си работа напуснах, защото е далече. Уредих се лелка в детската градина, за да са ми пред очите, нахранени, обгрижени. Всичко, всичко за децата! За себе си – нищо.

– Ох, чудесно Ви разбирам! А аз изкам да пожертвам отношенията… Разбирате ли, между нас с мъжа ми отдавна нищо не е останало… Той си има вече друга. А и при мен се появи мъж, но… Само мъжа ми първо да си отиде! Обаче той не отива при другата! Плаче, говори, че с мен е свикнал… А на мен ми става жално за него! Такъв разплакан! И така си живеем… – А Вие?

– Аз също плача… Мъча се вече от… доста време. Ще се побъркам скоро!

– Да, живота е такава жестока шега… Все ще се наложи с нещо да се простим. Да принесем нещо в жертва…

Разтваря се вратата, глас обявява: „ Който е номер 852? Влизайте!“

-О, това съм аз. Така се вълнувам!!! Ами ако нещо не ми приемат жертвата? Не забравяйте – вие сте следващата.

Номер 853 се свива и зачаква. Времето се влачи бавно, но ето от кабинета излиза номер 852. Разстроена.

-Какво? Какво стана? Какво Ви казаха? Приеха ли жертвата?

– Не… Оказва се, че има изпитателен срок. Изпратиха ме да помисля още.

– А защо? Как така? Не може ли веднага?

– Ох миличка, такива неща ми показаха! А аз прас – на жертвената маса. Личния си живот. Те питат: „А добре ли размислихте? Това е завинаги!“ Аз: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят, какво мама за тях е пожертвала“. А те: „Поседнете и погледнете към екрана“. А там такъв странен филм! За мен. Все едно децата вече са пораснали. Дъщерята се омъжила през девет баира, а синът звъни веднъж месечно, като насила, снахичката през зъби говори… Аз му викам: „Ти, сине, защо така с мен?“ А той ми отвръща: „Не се бъркай мамо, в нашия живот за бога! Нямаш ли с какво друго да се занимаваш?“. С какво да се занимавам? Аз освен с децата с друго не съм се занимавала??? И какво, не оцениха децата моята жертва? Напразно ли се старах?

От вратата на кабинета долита: „Следващия номер: 853!“

– Това съм аз… Божичко вие съвсем ме разколебахте… И сега… Ох, да става каквото ще!..

– Заповядайте, седнете! Какво сте ни принесли в жертва?

– Чувства…

– Ясноо… Е, показвайте.

– Ето.. Вижте, в общи линии те не са големи, но много симпатични. И свежички, неизносени, ние едва преди половин година се запознахме.

– Защо ги жертвате?

– Заради запазването на семейството…

– Чие, Вашето? А, има ли нужда да се запазва?

– Ами да! Мъжа ми любовница има, все при нея бяга, лъже постоянно, направо без сили съм останала.

– А Вие?

– Какво аз? Мен някой пита ли ме? Появи се човек в живота ми, и сякаш има нещо като чувства между нас.

– И сега Вие тези, новите чувства – в жертва?

– Да… Заради семейството.

– Чие? Вие сами казвате, че мъжа ви си има друга жена, вие имате друг. Къде е тук семейството?

– Е, и? Пред закона още сме женени! Значи – семейство.

– Тоест Вас това Ви устройва?

– Не! Не! Как може да ме устройва? Аз през цялото време плача, страдам!

– Но да преминете към новите чувства не искате?

– Е, те не са такива дълбоки, проверени от времето… И като цяло не ми е мъчно за тях.

– Е, щом на вас не ви е мъчно, на нас пък съвсем. Давайте вашата жертва.

– А на мен ми казаха, че филм показвате. За бъдещето. Защо не ми го покажете?

– Филмите тук са различни. На някои за бъдещето, на други за миналото… Ние на вас за настоящето ще покажем, ако искате да го видите.

– Разбира се че искам! Бързичко се случва всичко. Не успях да се подготвя, така… морално!

– Включваме, гледайте.

– Леле! Та това аз ли съм? Божичко, така ли изглеждам??? Не може да бъде! Аз ще се заухажвам.

– Е, това не е соцреализъм. Това е вашата душа – така изглежда на външен вид.

– Какво – така ли изглежда? Раменете надолу, устните стиснати, очите мътни, косите разпуснати…

– Така изглеждат хората, когато душата плаче…

– А този младеж какъв е? Защо ми е така мъчно за него? Такъв… вижте, вижте, защо така към моя корем се притиска?

– Не го ли познахте? Това е вашия мъж. В проекцията на душата.

– Мъжът ми? Що за глупост! Той е възрастен човек!

– А в душата си е дете. И се притиска като към майка си…

– Той и в живота така! Все към мен се присламчва. Приютява се. Притиска се!

– Значи не вие към него, а той към вас?

– Е, аз от дете съм разбрала – жената трябва да е по-силна, мъдра, решителна. Трябва и семейството да ръководи, и мъжа си да направлява!

– Е, така си е! Силна, мъдра и решителна майчица ръководи своето момченце-мъж. И ще си помърмори, и ще и дожалее, и ще приласкае и ще прости. А вие какво искахте?

– Много интересно! Но нали не съм му майка, аз съм му жена! А там, на екрана… Той е такъв виновен, и към първата си аха пак да побегне, а аз въпреки всичко го обичам!

– Разбира се, така и става – момченцето ще поиграе в пясъчника, пък ще се върне в къщи. При родната си майчица. Да поплаче във фустата и, да се покае… Добре, филмът свърши. Да приключваме срещата си. Ще принасяте ли в жертва любовта? Не размислихте ли?

-А бъдещето? Защо не ми показахте бъдещето?

– Вие нямате бъдеще. С такова настояще – ще избяга вашият „малчуган“, не при друга жена а в болестта. Или всъщност където и да е. Ще намери начин да се откъсне от майчината престилка. И на него му се иска да расте…

– Но какво да правя аз? За какво тогава аз в жертва ще се принасям?

– А, виждате ли сега? Може би много ви харесва да сте „майчица“! Повече отколкото жена.

– Не! Искам да съм любима жена!

– Е, майчиците също са любими жени, даже често. Така че, какво? Готови ли сте да принесете в жертва себе си? Заради запазването на това, което имате, и мъжът ви така и да си остава момченце?

– Не… Не съм. Трябва да помисля.

– Да, да. Разбира се. Ние винаги даваме време за размисъл.

– А съвети давате ли?

– Охотно и с удоволствие.

– Кажете, какво трябва да направя, че мъжът ми… такова, да порастне?..

– Вероятно да престанете да сте „мамче“. Да се обърнете към себе си и да се научите да сте Жена. Прелъстителна, Вълнуваща, Загадъчна, Желана. Такава, на която да искат да подаряват цветя и серенади да правят, а не да и реват на гърдите.

– Наистина? Мислите , че това ще помогне?

– Обикновено помага. Само в случай, че все пак изберете да сте Жена. Но ако не – заповядайте! Чувствата ви са просто забележителни, с удоволствие ще ги приемем в жертва. Знаете ли колко много хора мечтаят за такива? Така, че, ако решите да ги жертвате в помощ на нуждаещите се – моля, заповядайте!

– Ще помисля…

Номер 853 разстроено излиза от кабинета, ревниво притиска чувствата си към гърдите. Номер 854, примряла от вълнение влиза в кабинета.

-Готова съм да пожертвам интересите си, само майка ми да не се разочарова.

Вратата се затваря и нищо повече не се чува. По коридора преминават хора, притискащи към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности, любов – всичко онова, което са готови самоотвержено да принесат в жертва…

Тревожност От Диляна Колева 0 Коментари

Вниманието

Един стар китайски учител казал на своя ученик:

  • Моля те, огледай стаята и открий всичко в нея, което има кафяв цвят.

Младият човек се огледал и открил много кафеви предмети. Дървените рамки на картините, дивана, корнизите, кориците на книгите и много други неща.

  • А сега, затвори очи и изброй всички предмети в синьо. – помолил го учителя.

Младият човек се объркал:

  • Но аз нищо синьо не забелязах.

Тогава учителят казал:

  • Отвори очи. Огледай се, колко много сини предмети има тук.

Това било вярно: Синя ваза, сини рамки на снимки, син кавьор..

Ученикът отвърнал:

  • Но това е уловка. По вашето указание, аз трябваше да открия всички кафеви предмети в стаята, а не сини.

Учителят тихо въздъхнал и се усмихнал.

  • Именно точно това исках да ти покажа. Ти искаше и търсеше само кафевия цвят. Това се случва с теб и в живота: ти търсиш и намираш само лошото и пропускаш доброто.
  • Аз пък си мислех, че ние трябва да очакваме най – лошото и тогава никога няма да се разочароваме. А ако лошото ме пропусне, то това ще е чудесен подарък. Ако вместо това винаги се надявам на доброто, то се излагам на риск от разочарование.
  • Вярата ни в това да очакваме лошото, ни кара да пропускаме всичко хубаво, което се случва в нашия живот. Ако очакваш лошото, то задължително ще го получиш. И обратно. Може да намериш такава гледна точка, с която да откриваш положителното във всяко преживяване.

От сега нататък ще започнеш да търсиш във всичко, нещо положително.

Тревожност От admin 0 Коментари

Дишане. Лечение с дишане. Дихателни практики.

дишай

Обикновеното дишане трябва да достигне до 15 вдишвания и издишвания за минута. Като правите упражненията, ще се стремите постепенно да стигнете до едно вдишване, едно задържане и едно издишване в минута.

Правете следното упражнение:

Ръцете, свити в юмрук, поставяте на раменете. Разтваряте  бавно ръцете настрана, вдишвате дълбоко въздух, задържате го и след това спущате бавно надолу ръцете, отстрани на тялото, и бавно издишвате.

По този начин вие поемате достатъчно прана от въздуха и кръвта се раздвижва, капилярите се разширяват и кръвообращението се усилва.

Упражнение:

Ако стомахът или коремът ви боли, направете 6 упражнения по 4 пъти на ден. Като правите упражнението, турете лявата ръка на корема с дланта надолу. Върху лявата ръка турете дясната ръка, пак с дланта надолу. Като вдишвате дълбоко, трябва да усещатесвиване и разпущане на диафрагмата.

Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Правете опити да се лекувате с дишане сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12 – 19 упражнения. Всяко вдишване, задържане и изпускане на въздуха представлява едно упражнение.

Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран, диафрагмата да се вдига и спуща, да се свива и разширява.

Диафрагмата е граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместването на диафрагмата от естественото й положение. Ако тя се повдигне по-високо, отколкото трябва, сърцето и дробовете не действуват правилно. Когато човек поема дълбоко въздух, дробовете се изпълват, натискат върху диафрагмата и тя заема определеното й място.

Ще дишате бавно, дълбоко, без отклонение на мисълта.

Който не е упражнен в дълбокото дишане

, нека задържа въздуха до две-три секунди и постепенно всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Докато стигне до 30 секунди. Ако може да задържи въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много неразположения и болести – главоболие, гръдна болест, стомах, парализа – всичко изчезва. Лекувайте се, преди да сте се разболели. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не могат да му помогнат. Който диша правилно, дъхът и потта му миришат хубаво и кръвообращението му е правилно. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува с дишане.

При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън.

Като диша правилно, човек се обновява и освобождава както от физически, така и от психически болезнени състояния.

Упражнение:

Добре е да се поеме въздух първо с лявата ноздра, като се брои от 10-15, после да се запуши и да се задържи въздухът в дробовете около 30 – 40 секунди и след това да се издиша бавно, ритмично. Когато се поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да е запушена, а при задържането и двете да са запушени.

Тези упражнения са необходими за всички хора, особено за тези, които се занимават с умствен труд. Те са необходими и за здрави, и за болни.

Упражнение за дишане:

Ръцете се изнасят бавно настрани, като се поема дълбоко въздух, после се издигат нагоре, а въздухът се задържа. Ръцете зад главата, бавно спущане на ръцете надолу, като се издиша бавно.

Упражнение за дишане.

Бавно издигнете ръцете над главата и дълбоко поемете въздух. С издигане на ръцете се повдигат и очите нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне на ръцете надолу, издишване и бавно сваляне на очите надолу.

Дихателно упражнение.

Двете ръце се простират настрана, хоризонтално, с отворени длани, обърнати нагоре.

  1. Вдишване –бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца. През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията любов. Тя прониква във въздуха и във всичко, понеже Бог прониква във всичко, а Бог е любов.
  2. Задържане на въздуха -колкото се може повече време, като мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха, бавно прибираме двете ръце, които са със свити пръсти и ги поставяме до гърдите.
  3. Издишване -постепенно протягаме ръцете си встрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През това време издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов.

Дихателно упражнение.

Вдишване – 16 единици време, задържане на въздуха – 16 единици и издишване – 32. Това ще го правите 3 пъти на ден – сутрин, обед и вечер по 6 пъти. Вдишването ще правите през лявата ноздра, ще задържате въздуха и ще издишвате през дясната ноздра. Ще продължите 2 – 3 месеца.

Дихателно упражнение, което има за цел да увеличи вашата способност да задържате въздуха. При това упражнение няма да си служите с никакви единици.

Ще вдишвате по-бавно и по-дълбоко, след това ще задържате въздуха, колкото се може по-дълго и ще издишвате, колкото се може по-бавно. Времето за задържане да се увеличава постепенно: 1 мин, 1 1/2 мин, 2 мин, 2 1/2 мин и т.н.

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение:

Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, като броите до 9. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Сутрин и преди обяд ще поемете въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемете въздух през дясната ноздра, а ще го изпускате през лявата. Ще правите упражнения по 21 пъти на ден; сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти.

Из „Книга за здравето“ Петър Дънов

Тревожност От admin 0 Коментари

Пророкът и дългите лъжици

prorok%20ilija%20%20%2055kh70%20%20%202008При пророк Илия отишъл един правоверен. Тревожел го въпросът за ада и рая, искал да знае как да подреди живота си.

– Къде е раят, къде е адът? – обърнал се с тези думи към пророка, но Илия не отговорил.

Той хванал за ръка просителя и през тъмни пътеки го завел до един палат. През желязна врата влезли в голяма зала. Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени в скъпоценни камъни. В средата на залата, на открит огън в голям казан се варяла супа, която на изток наричат аш. От супата се разнасял приятен аромат. Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето. Спътникът на пророк Илия се учудил, че лъжиците, които държали тези хора в ръцете си, били големи, колкото самите тях, а там където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание може да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата. Алчно гладните потапяли лъжиците в казана. Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи. С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най – силният не успявал да я поднесе до устата си. По – нетърпеливите изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали супата по раменете на съседите си. Ругаейки, те се биели един друг и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си. Пророк Илия хванал спътника си за ръка и казал:

– Това е адът.

Излезли от залата и скоро вече не чували адските викове. След дълго странстване по тъмните коридори, влезли в друга зала. И там имало много хора и в средата също врял казан със супа.Всеки от присъстващите държал по една от огромните лъжици, които пророк Илия и неговия спътник вече били видели в ада, но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само доволен шепот и звука от потапящите се лъжици. Те се били разделили по двойки, единият потапял лъжицата и хранел другия. Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всеки можел да се храни спокойно. Когато се засител единият, идвал ред на другия. Пророк Илия казал на спътника си:

– Това е раят.

Автор: народно сказание „Търговецът и папагалът“

Гризане на нокти – психосоматика

Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?

КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …

Онлайн курс за справяне с тревожни състояния

В И Д Е О  К У Р С  З А  С П Р А В Я Н Е  С  Т Р Е В О Ж Н И Т Е  С Ъ С Т О Я Н …