Категория: <span>Тревожност</span>

Разводът или раздялата на родителите винаги е емоционално травматично преживяване за детето. Независимо дали родителите продължат добри отношения или преминат в явна или пасивна „война“. Разбира се вторият тип развитие на отношенията води до сериозни нарушения в светоусещането на детето, в отношението му към себе си и другите. Тогава се формират така наречените „програмирани травми“ и PAS синдромът /синдромът на родителското отчуждение.

Пред  родителите, често се появява въпросът : „Как да кажем на детето без да го нараним?“.

В различните възрасти тази новина се съобщава по различен начин, но най – трудно е при децата до 10 години, които реагират с неразбиране и много соматични реакции.

Реактивни нарушения в детска възраст:

• деца между 2-5 години: говорни смущения, тревожност, страх, регрес, идеи за помиряване на родителите, чувства на вина, агресия
• деца между 5-7 години: тъга- мъка, огорчение, унижение, планове за отмъщение, желание да си с отсъстващия родител, отхвърляне, страх от изоставяне, вина относно развода/раздялата, яд, ярост, „конфликт на лоялността“, промяна в училищното поведение и академичните умения.
• деца между 9-12 години: загуба, отхвърляне, самота, срам, фобии, отказ, ярост, страх и съжаление за отсъстващия родител, психосоматични симптоми: главоболие, безсъние, стомашни проблеми, конфликт на лоялността, идеализация на отсъстващия родител, ниска самооценка и неувереност.
• деца от 13 години…….: конфликт на лоялността, притеснение относно отношението на родителите по между им, надценяване на приятелския кръг, несигурност за бъдещето, страх от емоционални взаимоотношения.

Типични чувства на децата спрямо развода на родителите им: 

страх да не бъдат изоставени, страх от бъдещето, чувство на отхвърленост, гняв, тъга, тревожност, депресия, усещане за безпомощност

Съвети към родителите:

• сведете до минимум конфликтите с бевшия си партньор
• позволете на децата да говорят открито за развода
• покажете на децата, че чувствата им: тъга, гняв и страх са нормални
• поддържайте силна и постоянна връзка с децата си
• не обещавайте повече, от колкото можете да изпълните
• ако децата реагират на развода с тежки прояви, консултирайте се със специалист
• бъдете последователни в посещенията си
• планирайте срещите

Ползи от това да си дете на разведени родители:

• освобождаване от обичайните конфликти
• чувство на облекчение
• развиване у децата по – голяма всеотдайност към брака
• родителите са по – щастливи след раздялата
• спад на напрежението в къщи
• родителите имат повече време за децата си

Как да кажем на детето за решението за развод:

• Идеалният вариант е двамата родители да уведомят заедно детето. Това го спасява от вероятността да чуе различни версии.
• Не унищожавайте авторитета на партньора си. Той ще продължи да поддържа отношения с децата най-вероятно. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото все още обичат.
• От първостепенно значение за детето е как ще се промени живота им след развода. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора.
• Разводът винаги се отразява емоционално на децата. Възможно е да се чувстват депресирани или да изпитват вина. Предпоставки за позитивно приспособяване към промените се децата да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители /особено важно е да ен се минимизира връзката с бащата/и родителите да запазят оптимално добри взаимоотношения след развода/да си сътрудничат при изпълнението на родителските задължения.
• Когато отговаряте на детските въпроси, бъдете подготвени да повтаряте едно и също седмица след седмица, месец след месец. Децата понякога са склонни да фантазират, че родителите им отново ще се съберат.
• Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да изтъкнете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават.  „Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията. Забелязали сте как татко ви прекарва все по-малко време в къщи и все повече на работа.“
• Ако се разделяте пробно, без практически развод, уведомете децата за продължителността на раздялата.
• Децата имат нужда, често да им се напомня, че те не са причина за раздялата на родителите си. „Майка ти и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно.“

Как не бива да го казвате?

• „Баща ти е виновен за всичко“
• „Всъщност още не знаем кога точно ще се разделим“
• „Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб“
• „Разводът е за добро“

Когато единият родител изостави децата?

• Замислете се за собственото си поведение. Може би гневът, който храните към бившия си съпруг да пречи на посещенията му? Ако е така, то единственият потърпевш е детето. Променете отношението си.
• Не осмивайте напусналият  семейството. Признайте истината на детето, без обидни квалификации.
• За изоставено от баща си дете е жизнено важно да има край себе си други възрастни мъже. Не изоставяте връзката с бабата и дядото.
• По-малките деца, често, поставят на пиедестал отсъстващият родител. Във фантазиите им той е добрият, просто не може да бъде с тях. Не се чувствайте застрашени. Рано или късно детето ще се освободи от илюзиите си.
• „Баща ти/майка ти, не постъпва никак добре, като не идва да те види. Ти си ми най- скъпото нещо на този свят, а той не знае какво изпуска.“
• „Ти си прекрасно дете и заслужаваш всичката обич на този свят. За съжаление баща ти/майка ти, не знае какво изпуска.“
• „За нищо на света не бих те изоставила. Винаги ще те обичам.“

Как не бива да се казва?

• „А ти какво очакваше? Баща ти /майка ти е неудачник/а.“
• „Честно казано, радвам се, че не се виждаш с него/нея – само ти пълни главата с глупости.“
• „Може да е зает.“ – не лъжете.

Как да се сбогувате след посещение?

• На детето му е нужно време, за да свикне с посещенията през уикенда. Не прибързвайте.
• Не преигравайте, че се чувствате страхотно след като всъщност ви се плаче. Децата интуитивно улавят вашето настроение и може да си внушат, че тъгата е нещо лошо. Най – добре е да разкриете мислите си:“След няколко часа трябва да тръгваме. В такива моменти винаги изпитвам тъга, защото знам колко ще ми липсваш след това.“
• „Най – тъжно ми е точно след като се сбогуваме. Но после се чувствам малко по – добре, защото започвам да очаквам следващото ти посещение.“
• Обяснете им, че смесените чувства са също възможни. „Въпреки, че ми е мъчно, че няма да те виждам известно време, аз се вълнувам като си мисля, какво ще правим заедно при следващото ти посещение. Така че, съм едновременно и тъжен и весел.“
• Когато отидете да вземете детето обърнете внимание на емоционалното му състояние: „Мисля, че понякога, когато те взимам, се чувстваш доста странно. Сигурен съм, че дори наистина да искаш да ме видиш, има случаи, когато ти се ще да си останеш в къщи, уморен си или си зает с други неща. В други дни пък ти се ще, мама и татко изобщо да не се бяха развеждали.“

Как не бива да казваме?

• „Днес майка ти/баща ти, пак беше в обичайното си лошо настроение.
• „Няма нужда да плачеш, нали пак ще се видим в сряда.“

Как да представим на детето новия си партньор?

• Представете новия си партньор само, ако сте сигурни, че отношенията ви са стабилни и обвързващи.
• Ако целта на представянето е да подразните новия/стария си партньор не го правете.
• Не изненадвайте децата. Предупредете ги за плановете си няколко седмици, преди да направите решителната крачка.Това ви дава време да вникнете в страховете и тревогите им и да ги обсъдите. Ако ви се сторят положително настроени за срещата, не бързайте да решавате, че отношението им винаги ще бъде такова.
• Бъдете ясни и откровени:“Знаеш, че откакто се разделихме с майка ти/баща ти, се срещам с една/един мъж/жена. За мен тя/той е много специална личност. Затова реших, че е време да се запознаете. Какво мислиш по въпроса?“
• Ако детето откаже срещата, опитайте се да разберете защо. Може би е наранено и тъжно и още храни надежди за събиране на семейството. Освен това, сигурно чувстава, че извършва предателство спрямо другия родител.
• Отразете чувствата:“Казваш, че всичко е наред, но май нещо те натъжава.“

Как не бива да се казва?

• Не е ли страхотен/на? Не си ли доволен/а, че намерих толкова добър човек?
• „Не казвай на татко/мама, че си ме видял/а.“
• „Виж кой е седнал ей там? Един човек, който исках да ти представя.“

Изброих най – често срещаните ситуации, в които родителите изпитват затруднения или правят основни грешки в поведението, които полагат началото на детските травми. В раздел „ТЕСТОВЕ“ ще намерите тест „Колко тежко ще понесе детето ви развода?“ и ПРИКАЗКА, която е подходяща за деца до 7 години, за обявяване на решението за развод.

В раздел „ТРЕНИНГИ“ ще намерите важният за развеждащи се или разведени родители „Игрова терапия при развод и раздяла на родители“, изключително помагащ при ситуации на развод и раздяла, който се провежда при събиране на достатъчна бройка хора./бихте могли да се запишете по всяко време.

Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.

Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.

Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.

Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.

Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: „Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.“ Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: „Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.“ И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : „Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.“

Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.

Конкретния страх, както и всяко друго чувство, можем да преборим с друг страх или друга емоция: ярост или умора, уверено поведение или отпускане на мускулатурата(медитация), сексуална възбуда или смях. Като заместител понякога можем да използваме дихателни упражнения, самоинструкции, конкурентно двигателно поведение, приятни действия и стимули, лакомства(за деца), шеги и закачки и т.н. В имплозивната терапия даже със силния страх се справят чрез умората и скуката. Един от най-ефективните заместители на страха при работещи възрастни е да се захванат с работа, която да заеме цялото им внимание. За това става въпрос и в пословицата „Очите се стархуват, ръцете – не.“

Една история:

„На работа имаше една жена, която много се заяждаше с мен, постоянно нещо измисляше, интригантваше и създаваше ситуации… Ако я срещнех сутрин, то целият ми ден се проваляше заради мъчителното преживяване заради онова което е казала. Аз вече панически се боях от нея и се мъчех да я избягвам. Наистина беше страшно – чак ми се гадеше понякога.

Тогава ми попадна следната фраза: „Страхуваш се от онзи, който се страхува от теб“. Тя някакси ме спаси, набрах смелост… На следващата сутрин, виждайки бързащата към мен „лелка“, спокойно се приближих към нея и точно когато си отвори устата и казах: „ Ако е възможно, не разговаряйте с мен сутрин. Страх ме е от Вас. После не мога да работя нормално.“  Тя се изненада:“Страхувате се?“ – „Да“ – отвърнах – „Много ме е страх“.

И така, известно време все още ми трепереше вътрешно, но скоро страхът ми спадна, изчезнаха притесненията, олекна ми. Строи ме се дори, че тя започна да ме избягва.

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са „чужди“. Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса – защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.